"Чужденецът" и "Завръщащият се у дома" - курсова работа върху двете есета на Алфред Шютц


Категория на документа: Биология


"Чужденецът"
Алфред Шютц

Когато човек пътува в чужбина, той неизбежно забелязва различия в поведението, нагласите, облеклото, езика, кухнята и т.н. В действителност интересното по време на пътуване е откриването на тези различия в културата, които се отнасят до общите норми, традиции, поведение, език и възприятия на групата, но когато искаш да се преобщиш в страната, в която си решил да се заселиш точно тези различия са голямата трудност и те маргинализират, докато не ги освоиш и не те приемат в новата група.Алфред Шютц разглежда проблема за чужденеца. Проблемът за Другия в културата е основен в неговото есе "Чужденецът".

Шютц определя понятието "чужденец", като възрастен човек от нашето време и цивилизация, който се опитва да бъде приет трайно или поне да бъде толериран от групата, към която се стреми. Това е човек,който е приет в колежа, който е бъдещ младоженец, който постъпва в армията и т.н. или по общо казано човек,който преминава от една група в друга и докато го приемат в новата той е чужденец и не е в нито една от двете групи, което го маргинализира. Основната идея на Шютц е свързана с разбирането на културата като знание, като практическо знание как да се интегрираш в чужда среда, знание на един деец във всекидневието. Това е специфично знание, което всеки човек притежава. Именно специфичното знание е обект на познание - не кое е правилно, а това което е уместно. Това е запасът от знания на човека, който действа и мисли в света на своя всекидневен живот.

Идеята на Шютц за запас от знания се свързва с идеята за преживяванията, с преживяното, което човек използва за схема за интерпретация. Обектите и събитията често се преценяват и интерпретират въз основа на ограничена информация, тъй като много рядко човек знае абсолютно всичко за онова, което преживява. Запасът от знания не е хомогенен: "... знанието на човека, който действува и мисли в света на своя всекидневен живот, не е хомогенно; то е некохерентно; само отчасти ясно и не изобщо свободно от противоречия" (цит. А. Шютц, стр.67). Знанията, които има чужденеца от неговата култура не са валидни в новата и той трябва да се научи да възприема чуждата за него култура и да мисли през нея.

Проблемът за общностната идентичност е видян през призмата на система от релевантности. Тези сфери на релевантност се изграждат в процеса на формиране на Културния Образец. Културният образец представлява обособен тип знания за това как човек да се справя със света, т.е. практическо знание: "Всеки член, роден или израснал в групата, възприема готова стандартизирана схема на културния образец, представен му от предшественици, от учители, от властвуващите, като безпроблемно и неподлежащо на проблематизиране ръководство във всички ситуации, които нормално се случват в социалния свят. Знанието, свързано с културния образец, носи своята очевидност в самото себе си - или по-скоро то се приема на вяра в отсъствието на доказателство за противното" (цит. А. Шютц, стр.68)

Практическото знание е само ефикасно, а не правилно, то се изразява в "заслужаващи доверие рецепти". Шютц разграничава 3 сфери на релевантност, т.е. на уместност. Първата е свързана с непосредствено свързаните с конкретния човек хора и институции; неговото знание за тях е най-уместно, най-необходимо. Втората сфера се отнася до по-общо знание. Например познаването даден човек, но не лично. И третата сфера на релевантност е свързана с неща, за които знаем от традицията (не сме лично, пряко свързани с тях по време и пространство).

Чужденецът е извън тези три сфери на релевантност, той вече не е център на релевантностната система. Той е център само в неговата група, но не и в чуждата група. Основните позитиви на тази "другост" на чужденеца се състоят във възможността той да проблематизира, да види отстрани в чуждата среда нещата, които по принцип приема за даденост.

Именно пришелецът е този, който трябва да претърпи т.нар. процес на социално приспособяване, който функционира по подобен начин на процеса на социална асимилация: "Чуждостта и познатостта не са ограничени до социалното поле, а са общи категории на нашата интерпретация на света. Ако в нашия опит се сблъскаме с нещо непознато отпреди и което следователно стои извън обичайния ред на нашето знание, ние започваме процес на изследване. Ние най-напред дефинираме новия факт; опитваме се да уловим неговия смисъл; след това преобразуваме стъпка по стъпка нашата генерална схема на интерпретация на света по такъв начин, че чуждият факт и неговото значение стават съвместими и се свързват с всички други факти на нашия опит и с техните смисли " (цит. А. Шютц, стр.77)

Следователно, обществото не е само външна реалност, но е също и вътрешна реалност, то е част от най-съкровеното ни същество. Обществото не само контролира нашите движения, но и оформя нашата идентичност, нашето мислене и нашите чувства. Структурите на обществото стават структури на нашето собствено съзнание и когато променим своето положение (отидем в друго общество) трябва да променим и съзнанието си.

"Завръщащият се у дома"
Алфред Шютц

Чужденецът в един момент се превръща в завръщащият се у дома и "очаква да срещне една среда, която той е познавал и - както му се струва все още познава отблизо и която той просто трябва да приеме за даденост, за да се ориентира в нея." (цит. А. Шютц, стр.78). Той мисли, че като се върне към спомените си от миналото и всичко ще се подреди. Шютц дава пример за завръщащият се у дома с войника който е бил на фронта, пътешественика, емигранта и"преуспелия" младеж, който се завръще у дома. Всички те са завръщащият се у дома, но само ако са решили да се установят в родния град, тези които се пребират само за празници не се определят като завръщащият се у дома.

Шютц се опитва да определи какво трябва да разбираме под дом, но казва "Символичният характер на понятието "дом" е емоционално провокиращ и е труден за описване. За различните хора домът означава различни неща. Той означава, разбира се, бащината къща и матерния свят, семейството, любимата, приятелите, той означава любимия пейзаж, "песните, които майка ми е пяла", храната приготвена по особен начин, всекидневно използуваните неща, традициите и личните навици - накратко, определен начин на живот, съставен от малки, но важни елементи, скъпи на сърцето."(цит. А. Шютц, стр.79).

Когато напуснем дома си отношението лице - в - лице с нашите близки вече не съществува. Лице - в - лице е "чисто ние - отношение", то е изключително важно за правилното разбиране между хората и изгражда нашия опит в общуването с тях. "Напускането на дома е заменило този жив опит със спомени, а тези спомени запазват значението на домашния живот такова, каквото то е било за него до момента, до който той е оставил този живот зад себе си. Непрекъснатото развитие се е превърнало в мъртва точка."(цит. А. Шютц, стр.83). Започваме да си общуваме на пример с писма, но писането не показва емоциите на пишещия и четящия не вижда истинския му живот. Двамата прекарват писмото през спомена за миналото и го тълкуват, така сякаш не са се разделяли, не е минало време от както за последно са се виждали и не са се променили.

Всеки завръщащ се у дома на моменти се е замислял дали да не остане там, където е далеч от близките и дома си, защото е опитал от "магическия плод на отчуждаването" ала силния копнеж към родното го пребира. Въпреки това, когато се пребере се опитва да "присади в стария модел нещо от новите цели, от новооткритите средства за реализирането им, от умениято и опита, получен навън" .(цит. А. Шютц, стр.87)

Всеки завръщащ се у дома се е променил и той не е това, което е бил преди да замине, както и дома в който се пребира не е същия. Това се дължи на промените, които са претърпели, докато времето е минавало. "Но и за завръщащият се у дома, и посрещащите го ще имат нужда от един Ментор, който "да ги накара да привикнат с нещата." "(цит. А. Шютц, стр.89).

Маргинализация (от латински: margo - край) е процес, при който човек от населението бива изтласкан на "ръба" на обществото и по този начин взема по-малко участие в икономическия и социалния живот. В есето "Чужденецът" е обяснено как личността сама се подлага на този процес понеже иска да се присъедини към нова група. Чужденецът се сблъсква с нопозната култура и традиции, което го изтласква на "ръба" на обществото и той се опитва да "избяга от ръба" чрез усвояване на новото и промяна на начина на мислене, който е имал в старата група.

Есето "Завръщащият се у дома" е продължение на обяснението за живота на чужденеца. В периода, докато е отсъствал от дома си той е подържал общуването с близките си например с писма, но и пишещия и четящия са се променили с времето ала и двете страни разглеждат писмото от позицията на миналото. В момента, в който чужденецът се превърне в завръщащия се у дома той отново се озовава в маргинализирано положение понеже близките и привичките им са се променили, а той познава стария им начин на живот. Но не само те са се променили, той също е претърпял промяна и когато се сблъсква със среда различна от тази, която е в неговите спомени, а близките му с човек, който не е този от миналото, завръщащия се у дома отново се превръща в чужденец и започва своята борба за "бягство от ръба", като се опитва да възприеме новото.

И в двете есета на Шютц е показан живота на имигранта, на приетия студент, като цяло на човека, който напуска една група и иска да стане част от друга с което се превръща в маргинал и от него зависи, а и от благосклонността на групата, колко бързо ще усвои новото и ще стане част от цялото.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Чужденецът" и "Завръщащият се у дома" - курсова работа върху двете есета на Алфред Шютц 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.