"Надзор и наказание", Мишел Фуко


Категория на документа: Биология


Надзор и наказание

В книгата си "Надзор и наказание", Мишел Фуко прави опит за проследяване историята на съвременната наказателната система. Той се спира върху Френското общество, като ползва за основа на своето проучване различни видове документи - архиви от разследването, официални и неофициални описания на публичните изтезания, извадки от вестници, самите законови наредби, хорски песни и предания свързани с престъпниците достигнали до него по различни начини и т.н. Целта е да се изледва наказанието в социален контекст, и да се види как промята във властовите отношения дава отражене върху него.

Той започва с разглеждане на ситуацията преди 18 век, където смъртната присъда и публичността са основни елементи, а изтезанията част от разследването и наказанието. Самото разледване по това време протичало също по един коренно различен от съвременна гледна точка начин. Във Франция следствието е анонимно. Обвиняемият е в неведение за това какви улики има срещу него, кои са свидетелите, а често и лиспва знанието за това какво точно е неговото обвинение. Подсъдимият научава за него след като се яви пред съда за да чуе вече готовата присъда. Това не означава, че следствието се води произволно и без остановени норми. Напротив, тази потайност изисква да има точно определени правила за всичко, което влиза в следването - свидетели, показания, улики; видове факти въобще. Тук именно се отриват властовите отношения, чиито промени той търси за да отрие тяхното отражение върху наказанието в хода на историята.

Тези принципи могат да се резюмират така - знанието е обсолютна привилегия на разследващата страна. Следователят, който също така имал и правото да приема анонимни показания, сам създава истината. С други думи установяването на истината е абсолютно право и е изключително във властта на краля и неговите съдии.

Фигурата на краля се откирва и във самото наказание. Всяко едно нарушение на закона е обида и посегателство към властта в лицето на краля. Присъдата цели не само въстановяване на социалния ред нарушен от прекрачването на законовата норма, тя цели също така да възпрозиведе властта, нейното отношение и взаимоотношение спрямо поданиците. В него е и елемента на отмъщението. Отношението към осъдения е същото, като това към враговете на краля, които той има правото да убива във война или нападение, т.е. тогава когато те го излагат на опасност. Изтезанието, което също се позлва като метод на разследването, е именно това отмъщение.

Всичко това прави наказанието един ритуал за демонстриране на властта. Тялото на престъпника е това което се наказва. Цели се то да бъде белязано, то не се "вкарва в правия път", то само бива "изчистено" и носи върху себе си белега на властта. В този ритуал един от най-важните елементи е публиката.

Публиката, коята представлява една самоформирана тълпа от хора, придошли от различни места с цел да видят изтезанието и екзекуцията, има двойствен характер. От една страна те заемат страната на краля, като насърчават плача към по голяма жестокост и усърдие. От друга те са също така там за да чуят обидите, които измъчвания отправя към властта до последния си дъх. Те също така могат да пречат на изпълнението на присъдата и това се ставало в не малко случаи. Наказанието, което цели да ги сплаши също не винаги има едностранен ефект. Самият ужас от екзекуцията пораждал беззаконие - в същия ден се затваряли работилниците, кръчмите се препълвали, хвърляли се камъни срещу войницте и служителите на реда, отправяли се обиди към краля, а също така имало случай в които тълпата се опитвала да отнеме престъпника от ръцете на палачите (отново с различни цели - понякога за да предотвратят присъдата, друг път за да я изпълнят самите те, често по по-жесток начин).

С промените от 18 век тези практики се реформират. Изчезва елемента на спектакъла на накзанието, на първо място това е неговата публичност. Тялото престава да бъде обект на същото това наказание. Фокусът минава, естествено, върху душата. Изчезват мъченията. Както беше отбелязано, Фуко търси властовите отношения и промените в тях за да обясни промените, той не гледа на този процес като на хуманитарност с основна цел по-малко насилие.

Една от промените, които настъпват е в съдебните процеси. А именно тук се открива и започващото търсене и евентуално наказание на душата. В съдебните процеси започват да се добавят все повече външни елементи и влияния. Искат се медицински мнения, пита се какво е състоянието на подсъдимият в момента? какво е било то когато е извършено престъплението? как да бъде наказан и за колко дълго време да бъде наказван? дали да се изпрати в затвор или в лудница? Всичко това не наказва действието, както преди, тук се наказва човека, неговите мисли, емоции, състояния т.е. душата. Трябва да се отбележи, че тези външни средства не стават част от съдебната система, те остават външни, които служат за вземане на решение от съдията. Така властта снема от себе си част от отговорността за присъдата - присъдата е такава, не защото съдията е решил така, а защото такива са фактите представени от органите, които крайна сметка стават днешните психолози, медици, лаборанти и други подобни експерти.

Реформаторите, които целят и постигат тези промени, според Фуко не са мотивирани изцяло от идеалите, които излагат на преден план. Те виждат човешкото дори и в най-извратените и закоравели престъпници, и целят съдебна система и наказателни практики, които да уважават това човешко в тях. Човешкото, това изтъкват на преден план. За Фуко това не е съвсем така.

От казаното по горе, Фуко прави наблюдението, че стремежа е насочен към това да се спре отмъщението в правораздаването, и да се започне наказването. Отмъщението беше функция на краля, на властта, промяна в тази насока означава и промяна във властта, нейните проявления, фукции и отношения. И не е случайно, че това смекчаване на наказателната система се случва редом с други промени в социалния ред, които засягат широк кръг от социални елементи.

Забелязва се и промяна в поведението на престъпниците. Сменя се типа на мнозинството от посегателства. Вече не кървавото престъпление е на чело на списъците, а такива от типа на кражбите, измамите, контрабандата и т.н. Това се вижда като резултат от множество процеси, а именно - изменението на съотношението между на икономическите сили, повишаване на жизненото равнище, умножаване на богатството и на собствеността и следващата от това необходимост от увеличаване на сигурността.

"Всъщност преминаването от кървавата към изманическата престъпност е част от един сложен механизъм, в който се включват развитието на промишлеността, увеличаването на богатствата, повишаване на юридическата и моралната стойност на собствеността, по-строгите методи на надзор, по-внимателното следене на населението, подобрените способи за разкритие, залавяне, водене на следствие: изместването на посоката на противозаконната дейност е съотносимо с разширяването и усъвършенстването на наказателната дейност." (Фуко)

От преди става ясно, че правораздаването е централизирано в властта на краля. Това позволява система при която има неравенство в раздването на присъдите. Някой наказания не се прилагат, други са по-леки от необходимото, като това често се влияе от личността на характера на съдията и подсъдимите, става въпрос за привилегиите от които се позлват различни групи от хора. Новата система цели създаването на такива фукнции и институции, при които власта е разделена, независима и по-добре действаща.

Променят се класификациите на престъпленията, тези които преди са били считани за много големи нарушения, сега сменят мястото си с други. Повишаването на контрабандата, грабителство и скитничеството, както и появата на все повече престъпни групи от по няколко човека принуждава реформата да налегне върху тях и с това коренно да се промени начина за контрол. Населението трябва да се следи по от близо, по-предцизно и по-ефективно.

Публичната екзекуция сплашва народа. Новата система действа по друг начин. Всяко престъпление се наказва по подобаващ начин. Лесно може да се свърже наказанието с това което наказва. Основа на тази практика е предотвратяването на следващи подобни нарушения. Чрез излагане на тези лесни за разпознаване наказания хората са подтиквани към спазване на закона, да не извършват кражби и измами заради негативните последстви, с други думи цели се създаването на представата, че облагите от престъплението са по малки от лишенията, които ще посдват при наказанието.

Тук още няма затвор такъв какъвто е той днес. Но преминаването от отмъщение към наказание, както и идеите, че във всеки има нещо човешко и то може да бъде постигнато чрез коригиране(а не както преди "изчистено" чрез белега на властта) дава ход на промени в посока, която води към създаването на днешният затвор. Книгата започва с цитат от документ описващ едно изтезание, а веднага след него се дава еднин документ за дневен ред, съставен и влязъл в приложение няколко десетилетия по-късно. Именно чрез тези режими оправляващи живота, поведението, действията и може би мислите на осъдените се постига новото законораздаване - престъпника се коригира. Неговото съществуване за определен период от време се ръководи и следи от властта. Това разбира се не означава, че физическото наказание изчезва, че спират екзекуциите, че осъждането на душата е абсолютно и независимо от тялото. Но все пак това вече е една нова форма на власт, тук вече се появява надзора.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Надзор и наказание", Мишел Фуко 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.