Плесенови гъби


Категория на документа: Биология


АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ-ПЛОВДИВ

Факултет: "Растителна защита и агроекология"

КУРСОВА РАБОТА

Микробиология

Тема:Плесенови гъби

Студент: Кристина Иванова Чекерска

Специалност: Растителна защита. Фак. № 3404

Курсовата работа е предадена на 28.10.2013г.

ПРЕПОДАВАТЕЛ: Проф. Й. Кузманова :.....................

Гр. Пловдив Дата: 28. 10. 2013г.

Плесените са ( еукариотни микроорганизми) са обширна и хетерогенна група, която се отнася към гъбите.
1. Морфология
Вегетативното тяло на плесените се състои от многобройни, силно разклонени нишки (хифи) с диаметър 0т 2 до 15-20 µm. Хифите могат да бъдат едноклетъчни (при низшите гъби) и многоклетъчни с напречни стени (при висшите гъби). В центъра на напречната стена се намират пори, посредством които се осъществява контакт мейду цитоплазмата на съседните клетки. Множеството от хифи образува мицела на гъбите, който подобно на актиномицетите се дели на субстратен и въздушен (размножителен). Той е пухкав или паяжинообразен и различно оцветен - бял, зелен, червен, бежов, сив, жълт, лилав и др.

Клетъчната стена на хифите е многослойна, доста здрава, еластична, добре забележима под микроскоп с различен химичен състав при отделните представители. Изградена е от полизахариди - хитин, целулоза и манан. Полизахаридите са свързани с белтъци, липиди и полифосфати. Протопластът на клетките при гъбите се състой от цитоплазма, ядро и включения.

Цитоплазмата е хомогенна и дребнозърнеста, в зависимост от възрастта и условията на култивиране. Ядрото е ясно обособено с диаметър 2-3 µm и е обвито с ядрена мембрана. То съдържа ядърце и хромозоми. В ядърцето се синтезира РНК и рибозоми. При едноклетъчните хифи ядрата са много, а при едноклетъчните- 1-2. Рибозомите са субкетъчни единици, пръснати в цитоплазмата на хифите. Съставени са от РНК и белтъци. Участват в синтеза на белтъчините.

Митохондриите се срещат най- много в нарастващите върхове на хифата. В тях са концентрирани окислително-редукционните ензими, който взимат участие в енергийните процеси.

В клетката на плесените се съдържат и вакуоли, изпълнени с клетъчен сок и обградени с мембрана. В застаряващите клетки броят им се увеличава. Във вакуолите се срещат резервни хранителни вещества като - волутин, мастни капки и мастоподобни вещества, гликоген и др.
2. Размножаване
На специални разклонения на въздушния мицел се образуват плодни тела със спори, които имат различен строеж при отделните видове. Спорите се образуват по безполов или полов начин. Безполовите спори биват оидии (артспори), хламидоспори, спорангиоспори и конидиоспори.
- Ойдиите се образуват в резултат на разкъсване на хифите на отделни части, който се превръщат в малки спори с удебелени клетъчни стени
- Хламидоспорите се получават след разграждане на хифите на гъбата на отделни клетки, чиито стени предварително силно се уплътняват а съдържанието им се обогатява с резервни хранителни вещества. Тези спори са устойчиви на неблагоприятните условия.
- Спорангиоспорите са вътрешни (ендогенни) спори. Те се образуват в спорангии, които се намират на върха на спороносещите хифи (спорангионосци). Цитоплазмата се фрагментира и от нея се образуват много спори. Спорангиоспорите са с обвивка и са неподвижни. Друг вид ендогенни спори са зооспорите. Те са без клетъчна обвивка, притежават 1-2 флагела и се движат във вода. Образуват се в зооспорангии.
- Конидиоспорите са с екзогенен произход (външни) и се образуват върху конидионосци. Наричат се още конидии и понякога могат да бъдат свързани с дълги верижки.
Образуването на спори по полов начин се осъществява от сливането на хаплойдни полови клетки (гамети), в резултат на което се получава диплоидна клетка - зигота. Следва редукционно делене (мейозис) и се образуват отново хаплоидни клетки. Когато половите клетки (гаметите) са морфологически еднакви, половия процес е изогамия (при сливане на 2 зооспори) или зигогамия ( при сливане на 2 клетки от мицела). Когато те са морфологически различни - мъжката (антеридии) а женската (оогонии)- половия процес е оогамия.

Освен чрез спори, плесените могат да се размножават и вегетативно. Мицелът се разкъсва на отделни части и от всяка част върху подходяща хранителна среда прорастват хифи и мицел.
3. Физиология

Плесените са аеробни( рядко анаеробни) микроорганизми. Повечето от тях са сапрофитни и мат способността да синтезират разнообразни хидролитични ензими. Те не са взискателни към хранителните субстрати. Оптималната температура за тяхното развитие е 25 -30 С0. Болшинството от тях се развиват при висока относителна влажност на въздуха и в кисела среда ( рН 4,5 - 6,5). Позната са и видове, който се развиват при рН 2,0-9,0. Плесените- паразити предизвикват заболявания по хората, животните и растенията.

Плесените са широко разпространени в природата. Срещат се в почвата, оборския тор, хранителните продукти, водата, фуражите и др. вземат активно участие в кръговрата на веществата в природата. Много от тях разлагат дървесните и листни остатъци и имат важно значение за образуването на хумуса в почвата. Голям брой плесенни гъби продуцират различни органични съединения - ензими органични киселини, алкохоли и антибиотици. Някой видове имат вредно въздействие (предизвикват разваляне на хранителните продукти и фуражи), отделят токсични вещества (микотоксини).
4. Класификация на плесенните гъби
Като база при класификацията на гъбите се имат предвид морфологичните им особености, устройство на плесените, физиоло-биохимичните признаци, формата и цвета на спорите, начините на размножаване и типа на органите за размножаване.
Съгласно съвременните представи гъбите се делят на два отдела: Отдел Слизести гъби (миксомицети) - Мyxomycota и отдел Същински гъби -Еumycota.

Според Gams (1979) в отдел Мyxomycota се обособяват няколко класа, които имат значение за фитопатологията.
Гъбите от отдел Еumycota включват следните класове:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Плесенови гъби 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.