Приспособления, свързани с паразитния начин на живот


Категория на документа: Биология


Тракийски университет

Гр. Стара Загора

Реферат

Приспособления свързани с паразитния начин на живот

Преминаването от свободен към паразитен начин на живот е свързано с използването на качествено нова среда за обитаване в тялото на гостоприемника с неговите морфологични и биохимични особенности.За реализирането и стабилизирането на взаимоотношението паразит-гостоприемник,са възникнали различни приспособления и изменения,свързани с паразитите.
Най - обхватни и равити са приспособленията при постоянните паразити особенно при ендопаразитите,които обитават тъканите на гостоприемник.Най - слабо развити са при временните ектопаразити,които по- голямата част от живота си прекарват в условията на външната среда.
Характерна особенност на паразитните организми е голямата им приспособителна способност,макар че тя не е в еднаква степен през всичките фази на онтогенетичното им развитие.Тази способност е един от факторите,които осигуряват преживяването на отделни индивиди,запазването и поддържането на количественната динамика и разпространението на популациите им и биологичният им разцвет.
Приспособяване към екологичните връзки на гостоприемниците.
Малка част от зоопаразитите активно търсят и установяват връзка със своите гостоприемници.Това например се отнася предимно до темпорерните кръвосмучещи ектопаразити-насекоми,кърлежи,до домашните и дивите бозайници и други гръбначни животни.
Повечето вътрешни паразити попадат пасивно в тялото на гостоприемника или през устата с храната и водата,или се инокулират през кожата от кръвосмучещи членестоноги.Това се отнася и за вътрешните и за вътрешните зоопаразити по домашните животни и човека.Изключение правят Trypanosoma equiperdum и Trichomonas foetus ,които проникват в тялото на гостоприемника през лигавиците на половите пътища при полов акт.
Стронгелидите и аскаридите са се приспособили към хранителните връзки на своите гостоприемници.Когато търсят храна,еквидите,свинете и птиците ровят и поглъщат с почвата ларвите и яйцата на паразитите.
Fasciola hepatica,нейните мирациди активно проникват в тялото на охлювчетата междинни гостоприемници след като напуснат охлювчетата,церкариите на тези паразити се инцистират въру тревите или други предмети и водни животни.Тревопасните и всеядните приемат тези ларви заедно с тревата или водата и се инвазират.
Мирацидите на малкия метил са се приспособили към храната на сухоземните охлюви,които заедно с нея приемат и яйцата на този паразит.
Посочените до тук примери илюстрират приспособления на паразити към алиментарни връзки на гостоприемниците им.В тези случай става дума за едностепенни връзки.
Много паразити обаче са се приспособили да използват последователно алиментарни връзки на два и повече видове животни.Такива са паразитите при домашните животни и човека - пироплазмиди трипанозоми и някои филарии.Биохимични приспособления.
Механизмите,степента и съдържание на биохимичните приспособления зависят - 1 - от мястото през което паразита прониква в гостоприемника,постоянната локализация и мигрирането,свързано със нея,2 - от характера и на първо място от белтъчната и съставка, която се използа от паразита,т.е. дали паразитът се храни със храна,смляна от гостоприемника,но още не е резорбирана,или пък със клетките,тъканите и тъканните течности на самия гостоприемник.
Тези две определящи условия се отнасят до биохимичните приспособления предимно на вътрешните паразити.Ектопаразитите които обитават повърхноста на тялото на гостоприемника,живеят при много по близки условия до тези, при които се срещат свободно съществуващите животни.Хранят се с кръв , тъканна течност или кожни образувания,поради което притежават пълен набор от денатуиращи фактори. Биохимичните приспособления при вътрешните паразити се отнасят до наличието или липсата на факторите,денатуиращите белтъци както и на съства и активноста на ензимите,необходими за разграждането им до аминокиселини и на въглехидратите и до съответните резорбиращи се монозахариди.Паразитите които паразитират във тъканите и органите,притежават фактори за денатуриране на белтъците,както и ензим за пълното им разграждане до аминокиселини.Тук се отнасят някои чревни паразити - нематоди и трематоди.
Приспособяване към защитните механизми на гостоприемниците.Зоопаразитите на гръбначните животни са се приспособили да преодоляват следните защитни фактори - 1 -денатуриращи фактори и ензими за разграждане на полимерите и на първо място на белтъците, 2 - бариерна функция на кожата и лигавиците.Осъществява се от интактността на повърхностния слой на кожата и лигавиците.3- фагоцитоза - най - широко разпространения неспецифичен механизъм. При едноклетъчните организми изпълнява и хранителни функции със помоща на макрофаги и микрофаги.4 - възпаление.5- имунна защита - това става с помоща на следните начини - покриване на тялото с вещества,които нямат антигенни свойства,молекулна мимикрия,наличие на течни антигени в циркулаторната система и неопаразитените тъкани на гостоприемника , промени в антигенния състав на паразитите през различните стадии на тяхното развитие в гостоприемника,вътреклетъчна локализация,потискане на имунния отговор,намалено отделяне на функционални антигени,използване на съединителнотъканни капсули за изолиране от ефекторните механизми на имунитета,смяна на локализацията.
Морфологични приспособления.
Форма на тялото.Запазва се по правило билантералната симетрия.При стационарните ектопаразити и при ендопаразитите измененията във формата на тялото са в няколко направления.Плоската - дорзовентрално сплесната е най - широко утрърдената.Такава е форматата на трематодите и цестодите.При темпорерните и стационарни артроподни паразити формата е латерално сплесната.Това им дава възможност да се придвижват между космите или перата.Вретеновидна форма имат повечето от нематодите , борелиите и др.Ланцетовидна форма имат някои вътре клетъчни протозойни паразити.
Размери на тялото . Трематодите и цестодите са от 2,3 - 10 м .Наблюдава се увеличаването размера на тялото.
Прикрепителни органи.Най разнообразни по форма и строеж
Хоботче - среща се при акантоцефалите.
Шипчета,косъмчета и нокътчета - срещат се при трематодите, цестодите, нематоди,крастни кърлежчета.
Кукички
Вентузии(смукала) ботрии(бразди)трематоди и цестоди.
Кутикулни плочки - при сем . Echinostomatidae.
Устни капсули- при някои еднопаразити от клас Nematoda.
Известни прикрепителни фунции имат папилите,брадавиците,кутикалните крила и др.
Физиологични приспособления
Движение - при някои запазено при други - не.
Хелминтите имат ограничена подвижност,паразитните амеби и инфозориите имат псевдоподи и реснички,трипанозомите имат ондулираща мембрана и камшиче,трематодите използват вентузи,немотодите се движат чрез вулнообразни движения.
Хормонална регулация-много слабо са изучени.
При взаимоотношението паразит- гостоприемник има двустранно въздействие - от хормоните на гостоприемника върху паразита и обратно.
Това двустранно взаимоотношшение е част от адаптацията на паразита да преживява и да се развива в съответния гостоприемник при подържане на известно равновесие между тях.
Нервна регулация- измененията засягат рецепторните органи за външни дразнения,а ЦНС остава почити неизменена.
При всички ендопаразити са запазени рецепторите за тактилни и химични дразнения.Обикновенно те са групирани на определени участъци от тялото и са оформени като папили или други образувания.Тези рецептори насочват вътрешните паразити при мигрирането,задържат ги в местата на тяхната локализация,улесняват търсенето и съвкуплението между мъжките и женските при разделнополовите.
Храносмилане.
Паразитите получават хранителни вещества от гостоприемника.Различията се изразяват в това, че някои от тях използват част от храната на гостоприемника,която е обработена и се подготвя за абсорбиране,а други използват вещества усвоени и превърнати в специфични съставки на гостоприемника.Едни паразити използват за основна храна химуса на гостоприемника.Останалите паразити изпозват за храна различни в-ва на гостоприемника-ексудат,лимфа,кръв и др.
Има паразити които се хранят изцяло с кръв от гостоприемника и за това се наричат хематофаги.Едноклетъчните паразити нямат храносмилателна с-ма.Те се хранят като приематхран. в-ва през цялата си повърхност чрез осмоза или чрез фагоцитоза.
Нематодите които по късно са преминали към паразитен начин на живот,имат напълно комплектувана храносмилателна с-ма.Нематодите,които поемат хранителни частици,неразградени от хран. Сокове на гостоприемника имат в хранопровода пластинки за механично смилане.
Трематодите и моногенеите имат частично закърняла храносмилателна с-ма.
Транспортиране на хранителни в-ва.
Храносмилателните в-ва при многоклетъчня организъм се транспортират до отделните клетки чрез кръвоносната с-ма и в тъканните пространства. Преминаването на паразитите към условията на паразитен начин на живот е довело до изменения и в устроиството на кръвоносната им с-ма.
Дишане.
Артроподите са запазили връзката си с външната среда и са оксибионти и имат такава дихателна с-ма,каквато и при освобождаващите артроподи.
Хелминтите нямат дихателна с-ма,много от тях живеят в почити безкислородна среда на червата.Необходимият кислород се набавя чрез дифузия през повърхноста на тялото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приспособления, свързани с паразитния начин на живот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.