Кръвно налягане и артериален пулс


Категория на документа: Биология


ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
гр.Стара Загора
МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
''СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ''

РЕФЕРАТ ПО

''Физиология"

ТЕМА:
Кръвно налягане.Артериален пулс

Разработено от : Проверил :
Калина Стефанова Стефанова /Доц.д-р А.Тюлекова/
Фак.№290 Втори курс-задочно
''Социални дейности''

Налягане на кръвта в отделните части на сърдечно-съдовата система.
Под "кръвно налягане" разбираме налягането на кръвта в аортата и големите артерии. Кръвното налягане е необходимо, за да се премести кръвта през артериолите, капилярите и вените и да се осигури кръвоток към органите.
Средното налягане на кръвта е по-високо в артериите и прогресивно намалява в артериолите, капилярите и вените, защото се консумира енергия при превъзмогване на съпротивлението на съдовете. Средното налягане в аортата е високо (100 mmHg). То е резултат: 1) от големия ударен обем от лявата камера и 2) от малката разтегливост на артериалната стена. Налягането е високо и в големите клонове на аортата. След малките артерии налягането намалява, по-драматично в артериолите, защото те оказват по-високо съпротивление на кръвотока. В края на артериолите средното налягане спада до 30 mmHg. (За да се запази кръвотока Q постоянен при повишаване на съпротивлението R в артериолите градиентът на налягането ΔR трябва да се увеличи - от формулата Q = ΔR/R. Т.е. в края на артериолите налягането P трябва обезателно да намалее).
Налягането в капилярите е още по-ниско поради добавяне на тяхното съпротивление и поради филтрация на течност извън капилярите.
Във венулите и вените, налягането намалява още повече.
Артериалното налягане показва пулсации, отразяващи пулсовата активост на сърцето: изхвърляне на кръв по време на систола и покой по време на диастола.
Систоличното налягане (СН) е най-високото налягане в артериите, което се достига по време на камерната систола (след като кръвта се изгони от лявата камера в аортата). Изгоненият УО повишава бързо налягането в аортата до максималното налягане - систоличното. По време на диастолата, когато лявата камера не изгонва кръв в аортата, артериалното налягане се понижава, но не пада до нула, тъй като възникналите по време на систола еластични сили в стените на артериите оказват натиск върху кръвта по време на диастоли и поради високото съпротивление на артериите. Диастоличното налягане (ДН) е най-ниското артериално налягане по време на сърдечния цикъл (когато камерата е релаксирана).
Пулсово налягане (ПН) е разликата между систоличното и диастоличното налягане. Амплитудата му отразява ударния обем, който изхвърля лявата камера - колкото по-голям е ударният обем, толкова по-голямо е пулсовото налягане. (ПН = СН - ДН = 120 mmHg - 70 mmHg = 50 mmHg) Пулсовото налягане отсъства в артериолите, капилярите, венулите и вените, защото:
1) Съпротивлението в артериолите пречи на предаването му след тях.
2) Вените са разтегливи и поемат по-голям обем кръв без да се увеличи налягането в тях.
Средно артериално налягане (САН) е средното налягане по време на един пълен сърдечен цикъл:
САН = диастоличното налягане +1/3 от пулсовото налягане
Систолата (0,3 секунди) е малко по-кратка от диастолата (0,5 секунди), затова средното налягане е по-ниско от средната аритметична стойност от систоличното и диастоличното налягане (стойността му е по-близка до диастоличното).
Пулмоналните (белодробните) съдове са под много по-ниско налягане, отколкото са системните съдове, тъй като съпротивлението на пулмоналната циркулация е много по-ниско, отколкото е съпротивлението в системната циркулация.
Артериално кръвно налягане - измерване и нормални стойности.
1. Методи за измерване на артериалното кръвно налягане.
Преки методи - Извършва се вътресъдово измерване - инвазивен метод.
Непреки методи.
Аускултаторен метод на Рива-Рочи. Около мишницата на нивото на сърцето се поставя надуваема маншета, свързана със сфигмоманометър. Над a. brachialis в лакетната ямка се поставя стетоскоп. Маншетата се надува бързо докато налягането в нея превиши систоличното налягане в a. brachialis. Артерията се притиска напълно и не се чува никакъв тон. Налягането в маншетата бавно се намалява. Когато систоличното налягане надвиши налягането в маншетата, с всеки сърдечен удар през мястото на притискането минава турболентна струя кръв и се чува ясен тон със стетоскопа. Когато се чуе първият тон се отчита систоличното налягане. При налягане в маншетата близко до диастоличното, съдът е все още притиснат, но турболентният ток е непрекъснат и тоновете са приглушени. Диастоличното налягане корелира с налягането в маншетата, при което тоновете изчезват.
Палпаторен метод. Подобен на аускултаторния, само че не се използва стетоскоп, а се отчита стойността на налягането в маншета, при която за пръв път се долавя радиален пулс - в този момент се отчита систоличното налягане.
2. Нормални стойности и колебания на налягането.
Систоличното налягане в аортата, брахиалната и други големи артерии при млади индивиди е около 120 mmHg (нормално от 100 до 140 mmHg).
Диастолично налягане е около 70 mmHg (нормално от 60 - до 90 mmHg).
Артериалното налягане се записва като дроб - систоличното върху диастоличното налягане: или 120 mmHg /70 mmHg.
Нормално пулсовото налягане е 50 mmHg.
Когато систоличното налягане е трайно над 140 mmHg, а диастоличното налягане е по-високо от 90 mmHg кръвното налягане се отчита като повишено.
Артериалното налягане зависи от възрастта, пола, генетични фактори, влияния на окръжаващата среда. При здрави лица то се покачва с възрастта, тъй като намалява разтегливостта на артериите. У жени до 50 години е по-ниско, отколкото при мъже на същата възраст. След 50 годишна възраст жените имат по-високо систолично налягане от мъжете. Кръвното налягане е по-ниско по време на сън и при понижена активност, а нараства при повишена активност. При болка се повишава, но при продължителна болка може да падне.
Кръвното налягане (P) се увеличава с нарастването на МОС (т.е на кръвотока Q) и на периферното съдово съпротивление (R).
Движение на кръвта в артериите и вените. Артериален пулс.
1. Движение на кръвта в артериите.
Кръвта постъпва от лявата камера във възходящата аорта само по време на периода на изгонване. Кръвният поток е с фазови промени в линейната скорост от 120cm/s по време на систола до отрицателни стойности по време на обратния поток към камерата в началото на диастолата. В дисталната аорта и в големите артерии скоростта е също по-голяма по време на систола, отколкото по време на диастола. Благодарение на еластичното свиване на артериалните стени по време на диастола, постъпателният поток е непрекъснат. Това свиване е известно като ефект на еластичния резервоар (компресионна акамера). Преместването на кръвта в компресионната камера, нейното изгонване от камерата и движението на кръвта в съдовете става едновременно в съседните участъци.
2. Артериален пулс.
Пулсовите колебания на кръвотока и налягането се разпространяват по артериите като пулсова вълна с определена скорост. Пулсовата вълна изпъва артериалните стени при движението си и се палпира като пулс. Артериалният пулс е колебание на артериалната стена, което е синхронно със сърдечната дейност и се придвижва от сърцето към периферните съдове. Скоростта на пулсовата вълна е по-висока от скоростта на кръвния ток и расте към периферните съдове. Скоростта достига в малките артерии на млади хора до 16 m/sec.
Пулсовата честота се определя по броя на пълните сърдечни цикли за 1 минута. Отброяването започва с първия пулс, който се брои като 0, следващият се брои като 1, следващият като 2 и.т.н., но отчитането става от 1. Сърдечната честота най-често се отчита на радиалния пулс. Качествата на пулса се отчитат и на феморалния пулс, постериор-тибиалния пулс ина пулса на а. дорзалис педис.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кръвно налягане и артериален пулс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.