Грегор Мендел (1822-1884) - бащата на генетиката


Категория на документа: Биология


Грегор Мендел (1822-1884) - бащата на генетиката

Грегор Мендел - снимка Уикипедия
Грегор Йохан Мендел (Gregor Johann Mendel) е австрийски биолог, ботаник и монах, често наричан "баща на генетиката". Той има огромна роля в развитието на идеите за наследствеността. Откритива моделите на наследството по моногенните признаци (закономерностите, известни като закони на Мендел), които са първата стъпка по пътя към съвременната генетика.
Грегор Мендел е роден на 22 юли 1822, в селското семейство на Антон и Росина Мендел в малкия провинциален град Хейнцендорф в Австрийската империя, по-късно Австро-Унгария, а днес Гинчице в Чехия. Йохан има две сестри. В ранна детска възраст започва да проявява интерес към природата и работи като градинар. Когато Йохан е шестнадесетгодишен, баща му пада от едно дърво и остава почти инвалид. Две години учи във философския факултет в инститрута в Олмюц, а през 1843 става монах в августинския манастир Св. Тома в Бърно (днес Бърно) и приема името Грегор. През 1844-1848 учи в Богословския институт в Бърно. През 1847 става свещеник. Самостоятелно изучава много науки изаменя отсъстващите преподаватели по гръцки език и математика. Но когато полага изпити за учител, колкото и странно да звучи, не успява да премине тези по биология и геология. През 1849-1851 година преподава математика, латински и гръцки език, а през 1851-1853 благодарение на настоятелството се обучава по естествена история във Виенския университет.
Докато е във Виена Грегор Мендел започва да се интересува от процеса на хибридизация на растенията и по-специално от различните видове хибридни поколение и техните статистически съотношения. През 1854 става учител по физика и естествена история във висшето училище в Бърно, но те се дипломира. След като прави още сва опита да да издържи изпита по биология, през 1856 готново се проваля и остава монах, а по-късно игумен в Августинския манастир. Вдъхновен от изучаването на измененията в характеристиките на растенията, през периода 1856-1863 се занимава с опити върху кръстосването на грах в експерименталната градина на манастира и формулира законите, които обясняват механизма на наследствеността, известни като "Закони на Мендел". Той засява и изследва повече от 30 хиляди растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и други. С това той поставя началото на генетиката като наука.
На 8 март 1865 Мендел съобщава резултатите от своите експерименти на Бърнската общност на природолюбителите, които в края на следващата година публикува резюме на неговия доклад, със заглавие "Изследвания върху растителните хибриди". Този том попада в 120 университетските библиотеки в света. Мендел поръчва 40 копия на своята работа и ги изпраща на известни изследователи-ботаници. Но работата му не предизвиква интерес сред неговите съвременници.
Мендел прави откритие от изключителна важност и още от самото начало той е убеден в това. Но по-късно прави няколко нови опита, за да получи потвърждение с други биологични видове, кръстосвайки различни растения и дори пчели. И в двата случая получава резултати, които го разочароват, тъй като не получава потвърждение на своята теория. Причината е състои в това, че механизмите на торене на растенията, които изследва, имат характеристики, които по това време все още не са били известрни на науката, така че при експериментите си Мендел не ги е взел под внимание. В крайна сметка великият учен загубва вярата си, че е направил откритие. След като през 1868 година става игумен на манастира, престава да се занимава с биологични изследвания. Едва в началото на ХХ век, с развитието на идеите за гените и преоткриването на установените от него закони от редица други учени (Карл Коренс, Ерих фон Чермак, Хуго де Фриз), се доказва важността на направените от Мендел изводи.
Грегор Мендел умира на 6 януари 1884 година в Бърно.
ЗАКОНИ НА МЕНДЕЛ ПРИ МОНОХИБРИДНОТО КРЪСТОСВАНЕ

Генетиката е млада наука.За нейна рождена дата се приема 1900 г., когато трима ботаници Хуго де Фриз ( Холандия ), Карл Кореж ( Германия ), Ерих фон Чермак( Австрия )установяват, че белезите в потомството се предават строго закономерно и че 35 години преди тях тези закономерности са изяснени от Георг Мендел ( 1865г. ).
Генетиката се е развила в три етапа: класически, дроздофилен и съвременен.По време на класическия етап се поставят основите на хибридологичната генетика от Георг Мендел.При дроздофилния етап Томас Хънт Морган при опит с дроздофила поставя основите на цитогенетиката и формулира основните положения на хромозомната теория ( 1911 г.).При съвременния етап Уотсън и Крик през 1953 г. Молекулните основи на наследствеността и доказват двойната спирала на ДНК и принципа на комплементарност на базите.Те полагат основите на молекулярната генетика.
Мендел прави опити с градински грах ( Pisum sativum ), с помощта на подходящия метод хибридизация, а индивидите се наричат хибриди.Той провежда количествен анализ на резултатите във всяко поколение.
Както всяка наука така и генетиката има своите основни понятия :
* генотип съвкупност от всички гени в организма;
* хомозигонти индивиди имат еднакви алели на даден ген;
* хетерозиготни индивиди имат различни алели на даден ген;
* фенотип съвкупност от всички белези, които се проявяват в хода на онтогенезата при взаимодействие на генотипа с околната среда;
* доминантни белези проявяват се в хомозиготно и хетерозиготно състояние и се бележат с главна буква от латинската азбука;
* рецесивни белези проявяват се само в хомозиготно състояние и се бележат с малка буква от латинската азбука;
* ген най-малката единица на наследстеността, която носи информация за синтез на една полипептидна верига;
* алтернативни белези това са белези, при които появата на един белег изключва възможността за появата на друг.Обикновено те се групират в двойки алтернативни белези.
В генетиката има и символи за означаване на кръстосването:
Родителите се осначават с латинската буква Р, а получените поколения с латинската буква F ( F1 първо поколение, F2 второ поколение, F3, F4 ....).Кръстосването се бележи със знака Х.Майчината и бащината родителска форма се бележи с биологични символи за женски ( ) и мъжки ( ) пол.
Монохибридното кръстосване проследява унаследяването на една двойка алтернативните белези.
Мендел провежда опити с градински грах.
Ведин от своите опити Мендел кръстосва грахови растения от сорт с червени цветове с растения от сорт с бели цветове.

Фиг.1. Опит на мендел при монохибридно кръстосване с грах.
а) А червени (D)
а бели (R)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Грегор Мендел (1822-1884) - бащата на генетиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.