Поема за Роланд


Категория на документа: Биология



сребро и злато, ризници богати.

Нито един езичник вече няма,

бе кръстен всеки, който жив остана.

С крал Карл в една градина се отправят

Роланд и Оливер.[15] До тях застават

Херцог Самсун, Ансеис[16] горди, славен,

Джефрейд Анджуйски[17] — знаменосец кралски,

Джерин, Джерер — все рицари отбрани

от мила Франция. И други позоваха —

петнайсет хиляди бойци се сбраха.

На бели черги от коприна здрава

едни играят табла за забава,

фехтуват там наблизо други — млади,

над шах мъдруват старци белобради.[18]

И там под бор, до шипков храст поставен,

от чисто злато беше трон направен.

Седи на мила Франция там кралят. —

С прошарени коси и белобрад е,[19]

красив и горд по стойка, та когато

го търси някой, бързо го познава.

Посланиците слизат от седлата,

с дълбока почит всеки поздравява.

IX
Пръв Бланкандринс,[20] по замисъла скришен,

на краля рече: „Бог да ви закриля,

достойният за слава бог всевишен!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поема за Роланд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.