Растителна клетка


Категория на документа: Биология


 УВОД

Структурната ботаника (морфология и анатомия на растенията) е описателна точна наука. Знанията в тази област са фундаментални за изучаване на всички клонове на ботаниката, физиологията на растенията, биохимията, молекулярната биология и др.

АМР се изучава на основата на висшите цветни растения (наричат се още ПОКРИТОСЕМЕННИ РАСТЕНИЯ), тъй като те заемат най-голяма площ от територията на сушата, доминират в голяма част от хабитатите и представляват климакс в еволюцията на висшите (съдови - това означава растения с формирани проводящи тъкани) растения.

НАРАСТВАНЕ, РАЗВИТИЕ И КЛЕТЪЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАСТЕНИЯТА

Въпреки огромните разлики в размерите, тялото на всички висши растения, наречено кормус, се състои от две зони - надземна и подземна. Надземната се разделя на странични фотосинтезиращи придатъци - ЛИСТА - и осев компонент, на който са прикрепени листата - СТЪБЛО. Подземната част представлява система от КОРЕНИ, наречена коренова система. Коренът също е осев орган. Стъблото, листата и корените на едно растение са ВЕГЕТАТИВНИ ОРГАНИ. Размножителните (ГЕНЕРАТИВНИ) органи - спорангии и/или спорофили - се формират при репродуктивна зрялост на растението.

Всеки растителен орган се състои от тъкани. Тъканите са сбор от един или повече типове клетки, които имат подобна структура, изпълняват еднаква функция и като правило имат общ произход.

Нарастване на растенията - това е генетично програмиран процес в развитието, който включва делене на клетките, избирателно удължаване на клетките и специализация за изпълнение на различни функции в растителното тяло. Както стъблата, така и корените нарастват връхно като по този начин се удължават. На върха на стъблото и корена се намират малки зони от клетки, които могат да се делят и да формират нови специализирани клетки. Тези зони на активно делене и потенциално неограничено нарастване на клетките се наричат МЕРИСТЕМНИ (ВРЪХНИ МЕРИСТЕМИ) и осигуряват специфичната способност на растенията да нарастват през целия си живот - неограничено нарастване. Нови клетки, тъкани и органи непрекъснато се зараждат и формират през живота на растенията.

В резултат на активността на връхните меристеми се осъществява ПЪРВИЧНОТО НАРАСТВАНЕ на растенията и свързаното с него удължаване на осевите органи. Специализираните клетки, които произхождат от връхните меристеми, образуват ПЪРВИЧНИ ТЪКАНИ. Тези тъкани осигуряват нарастването на дължина и ограниченото нарастване на дебелина на растителните органи. На върха на стъблото в правилна последователност се формират недиференцирани купчинки от клетки, наречени ПРИМОРДИИ. Те биха могли да се развият в листа, клонки (страничните разклонения на стъблото) или цветни части с определена последователност, която следва курс на развитие, специфичен за всеки растителен вид.

Надебеляването на осите и техните разклонения се осъществява от СТРАНИЧНИ МЕРИСТЕМНИ ТЪКАНИ, разположени като прекъснат тънък пласт встрани от централната ос на осевите органи. Те се състоят от делящи се клетки, на чиято активност се дължи надебеляването на осите. Те участват във ВТОРИЧНОТО НАРАСТВАНЕ и формирането на ВТОРИЧНИ ТЪКАНИ, които изграждат ВТОРИЧНО УСТРОЕНОТО растително тяло.

Нива на организация на растителното тяло: клетки - тъкани - органи.

Ще бъдат разгледани в тази последователност в изложението на курса по АНАТОМИЯ И МОРФОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА.

РАСТИТЕЛНА ЦИТОЛОГИЯ (наука за структурата на клетката)

Растителната клетка е най-малката структурно-функционална едница на растителното тяло, способна да се възпроизвежда. Растителната клетка е еукариотна клетка, но въпреки принципното сходство в устройството на еукариотните клетки, съществуват редица различия в устройството на растителната и животинската клетка. Дори само в растителния свят разнообразието от клетки е толкова голямо, че е трудно да се опише "идеалната" клетка с типична структура.

Най-важните особености на растителната клетка са:

1. Има твърда целулозна обвивка, наречена КЛЕТЪЧНА СТЕНА.

2. Растителната клетка има пластиди, а животинската няма.

3. Растителната клетка има вакуоли, а животинската няма.

4. Растителната клетка се разделя чрез свободно плаваща пластинка, която се залага в централната част на фрагмопласта и се развива центробежно (животинската се дели чрез прищъпване отвън навътре).

5. Растителната клетка най-често няма центриоли.

6. Растителната клетка обикновено не се движи и приема хранителните вещества само в разтворено състояние.

СТРУКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА РАСТИТЕЛНАТА КЛЕТКА

Като правило растителната клетка на висшите покритосеменни растения е изградени от твърда целулозна КЛЕТЪЧНА СТЕНА и ПРОТОПЛАСТ. При крайна степен на диференциация, във връзка с определна функция, растителната клетка може да съществува само като клетъчна стена и протопластът да е загубил жизненост. При някои клетки този процес е генетично програмиран (контролирана клетъчна смърт). Пример: тъканта, която провежда вода и минерални вещества е изградена от мъртви клетки със силно задебелена и лигнифицирана (вдървеснена) клетъчна стена - дървесинна проводяща тъкан. И обратно - генеративните клетки на растенията нямат клетъчна стена.

ПРОТОПЛАСТ

Протопластът на растителната клетка представлява съвкупност от протоплазмени (цитоплазма, ядро, пластиди, митохондрии, ЕПР, апарат на Голджи и др.) и непротоплазмени (вакуола, твърди включения) компартменти/органели. Част от протоплазмените органели (ядро, митохондрии и пластиди) са достъпни за наблюдение със светлинен микроскоп, докато ЕПР, апаратът на Голджи и други са видими само с електронен микроскоп.

ПРОТОПЛАЗМЕНИ КОМПАРТМЕНТИ

Цитоплазма. Основното вещество на клетката. Структурирана е от цитозол, органели (микроструктури), външна гранична мембрана (плазмалема) и вътрешна гранична мембрана (тонопласт). Химичен състав: 5 основни групи съединения - белтъци (60%), липиди, въглехидрати, нуклеинови киселини, неорганични вещества (до 5%) и 80-90% вода.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Растителна клетка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.