Физиологията като наука. Какво изучава? Спортна физиология


Категория на документа: Биология




РЕФЕРАТ

Тема: Физиологията като наука. Какво изучава?

Спортна физиология

Изготвил: Проверил:
Христо Валериев Антов Проф. Кирил Аладжов
Фак № 29973

Съдържание:

1. Увод. Обща характеристика
2. Спортната тренировка като адаптационен процес
3. Временни и трайни адаптационни промени във физиологичните функции в резултат на спортна тренировка
4. Заключение

Увод. Обща характеристика.

Физиологията е биологична наука, изучаваща жизнените функции и механизми на растителните и животинските организми. Общите и отделните функционални закономерности в живото тяло са зависими от съответващите им морфологични структури. И обратното - физиологичните функции, особено тяхното усъвършенстване, могат да променят структурата на конкретен орган (система) в хода на индивидуалното развитие.

Науката физиология се гради върху познания, получени предимно чрез извършването на експерименти върху животни - остри и хронични, т.е. тя е типична експериментална наука.

Физиологията най-общо се дели на някоко клона, които са следните:
Обща физиология на човека и животните. Изследва общите физиологични закономерности в живите организми при взаимодеиствието им с околната среда.
Сравнителна (еволюционна) физиология. Изучава и сравнява еволюцията в жизнените процеси и функциите на различни животински видове.
Възрастовата физиология се занимава с развитието човешкия организъм и неговите физиологични функции от раждането му до дълбока старост, много важно за спортните педагози.
Специалната физиология анализира някои специализирани области на физиологичната наука, като особеностите на физиологичните функции на различни животински видове.

Съществуват и клонове на физиологията, чиито познания имат предимно практическо значение, като физиологията на труда, авиационната и космическата физиология. Промените в живия организъм при упражняване, въздействието на физическото натоварване върху физиологичните функции, са обект на физиологията на спорта.

Спортната тренировка като адаптационен процес

При адаптация към пределни физически натоварвания изпъква стремежът на трениращия организъм да усъвършенства и разширява максимално функционалните си възможности. Затова при спортната тренировка се оформят няколко вида адаптация: физиологична (функционална), биохимична, морфологична, нервнопсихична, която е разновидност на функционалната. Типичен пример за адаптация при системно трениране е привикването на организма към работа условия на кислороден недостиг ("кислороден глад").

Дразнителите, които "активират" адаптацията към предстоящото физическо (при състезания и психическо) натоварване, могатда имат различна сила на въздействие, сигнална сила. В зависимост от степента на тази сила адаптационните дразнители се делят на: силни, свръхсилни и ектремни. В зависимост от идивидуалната си реактивност към получаваната сигнализация живият организъм започва да променя функциите си съобразно с новите условия, а в нашия случай - с повишеното физичесско натоварване. Целта на тази промяна, или адаптация, е да даде възможност на организма да се справи с повишените изисквания и да му осигури условия за нормално функционално и структурно развитие.

При въздействие на различни дразнители върху организма, се създава определена физиологична рекция, наречена стрес. Подобна реакция и състояние се наблюдават и при интензивно физическо натоварване.Стресът е съвкупност от реакции на живите организми спрямо дразнители, които показват тенденция към нарушаване на динамичната хомеостаза на психичните, биохимичните и физиологичните процеси. Те изобилстват в околната и социалната среда и се наричат стресори. Стресорното въздействие засяга най-напред регулаторните системи: нервно рефлекторна и хуморално ендокринна. В отговор се получава стереотипна реакция: бързо повишаване на съдържанието на хормони в кръвта, както и на симпатиковия тонус и вегетативната система. Тяхното влияние предизвиква ускоряване на сърдечната дейност, повишаване на артериалното кръвно налягане, ускоряване и задълбочаване на дишането, активиране на промяната на веществата.

Обикновено се различават две форми на стрес: физически, наричан още физиологичен или биологичен; и психически или емоционален стрес.
Физическия стрес се предизвиква от конкретните условия на натоварване в тренировъчна обстановка, като не се съпровожда от голямо психическо натоварване. Обичайнотонпротичане на тренировката може да доведе упражняващият се организъм до определено равнище на умора.
Психично-емоционалния стрес при начинаещи в сравнение с добре подготвени спортисти. Емоционално стресорно въздействие може да се получи при продстоящо обучение на нов уред или при нов вид съчетание в гимнастиката; при повишена тежест на щанга; при удължено разтояние за преплуване или бягане. По силно емоциолнално въздействие имат скоковете във вода, ски-скокове, с парашут. Психически стрес се получава най- вече при предстоящо отговорно състезаяние; освен нервено напрежение и безпокойство се появява силно потоотделяне, учестено уриниране, стимулиране на дихателната и сърдечно-съдовата дейност без физическо натоварване.

Готовността на организма за адаптация са всъщност възможностите му за приспособяване към променени условия. Това предполага, от една страна, наличие на генетично придобити (ендогенни) фактори и възможности за определен тип приспособяване. Например оргснизъм с нежна структура на тялото трудно би се приспособил максимално да преодолее голямо съпротивление, като тежест или противник, изискващо голяма мускулна сила и предполага наличието на голяма мускулна маса. От друга страна, готовността за адаптация зависи от наличието на здравословно физиологично състояние и добро физическо развитие, както и на достатъчно силна мотивация за преодоляване на предстоящите физически усилия.

Различават се няколко фази на адаптация. Началната фаза на адаптация започва със сигнализация за предстояшия процес на трениране и приспособяване; сигнали пристигат по аферентните пътища на различни сетивни системи - зрителна, слухова, кожно тактилна, пропиоцептивна. Предимно при начинаещи може и да се получи отрицателна рефлекторна реакция, при силни и свръхсилни сигнали: видът на тежката щанга, висока летва за прескачане, противник с отлично телосложение.
Междинната фаза се характеризира с постепенно регулиране и нормализиране на възбудения процес в ЦНС и на активността на ендокринните функции, респективно на симпатико-адреномедуларната система. Повишеният симпатиков тонус се замества постепенно от добре регулирано равновесие с парасимпатиковия, преобладаващ в паузите между отделните натоварвания по време на тренировките и между тях.
Основен признак на фазата на устойчива адаптация е наличието на ново, подобрено функционално състояние на трениращия организъм. При постепенно трениране и прогресиращо приспособяване постепенно се постига планирана максимална работоспособност. Освен на увеличените възмойности на нервно-мускулния двигателен апарат, тя се основава и на възможностите на кардио-респираторната система, обмяната на веществата и енергоосигуряването, на повишената способност на въстановяване. Постигнатото равнище на адаптация не означава краи на усиличта. Необходимо е да се поддържа това състояние на адаптираност до определен срок, състезание, тестове, текуща проверка. Устоичивата адаптация е резултат на повишено дълготрайно напрежение на много физиологични процеси и механизмиът. Понякога функционалните резерви могат да се изтощят и да намалят възможностите си за адаптация.Тогава трябва да им се даде необходимият отдих, с което да се създадат възможности за ново, по-добро приспособяване.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Физиологията като наука. Какво изучава? Спортна физиология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.