Гръбначни животни


Категория на документа: Биология


Софийски университет ”Св. Климент Охридски”
Биологически факултет

Г Р Ъ Б Н А Ч Н И Ж И В О Т Н И

Характеристика, Произход, Еволюция,
Условия за живот и Биологични прояви, Класификация

За ФНПП

София - XXXXX
Характеристика, Произход, Еволюция, Условия за живот и Биологични прояви

Обща характеристика на хордовите животни

Независимо от голямото си разнообразие хордовите животни притежават някои общи белези, въз основа на които те се обединяват и в същото време се различават от безгръбначните. За да се подчертае разликата между тези две групи животни, белезите им ще бъдат съпоставени:
1. Опора на меките части на тялото. При безгръбначните животни опората на меките части на тялото е външна и е представена от кутикула, хитин, пеликула и др. При хордовите тя е вътрешна и е осевият скелет на животните. Както беше казано по-горе, при по-низшите това е хордата, а при висшите – гръбначният стълб (columna vertebralis), съставен от прешлени (vertebrae.
2. Разположение и форма на централната нервна система (главен и гръбначен мозък). При безгръбначните животни нервната система е разположена коремно и е представена от нервни възли (ганглии) или нервна верига (ганглии, свързани с нерви) Нервната система при хордовите е тръбеста и е разположена гръбно – нервна тръба, разположена над хордата, или ггръбначен мозък

3. Произход и вид на дихателните органи. Дихателните органи при безгръбначните животни са хриле и трахеи с ектодермален произход. При хордовите животни има хриле или бели дробове с ендодермален произход.
4. Местоположение на сърцето. При безгръбначните животни (където такъв орган съществува) сърцето е разположено на гръбната страна на тялото, докато при хордовите то е разположено коремно.
5. Наличие на опашка. Най-общо казано, за опашка се приема всяко постанално образувание с вътрешна опорна част от хордата или гръбначния стълб. Безгръбначните животни нямат опашка и при тях аналнеят отвор се намира в края на тялото. Гръбначните животни имат опашка.

Филогения на хордовите животни

Филогенията е наука за произхода и еволюцията на отделните видове и систематични групи, или наука за филогенезата – историческото развитие на животните. Изясняването на родствените връзки между изкопаемите останки и съвременните представители на различните систематични групи животни винаги е затруднявало учените и особено палеонтолозите.
По отношение на далечните прадеди на гръбначните животни са били изказвани различни предположения. Според някои от тях това са били прешленестите червеи и даже паякообразните. Съображенията за тези предположения са различни, но най-вероятно изглежда предположението, че първите хордови животни са произлезли от бодлокожите.
Много вероятно е първите прадеди на хордовите животни да са водили прикрепен начин на живот. Тези древни животни са улавяли храната си с помощта на лофофори. Те представляват дълги камшичести пипалца, покрити с реснички, които чрез трептенето си предизвикват воден ток. Храната, (органичен детрит и планктон и водорасли) полепва върху мукозата на пипалцата и чрез разположената по дължината на лофофора хранителна бразда се отнася към устата. Лофофорите могат да абсорбират хранителни вещества и направо от морската вода. Счита се, че те изпълняват и дихателна функция.
Предполага се, че прадедите на гръбначните животни са били дребни животни с рибоподобни тела, без челюсти и двойни плавници. Притежавали са добре развита хорда и гръбно разположен тръбовиден нервен ствол.
Вероятно преходът от низшите хордови към първите гръбначни животни е станал в топлите прибрежни морски зони. Впоследствие много еволютивни направления са продължили своето развитие в сладките води. По-нататъшното развитие на хордовите животни ще проследим в систематичен ред, като посочваме по-големите систематични категории и изтъкваме изходните им звена.
Няколкомилиардната история на Земята се разделя на ери, а те на периоди. Палеонтологична информация за земните пластове съществува само за последните три ери – палеозойска, мезозойска и кайнозойска.
Палеозойската ера (ерата на древния живот) е около 340 млн. години. Не без основание е наречена ерата на рибите.

Мезозойската ера или както я наричат още (средновековието) в историята на живота е ера на влечугите с продължителност около 180 млн. години. Няма друга група животни, която да е имала такъв еволюционен подем и разнообразие, както влечугите през мезозоя. Кайнозойската ера, или (ерата на новия живот) е ера на бозайниците, започнала е преди около 65 млн. години. и продължава и до ден днешен. Появяват се съвременните разреди и семейства. През кайнозойската ера те стават господстваща група животни на Земята.

Класификация на хордовите животни

Съвременните хордови животни наброяват около 43 хиляди вида. Те обитават различна среда на живот – солените и сладките води, сушата и въздуха. Някои водят прикрепен начин на живот, а други са подвижни. Размерите и масата им силно варират – от няколко милиметра (полухордови) до 33 метра и маса от 150 тона (син кит).
Повечето от учените са единни по отношение систематиката на хордовите животни, но съществуват и някои по-различни мнения. Ние ще приемем класификацията, която се приема от повечето автори. Систематиката разглеждана тук обхваща предимно разредите и подразредите на по-големите систематични категории, като семействата, родовете и видовете в голяма степен са редуцирани. Тук ще поделим хордовите само до класове:

Тип Хордови - Chordata
Вече посочихме основните белези на хордовите животни (вж. Обща характеристика на хордовите животни).

Подтип 1. Опашнохордови – Urochordata s.Tunicata
Туникатите са широко разпространени морски животни. Повечето водят прикрепен начин на живот. Обитават предимно прибрежните зони на дълбочина до 500 , но някои се срещат на дълбочина до 7000 m. По скалисти дъна образуват големи струпвания – до 10 хиляди индивида на 1 m2. Характерна особеност на опашнохордовите е, че тялото им е покрито с обвивка, наречена туника. Често тя е сравнявана с кутикулата при безгръбначните животни тъй като и двете са разположени над ектодермалното покритие на тялото и са негов продукт. Туниката е изградена от фиброзна мрежа, пропита с целулозоподобно вещество – туницин. Това е единственият случай в животинския свят. . До сега са описани около 1600 вида. Подтипът се поделя на три класа: Асцидии – Ascidiacea, Салпи – Thaliacea, и Личинкови – Larvacea.

Подтип 2. Безчерепни – Acrania
Безчерепните са изключително интересни животни както в анатомично, така и таксономично отношение. Те притежават белези, характерни и за гръбначните, и за безгръбначните животни.
Подтипът съдържа само един Клас – Главохордови (Cephalochordata), с три семейства и 28 вида. Главохордовите се срещат предимно в топлите води на дълбочина от 10 до 30 m на песъчливи дъна. Те или се заравят със задния си край в пясъка, или извършват слаби плавателни движения, като извиват странично тялото си.

Подтип 3. Черепни, Гръбначни животни – Craniota s. Vertebrata



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гръбначни животни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.