Цитоплазма


Категория на документа: Биология


 Тема 2 ЦИТОПЛАЗМА

Цитоплазмата е основен носител на живота. Тя се разглежда като сложна колоидна система с дисперсна среда вода с разтворените в нея org. И неорг. Съединения И дисперсна фаза - белтъчини, липиди И др. org. в/ва. В цитоплазмата се разграничават 3 слоя: външен хиалинен слой, вътрешен хиалинен слой И среден слой. Външният е разположен под кл.обвивка И е отделен от нея с тънка елементарна мембране, наречена плазмолема. Той се характеризира с пълна прозрачност, тъй като в него няма никакви включения. Вътрешният слой е разположен около вакуолата И се разграничава от нея с ел.мембрана, известна като тонопласт. М/у двата хиалинни слоя се намира среден слой - мезоплазма със ситнозурнести включения, които са най-много в средата И към хиалинните пластове намаляват. Основа на цялата цитоплазма е безцветната хялоплазма.
Структура: - ендоплазматичен ретицулум - мрежа от свързани канали, мехурчета или плоски празнини, които формират вътрешноплазматична мрежа, която е образувана от елементарни мембране. Ретикулума бива 2 вида: грапав или грануларен И гладък или агрануларен. Грапавият участва в belt.синтез, а гладкият - при образуването на въглехидратите И мастите.
Рибозоми - субмикроскопични структури на цитоплазмата. Осн.функция на рибозомите се свързва със синтеза на белтъчни молекули от аминокиселини с участието на РНК. По-активни са рибозомите, свързани с мембраните на едноплазматичния ретицулум отколкото разпръснати в цитоплазмата. Рибозомите се обр.в ядурцето на кл.ядро, след което преминават в цитоплазмата, където се извършва белтъчния синтез.
Диктиозоми - съвкупност от успоредни, дълговидно извити цистерни.Ограничени са от елементарни мембрани, които в краищата си се свързват. Съвкупността от всички диктозоми в 1 клетка образуват апарата на Голджи
Лизозоми - субмикроскопични структури на цитоплазмата. Важно свойство на лизхожомите е голямата им ензимна активност И тяхната стабилност в живите клетки. Мембраните им изолират ензимите И запазват цитоплазмата от самосмилане.Действието на лизхожомните ензими се проявява при случаите когато се разкъса лизхожомната мембране, при което те смилат цялата клетка. При такава частична автолиза при гладуване на клетките могат да използват част от собственото си в/во като източник на енергия.
Сферозоми - субмикроскопични сферични телца; Имат липопротеидна природа, поради което под електронен микроскоп изглеждат като плътни тъмни зрънца с хомогенна или зърнеста структура. Ограничени са от хиалоплазмата с елементарна мембрана. След като се изпълнят с мазнина, се превръщат в маслени капки. Сферозомите се разглеждат като специализирани структури за синтеза на мазнините в ръст.к/ка. Предполага се, че се отделят от каналите на ендоплазматичния ретикулум под формата на микроскопични маслени мехурчета.

Микротрубички - те са изградени от глобуларни белтъчни субстанции И изглеждат като прави или леко сгънати неразклонени кухи цитоплазмени структури с различна дължина И диаметър около 24нм. Разположени са в периферните слоеве на цитоплазмата, в близост до клетъчната обвивка, но не влизат в контакт с плазмолемата. Ориентирани са успоредно една на друга, перпендикулярно на кл.обвивка. Те постепенно се разпадат И се образуват наново на опр.етап от клет.цикъл.
Химичен състав на цитоплазмата - Цитоплазмата съдържа значително количество вода, която може да достигне до 90% от общото тегло, или водата е 4-5 пъти повече, отколкото всички останали вещества взети заедно. Количеството вода е необходимо за нормалното протичане на жизнените процеси в нея. Изсушаването на клетките води до тяхната гибел. В състава на цитоплазмата участват протеиди, които се образуват в резултат на съединяването на гликопротеиди с липопротеиди И нуклейнови киселини. Те се приемат за основни носители на жизнените процеси И се наричат конституционни белтъчини.
Нуклейновите киселини са съществена част от протопласта. Те са съставени от захар, фосфорна киселина И сложни органични хетероциклични съединения - органични бази. Липидите са необходими спътници в цитоплазмата. Те имат голямо молекулно тегло И сложен химичен състав. Те се доближават по химичен състав до мастните в/ва, които представляват естери на мастните киселини И глицерина.
Физиологични свойства на цитоплазмата - Избирателна пропускливост - св/вото на цитоплазмата да пропуска по ограничен И контролиран начин в/вата от външната среда навътре в клетката И обратно, от клетката към външната среда.
- Движение на цитоплазмата - важно св/во за клетките на всички видове растения, но се извършва с различна скорост И по разл.начин. Има два типа движения на цитоплазмата при растенията - ротационно(кръгово) И циркулационно(струисто). Ротационното е характерно за възрастните клетки, при които централната част на лумена е заета от една голяма вакуола, а цитоплазмата е разположена в периферията, под кл.обвивка.Движението на цитоплазмата в дадена клетка е винаги в една посока И не зависи от посоката на движението в съседните клетки. Циркулационното движение е характерно за по-младите клетки с няколко вакуоли или много вакуоли И се изразява в движение на цитоплазмата както покрай кл.обвивка, така И в цитоплазмените нишки, които свързват периферната цитоплазма с тази от центъра на клетката.
- Дразнимост - способността на цитоплазмата да реагира по опр.начин на външни фактори. Тя реагира както на понижаването, така И на повишаването на температурата. Цит. реагира по опр. Начин на промените на светлината, влажността, на разл. Химични И механични въздействия.
- Асимилация И дисимилация - Асимилацията е ендотермичен процес, при които се осъществява синтеза на в/ва И натрупване на енергия. Дисимилацията е екзотермичен process, при които се осъществява разграждане на в/вата И се освобождава енергия. В живата клетка постоянно се внася И изнася енергия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Цитоплазма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.