Система на учебното съдържание по биология


Категория на документа: Биология



Основни сфери и средства

на естетическото възпитание Стремежът да се потребява красотата и естетичното във всички сфери на живота предполага ясно да се разграничат те сдействуващите при тях фактори, както и да се разкрие ролята и спецификата на въздействие на основните средства за естетическо възпитание и развитие.

Сфери и фактори на естетическо възпитание. Всяка възпитателна ситема следва да се основава и съответствува на определена концепция за човека, за неговата личност. Изходни положения при очертаване сферите на естетическото възпитание и действуващите при тях фактори е известният фундаментален тезис на Маркс за човешката същност като "съвкупност на всички обществени отношения" и разбирането на френския философ и социолог Люсиен Сев на "науката за личността като жива система от обществени отношения между поведенията" (30,256). На основата на един такъв концептуален подход, естетическото въздействие и взаимодействие може и следва да се осъществява не само в отделни случаи и моменти на човешката дейност, а при всички конкретни ситуации, при които са налице връзките и отношенията: "човек-човек", "човек-човешка дейност", "човек-продукти от човешка дейност"; реално съществуващо е и отношението "човек-природа", при което също е налице естетическо въздействие върху човека. Имайки предвид характера на различните естетически дейности и взаимодействия, степента на активност при потреблението на готови и при създаване на нови художествени и други естетически ценности, както и практическото удобство при използуването на различните въздействащи фактори и средства, могат да се разграничат няколко основни сфери на естетическо възпитание с действуващите при тях фактори.

а) Сфера на художественото творчество, включително производителни труд, при който присъства художественото начало, както и художественото функциониране на мас-медиите. Основните фактори тук са художествено-творческата дейност и мас-медиите като създатели на художествени ценности и като ретранслатори чрез художествени похвати на такива ценности.

б) Сфера на останалата естетическа дейност и нейното въздействие. Основните фактори тук са трудът, при който не присъства художественото начало, в материалното производство и извън материално-производствените дейности - в образованието, семейството, казармата, обществената дейност и човешките дейности, взаимоотношения и отдих, реализирани в свободното време.

в) Сфера на естетическото въздействие на създадената вече от човека среда, т. нар. "втора природа", и естетическото въздействие на природната среда. Основните фактори тук са съответно създадената от човека среда и природената среда. При тях човек се реализира в дадения момент не като създател, а предимно като потребител на готови ценности. Тяхното ежедневно въздействие

обаче, както и наличието на осъзнато активно отношение при възприемането им, което е резултат от целенасочената естетическа социализация и енкултурация, са благоприятно условие за постигането на непосредствен и твърде значим по-нататъшен естетико-възпитателен ефект.

Средства на естетическо възпитани. Основните средства за естетическо възпитание могат да бъдат сведени до три: трудът, изкуството и природата. а) Трудът е най-всеобхватният социален процес и дейност, в които участва и се реализира човек, в т. ч. в естетическо отношение. Затова ние го извеждаме на първо място като средство за естетическо възпитание. Разглеждан като такъв всеобхватен процес, в труда човек си взаимодейства с цялата заобикаляща среда. Фактически този процес включва основното съдържание на естетическарта социализация на човека, всички значими и решаващи специфични човешки дейности: трудовата дейност в производството, учебно възпитателната дейност в системата на образованието и по линия на останалите културно-възпитателни институти и организации, както и битовата дейност в семейството и обществото; процеса и на усвояването, и на създаването на естетически и други културни ценности; и физическия, и умствения труд; и изпълнителската дейност, и творческия труд, който най-вече усъвършенства човешката природа, развива, както се изразява Маркс, дремещите в нея сили и подчинява на своята собствена власт играта на тези сили.
Ето защо естетическото творчество и дейност, разглеждани не само като краден резултат, а и като трудов творчески процес - като естетико-съдържателно материализиране в разнообразни предметно-духовни естетически форми (естетико - художественото проектиране и неговата реализация в сферата на производството, при приложното, в т. ч. и промишленото изкуство; чрез синтеза на архитектурата и другите изкуства при изграждането и усъвършенстването на жизнената среда; чрез естетическото въздействие при всички изучавани предмети и дейности в системата на образованието и битовата дейност в семейството; чрез масовото разгръщане на естетико-художествената самодейност и т. н.) ще придобиват все по- голямо значение в процеса на целенасочено организираната и комплексно осъществявана естетико-възпитателна дейност както в училище, като специализирана институция в това отношение, така и по линия на другите фактори в съответните сфери.

б) Изкуството като готов продукт на естетико-художествения трудов процес е другото основно средство за естетическо възпитание. Представлявайки концентриран израз в разнообразни художествени форми на "разпиляната" в живота красота, независимо, че го поставяме след труда - то има водеща роля и значение при естетическото възпитание. Изкуството въздействува едновременно на разума, чувствата и волята на човека.

Както констатира немският изследовател Кл. Менце-за Кант изкуството е красота, а за Шилер, Хумболдт и Хьолдерлин е средство. И то "изкуството е онова средство, без което нищо не може да се започне и развие" (49,34) у човека. На пробуждащата роля на изкуството за развитието на детето специално внимание обръща и френската авторка Фр. Бес (45,113-115). Официална политика е още в началното училище във Франция да се гледа на изучаването на изкуствата като на средство да развива у ученика "желание и способност да създава" (48,123), да му помага да изгради у себе си така необходимата начална художествена култура.

В процеса на формиране на естетическото съзнание на човека изкуството спомага да се види животът през призмата на образността, на мащабното художествено обобщение и същевременно да се възприеме ценностно-избирателно, посредством специфичното естетическо преживяване и наслаждение. За целта то трябва да се разбира, да бъде понятно за индивида. "Ако искаш да се наслаждаваш на изкуството, трябва да си художествено образован човек" (22,109). Това най-вече се постига чрез изучавания художествен цикъл в училище. При този художествен цикъл, освен традиционно застъпените изкуства, могат да се търсят решения и за неговото по-осезателно обогатяване с други видове и жанрове. Напр. с театралното изкуство. Още бащата на педагогиката Я. А. Коменски отреждаше специално място на театъра в образователно-възпитателния процес. Според английския класик на педагогиката през XX век Ал. Нийл (23,60) "участието в театрални постановки е много важна част от образованието". А някои сегашни български автори като Кл. Сапунджиева (29, 166), изследвала по-продължително театъра в исторически и съвременен възпитателен аспект, стига до заключението за много плодотворната значимост на "театъра като културно-възпитателен феномен от позициите на съвременното разбиране за теорията и историята на възпитанието". При това, като продължение и на българската културно-просветна традиция в това отношение още от епохата на Възраждането.

Трябва обаче да се има предвид, че освен естетико-възпитателната и хедонистичната функция на изкуството, освен нравственият стремеж "да се намери неговият катарзис" (9,331), на който специално внимание обръща Л. С. Виготски, може би най-важна е в единство с всичко това неговата рационална, неговата познавателно-съдържателна функция. Съвсем не отговаря на истината разбирането у някои, че 3. Фройд, например, цени най-вече изкуството заради емоционално-хедонистичната му функция, че преди всичко вижда удоволствието, породено от неговата форма. В "Мойсей на Микеланджело" той е категоричен "съдържанието на едно художествено произведение ме привлича повече от неговите формални и технически качества, на които художникът отдава първостепенно значение" (38,429). Правилното разбиране и решение на този проблем е от принципно значение за цялостното възпитание чрез изкуството. Защото именно при водещата роля на добре разбрания рационално-съдържателен компонент може най-пълно и най-точно да се съпреживее и емоционалният момент, а оттам най-ефективно и комплексно да се реализира не само естетико-възпитателният, но и интелектуалният и нравствено-възпитателният аспект на изкуството.

в) Природата е третото основно средство за естетическо възпитани. В тази си роля тя се проявява като велик "художник". Със своите багри и форми, със своята красота, природата събужда неповторими чувства на възторг и очарование, обект е на най-силни естетически преживявания и наслада. Самият човек по отношение на своята материална и биологическа същност представлява неделима част от природата и нейната хармония. Освен това, човек се е очовечил до голяма степен и в резултат на въздействието на природната красота. Защото е видял - както красноречиво се изразява Сухомлински - дълбочината на синьото небе, сиянието на звездите, розовият цвят на залеза и зората, аленият заник пред ветровит ден, безбрежните далнини на степите, ятото жерави в небесния лазур, отразяването на слънцето в прозрачните капки на утринната роса, сивите нишки на дъжда в мрачния есенен ден, нежното стъбълце и синята камбанка на минзухара, "видял е и се е изумил, и е започнал да създава нова красота" (34,162).

Разбира се, трябва да се разграничава спецификата на естетическото въздействие на природната и естетическото въздействие на социално създадената красота, независимо че най-общите признаци на естетическия ефект присъства и при едното, и при другото въздействие. "Естетическият ефект от природата - подчертава И. Паси - е ефект от спонтанна определеност или състояние и тук може да се открие първата съществена разлика между естетическия ефект от несъзнателната природа и естетическия ефект от съзнателното изкуство" (25,199). Фактически изкуството поставя много посложни въпроси и изразява много по-комплицирани отношения ако отвъд отношението "природа-човек" не стои ни кой, то зад отношението "творба-човек" стои друг човек- сложният човешки феномен художник. И в двата случая обаче, заключва Паси, "най-общите признаци на естетическия ефект остават неизменни". Именно това според нас спомага, представлява постоянно благоприятно условие да се използва в единство и хармония социалният и природният фактор, социалните и природните естетически ценности в процеса на възпитанието на човешката личност.
Трудът като фактор за развитие на обществото и формирането на личността

В основата на развитието на обществото стои трудът. Заедно с усъвършенстването на оръдията на труда са се усложнявали производствените процеси. Обособили са се двата основни вида труд-умствен и физически, които в съвременни условия все повече се сближават и взаимно обуславят.

Формиращата и преобразуваща роля на труда е разкрита от К. Маркс, който го разглежда преди всичко като "процес между човека и природата, процес, в който човекът чрез своята собствена дейност осъществява, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Той поставя в движение присъщите на неговия организъм природни сили, своите ръце, крака, глава и пръсти, за да си присвои природната материя във форма полезна за неговия собствен живот.

Като действа по този начин върху външната природа и като я променя, той същевременно променя и своята собствена природа..." (13, с.146). Така в течение на хилядолетия при активното взаимодействие между хората и природата са се развивали и усъвършенствали отделните индивиди и обществото като цяло.

Трудът е основен фактор, който има решаваща роля за формирането на човека, за отделянето му от животинската среда.

Целенасоченото и съзнателно участие на хората в различните трудови дейности е главно условие за развитие на техните способности и таланти, за достигане на онова високо съвършенство, което по израза на Ф. Енгелс, като с "вълшебна сила да извика на живот картините на Рафаело, статуите на Тордвалсен, музиката на Паганини" (14, с. 313).

Трудът (умствен и физически) има комплексно въздействие върху цялостното формиране на личността. Чрез активното участие в различните форми на труда се постига умствено, нравствено, естетично и физическо развитие на хората. В положителното отношение към труда и добросъвестното участие в него се изявява най-вече нравствеността на личността. В. А. Сухомлински справедливо отбелязва, че трудът е коренът на нравствеността. Нравственият смисъл на труда се изразява, в това, че човек изпитва радостта на творчеството и удовлетворението от постигнатите успехи (19, с. 199).

В колективните трудови дейности хората влизат в определени взаимоотношения и активно общуват помежду си. От древни времена до наши дни, участието в труда е играло могъща роля за хармонизиране на човешките отношения, за облагородяване на хората, за формиране на положителни черти на характера, за обогатяване на социалния, нравствен и производствен опит, за самоутвърждаването на отделните личности и реализация на техните възможности.

Културата на труда намира израз във възможността на личността да реализира същностните сили; съзнателно да участва в различни трудови дейности; да постига висока ефективност и качество на процеса и резултатите (продуктите) на труда; да съчетава по най-целесъобразен начин различните знания и умения; подрастващите да ценят и уважават творците на материални и духовни блага; да спазват правилата на хигиената при участие в трудовия процес.

Постигането на висока ефективност от участието на децата и юношите в различни форми на труда зависи от активността на мисленето, съсредоточеността на вниманието, емоционалният подем, потребностите и мотивите, проявата на волево усилие.

Трудолюбието и стремежът към знание и благоволението пред книгата са много важна част от духовния облик на българина. Вярата в силата на знанието и стремежът за неговото овладяване са поддържали духа на българите през дългите години на Османското робство и гръцкото владичество.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система на учебното съдържание по биология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.