Система на учебното съдържание по биология


Категория на документа: Биология


отношение организмови форми. Това се постига чрез прилагането на "принципа за типичност", който дава възможност НЕ основата на по-малък брой представители да се разкрият най- общите закономерности в устройството, функциите и развитието на организмите.

Високото теоретично равнище, с което се характеризира съвременната биологична наука, и повишаването на теоретичното равнище на обучението по биология са обективна предпоставка за създаване на ново съотношение между индуктивния и дедуктивния подход в обучението по биология. Съществуващите връзки между отделните биологични науки, както и общите закономерности в развитието на науките дават предимство на дедуктивното построяване на учебното съдържание. Имат се пред вид предимствата на дедукцията и като по-икономичен подход, който дава възможност да се стигне до по-широки обобщения и абстракции. При дедуктивното подреждане на учебния материал се излиза от общите понятия и изводи, които се конкретизират и илюстрират чрез частните и единичните случаи. Индукцията се характеризира с движение на мисленето от известните, единичните (частните) и конкретните примери, факти и явления към общите понятия и изводи. Типичен пример в това отношение е запознаването на учениците с няколко представители на растения от дадено семейство, след което се обобщават знанията на учениците и се стига до обобщени изводи за характеристиката на всички представители, принадлежащи към това семейство.

Да се върви обаче само по индуктивен път към откриване и усвояване на научни истини при съвременното развитие на науката и неимоверното нарастване на научната информация означава да се задържа развитието на учениците. Ето защо в учебната програма по биология за ЕСПУ се разкриват по-широки възможности за приложението на дедуктивния подход. Изучаването например на редица таксони - растения и животни, започва с обобщена характеристика на техните най-общи белези, начин на живот, поведение и т. н. Такава обща характеристика предхожда и изучаването на редица теми от курса по биология, в VIII клас, където на преден план се изтъкват основните принципи в устройството на дадената система от органи, като се подчертава и нейното функционално значение за целия човешки организъм. Изцяло на дедуктивна основа се изгражда и курсът по биология в IX клас, където дарвиновата теория се изучава в началото и служи като солидна основа за разглеждането на цялото последващо учебно съдържание. Неправилно е обаче да се смята, че даването на предимство на дедукцията при структурирането на учебното съдържание означава отказване от индуктивния подход в обучението по биология. В зависимост от конкретното учебно съдържание, от наличните знания на учениците, от техните възрастови особености се търси оптимално съотношение между индуктивния и дедуктивния подход. Тези два подхода се разглеждат в диалектическа връзка и единство, при което единият подпомага другия и, обратно.

Приложението на принципа за научност на учебното съдържание намира непосредствен израз и в използуването на еволюционния и екологичния подход при подбора и структурирането на учебното съдържание.

В учебната програма по биология еволюционният подход е застъпен не само като теория, но и като принцип в подреждането на учебния материал. Теорията за еволюцията на организмите играе определена методологична и организираща роля по отношение на цялостното учебно съдържание. Изучаването на живите организми във възходящ ред, включването на измрели форми с важно еволюционно значение е практическа реализация на еволюционния принцип. По такъв начин се разкриват в най-общ вид основните насоки на еволюционния процес от по- простото към по-сложното, от по-низшето към по-висшето (растения - животни - човек), което е от особено значение за формирането на диалектико-материалистически възгледи у учениците.

В учебната програма по биология се отразява по-широко и принципът за екологизация на науките. Прави се сериозен опит за отразяване на еволюционно-екологичните тенденции в раз- аштието на биологичната наука. Растенията, животните и човекът е изучават в пряка връзка с околната среда, като се изяснява приспособителното значение на тяхното устройство и функция. По-широко място се отделя на екологията на.човека, на аеговото място и роля като социално същество и на условията за неговото физическо и психично развитие, както и за запазване на неговото здраве и работоспособност.

По такъв начин еволюционно-екологичните понятия, както и понятията за многоравнищния характер на организация на биологичните системи заемат водещо място в системата на цялостното учебно съдържание по биология. Те придават единство и цялост на учебния материал, включен в учебната програма.

Съществена особеност на учебната програма по биология е стремежът биологичната наука да се представи във възможно по-интегриран вид, като по-цялостно се отразяват както вътрешно-интегративните връзки между различните клонове на биологичната наука, така и междупредметните връзки. Различните биологични обекти и процеси се разглеждат от различни страни, т. е. от гледище на различните биологични науки. Фактически всеки учебен биологичен предмет има комплексен характер, тъй като съчетава научни знания от различни биологични области.

ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРОЦЕС
Същност на възпитателния процес

Един от основните процесуално-реализиращи компоненти на възпитателната система е възпитателният процеп. Чрез него функционират и останалите компоненти. Според Фридрих Крон (8) в педагогиката има следните шест основни схващания (теории) за възпитаването: отглеждане, ръководство, командване и дисциплиниране, израстване, нагаждане и помощ в живота.

Всяко от тези понятия отразява отделни характеристики на възпитаването, поставя акцента на една или друга негова страна, но не може да го разкрие цялостно. Щом става въпрос за процес, би следвало да се проучи как възпитателните действия влияят върху развитието на възпитаника, кои са механизмите на интериоризация и персонификация. Това поражда необходимостта да се изясни и характерът на самата организация на дейността, основните закономерности, по които протича възпитателният процес. Въпреки че възпитаването е педагогическо понятие, то съдържа в себе си компоненти от "културните рамки" на обществото, т. е. то е елемент на общия културен процес, но основаващ се на саморазвитието на индивида. Поради това акцентът се поставя върху личността, а не върху другите компоненти във възпитателния процес.

В теорията на възпитанието възпитателният процес се разглежда в две посоки - като система на организация за провеждане на възпитателните дейности и като процес, който протича в самата личност под влияние на специално организирана възпитателна дейност.

Вторият аспект е по-близък до личностно-индивидуалистичната парадигма, насочена към процесите, които се извършват у личността. Щом става въпрос за възпитателен процес, водещото в него е движението по посока на положителното изменение на личността, т. е. на развитието й. Следователно е необходим модел, отразяващ процесите, които се извършват у личността, и на тази основа да се организират дейностите и използват съответни технологии. Поради сложността на възпитателния процес в психолого-педагогическата литература има различни модели. Например бихевиористичен за ученето (Скинер), ученето като структуриращ процес (Пиаже), психологичен (Фройд), гещалтпсихологически за учене (Кьолер), имитационен (Бандура, Волтерс), за символична интеракция (Крайман) и др. (8). Според 3. фройд развитието и съществуването на човека се извършва във взаимодействието с другите хора, което означава овладяване на поривите му и създаването на хуманната база на културата. За него това е процес на насилие над естествените пориви на човека и както вече изяснихме го нарича сублимация. Но същевременно утвърждава схващането, че без сублимацията човечеството ще загине. Затова не отрича категорично сублимацията, но счита, че е необходимо личността да я приеме, да я осъзнае. Това отвежда отново към необходимостта от възпитание, което е един от целенасочените процеси на социализацията на индивида. И в този смисъл неговите императивни прерогативи са още по-значими. Поради това е необходимо подробно да се интерпретира; възпитателният процес в двата му аспекта - като система и като процес, протичащ у личността.

Кои са специфичните характеристики на възпитателния процес?

Определянето на възпитателния процес като целенасочен извежда на преден план тази негова особеност. Независимо че във възпитателния процес има много непредвидимост, неопределеност, за разлика от всички останали взаимодействия, той протича при определени условия, предварително поставени цели и задачи, които до известна степен ограничават стихийността, компенсират противоречивите и отрицателни влияния върху личността. Възпитателният процес се изгражда върху съответна възпитателна парадигма. Основава се на. определени принципи и е насочен към прогнозиране развитието на възпитаника.

От целенасочеността на възпитателния процес произтича и втората му особеност - на организиран процес, който се извършва в специална среда, в определена система.

Възпитателната система е социалн. Спецификата й е в това, че обектът е и субект на собственото си развитие. И в този случай целта и съдържанието на възпитанието, независимо от най-общите си възпитателни елементи, се декомпозират и персонифицират за всеки ученик, на базата на индивидуалното му развитие.

Третата особеност на възпитателния процес е в хетерогенността на влиянието на факторите. Това прави процеса многопосочен, алтернативен, вариативен и т. н. Мобилността и динамичността са силно изразени, тъй като е необходимо да се реагира бързо и адекватно на тези многопосочни и противоречиви влияния на макросоциалната среда, средствата за масова информация, литература и изкуство, микросредата (семейство, приятели и т. н.). Всичко това определя сложността и трудността на възпитателния процес.

Четвъртата особеност на възпитателния процес е в неговия индивидуален характер, въпреки че се извършва в специално организирана социална среда. Всеки възпитаник носи в себе си генетичната индивидуалност и съответен социален опит, които не се проявяват еднакво. Затова и възпитателният процес не може да бъде глобален, основан само на общи принципи и закономерности, тъй като се проявява чрез индивидуалността на всеки възпитаник.

На пето място възпитателният процес е продължителен, динамичен и променлив. Резултатите му трудно могат да се установят в процеса на въздействието и да се изчистят негативните предшестващи влияния. Понякога резултатите могат да бъдат толкова завоалирани, че изобщо да не бъдат забелязани, и да се проявят след много време. Качествата се формират трудно. По своята същност са динамични, неустойчиви и непрекъснато променящи се формирования. Колкото е по-висока степента на гъвкавостта, мобилността и изменчивостта на качествата, толкова личността е по-адаптивна. Самият процес на образуване на динамическия стереотип е твърде продължителен и сложен. Нуждае се от поддържане и подкрепяне на основата на повторения на съответни действия и дейности. Изменението на формирания динамичен стереотип е труден процес. Във възпитанието винаги се налага да се руши стара стереотипия и да се създава нова. Но и динамиката, която не позволява закрепване на определени форми, също се отразява отрицателно върху възпитанието. Следователно е нужно да се дозира мярата, което е изключително сложно и трудно. Взаимодействието на двата процеса - на динамика и на стереотипия - е в основата на адаптацията към нови културни модели. Адаптационните възможности и механизми у човека имат преди всичко осъзнат характер. Но невинаги адаптацията е с положителни резултати. Е. фром (10) разграничава условно два типа адаптация - "статична" и "динамична". Статичната адаптация според него "не води до промяна на цялостната структура на характера, а се ограничава само до усвояването на нов навик" (10, 18). Или личността в своята същност не се променя. Този нов навик има повече външни ефекти, променят се някои маниери и т. н. При динамичната адаптация се изменят качествата на личността, ценностната и ориентация и т. н. Но не всяка промяна води до развитие. Ако адаптацията например променя характера по посока на формиране на качеството покорство, а не самостоятелност, находчивост и т. н. тогава макар и активна адаптацията е деструктивна и много често пъти води до невротични и други негативни резултати.

Шестата специфика на възпитателния процес е в неговата неравномерност. Въпреки че детето се развива като цялостна личност, процесът протича неравномерно и с нееднакъв интензивитет през различните възрастови периоди и в индивидуалното развитие. Не се развиват едновременно и в еднаква степен.всички свойства. В едни периоди динамиката на едни е по-голяма, имат водещи функции, а в други съотношението се променя. Тази неравномерност обуславя и скокообразния характер в развитието на детето. При това невинаги може да се предвиди кога ще настъпи промяната, която обикновено се "подготвя" дълго време.

Непредвидимостта на резултатите от възпитанието отразяват седмата специфика на възпитателния процес, а именно неговия противоречив характер. В пораждането и отстраняването на противоречията се "ражда" новото качество у личността. Но ако те прераснат в конфликт, тогава настъпва застой или деградация.

Разкрити са два типа противоречия - вътрешни и външни.

Вътрешните противоречия се пораждат от неравномерността на развитието на отделните страни на личността. Те могат да възникват на базата на несъответствието между реалното развитие и между заложбите и използването им. Силно влияещи на развитието са противоречията между претенциите на личността и възможностите й. Може би от особено голяма значимост има непрекъснатата борба между съзнателното и безсъзнателното, вроденото и придобитото. Тези феномени още са недостатъчно изследвани и практически не ползват възпитателната практика.

Външните противоречия се проявяват чрез новите проблеми, които възникват пред детето от външната среда и наличния му опит (знания, ценностна ориентация, мотивация, воля и т. н.) или възпитателните задачи и готовността да ги приема. Това противоречие е свързано с адаптивните способности на детето. То придобива особено значение сега в условията на установяващото се постиндустриално общество, а за нашата страна и посттоталитарната социалистическа система. Ако детето не се научи още от най-ранна възраст да се адаптира бързо към космическите скорости на промените, които да станат за него начин на съществуване и не умее да проявява гъвкавост и т. н., то ще остане в'непрекъснато стресово състояние. Следващите външни противоречия се появяват, когато изискванията отвън и стремежите на индивида не съвпадат. Те се проявяват в няколко насоки. Възможно е възпитателят, ако не познава детето, да предявява пред него по-високи претенции, да го поставя в ситуации, с които то не може да се справи. Възможно е пак поради непознаване на детето изискванията на педагога към него да са под способностите му, поради което не проявява интерес към задачите. И в двата случая развитието на детето се задържа. Когато възпитанието не е индивида лизирано, при усредена, нивелираща възпитателна дейност, рядко се постига преодоляване на противоречията. Силно се проявяват сблъсъците между стихийните влияния на макро - и микросредата с възпитанието. Те много често са разнопосочни и поставят възпитаника в много сложни и мъчителни дилеми. Това са противоречията, които в най-висока степен носят в себе си заряда на конфликтите. Детето често пъти, без да осъзнава, се разкъсва от тези противоречия, които предизвикват ексцесии реакции, довеждат до фрустриращо поведение, до депривация и често пъти завършват с антисоциални прояви и престъпления. Противоречия има и във взаимоотношенията между възпитател-възпитаник и между самите възпитаници. В процеса на общуването в педагогическия процес се преплитат сложни взаимодействия между посочените групи. Освен това педагозите при по-големите ученици са повече от един. Във възпитателния процес в училище участват макар и косвено и родителите, и различните масмедии, и други социални фактори. Поради това трудно би могло да се приеме разпространеното схващане за двустранния. Характер на възпитателния процес. При толкова сложни и многопосочни взаимоотношения процесът не може да бъде двустранен. В него протичат едновременно всички типове взаимоотношения, които посочихме. По отношение на характера на участието на различните страни във възпитателния процес взаимоотношенията са няколко типа: обектно-субектни, субектно-обектни, субектно-субектни. В момента в който субектът и обектът се слеят, възпитанието се превръща в самовъзпитание. Първите два типа никога не проличат така изчистено, двуполюсно. Те отразяват богатото многообразие на
взаимоотношенията във възпитателния процес. Като основна закономерност във възпитанието се явява във всички случаи участието на възпитаника като субект, тъй като развитие има само там, където се извършва процес на саморазвитие. А възпитанието е организирана дейност за развитие на личността, в случая на личността в ролята на възпитаник. Въпросът е в каква степен възпитаникът като обект на въздействие се включва в този процес като субект. В това е силата на нюансировката във възпитанието. Колкото възпитаникът в по-голяма степен е ангажиран в собственото си развитие, процесът е по-индивидуализиран и се постигат по-добри резултати.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система на учебното съдържание по биология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.