Растителна хистология


Категория на документа: Биология


 РАСТИТЕЛНА ХИСТОЛОГИЯ (дял от ботаниката, който изучава структурата на растителните тъкани)

Растителната тъкан е съвкупност от свързани помежду си клетки с приблизително еднаква структура, функция, топография и като правило общ произход.

Видове тъкани според предназначението им: меристемни (образувателни) и трайни.

Видове тъкани според произхода им в онтогенезата: първични и вторични. И меристемните, и трайните тъкани се разделят на първични и вторични.

Видове първични меристемни тъкани: връхни (апикални), странични (латерални) и вмъкнати (интеркаларни).

Видове вторични меристемн тъкани: камбий и фелоген.

Видове трайни тъкани: паренхимни (основни), покривни, проводящи, механични и отделителни.

МЕРИСТЕМНИ ТЪКАНИ

Меристемните тъкани притежават способност да се делят, затова в процеса на диференциация на растителното тяло всички трайни тъкани водят началото си от меристемни клетки. Чрез тях тялото на растенията нараства на дължина и на дебелина. Клетките им запазват способността си да се делят за неопределено дълго време. След разделянето на меристемните клетки една част от тях се диференцират и се превръщат в клетки на трайни тъкани, а другата част остават меристемно активни. Последните се наричат инициални, а първите са техни производни. Според произхода си меристемните тъкани биват първични и вторични. Първичните произлизат от зародишната тъкан и осъществяват неограниченото нарастване и разклоняване на осевите органи. От тях се образуват всички първични трайни тъкани. Пример: от прокамбия (първична меристемна тъкан) се диференцират клетките на ксилема (първична проводяща тъкан). Вторичните меристемни тъкани са камбий и фелоген. Те не съществуват в първичното устройство, а се залагат по-късно от вече съществуващи първични тъкани. Камбият и фелогенът се делят за кратък период от време до превръщането им във вторични трайни тъкани. Тези две тъкани осъществяват вторичното нарастване на органите. От камбия се образуват тъканите на вторичната дървесина и вторичната кора. От фелогена се образуват корковата тъкан (вторична покривна) и фелодермата.

Първични меристемни тъкани. Според разположението си в растителното тяло биват: връхни (апикални) - коренови и стъблени; странични (латерални) и вмъкнати (интеркаларни). Връхните се намират на върха на осевите органи и техните разклонения и обслужват неограниченото удължаване на първичните органи в процеса на онтогенезата. Страничните меристеми са разположени успоредно на главната ос и встрани от централната част на осевите органи. Участват във вторичното нарастване на корена и образуването на странични разклонения, а при стъблото - в образуването на добавъчни пъпки и добавъчни корени. Вмъкнатите се намират между зони от напълно диференцирани тъкани. Те се делят активно в периода на цъфтеж при розетковите и житните растения. Благодарение на тях се образува цветоносно стъбло за много кратък период.

Характеристика на връхните (апикални) меристеми. Изградени са от инициални клетки и клетки, производни на инициалните. Инициалните клетки произхождат от зародишната тъкан. По-далечните производни на инициалните клетки са детерминирани и бързо загубват меристемните си характеристики. Само инициалните клетки и най-близките им производни запазват меристемната си активност и се наричат протомеристема. Производните са детерминирани според местоположението си и се разделят на:

протодерма - клетките на протодермата, след диференциация, ще образуват първичните покривни тъкани (при корена - ризодерма, при стъбло, листа, цветни части - епидерма).

основна меристема - основни меристемни клетки след диференциация ще образуват тъканите на първичната кора.

прокамбий - прокамбиалните меристемни клетки в процес на диференциация ще образуват тъканите на централния цилиндър.

Съществуват различни теории за разположението на тези 4 връхни меристеми. Разположението им в корена се характеризира с Теорията за хистогените (на Хайнщайн), а разположението им в стъблото - с Теорията за туника и корпус (на Шмит).

Теорията за хистогените (връхна коренова меристема). Чрез теорията за хистогените се въвеждат три понятия, които да характеризират мястото на детерминираната меристема. Те са дерматоген, периблем, плером и са само топографски понятия. Дерматогенът е слоя, в който се намира протодермата, изграден е от един ред клетки и е външно разположен, клетките се делят антиклинално (перпендикулярно на повърхността на органа). Периблемът е мястото, където се намира основната меристема, той е многослоен и клетките се делят и периклинално (успоредно на повърхността на органа). В плерома се намира прокамбиалната меристема.

Теорията за туника и корпус (връхна стъблена меристема). Връхната част на стъблото, в която се намира меристемата, се разделя на две зони. Външната се нарича туника, а вътрешната - корпус. Всички клетки, които се делят антиклинално, формират туниката и тя нараства на повърхност. Всички клетки, които се делят и периклинално, изграждат корпуса и той нараства на обем. Всеки слой от туниката има собствена 1 връхна инициална клетка. Корпусът има собствена инициална група от клетки. В зоната на листните зачатъци (примордии) се намира детерминираната меристема. Разполагат се отвън навътре в следния ред: протодерма --> основна меристема --> прокамбий --> основна меристема. Туниката и периферията на корпуса са активни зони, които дават начало на външните 3 слоя, т.е. протодерма, основна меристема и прокамбий се образуват от туниката и външната част на корпуса на нивото на листните зачатъци. Централно разположената основна меристема се образува от слабо активната централна зона на корпуса, т.е. след диференциация от средата на корпуса се образува сърцевината на стъблото.

ТРАЙНИ ТЪКАНИ

Те също са първични и вторични. Първичните се образуват от първичните връхни меристеми и изграждат първичноустроеното растително тяло. Вторичните се образуват от вторичните меристемни тъкани в резултат на вторичното нарастване на растителното тяло. За разлика от меристемата, клетките на трайните тъкани са повече или по-малко диференцирани и са престанали да се делят. В зависимост от разположението, структурата и функцията се разделят на паренхимни тъкани, покривни тъкани, тъкани за масов транспорт (ксилем = дървесинна проводяща тъкан и флоем = ликова проводяща тъкан), механични тъкани и отделителни тъкани.

Паренхимни тъкани

Те заемат най-голям обем от тялото на растенията, еволюционно са най-старите и най-слабо диференцираните тъкани. В зависимост от мястото в растителното тяло и функцията, която те изпълняват, паренхимните тъкани търпят много различна по характер и степен диференциация и специализация.

Асимилационен (фотосинтезиращ) паренхим. Тази тъкан има най-голямо значение за растителното тяло, пряко свързано с храненето. Основна характеристика на фотосинтезираия паренхим е наличието на хлоропласти. Най-високо специализиран фотосинтезиращ паренхим е този в листата (нарича се още мезофил), но също така се наблюдава при стъбло и при някои метаморфозирали органи.

Резервен паренхим - в клубени, грудки, месести корени, в клетките се натрупват различни вещества: скорбяла, захари, белтъци и др. Основната структура, която е много активна и добре развита в тези клетки, е ендомембранната система.

Въздухоносен паренхим - развива се във всички органи на водните и блатните растения, клетките имат много малък обем и неправилна форма, така че между тях да се образуват големи празнини.

Водоносен паренхим - състои се от едри тънкостенни клетки с големи вакуоли. Среща се най-често при сукулентните растения от пустините и полупустините, където постоянно или временно има недостиг на вода. По време на валежите водоносният паренхим се запасява с вода.

Дървесинен и ликов паренхим - структурира се в централния цилиндър около клетките на ксилема и флоема, функцията му е пряко свързана с транспорта в ксилема и флоема. При дървесинния паренхим най-често КС са лигнифицирани (вдървесинени), но клетките са живи. Ликовият паренхим е тънкостенен и в него могат да се наблюдават слабо развити хлоропласти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Растителна хистология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.