Принципи и методи на обучението


Категория на документа: Биология


Тема 1 Обучението като процес - определение. Същност на познанието в обучението. Преподаването и ученето в обучението. Обучението е организирана и продължителна дейност, чрез която обучаващият (учител, преподавател) дава на обучавания (ученик, студент) образование, за което последният е пригоден или се стреми към него. ПРОЦЕСЪТ ОБУЧЕНИЕ е: *сложен защото е съставен е от множество компоненти и елементи, които се намират в сложна връзка и взаимодействие помежду си и в рамките на това взаимодействие взаимодействат с процеса на обучение като цяло, като система; *има двуединен характер защото е изграден от два относително самостоятелни, взаимнообвързани и тясно свързани с процеса на обучението като цялост процеси: процеса на учене и процеса на преподаване; *организиран защото се осъществява по определени правила, свързани с диагностициране, прогнозиране, планиране, реализиране, контрол и оценка, провежда се в рамките на дадена (организация) - училище (начално, основно, средно, висше), въз основа на определени нормативни документи; *продължителен защото обикновено обхваща 3-4 и повече години, за да се получи конкретен резултат; *управляем (ръководен) защото се осъществява от подготвени за тази цел лица (учители, преподаватели); *целенасочен защото е насочен към създаването на активно взаимодействие между обучаван (ученик, студент) и обучаващ (учител, преподавател), по време на което се усвояват знания, умения и навици за постигане на конкретна образователна цел; *противоречив защото се влияе от определени диалектически условия; *има познавателен характер защото е ефективно средство за приобщаване на младото поколение към опита на човечеството и важен фактор за цялостното развитие на личността, чрез придобиване на знания, умения, навици (учебен процес). Напълно основателно, в този смисъл е определението, че процесът на обучението е организационно-функционално единство между преподаването (дейността на учителя, преподавателя) и ученето (дейността на ученика, студента), чрез което се постига управляване на външната и вътрешната активност на обучаващия се и се формират у него определени знания, умения, навици и начини за познание - обучаващият се осъществява активна познавателна дейност.
Познанието в обучението - Пътят който изминава човекът от прякото възприемане на реалната действителност (сетивно познание - чрез зрението, слуха, допир), през абстрактното мислене до рационалното осмисляне на действителността и в крайна сметка на нейното разбиране. Първа степен: Сетивно познание - включва: *усещане - връзка на съзнанието с външния свят; *възприятие - конкретен наблюдаван обект от обективната действителност в неговата цялост; *представа - намира се между понятие и възприятие; няма пълнотата на възприятието, но има значително по-голяма степен на обобщеност; Втора степен: Абстрактно мислене - включва: анализ, синтез, обобщение, образуване на понятия, формулиране на закони и правила; Трета степен: сравняване на достигнатата научна истина с правилото (осмисляне и разбиране). Извод: това дава основание обучението да се определя като познавателен процес! УЧЕН - Достига до обективно ново знание, чрез изследователска и откривателска дейност; Достига сам до истината, чрез дългогодишна научна дейност; Процесът на научно изследване на обективната действителност няма за цел физическото и психическото развитие на личността. УЧАЩ - Достига до субективно ново познание (вече открито от учения); Достига до познание чрез специално подбрано учебно съдържание, под ръководството на обучаващ; Учебният процес има за цел именно физическото и психическото развитие на личността (практически цялостното развитие) и т.н. УЧЕНЕТО е основен, първичен компонент на процеса обучение. То е целенасочен и социално мотивиран процес на усвояване на опит в обобщена и систематизирана форма, която води към относително трайно изменение в личността на обучаващия се. В този смисъл на разглеждане, то се определя още като дидактическа и рационално организирана дейност (основно дидактическо отношение) в процеса на обучение и заема водеща позиция по отношение на преподаването. Различаваме: преднамерено организиран процес на учене (целенасочен управляем процес в рамките на образователна институция) и непреднамерено организиран процес на учене (всеки друг процес, който води до усвояване на знания, умения и навици; В този случай то се води от лични мотиви и има личностна насоченост). Особености на процеса учене: *доминиращ фактор за цялостното развитие на личността в двуединния процес обучение; *социално мотивиран процес (решава противоречието между индивидуално и социално); *подпомага процесите на структуриране и преструктуриране на умствените сили, способности, знания и опит на личността; *поражда качествени промени у обучавания (преодолява противоречието между стари и нови знания, умения, навици); *има своя вътрешна и външна страна; *има своя организация и техники; *има свои методи; *протича във времето и пространството; *свързва се тясно с усвояването на знания и като понятие и като процес. ПРОЦЕС НА УСВОЯВАНЕ - възниква само тогава когато учащият е включен в активна познавателна дейност с подходяща насоченост и в общуване с другите. Основни характеристики - отразява и моделира външния свят в човешкия мозък; има информационен характер; управляем е; дава резълтати (винаги достига до определено равнище на владеене на усвоените знания). АКТИВНА ПОЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ - не просто присъствие на учащия в процеса обучение, а по-скоро с неговото самостоятелно решаване на поставени от преподавателя задачи; работа в група; включване в наблюдение; изказване на мнение; задаване на въпроси; проучване на научна литература и т.н. В педагогическата теория са известни различни ВИДОВЕ УЧЕНЕ: *Линейно учене - означава процес на преминаване от по-просто към по-сложно познание; *Когнитивно (познавателно) учене - отразява пряката зависимост на процеса от индивидуалните особености на личността да възприема действителността и да си служи с определени понятия и категории; *Стратегическо учене - отразява индивидуалните техники (стилове) за усвояване на знания, умения и навици; *Асоциативно учене -характеризира се с усвояване на знания, чрез осъществяване на връзки между обекти, свойства, действия и състояния; казано по друг начин, това е пътят от сетивните представи (усещане и възприятие) към реалните представи и понятия (чрез наблюдение, синтез, анализ, обобщение, сравнение); *Условнорефлекторно учене - усвояване на нови свойства, а също и полезни форми и действия на поведение, чрез образуване на връзки между безусловните дразнители и условните реакции на индивида и др.; *Знаково учене - означава процес на учене чрез понятия; *Операционно учене - отразява ориентировъчно - операционната структура на действителността. Предпоставки за позитивна нагласа за учене: подборът на научните знания да предизвикват любознателност; формирането на умения и навици да продължава до овладяване на различни житейски ситуации; да се подхранват позитивните емоции за преодоляване на възникналите трудности; да се организират колективни дейности; да се подхранва чувството за собствено достойнство; да се подпомага и поощрява успешното справяне с поставените задачи; да се осъществява справедливо оценяване. Дидактически условия за успешно учене: мотивация - външно въздействие (от въздействието с преподавателя); самостоятелна работа - техники на учене; пренасяне на наученото в практиката - в нови ситуации; обратна връзка и информация - степен на усвоени знания, умения и навици; Стратегии за учене и обучение: първично повторение на учебни задачи (научаване); обобщено повторение (извеждане на най-важното); усвояване на учебни задачи (формиране на представа - умствен образ); решаване на по-леки учебни задачи (групиране, хронология, организиране на речников запас и др.); решаване на по-сложни учебни задачи (изграждане на йерархия, диаграми и др.); емоционални и мотивационни стратегии - за концентриране на вниманието и спокойствие при преодоляването на външни смущения при решаване на трудни задачи и проблеми. ПРЕПОДАВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО. Определение: Да се учи другия на нещо (Дейност приоритет за обучаващия, която се гради върху дидактически стратегии, отразяващи целите на обучението, образованието и възпитанието. ПРЕПОДАВАНЕТО е вторият съществен компонент на процеса обучение. То също се анализира съдържателно, защото без него процесът на обучение е немислим. Основен субект на преподаване е обучаващият (учителят, преподавателят). В системата на разделението на труда, преподаването се откроява като самостоятелен, относително независим вид дейност (труд) със своя специфична същност и технология на организиране. Ако за обучаващия се (ученика, студента) обучението е процес на неговото познавателно и личностно формиране, в широкия смисъл на думата, то за обучаващия (за учителя, преподавателя) това е специфичен професионално - педагогически труд, който има своите особености и закономерности. За разлика от труда в други обществени сфери, преподаването има за ПРЕДМЕТ ПОДГОТОВКАТА НА УЧАЩИЯ СЕ ЗА ЖИВОТА И ЗА ТРУДА. Затова, най-общо, под преподаване се разбира: *Да се учи другият (ученикът, студентът) как да се учи; *Дейност, която е приоритет за обучаващия (учителя, преподавателя) и която се гради върху дидактически стратегии, отразяващи целите на обучението, образованието и възпитанието; *Отговорна социалнопедагогическа функция за активно въвеждане на учащите се в основните сфери на човешкия опит, въз основа на потребностите и изискванията на обществото. Функции на преподаването в процеса обучение: *формулиране целите на ученето и мотивиране дейността на учащите; *подбор и структуриране на учебното съдържание; *подбор на подходящи и ефективни методи; *предварително проектиране и структуриране на общия ход на обучението, съгласно общите му и конкретните задачи; *непосредствено ръководство и организация на процеса учене в обучението; *насочване наблюденията на учащите за формиране на представи и понятия за действителността; *ръководене и формиране на мисловната дейност на учащите; *формиране способността на учащите да опознават самостоятелно действителността; *организиране на дейности за затвърждаване; *подпомагане ускоряването на познавателното отражение на действителността. Основни функции на обучаващия в процеса на обучение като цяло: *организатор и ръководител на цялостната познавателна дейност на учащите; *предаващ знания и умения - учи другите да учат; *главен помощник на учащите; *да е пример за учащите се; *основен възпитател на учащите; *представител на държавната власт в съответната образователна институция; Основни дидактически функции на обучаващия в процеса на преподаване: *осъществяване на ежедневен преговор и проверка на самостоятелната работа; *представяне на новия учебен материал - съобщаване на целите; правене на обобщенията, структурирането на учебното съдържание и урока и т.н.; *контролиране разбирането на учащите при усвояването; *ръководене дейността на учащите (до 80% усвоен материал и затвърждаване на изученото); *коригиране на грешки те на учащите и осъществяване на обратна връзка: *осигуряване на самостоятелна работа; *осигуряване на седмичен, месечен и годишен преговор - системност.

Тема 2 ПРОЦЕСЪТ ОБУЧЕНИЕ е: *сложен защото е съставен е от множество компоненти и елементи, които се намират в сложна връзка и взаимодействие помежду си и в рамките на това взаимодействие взаимодействат с процеса на обучение като цяло, като система; *има двуединен характер защото е изграден от два относително самостоятелни, взаимнообвързани и тясно свързани с процеса на обучението като цялост процеси: процеса на учене и процеса на преподаване; *организиран защото се осъществява по определени правила, свързани с диагностициране, прогнозиране, планиране, реализиране, контрол и оценка, провежда се в рамките на дадена (организация) - училище (начално, основно, средно, висше), въз основа на определени нормативни документи; *продължителен защото обикновено обхваща 3-4 и повече години, за да се получи конкретен резултат; *управляем (ръководен) защото се осъществява от подготвени за тази цел лица (учители, преподаватели); *целенасочен защото е насочен към създаването на активно взаимодействие между обучаван (ученик, студент) и обучаващ (учител, преподавател), по време на което се усвояват знания, умения и навици за постигане на конкретна образователна цел; *противоречив защото се влияе от определени диалектически условия; *има познавателен характер защото е ефективно средство за приобщаване на младото поколение към опита на човечеството и важен фактор за цялостното развитие на личността, чрез придобиване на знания, умения, навици (учебен процес). Напълно основателно, в този смисъл е определението, че процесът на обучението е организационно-функционално единство между преподаването (дейността на учителя, преподавателя) и ученето (дейността на ученика, студента), чрез което се постига управляване на външната и вътрешната активност на обучаващия се и се формират у него определени знания, умения, навици и начини за познание. Процеса на обучението има и своите особености. Той има познавателен характер - средство за образование, дават се знания, формират се умения и навици. Той има и своя структура - цел, подцели или задачи; учебно съдържание; принципи; методи; форми и средства; резултати (контрол и оценяване на знания, умения и навици).
Структурата на процеса на обучение представлява вътрешно устройство (строеж), съвкупност от йерархично подредени звена и връзките между тях. Видовете структури са Класическа - Сократова структура, Хербартианска, Кибернетична и Дидактико-психологическа. КЛАСИЧЕСКА (СОКРАТОВА СТРУКТУРА) - универсална структура - съблюдава се винаги, независимо от предмета на обсъждане, вида на учащите, условията за обучение или дидактическите задачи. Гради се въз основа на Сократовия метод за откриване на търсената научна истина - етапи: Проблем (въпрос) за решаване → диалог (разискване върху различни решения) → Индуктивно (от общото към частното) заключение и обратна връзка към всеки от етапите. ХЕРБАРТИАНСКА СТРУКТУРА - основава сена разбирането, че в основата на психическия живот на човека стоят представите. Разделя процеса на обучение на четири формални степени, които следва да се реализират във всеки акт на обучението: *първа степен - ясност* (създаване на ясни представи за новия учебен материал); *втора степен - асоциация* (асоцииране на изяснените представи чрез по-нататъшно задълбочаване и анализиране на наученото); *трета степен - система* (довеждане до логическа обработка и систематизация на асоциираните представи); *четвърта степен - метод* - осигуряване на възможност на учащите за овладяване способността да приложат на практика усвоените знания, т.е. придобиване на метод (път, начин за постигане на дадена цел);
КИБЕРНЕТИЧНА СТРУКТУРА - насочена е към обосноваването на интегрална структура на процеса на обучение. Има организационен характер. Не отчита психологическите механизми на процеса на усвояване на знанията. ДИДАКТИКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА (ИМА УНИВЕРСАЛЕН ХАРАКТЕР). (1) Предварителна дейност - възприятие (непосредствено/опосредствено) и разбиране (първоначално осъзнаване, осмисляне на съдържанието, разбиране на учебния материал); (2) Придружаваща и заключителна дейност - запомняне (първо впечатление, точно запомняне), обобщаване и систематизиране на знания (частично, тематично, междупредметно).
Процесът обучение е съставен от четири основни звена, които се намират в тясна връзка и взаимодействие и заедно с това решават специфични задачи във връзка с овладяването на знания, умения и навици: 1. Сетивно възприемане на учебния материал (усещане и възприемане). Ян Амос Коменски - установява, че обучението, особено на подрастващите, започва именно чрез запознаване с действителността, чрез усещанията и възприятията. Усещане - първа връзка между съзнанието на човека и реалната действителност - субективиране на действителността; Възприятие - (разпознаване) на възприемания обект, а не формален сбор от усещания; стои в основата на представата и се опира както на настоящ, така и на минал опит - узнаване (Узнаване - един от основните процеси на паметта, чрез който в процеса на обучение се включва нашия минал опит; в този процес участват още: езика и мисълта; знанията за явленията (понятията); целенасоченото действие (възпроизвеждане на миналия опит в дейността, играта, учебната и трудовата дейност); отношението към предмети и явления (най-вече емоционално); волята (осъзнато желание да се занимаваш с нещо, да постигнеш цел). )В процеса на обучението, възприятието се издига до степен на целенасочено и съзнателно наблюдение, което бива два вида: *цялостно (синтетично) - схваща се явлението в неговата цялост, а не в неговите подробности; и *детайлизиращо (аналитично) - позволява вникване в подробностите (по-трудно се схваща цялото); Различават се три вида внимание: неволево - първично (намира се най-близко до ориентировъчния рефлекс); волево - направлява се от съзнателна (направлявана) цел; послеволево - близко до първично, но е минало вече през фазата волево; (2) Осмисляне и осъзнаване на учебния материал - централно звено при усвояването на знанията, представлява по същество нивото на опосредстваното отражение на действителността в съзнанието на човека. ОСЪЗНАВАНЕ е най-елементарна степен на разбирането, посредством която учащият отнася възприемането към онези представи за предмети и явления, които вече има; ОСМИСЛЯНЕ - следваща степен на разбирането - установя смисловите връзки между отделни думи и изречения, които отразяват реалните връзки и взаимозависимости между съответните им предмети, процеси и явления от действителността. Осмислянето и осъзнаването се определят още като основните две степени на разбирането. Разбирането се основава на вече придобити знания и на свой ред допринася за тяхното усъвършенстване и използване. МИСЪЛТА в процеса обучение се проявява в следните основни форми: *понятие - мисъл (знание) за цяла група предмети или явления, която отразява техните общи и съществени свойства, за разлика от възприятието, което дава познание за единичен предмет или явление, дадено непосредствено от сетивата; *представа - намира се между понятие и възприятие (няма пълнотата на възприятието, но има значително по-голяма степен на обобщеност, т.е. в представите участват по-малко, но по-съществени белези); *съждение - чрез него се утвърждават или отричат белезите на понятието, техните връзки и отношения (чрез фраза, изречение); *умозаключение - извеждане на ново съждение, въз основа на вече известното, което съдържа ново познание за предмети или явления. (3) Затвърждаване на знанията - чрез сетивата и словото се изграждат временни нервни връзки в кората на главния мозък; чрез повторения (упражнения и практическа дейност) тези връзки укрепват. Главна роля в този процес играе ПАМЕТТА, която се характеризира със способността да запазва и възпроизвежда миналия опит на човека. ЗАТВЪРЖДАВАНЕТО ЗАВИСИ ОТ: *ясно, непосредствено и задълбочено осмисляне на изучаваното; *усвояване, при повишен интерес и насоченост на вниманието; *най-подходящи методи на обучението; *многократно упражняване и повтаряне на заученото; *прилагане на изучаваното на практика; (4) Прилагане на знанията в практиката. Осъществява се преход от абстрактното към конкретното мислене. Постига се чрез различни упражнения, самостоятелна работа, практически занятия и др. Прилагането на наученото (на знанието) в практиката има двойна функция: спомага за разкриване на съдържанието на усвоените знания (то е средство за усвояване); съдейства за овладяване на методи и начини за познание.

Тема 3 Цели на процеса обучение - определение. Видове цели - определение. Качества на целите.
Първият основен компонент на процеса обучение е неговата ЦЕЛ. Тя се явява изходен пункт, основа, мислен, желан, прогнозиран резултат от учебно-възпитателния процес в у-щето. Съдържа описание на вида компетентност, която обучаващите се в него следва да придобият и приложат на практика, след определен период на обучение, занятие, семестър, уч година, пълен цикъл на обучение и др. Затова тя се нарича още учебна цел. Съдържание на учебната цел - това е обемът от качествени знания, умения, навици, способи на познание, предназначени за овладяване от учащите се на задължителен образователен минимум. Целта на обучението е водещ компонент в структурата на процеса обучение защото тя осигурява: прецизното планиране на уч процес; правилното формулиране на подцели на учебно-възпитателния процес; правилния подбор на уч съдържание; правилния подбор на методи и форми на обучение; правилното планиране и организиране на самостоятелната работа на обучаващите се; правилното планиране и организиране на контролната и оценъчната дейност в у-щето на всички равнища. Следва да подчертаем още, че целта на обучение: е различна за двете дейности, съставящи процеса на обучение, респективно за субектите, които участват в тях; отразява очакванията на всички субекти за резултата от процеса обучение; се явява критерий за измерване на резултатите от обучението (ниво на знания, умения, навици); е съобразена със специфичните особености на обучаващите се: възраст, опит, етап на обучение, възможности за възприемане; е съобразена с условията и времето, предвидени за провеждане на ефективен процес на обучение. За по-точното, по-ясното и по-конкретното определяне на крайните резултати на процеса обучение се формулират и подцели, чрез декомпозиране на основната цел. ПОДЦЕЛИТЕ отразяват етапността и последователността в постигането на основната цел. Те я доизясняват и конкретизират. Всяка цел на обучение трябва да притежава определени качества: релевантност- да е адекватна, съотносима с философията на образованието, което дава институцията и конкретната специалност, която се овладява; да произтича от водещата, по - високо стояща в йерархично отношение спрямо нея цел; логичност- да не съдържа вътрешни противоречия; точност и яснота- да е достъпна и разбираема за всички обучаващи се; реализуемост- предполага постигане от всички обучаеми; измеримост- да води до конкретни резултати, т.е. да съдържа критерии за измеримост. Видове цели: глобални/ стратегически- засягат резултатите от обучението в международен или национален мащаб; институционални- засягат резултатите от обучението в институцията (у-ще- 4/5 год); факултетни- засягат резултатите от обучението в рамките на факултета (една уч година, семестър, уч програми); катедри- засягат резултатите от обучението в рамките на катедра (една уч година, семестър, уч програма); основни (главни)- свързани са с отделно занятие; специфични- декомпозират, конкретизират изясняват основната цел. ИЗВОДИ: Целта е краен желан резултат по отношение на поведението на учащите се след неговото приключване; Целта съответства на потребностите на учащите, на тяхната възраст и опит; Целта отразява очакваните резултати; Целта насочва към подбора на подцели и задачи; Целта е кратка, конкретна, ясна и измерима; Целта е съобразена с необходимото време за нейното постигане; Целта е съобразена с условията за осъществяване на процеса обучение; Целите на обучението (преподаване/учене) предполага да са различни за двата субекта. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПОДЦЕЛИТЕ: Действие -> съдържание -> условие ->критерий.

Тема 4 Цели на процеса обучение - определение. Йерархична класификация на целите (таксономии в обучението)
Първият основен компонент на процеса обучение е неговата цел. Тя се явява изходен пункт, основа, мислен, желан, прогнозиран резултат от учебно-възпитателния процес в училището. Съдържа описание на вида компетентност, която обучаващите се в него следва да придобият и приложат на практика, след определен период на обучение, занятие, семестър, учебна година, пълен цикъл на обучение и др. Затова тя се нарича още учебна цел. Целта на обучението е водещ компонент в структурата на процеса обучение защото тя осигурява: (1)прецизното планиране на учебния процес (разработване на адекватни учебни планове и програми); (2)правилното формулиране на подцели (задачи) на учебно-възпитателния процес; (3)правилния подбор на учебното съдържание; (4)правилния подбор на методи и форми на обучение; (5)правилното планиране и организиране на самостоятелната работа на обучаващите се; (6)правилното планиране и организиране на контролната и оценъчната дейност в училището на всички равнища. Следва да подчертаем още, че целта на обучение е *различна за двете дейности, съставящи процеса на обучение (преподаване и учене), респективно за субектите, които участват в тях; *отразява очакванията на всички субекти за резултата от процеса обучение; *се явява критерий за измерване на резултатите от обучението (ниво на знания, умения, навици); *е съобразена със специфичните особености на обучаващите се: възраст, опит, етап на обучение, възможности за възприемане; *е съобразена с условията и времето, предвидени за провеждане на ефективен процес на обучение. За по-точното, по-ясното и по-конкретното определяне на крайните резултати на процеса обучение се формулират и подцели (задачи), чрез декомпозиране (разделяне) на основната цел. Таксономиите играят голяма роля в теорията на обучението. Таксономия (от гръцки taxis - разположение, строй, порядък, и nomos -закон) - теория за класифициране и систематизиране на сложно организирани области от дейността, имащи йерархична структура. Понятието таксономия възниква първо в биологията (терминът е предложен през 1813 г. от швейцареца (ботаник) О. Декандол, разработващ класификация на растенията.
За това какво е това "мислене от високо ниво", учените (в т.ч. - Блум, Марцано, Коста и Калик и други.) започват да мислят отдавна. Те създават таксономии и техники, подпомагащи процеса на обучение при изграждане в обучаемите на качества като стратегическо мислене, проницателност, настойчивост, творчество и майсторство за решаване на сложни проблеми. Таксономиите са групирани в следните области: Когнитивна (познавателна) област - Тук влизат целите от запомняне и възпроизвеждане на изучения материал до решаване на проблеми, в хода на което е необходимо да се преосмислят наличните знания, да се изграждат нови техни съчетания с предварително изучени идеи, методи, процедури (начини на действие), включително и да се пристъпи към ново решаване. Когнити́вност (лат. cognitio, познание, изучаване, осъзнаване) е термин, означаващ способност към умствено възприемане и преработване на външна информация. Терминът в по-широк смисъл означава появата и създаване на знание и концепции, свързани с това знание, изразени както в мислите, така и в действията на човека. Афективна (емоционално-ценностна) област - Към нея се отнасят целите за формиране на емоционално-личностни отношения към явленията в околния свят от простото възприятие, интереса, готовността да се реагира до усвояването на ценностни ориентации и отношения и активната им проява. В тази сфера попадат такива цели като формиране на интереси и склонности, преживяване на различни чувства, формиране на отношение, осъзнаването му и проявата му в дейността. Психомоторна област - Тук попадат целите, които са свързани с формирането на различни видове двигателна (моторна) дейност, на манипулационна дейност и нервно-мускулна координация. Към тази област се отнася сравнително малка част от общия сбор на целите на обучение. Сред тях са навиците за писане, речевите навици, а също така и целите, поставяни в рамките на физическото възпитание и трудовото обучение. В медицинското образование се разглежда таксономията на Жан Жак Гилбер, която комбинира и трите области, като всяка област е класифицирана на три равнища - познавателната област съдържа категориите ориентиране, интерпретиране и самостоятелно решаване на задачи; сензорно-моторната - категориите имитация, репродукция и автоматизъм; афективната - възприемане, реагиране и отношение/поведение. Съществуват и други таксономии в зависимост от основата, върху която са създадени. Например когнитивната таксономия на Блум, която е насочена към формиране на интелектуалните умения
Класифицира интелектуалното поведение в шест категории: познание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценяване. Образователното съдържание и дейностите в процеса на обучение са много и разнообразни, и таксономията не подхожда на всички. Афективна таксономия на Кратуол, при която обучението трябва да развива не само интелекта и мисленето, но и чувствата, нагласите и ценностните системи. Таксономията класифицира равнищата на анализ и конструиране на обучението.
Те са: получаване (приемане), отговаряне, оценяване, организиране, характеризиране чрез ценност или ценностен комплекс. Психомоторна таксономия на Кенет Мур - постулира три равнища на психомоторната таксономия: подражание, сръчност и точност.

Тема 5 Учебно съдържание - определение. Отношение цел - съдържание на обучението.
Под СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО (учебно съдържание) обикновено се разбира съвкупността от знания, умения и навици, които овладяват учащите се при подготовката си в училището и от качеството на които зависи бъдещата им активна адаптация и личностна реализация в обществото.
Съдържанието на обучението е главно средство за учебно-възпитателно въздействие върху учащите и затова трябва да отразява както настоящите, така и бъдещите потребности на обществото и на отделните личности. То следва да бъде адекватно подбрано по отношение на формулираната цел (цели) и да бъде предназначено за определен етап на обучението. Учебното съдържание притежава следните КОМПОНЕНТИ: *Форма - предметна, образна, вербална, символическа и др.; лекция, упражнение; *Съдържание - съвкупността от знания, умения, навици, способи за познание и опит, ценностни позиции; *Обем - количествена характеристика на учебния материал; *Структура - последователност и взаимовръзка на компонентите на учебния материал ( много важна е логическата връзка между отделните понятия и съждения); тя трябва да съдържа увод, въведение и заключителна част; *Трудност - обуславя се от реалните възможности на учащите се; *Значение - важността на информацията в познавателен, възпитателен и практически аспект; *Емоционални свойства - свързват се най-често с привлекателността на учебния материал, със способността му да ангажира вниманието на учащите се и да събуди положителни нагласи у тях. Обемът на учебното съдържание зависи и от определеното му време за изучаване.
Между съдържанието и целта на обучението съществува ДИАЛЕКТИЧЕСКО ЕДИНСТВО. От една страна, усвояването на учебно съдържание не е възможно без доближаване към крайната цел на обучението, а от друга страна - именно учебното съдържание помага за уточняване на представата за целта на обучението.
Нещо повече, съдържанието на обучението предполага неговата цел и то не може да се мисли различно, освен в отношение с тази цел. Следователно нито целта и нито съдържанието могат да се мислят извън тяхното единство. Взаимодействието между съдържание и цел на обучението има и друг аспект на разглеждане. Обучението на различните поколения протича през различни качествени етапи на развитието на
обществото. Това означава, че при сравнително константни цели се проявява изискване за актуализиране на учебното съдържание. Разбира се промяната в съдържанието може да предизвика промяна и в целите на обучението. Това обстоятелство дава основание да приемем, че в известна степен съдържанието е водещо по отношение на целта, тъй като е по-мобилно в сравнение с отражението на промените в общественото развитие, а оттам и на науката като цяло. И тъй като основанията на целта се намират в съдържанието, то може да се каже, че тя е зависима от него. Тук трябва да подчертаем, обаче, че активната роля на целта не се губи, напротив, тя може да отстранява онова от учебното съдържание, което влиза в явно противоречие с нея. ЗАТОВА в отношението съдържание-цел: *целта и съдържанието на процеса на обучение запазват в себе си винаги известна относителна самостоятелност; *съдържанието не трябва да противоречи на обучението, нито на неговата цел, то е динамично, като съдържанието за теория и практика са различни; *съдържанието винаги следва да предполага целта на обучението и не може да се мисли различно, освен в отношение към нея и обратно!

Тема 6 Държавни документи за съдържанието на обучението (учебен план и учебна програма - структура, съдържание, технология на изработване).

Основните държавни документи за съдържанието на обучението в институцията училище са: учебният план, учебните програми, учебниците и учебните помагала.
УЧЕБНИЯТ ПЛАН във висшето училище е официален документ, който утвърждава основното съдържание на обучението. Той се изготвя въз основа на Единни държавни изисквания (ЕДИ) за всяка специалност, в които е заложен минималният хорариум от часове по всяка учебна дисциплина.
Учебният план се утвърждава от Академичния съвет на висшето училище.
Съдържанието му включва: 1.всички учебни дисциплини (задължителни, избираеми, факултативни), които се изучават в различните специалности; 2. разположението на учебните дисциплини в определена последователност през курса на цялостното обучение; 3.информация за учебната институция, специалността и периода на обучение 4. броят часове, определени за всяка учебна дисциплина, упражненията, стажовете и др.; 5.структурата на учебната година - броят на семестрите, изпити, практики, стажове;
ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА УЧЕБНИЯ ПЛАН СЕ СПАЗВАТ НЯКОИ ОСНОВНИ (ПРИНЦИПНИ) ИЗИСКВАНИЯ: 1.да осигурява в пълна степен целите на обучение и възпитание на студентите; 2.да се изгражда върху основата на предметната учебна система; 3.да осигурява приемственост, системност, непрекъснатост и перспективност в процеса на обучение; 4.да осигурява рационално съотношение между теоретическата и практическата подготовка на учащите се през периода на цялостното им обучение.

Освен тези основни принципни изисквания, към съставянето на учебния план, СЪЩЕСТВУВАТ И ДРУГИ, СПОМАГАТЕЛНИ, които също следва да се вземат под внимание: 1.да бъде съобразен с ЕДИ за съответната специалност; 2.да бъде хармонизиран с европейските изисквания за подготовка на студенти от "регулираните професии", с цел по-добра мобилност; 3.да осигурява специализираща подготовка за съответната професия; 4.да допринася за цялостното изграждане на специалистите както в професионален, така и в личностен план (Виж приложение №2).
УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ са също официален държавен документ, в който се конкретизира съдържанието на дадена учебна дисциплина, предвидена в учебния план.
Всяка програма включва: 1.Титулна страница; 2.Въведение (анотация) - съдържа по-общите проблеми, възникващи при изучаването на съответната учебна дисциплина; познавателната и развиващата стойност на дисциплината и други указания от по-общ характер; разделите на програмата (ако има такива); целта и задачите на обучение; методите за обучение; методите за контрол и оценка на знанията, уменията и навиците; 3.Тематичен план за лекции и упражнения (практическите занимания) и отреденото им учебно време (брой часове); 4.Литературните източници на учебното съдържание по съответната учебна дисциплина; 5.Таблица за разпределение на кредитите;
6.Конспект за семестриалния изпит.
Технологията на изработване на учебна програма преминава през няколко етапа: Определяне на измеренията на учебната дисциплина - цели, хорариум; Определяне и оценяване на потребностите на учащите от познания по дисциплината и необходимото равнище на подготовка в съответната област; Формулиране на основни и специфични цели на обучението; Определяне на последователността на постигане на целите; Подбиране на необходимите дидактически материали; Уточняване на оценъчните процедури; Определяне на броя и състава на преподавателския екип и др.
При изработването на програмата за всяка учебна дисциплина е важно да се има предвид и следното: За кой курс е предназначена; Задължителен, факултативен или избираем е предметът; Колко време ще се изучава - един (два) семестъра / година; колко часа седмично ще се изучава; От кои научни области ще се подбира учебното съдържание и каква структурна организация ще се използва; как ще се контролира и оценява; каква самостоятелна работа е необходима.
Първият вариант на програмата следва да се обсъди с някого от преподавателския състав (екип) и ако е необходимо да се коригира. След това тя може да се внесе за обсъждане и приемане в съответното звено (катедра, факултет).
Всички ресурси, необходими за успешното реализиране на програмата следва да се подготвят предварително (пособия, листовки, мултимедия, текстове, тестове и др.).
УЧЕБНИЦИТЕ И УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА заемат важно място в процеса на обучение. Учебникът (учебното помагало) е книга, която излага основните научни знания по определен учебен предмет в съответствие с целите на обучението, установената програма и изискванията на дидактиката.
Най-често срещаните структурни компоненти на учебника са: анотация; учебен текст; илюстрации; материал, подпомагащ усвояването на знанията (контролни въпроси, задачи, примерни тестове, различен шрифт и др.); материал за по-добра ориентация (съдържание, авторски указател).
Всеки учебник и помагало изпълняват следните функции: информационна - осигурява необходимата информация на учащия се; трансформираща - наличие на педагогическа обработка на знанията, подлежащи на усвояване; систематизираща - реализира изискването за системно и последователно изложение на учебния материал; контролна - предоставяне на възможност за затвърждаване на материала; възпитателно-развиваща - свързана е с влиянието на материала върху ценностната ориентация и личностното формиране на учащия се.

7. Принципи на обучението - определение. Класификация и характеристика на всеки от принципите. Терминът "ПРИНЦИП" означава основно положение, изходен пункт, основополагащо начало, предпоставка, изобщо някакво основание, от което да се ръководим в дейността си. Отнасяйки се до процеса на обучението, като цяло, принципите се разпространяват във всички учебни дисциплини и се идентифицират като: *характеризиращи дейността на преподавателя и познавателната дейност на обучавания; *отразяващи вътрешните съществени страни на тяхната дейност; *изразяващи закономерностите на обучението; *образуващи система от основополагащи изисквания за определяне на съдържанието, организацията и методите на обучението; *определящи насочеността на учебния процес и дейността на преподавателя в него; *открояващи основните положения, на които се опират теорията и практиката на обучението; *изразяващи основните положения, на които се опира преподаването на основите на науките; *определящи общите положения, прилагани в обучението. Същност:От латински principium (принципи) - основа, изходно положение, ръководно начало за дейност и поведение. Дидактическите принципи са основни, изходни положения, произтичащи от обективните признаци и закономерности на обучението./Те имат характер на всеобщи положения./Прилагат се във всички звена на процеса и по всички предмети./Служат като ръководни начала в дейността на преподавателя на учащия/Те не се създават произволно. /Произтичат от същността на процеса обучение, целта, съдържанието и закономерностите му./Не се използват механично, а творчески. /От всеки принцип произтичат някои частни изисквания (правила*), които трябва да се спазват в процеса на обучение. Правилото е ръководно положение, което разкрива отделни страни на определен принцип или негово естествено следствие, отделно положение, което посочва кога конкретно да се прилага този принцип. То има по-ограничено приложение от принципа, произтича от него и се основава на логиката на учебния процес. Класификация на принципите: (1)Принцип на научност - въз основа на този принцип се извършва подборът на учебното съдържание и се насочва неговото овладяване. Принципът изисква: да се овладяват актуални научни знания /да се подлагат на обективен анализ изучаваните факти и явления;/да се аргументират и обосновават факти, правила, закони и да се привеждат доказателства за убеждаване;/преподавателят да излага достъпно, вярно и разбираемо научната терминология и да използва приетите в науката символични обозначения и др.; /да се използват съвременни технически средства; /да се съобразява максимално процесът на обучение с утвърдените учебни планове и програми. (2)Принцип на достъпност - въз основа на този принцип се осигурява подбор на учебно съдържание, което е съобразено с възрастовите особености на учащия. Постигането на достъпност на учебното съдържание се осъществява с помощта на спазването на точно определени правила: Принципът изисква: знанията да са съобразени с възрастовите и индивидуалните особености на учащите (психическо и физическо развитие;Усвоени знания, умения, навици; равнище на подготовка; социален статус);/Обемът от знания да се съобразява с определеното за тях време за усвояване;/Знанията постепенно да се усложняват (в границите на оптималното равнище на трудност). Условия за достъпност: *яснота на преподаването, * създаване на интерес; *осигуряване на проблемност. Правила за достъпност: * да се върви от просто към сложно знание, *да се върви от по-леко към по-трудно, *да се върви от известно към неизвестно, *да се върви от абстрактно към конкретно. (3) Принцип на съзнателност и активност: Съзнателност (изискване): да се осмисли изучаваното чрез абстрактното мислене, възприятията и представите;/Да се осмисли изучаваното;/Да се разбира смисъла на усвояваните знания, тяхната същност и необходимостта от разностранна подготовка; /Най-важно значение за проява на съзнателност на учащите, по време на обучението им, имат: целенасочеността, плановостта, мотивацията, интересите и чувствата. Активност (изискване) - преди всичко това е умствена активност (на мисленето на обучаваните) и се изразява в проява на интерес и волеви усилия за успешно изпълнение на всички задачи, които възникват в учебно-възпитателната дейност. Същността й се състои в единството между мислене и действие, между теория и практика. Това означава, че умствената активност, създадена още при теоретичното овладяване на знанията, винаги трябва да се свързва с такава практическа дейност, която да обогатява, проверява и затвърждава знанията. За реализирането на този принцип допринасят проверката и оценката на знанията за: логичността на преподавания материал;/ Познавателната активност (практическите действия);/ Осъзнаването на изучаваното учебно съдържание;/Анализ и обобщение на изученото. (4) Принцип на нагледност - Същността му се изразява в получаването на конкретни впечатления, образи и представи чрез всички анализатори в процеса на обучението, затова се свързва с характера на познавателната дейност; нагледността обезпечава връзката между конкретното и абстрактното и съдейства за развитието на абстрактното мислене, прави обучението по-достъпно, допринася за трайното овладяване на знанията. *използва се във всички звена на процеса и във всички учебни единици, *осигурява сетивен материал (началната степен на познанието). Видове нагледност: Предметнообразна - (наблюдават се естествени обекти; нарича се още натурална или непосредствена); към този вид се отнасят и изображенията -картина, портрет, произведения на изкуството; /Словеснообразна - използва се силата на словото (обикновено на практика се прилага с другите видовен гледност ) ;Условноизобразителна - към този вид се отнасят (чертежи, карти, схеми, диаграми); изисква по-абстрактно мислене и съдейства за развиване на способността да се обобщава; нарича се още символна нагледност; /Динамична - отразява предметите и процесите в движение и развитие; има особено значение в познавателната дейност на учащите; звуко и видео нагледност (използват се различни технически средства: кино, видео, мултимедия и др.); нарича се още аудиовизуална. Методически изисквания при прилагането на нагледността: *Да се организира с оглед на целите и задачите на обучението; /Да се ръководи; *Да включва повече анализатори за възприемане на главни, съществени страни от изучаваното;/ Да наблюдава предмета в развитие/Да не се прекалява с нагледните средства;/Да се планира, по отношение на място и време (добре да се преце/ Обучаващият да бъде пример за нагледност; Нагледността в обучението помага за: Развитие наблюдателността; /Мисленето и речта;/По-доброто усвояване на знания;/ Връзката на знанията с живота и реалната практика; (5) Принцип на системност и последователност: Принципът изисква такава организация на обучението, при която преподаването се води в строг ред, съгласно Учебен план и Учебни програми - търси се междупредметна връзка./Това означава: всяко ново знание да се усвоява на базата на предишното, въз основа на строга логика, а именно да се гарантира системността. /Важно място заема въпросът за приемствеността, т.е. лекото, безпрепятствено преминаване от тема в тема, от раздел в раздел, от цикъл в цикъл, от дисциплина в дисциплина. Системността не е прост ред за усвояване на знания, а е тяхна взаимна вътрешна връзка, която се изразява в логиката на преподаването на предмета: връзката между предметите в цялостната образователна система или в системата на образователната подготовка. (6) Трайно овладяване на знанията. Най-важното при този принцип е съзнателното и трайното усвояване на знанията, т.е. на усвояването на съществените факти, понятия, идеи, закони, правила и дълбокото разбиране на най - характерните признаци и страни на изучаваните предмети и явления. За трайни знания говорим когато те могат да се приложат със сигурност в практиката. Принципът изисква заучаване (видове заучаване )-Механично - дати, имена, названия, термини /Логично (смислово) - да се осмисли, да се разбере изучавното и тогава да се заучи. За запомнянето имат значение още:Разделянето на текста на смислови части; Самостоятелната работа; /Системното повторение (постоянно връщане към по-рано усвоени знания) текущо, обобщаващо, обзорно/Упражняване (многократно повторение);/ Затвърждаване във всяка учебна единица; В основата на този принцип стоят всички останали принципи. (7) Индивидуален подход- един от основните дидактически принципи. Принципът представлява съобразяване с индивидуалните особености на учащите се, неговите устойчиви характерни особености в поведението и дейността на отделните учащи се рамките на група, поток, курс(като болест, умора, временни затруднения);/Свързан е с най-новите изисквания към учебния процес - проблемност/,Индивидуализация, диференциация, програмно обучение - реализира се в тях и чрез тях./Прилага се за всеки учащ се, независимо от неговия успех !!! ИЗВОД: Отделните принципи те са свързани помежду си, зависят един от друг и взаимно се допълват. Произтичат от една и съща основа - обучението и неговите закономерности. Те са в основата на учебния процес и зависят от дидактическата задача, при което един от тях става водещ !!!

Тема 9. Методи на обучението - определение. Детерминанти на дидактическите методи -характеристика на всеки. ОБУЧЕНИЕТО е изключително важен педагогически и со¬циален феномен, който е тясно свързан с развитието на общество¬то и на всеки отделен индивид. То има две страни - образователна и възпитателна. Затова се определя още като основно средство за образование, което се намира в тясна връзка и взаимодействие с възпитанието. Съставено е от два основ¬ни дидактически противоречиви елемента: преподаване и учене. Обучението се определя още и като динамично взаимодейст¬вие между обучаващ и обучаван, в процеса на което и двете страни играят активна (субектна) роля. Мет. на обуч. (от гр. "методос")-в най-общ аспект под метод разбираме: път, начин, средство за постигане на цел. Дидактиката (или още дидактическият метод, на гръцки: didáskein - уча, обучавам, преподавам, учителствам; знанията/науката за преподаването, обучаването, учителстването) е учебен метод, който следва последователен научен подход или образователен стил за въвличане (завладяване), привличане на вниманието (спечелвам) и възбуждане (събуждане на интереса на) съзнанието на ученика (или студента) с цел подобряване на учебния процес и осмисляне на същността на изучавания учебен материал. Дидактиката е теорията на/за преподаването (обучението) и, в по-широк смисъл, теорията и практическото приложение на преподаването и ученето. Дидактиката включва както теоретични разбирания (модели, концепции) за това какво трябва да бъде по-доброто образование (преподаване и обучение), така и базирани на последните практически методи (методология), които се използват в образователно-възпитателната практика, т.е. в процеса на преподаване и обучение в различните етапи на образованието (предучилищно, училищно, студентско (университетско), обучение на възрастни, социално-възпитателна и превъзпитателна дейност). По-пълно предмета на дидактиката се изразява в следното: *дидактиката определя същността и задачите на обучението; *тя изследва педагогическите основи на съдържанието научилищното образование; *изучава закономерностите на познавателната дейност научащите се и пътищата за повишаване на развиващите функциина тази дейност в процеса на формирането на личността; *дидактиката разработва системата на общо - педагогическитеметоди на обучение и условията за най-ефективното им приложение; *важен проблем на дидактиката е разработването и усъвършенстването на организационните форми на учебна работав училище. МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ: В най-общ аспект под метод разбираме: от гр. език "методос"- път, начин, средство за постигане на образователна цел.
Методите на обучение имат и свои ДЕТЕРМИНАНТИ (зави¬сят от различни фактори).
Факторът, от който в най-голяма степен зависи правилният из¬бор на един или друг метод на обучение е преподавателят. Детерминантите обикновено се делят на НЕПРЕКИ и ПРЕКИ: 1.Непреките имат по-глобално значение, но не определят конкретния избор, на който и да е метод директно. Към тях се отнасят: целта на обучението; особеностите на учебния процес; възрастовите особености на обучаващите се; своеобразието на глобалната микросреда и конкретните условия за обучение. 2.Преките имат значително по-голямо влияние върху избора на конкретен метод, защото са свързани с най-непосредстве¬ните нужди на преподавателя и учащия в процеса на обуче¬нието. Към тях се отнасят: своеобразие на конкретната тема, която предстои да се разработи; наличието на дидактически помагала и материали; фазите на учебната работа и етапа на урока, на който се използва методът; учебното време, с което разполагат преподавателят и уча¬щите; личностните и професионалните особености на препода¬вателя; недостатъци; стадий на познавателно развитие на учащите.

Тема 10. Методи на обучението - определение. Класификация на дидактическите методи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Принципи и методи на обучението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.