Еволюционна теория на Дарвин


Категория на документа: Биология


Теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията на организмите. Естествен отбор. Философия на възникването, развитието и усъвършенстването на живота.

Учени и философи от всички времена са търсили отговор на въпроса за възникването на живота, развитието и усъвършенстването на организмовия свят. Основно идеите за еволюцията (от латински - развитие) се разделят на два периода - додарвинов и следдарвинов.

Додарвиновият период започва още в Древна Гърция и е свързан със схващанията на : Емпедокъл, Талес, Хераклит, Анаксимандър и Аристотел, които само натрупват елементи на еволюционната идея, но нивото на познание е твърде ниско за обобщения и създаване на цялостно учение.

През Средновековието идеята за еволюцията, както и всички други научни идеи са в застой поради господството на църквата. През XV век обаче биологичните науки се развиват бързо благодарение на редица учени:

Джон Рей - утвърждава понятието "вид" в биологията;

Карл Линей - систематизира организмовия свят, като въвежда двойната бинарна номенклатура за видовете - първото име е родово, второто - видово:

Жорж Бюфон - отчита възникването на различните типове животни по различно време; признава влиянието на околната среда и унаследяването на белезите;

Жан-Батист Ламарк - създава първата теория за развитието на организмовия свят;

Жорж Кювие - основоположник на сравнителната анатомия;

Алфред Уолъс - привърженик на еволюция по пътя на естествения отбор;

Чарлз Робърт Дарвин - създава първата в света материалистична теория за еволюцията на организмите "Произход на видовете" през 1859 година, като извършва поврат в тогавашните разбирания за живата природа. Единството на организмовия свят е вече доказано.. Прави открито извод, че организмите произлизат едни от други, чрез еволюция в организмовия свят. В основата на измененията в организмите през еволюцията Дарвин поставя изменчивостта, наследствеността, борбата за съществуване и естествения отбор.

Изменчивостта е процес на възникване на различия между индивидите от един и същи вид. Тя засяга всички признаци на растителните и животинските организми - външно и вътрешно устройство, жизнени процеси, поведение, като е общо явление за цялата жива природа - както за дивите видове, така и за опитомените растения и животни. Различията водят до огромно разнообразие. Дарвин прави извода, че няма два съвсем еднакви индивида дори и в потомството на една и съща родителска двойка. Дори и семената от една кутийка не са напълно еднакви, както и потомството на една двойка кучета, котки и други. Той посочва възможните фактори, които могат да доведат до изменчивост:
- пряко или косвено вличние на условията на живот;
- упражняване или неупражняване на органите;
- кръстосване /хибридизация/;
- корелативна изменчивост;
На основата на действието на тези фактори Дарвин посочва четири форми изменчивост - определена, неопределена, комбинативна и корелативна.

Определената изменчивост е забелязана от дълбока древност: всички индивиди от дадена порода, сорт или вид под въздействието на определени фактори се изменят в едно направление. Такава изменчивост се нарича още групова.

Определената изменчивост е видиво свойство, което се изразява в приспособяването на популациите към изменящите се условия на средата. Например бялото зеле в условия на студен климат не образува глави; породи коне, които се отглеждат във високопланински местности, където храната не е достатъчна остават ниски на ръст; всички бозайници, спящи зимен сън, натрупват подкожна мазнина. Всички тези изменения са наследствени и напълно обратими. В генетиката тези изменения се обясняват от модификационната изменчивост.

Неопределената изменчивост е резултат от неопределеното въздействие на околната среда и при нея се наблюдават изменения само у отделни индивиди. Разнообразието в индивидите не се унаследява от родителите, а е резултат от неопределените въздействия на околната среда. Според Дарвин тази изменчивост е основна в еволюционния процес, тъй като измененията се предават в наследство и водят до появата на индивиди с нови признаци. Например: от нормална родителска двойка се родило агне с криви и къси крака, което дава началото на Анконската порода овце. Така се получени и мериносовата и каракулската породи овце, акацията без бодли, разнообразните декоративни растения. Неопределената изменчивост се нарича и мутационна.

Комбинативната изменчивост се получава в резултат на кръстосването на индивиди с наследствени изменения в популацията. Тя се получава при кръстосване на родителски двойки с отличаващи се признаци. Комбинативната изменчивост е резултат от комбинирането на гени при кръстосването /хибридизацията/ на индивидите. Получените така индивиди се наричат хибриди. В тях се получават нови комбинации от гени, като се проявяват белези и свойства различни от родителските. Това внася голямо разнообразие в потомствата. Тези изменения са характерни най-вече за културните растения и за домашните животни. Дарвин посочва за пример кръстосването на градински цветя, породи гълъби, кучета и други. Това се използва широко в селскостопанската практика.

Мутационната и комбинативната изменчивост са двата основни източника за наследствено разнообразие в популациите и дават главния материал за действието на естествения отбор.

Корелативната изменчивост Дарвин наблюдава при много растения и животни, при които някои белези се унаследяват съвместно, като че ли са свързани помежду си: ако се развие единия белег, то се развива и другия. Например козината и рогата се унаследяват корелативно: рогатите бели ангорски кози са с дълго и къдраво руно, безрогите - с право и късо руно. Корелативна връзка има и между органите на слуха, зрението, кожата и нейните придатъци - белите ангорски котки със сини очи са винаги глухи; гълъби с къси крака са и с къси клюнове. Тези изменения имат голямо значение в селекцията при отбор на животни и културни растения. Селекционерите винаги следят такива безели в потомството. Науката обяснява тези изменения с предаването в потомството на група скачени гени /разположени в една хромозома или на малко разстояние един от друг, които винаги се предават заедно/ или също с плейотропната проява на някои гени: един ген участва в кодирането на няколко признака.

Наследствените изменения се предават в потомството и играят роля за изменениято на вида като цяло.

Известно е, че между родителите и потомството съществува голяма прилика. От семената на пшеницата покълва пшеница, царевицата дава царевица, котката ражда котенца и т.н. Това показва, че белезите на родителите се предават в потомството. Свойството на организмите да запазват и предават особеностите в устройството и функциите и възможността за развитие на същите белези си от родителите на потомството се нарича наследственост. Предаването на белезите става чрез размножаването. При половото размножаване белезите се предават чрез гаметите, а при безполовото - чрез резци, отводки и други.

Материалните носители на наследствеността не са познати по времето на Дарвин. Съвременната генетика изяснява, че носителят на наследствеността е ДНК. Тя е сложното съединение, което заедно с белтъци изгражда хромозомите на клетката. В телесните клетки на всеки вид се съдържат определен брой хромозоми - хромозомен набор. В зрелите полови клетки /гамети/ се съдържа половината от хромозомния набор характерен за вида. Всяка хромозома съдържа множество гени. Генът е малък участък от ДНК, под контрола на който се формира определен белег или свойство на организма. Съвкупността от всички гени дава генотипа на дадения организъм. Хромозомите и съдържащите се в тях гени се намират както в телесните, така и в половите клетки. При половото размножаване мъжката и женската полови клетки се сливат, като в зиготата се получава ново съчетание на гени, което определя белезите и свойствата на бъдещия организъм.

Наследствеността винаги се съпровожда с изменчивост, поради което Дарвин ги разглежда в тясна връзка. Наследствеността създава известна стабилност в признаците на поколенията, а изменчивостта - способността им за промяна и приспособяване. Без наследственост и изменчивост еволюционният процес е невъзможен.

Много от предшествениците на Дарвин смятат, че еволюцията се дължи на изменчивостта на организмовите форми, предизвикана от влиянието на външната среда и упражняването или неупражняването на органите. Дарвин доказва, че наличието само на един от тези фактори не е достатъчно. Природата предоставя измененията, а човек ги направлява в нужната му посока. Ето защо между наследствеността, изменчивостта и отбора съществува тясна връзка, като по същество те се сливат в един цялостен процес при историческото развитие на организмите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Еволюционна теория на Дарвин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.