Анализатори на котките


Категория на документа: Биология




Котките са едни от най - разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1% ) са чистокръвни, с регистрирано родословие, останалите 99% са кръстоски между различни породи!

Котките са слаби трихроматици -възприемат света в трите му основни цвята!!!

Котките имат отлично зрение както през деня, така и през нощта. При ярка светлина зеницата (наподобяваща вертикална цепка) се свива рязко, намалявайки количеството светлина, попадаща в ретината, но за сметка на това свива и полезрението на животното. Специален орган (tapetum lucidum ) способства за силното им зрение при оскъдна светлина, като също така е отговорен и за цветните отблясъци в очите им при фотографии със светкавица.

Отличителен белег е наличието на мигателна ципа (трети клепач). Намира се в медиалния очен ъгъл и служи за защита на окото. Третият клепач почиства механично роговицата и я овлажнява. Този клепач може да покрие окото в случаи, когато котката спи или е уморена.изпадането на третия клепач често може да бъде признах и на заболяване.

Както при повечето хищници тяхното зрение е насочено напред и осигурява много ясно възприятие на средата, за сметка на зрителното поле.

При котките характерно състояние е така наречения "сън с отворени очи" - стоят си кротко със зареян в пространството .сякаш нефокусиран поглед. Така котката получава много информация с периферното си зрение. За разлика от тях, ние хората разчитаме на централното си зрение и гледаме насочено към нашия обект на внимание. Котките предпочитат страничния образ, ако не им се налага да фокусират погледа си на движещ обект.

Втренченият поглед при котките въобще не е проява на дружелюбие, напротив той изразява враждебни намерения. Долавяйки втренчения поглед върху себе си, котката прекъсва заниманието си и вдига очи.

Котешките очи са чудесен показател за настроение. Присвитите или разширени очи при котките говорят за интерес, гняв или страх, също както при хората. Размерът на зеницата зависи не само от количеството на светлината, но и от емоционалното състояние на животното. Зениците могат да се разширяват от страх, от агресивна възбуда, когато гледат как и пълнят купичката с храна или когато е в радостно настроение като срещне друга, приятелски настроена котка.

Когато котката е доволна и спокойна, зениците може да бъдат разширени или стеснени в зависимост от осветлението - колкото е по тъмно, толкова по- широки са зениците и по - черни изглеждат очите. При спокойната котка по правило очите не са силно разширени, често премижва удовлетворено. Премижването при котките служи за одобряващ сигнал показва приятелски намерения. То е противоположно на втренчения агресивен поглед, предизвикващ силно безпокойство при котките.

При изплашената котка зениците често са разширени, а ако уплахата е много силна може да заеме цялата площ на окото. При сърдитата и уверена в себе си котка зениците могат да се стеснят до тесен процеп. Между тези две крайни величини има много междинни стойности в зависимост от степента на уплахата, яростта, възбудата и осветеността.
Доста по-точно може да се съди за състоянието на котката, съпоставяйки формата на зеницата с това как държи ушите си.!

На практика всички котки имат прави, стърчащи нагоре уши. За разлика от кучетата, при котките породите с клепнали уши са голяма рядкост!

Слухът е едно от най- важните сетива на котката.Докато външната част на човешкото ухо се задвижва от 6 мускула, котешкото ухо се управлява от 30, което позволява обръщане навсякъде и локализиране на всеки звук. Котките движат външното си ухо по-бързо от кучетата. То е повече от антена за улавяне на звуковете, защото различава качеството на приеманите сигнали и определя източника. Ушния нерв на котката има 52 хиляди нервни влакна (при човека са 31 хиляди.).котката е в състояние да различи два много близки един до източника на звук. Котките имат слух,чувствителен към висока чистота, тя чува две октави по- високо от човека и половин октава по високо от кучетата.

Повечето котки различават човешкият глас без тренировки, познават името си, поканата за ядене и някои други заповеди, но техният речник не е така богат както при кучетата.

Бели котки със сини очи често страдат от неизлечима глухота, защото при тях съществува наследствен ген, който предизвиква изменение на вътрешното ухо и това е нелечимо. Тези котки обаче свикват с глухотата си без проблеми и тя не им пречи да живеят нормално

Ушите са едни от най-важните инструменти за общуването при котките. Движенията им се управляват от около 30 мускула, позволяващи на котката да ги завърта на 180 градуса, да движи едното ухо, независимо от другото, да го върти, да го вдига и да го прилепва към главата.

Когато е уплашена или ядосана, котката свива ушите си назад, под акомпанимента на съскане или ръмжане.когато се ослушва за нещо, котката насочва ушите си в съответната посока; ушите могат да бъдат насочени назад, напред или в страни, в зависимост от случая.

При доволната,спокойно седяща котка, ушите обикновено гледат напред и едва отклонени назад. При най-малкия звук или движение ги предвижва напред и нагоре, и леко ги наостря с помощта на особени мускули на челото (това леко напомня на нашето сбръчкване на челото когато сме съсредоточени). Ако ушите почнат да потреперват или да се обръщат на страни, това показва, че котката е обезпокоена от нещо или се ослушва за някакъв неразбираем шум.

Ако безпокойството нарасне, котката отмества ушите си леко назад и надолу и ги прилепва кум главата си . те са на една линия с темето, а главата се накланя все по-надолу, сякаш котката се надява да се скрие от наближилата я опасност. С това си поведение котката демонстрира подчинение-опитва се да изглежда колкото се може по-незабележима, едва ли невидима, за да избегне възможно нападение.

Както при хората, така и при котките, слуха отслабва с възрастта, като това се забелязва след 4-5 години.Старостта или някои болести могат да бъдат причина за частичната загуба на слух или пълна глухота.

Котките имат добре развито обоняние, дължащо се на добре развитите обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелния епител в дъното на носната кухина!

В профил котките от различните породи, значително се различават. Удължения и прав нос при някой котки може да бъде цели 5 см. по-дълъг от носа на персийките, напомнящ на малак бутон. Но както и да изглежда носа, през целия живот служи вярно на котките и е важен сетивен орган и начало на дихателната система. Вдишаният въздух преди попадане в белите дробове се почиства и загрява в носа. Освен жизнено важния кислород, котката може да вдиша болестотворни бактерии и вируси, също и различни чужди тела.

За щастие котешкият нос е великолепен биологичен филтър, който не пропуска в организма повечето микроби. Микроорганизмите и праха се отлагат в лигавицата, а след това се отделят през носа. За това понякофа в носа на котката се забелязват тъмни тънки корички, от които животното се избавя при миене.

Котката може да вдиша чужди тела като например трева, конци, малки рибени кости и дори насекоми. Тогава започва да киха и да трие носа с лапи, и така изкарва чуждото тяло.

Миризмите са много важни за котките. Те ги използват, за да маркират територия, да разпознават други животни (тук обонянието за котки е много по-важно от зрението) и да общуват с други котки. Миризмите се прихващат от нервни окончания в носа и разпознават от мозъка.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализатори на котките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.