Елен лопатар


Категория на документа: Биология



ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СТАРА ЗАГОРА
Аграрен факултет
Издание:
1.0

Вид на документа:
Оперативен документ
№ на документа:
4.2.3_OD_1.13_AF
В сила от:
14.09.2011

Име на документа
реферат
Страница:
1 от 1


Реферат

Елен Лопатар (Dama Dama)

Дисциплина: Биология и екология на дивеча с дивечовъдство

На Ивета Иванова Динева Ф№ 609, спец: ЕООС

1. Външен вид

Еленът Лопатар, нарича се и само Лопатар, е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни. Получил е името си от лопатовидната форма на рогата. Значително по дребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130-140 сm и височина - 85-90 сm, тежи около 80-90 kg. Женската е по-малка и достига на тегло 35-50 kg. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и страните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна ивица. През зимата козината е еднообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шиловидни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или началото на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4 kg.

2. Разпространение

Еленът-лопатар произхожда от средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по изкуствен начин в много европейски страни. У нас е аклиматизиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. Понастоящем се среща почти повсеместно. Числеността му у нас е около 50 000 бр.
Еленът лопатар е бил широко разпространен в миналото по българските земи. Той е бил изобразен на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското, а негови костни останки са намирани в почти всички български праисторически населени места. Предполага се, че е бил изтребен от човека през ранното средновековие.

Първият елен лопатар като животински вид бил докаран в България в двореца в Кричим от цар Фердинанд. Негова е била идеята еленът лопатар да се развъди у нас. Именно от Двореца в Кричим са излезли всичките живи елени лопатари, които сега населяват ловните стопанства на територията на България. И към днешна дата е запазено правилото от там да се изкарват живи животни за разселване. В момента в двореца има стадо от около 300 елени лопатари. В защитената територия на бившия вече царски дворец има още много други редки видове животни - сърни, муфлони, лисици, порове, различни видове змии и др. Ловът в двореца е забранен.

3. Хранене

Еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за неговото развитие са крайбрежията с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Изкачва се и в планините, където има изобилие на поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчестите места и районите с дебела снежна покривка Силно е привързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода, както и през сватбения период предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленът-лопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от неприятели. Най-големият неприятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скитащите кучета.

Лопатарът нанася по-малко вреди на дървесно -храстовата растителност от благородния елен и сърната. еленът лопатар не конкурира благородния елен и сърната по отношение на храната в общите им местообитания поради несъвпадение на по-голяма част от растенията, които трите вида животни използват за храна. Естествената хранителна база в нашите местообитания позволява стопанисването на значително по-високи запаси от чифтокопитен дивеч.

4. Размножаване и поведение

Сватбеният период започва от средата на октомври и продължава до края на ноември, на открити широки места.Рогачите събират група от 4 до 30 кошути през цялото време, докато трае сватбуването, рогачите ревностно ги пазят. Лопатарите не издават мощен звук като благородния елен, а хрипливи и резки звуци.Рогачите водят ожесточени боеве, като победеният напуска полесражението. Често при сблъсъците се стига до счупени шийни прешлени.След сватбуване, мъжките индивиди напускат стадото.Една от причините е, че губят 20 - 22% от теглото си по време на брачния период. След като се оттеглят, могат да се хранят спокойно и да възвърнат теглото си за зимата. Бременността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни, за това малките остават 1 седмица на безопасно място, докато укрепнат. След като проходят малките, са неотлъчно до майката. При опасност, кошутата предупреждава, чрез удари с предните крака, малкото да остане неподвижно, за да не бъде забелязано от хищници.

Първоначално еленът Лопатар се е развъждал като декоративен вид, но през последните 20 години се разселва масово и като обект за лов. Рогата му са ценен Трофей.

5.Природозащитен статус



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Елен лопатар 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.