Предмет методи на философската антропология


Категория на документа: Биология


2. Ева се страхува повече от Адам

Срамежливостта, пораждаща се от еротичното чувство, е друга причина за появата на страха. Такива са още бездуховността, неизвестността, вината (страх от загуба на свободата), както още доброто и злото.

Само с помощта на вярата може да се преодолее страха.
Г) Хорст-Еберхард Рихтер
Обръща внимание на страха от срама – да не се представим пред другите в неизгодна светлина.

Кант смята, че страхът главно се поражда от съзнанието на човека за неговата неспособност да се защитава. Ерик Ериксон го свързва с несигурността и притеснението. Страхуващите се изглеждат като неподготвени за света, в който живеят, пред другите. Страхът от такъв вид срамно унижение се заражда в ранна детска възраст.

Рихтер тълкува страха от срама, зародил се в ранното детство, като следствие от наложителността да прави „добро впечатление. Формулата „какво ще си помислят хората сега за себе си” се превръща в стандартно предупреждение.

Повечето институции и външни фактори в човешкия живот се стремят да намерят и санкционират грешките на хората. Според Рихтер хората изразходват прекалено много енергия, за да прикриват своите недостатъци.

Изчервяването от срам довежда до нова фобия – еритрофобия (страх от изчервяване). Червенината се тълкува от страдащите от тази фобия като детектор на лъжата.

Срамът е неопределима психологическа движеща сила за управление на западния съвместен живот. Затова и страхът е важен регулатор в нашето поведение.
Д) Дейвид Хюм

Повечето от афектите в нас са примесени, въпреки че обектите, предизвикващи ги, могат да бъдат едни и същи. Мъдрецът разглежда връзката между страх и надежда – за да възникне не трябва да има превъзходство на единия над другия. За да се намали страхът трябва да се намали вероятността за оправдаването му. Страхът и надеждата са по своята същност мъка и радост.

Говори за два вида вероятност – действително недостоверна или достоверна. И двете предизвикват едновременно и страх, и надежда.

Страхът може да бъде предизвикан само от бедствия, които човекът смята за възможни. Той отново и отново се връща в мислите ни. Дори когато има наличие на сигурно нещастие, човекът се нуждае от информация, за да изпита мъка. Затова дори този тип нещастия предизвикват страх преди тъга.

Всяко неочаквано нещо плаши човека, което се дължи и на факта, че той е страхлив по природа. Страхът може да бъде породен от всяко съмнение, независимо дали за човека е нещо неприятно и нежелано.

За Хюм смесването на различни състояния на душата предизвиква страх в нея.
Е) Мартин Хайдегер

Обръща внимание на екзистенциалния страх, тъй като човешките настроения се влияят и от света в самия човек. Уплахата е различна от него – тя се свързва с нещо определено и довежда до паника.

Страхът се обуславя от своята съществена невъзможност за определяне. От него за човека не остава никаква опора. Страхът открива нищото, тъй като се изплъзва от съществуващото. В страха човек застава пред собственото си битие.

Уплахата е бягство от определеното, тя се овъзможностява от страха. А причина за него е битието-в-света като такова. Светът няма никакво значение за страха, защото за страха заплашителното е никъде.

Страхът не знае от какво се страхува, тъй като „никъде” не е нищо, а е всичко. Причината за страха е светът като такъв.

В страха човекът остава сам със себе си и се чувства неуютно, поради неопределеността.

Страхът рядко се усеща като екзистенциален, тъй като в общия случай се проявява „физиологично”.

Хайдегер разглежда и т.нар. „първичен страх”, характерен за всеки човек. Той се намира във всички хора, но е в по-голямата си част подтиснат от тях. Но той не се нуждае от будилника на необикновеното събитие, за да се събуди. Той е биологично заложен в човека и винаги е в тях. Социалните фактори могат само да го засилват или потискат, но не и да го премахнат.
Ж) Жан-Пол Сартр

Съзнанието за свободата изразява или приема формата на страх – страхът е начинът на съществуване на свободата.

Също тълкува разликата между страх и уплаха. Уплахата се корени в страха от съществата на земята, а страхът е страх от себе си. Човек се страхува от недоверие спрямо собствените си реакции. Чистият страх е когато той се проявява без наченъци на уплаха.

Сартр обвързва страха с осъществените и неосъществените възможности. Самата уплаха конструира едно строго определено трансцедентно бъдеще, което конструира възможното човешко поведение и човекът му се подчинява. Съществува отношение между бъдещето и настоящето. А страх се нарича човек да се съзнава като собственото си бъдеще върху модуса да не е него.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет методи на философската антропология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.