Предмет методи на философската антропология


Категория на документа: Биология


1. Предмет методи на философската антропология

А) Предмет

Главният въпрос, който стои пред философската антропология, е „Какво е човекът?”. „Раздвоеността” на човека е една от съществените причини на този въпрос да се дават твърде разнопосочни и различни отговори. Раздвоеност, която той носи в самия себе си – между тялото и душата, между човешкото и животинското, между женското и мъжкото и т.н. Освен това, както казва Ерих Фром, човекът си остава единственото живо същество, за което собственото му съществуване е проблем. Затова и търсенето на отговора на този фундаментален въпрос на философската антропология е тъй важен за отделния човек. Някои от определенията на човек са: зоон-политикон (Аристотел), мислещо същество (Сенека), разумно, смъртно същество(животно) (Аврелий Августин), свободно, духовно същество (Г.Хегел), усъвършенстващо се същество (Н.Бердяев), животно, което може да обещава (Ф.Ницше), смеещо се същество (Йохан Хердер), животно, което прави оръдия (Бенджамин Франклин), лирическо животно (Хосе Ортега-и-Гасет), същество, стремящо се да излезе зад своите предели (Карл Ясперс), животно, надарено с култура (Верне Грант), животно, стремящо се към истина (Маркс Вартофски), синтез на време и вечност (Сьорен Киркегор), само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика (Блез Паскал).

За мястото на човека в света съществено значение има и понятието за философия. Д. Михалчев обуславя три аспекта на философското познание, в зависимост от неговите цели:

-Онтология- Отговор на въпроса „Какво представлява светът?”

-Гносеология-Отговор на въпроса „В какво се състои познаването на света?”

-Философска антропология-Отговор на въпросите „Къде е мястото на човека във Вселената?” и „Какъв е смисълът на неговия живот?”

Според Н.Бердяев краят на мъдростта е и край на философията. За самата наука е специфично, че вижда света през погледа на човека и затова е тъй важно да се обуслови човешкото като философско понятие. В.Брунинг отнася към философската антропология всички минали и настоящи философски учения за човека. М.Шелер развива още повече учението за човека, тръгвайки по пътя на разучаването на отношението човек-животно и най-вече различията между тях.

Хелмут Плеснер констатира, че в човека се преплитат натурфилософското и културно-философското обяснения. Затова той разглежда човека заради самия човек. За най-красноречиви форми на човешкото Плеснер мисли смеха и плача, тъй като те го отличават от животното.

Според Арнолд Гелен човекът действа по свои вътрешни подбуди.

Алфред Щерн разграничава научната и философската антропология, като мисли първата за емпирична, а втората за спекулативна наука. Тази своя теория той гради върху идеята на Кант за различието между „физиологичната” и „прагматичната” антропология. Той търси „златна среда” между умерения емпиризъм на Гелен и бездънната метафизика на Шелер. Той се заема с разпространената практика да се изкажат принципите, разграничаващи човека от животното. Такива той намира в същността на човека на разумно, аксиологическо (отношение към ценностите), историческо и философско същество.

Джон Бидней също изказва някои характерни само за човека черти – да размишлява върху себе си (рефлексия), да мисли разумно, да твори езика и комуникацията (семантика) и способността да си въобразява. За него има два подхода при анализа на човека – фактуален („Какво е човекът?”) и нормативен („Какъв той може да стане?”).

Както Блез Паскал казва – човекът „е едно чудовище от противоречия”. Фундаментален проблем във философската антропология затова е и проблемът за отношението тяло-душа. Тъй като е опасно човек да е в неведение с тази своя изначално противоречива природа, философите се заемат с тълкуването и разучаването на този проблем.

Друго противоречие в човека е това за отношението мъжко-женско. Както казва Н.Бердяев, „половата полярност характеризира неговата природа”. Във всеки един човек се съчетава и мъжкия, и женския принципи, които често са в жестока борба помежду си.

Основните проблеми, оформящи предмета на философската антропология, са противоречията:

-Отношение Тяло-Душа

-Отношението Човек-Бог

-Отношението Човек-Животно

-Отношенията Личност-Индивид, Личност-Общество

-Борбата межу Мъжкото и Женското начала

-Отношението Съзнателно-Безсъзнателно

-Свободната човешка воля

Въз основа на разликата в тълкуванията на тези фундаментални антропологични проблеми, се оформят две различни учения – философско-религиозна антропология (Х.Хенгстенберг, К.Ранер, П.Тилих, Е.Брунер, К.Барт и др.) и философско-културна антропология (Е.Ротхакер, М.Ландман и др.)

Б) Методи

Решаването на антропологичните проблеми зависи от методите, които философите прилагат спрямо тях. Ото Болнов свидетелства за четири принципа:

-антропологическата редукция-разглежда всички достижения на човека във всички сфери на живота като творчески актове, поради което те се разглеждат само спрямо човешките потребности, които са ги направили необходими.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет методи на философската антропология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.