Поема за Роланд


Категория на документа: Биология


Карл, кралят наш, прославен император,[1]

седемгодишен бой води в Испания:[2]

Високата земя бе завладяна,

чак до морето замък не остана.[3]

Стена и град неразрушени няма,

на хълм един град Сарагоса само.[4]

А там е цар Марсили,[5] който бога мрази,

на Мохамед и Аполон[6] се кланя;

но няма той от зло да се опази. Аой.[7]

II
Бе цар Марсили много разтревожен.

В градината му жега го прогони.

На ложе — мрамор син, се разположи.

Край него — двайсет хиляди барони.

Той викна своите графове, херцози:[8]

„Сеньори, чуйте, дебне ни угроза!

От мила Франция[9] — да ни пороби,

Крал Карл нахлу в земята ни свободна.

Безсилни са дружините ми бойни,

как да отблъсна неговите воини?

Вий мъдри сте, кажете що да сторя,

да избера смъртта или позора?“

Сред тишина, единствен, заговори

там Бланкандринс от замъка Валфунде.

III
А Бланкандринс, езичникът напет,

бе рицар смел, прославен с мъдрост вред —



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поема за Роланд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.