Система на учебното съдържание по биология


Категория на документа: Биология


"Работа и работа, и само работа, нищо друго освен работата, пише Ив. Хаджийски. Това бе жестокия закон на еснафското съществуване ("залудо работи, залудо не седи"). Този закон бе закон на живота, закон на всички среди, за всички селища" (21, с. 183). Трудолюбието на българския еснаф се съчетава с неугасващия стремеж към съзидание, с прозорливост, смелост и изобретателност, съобра- зителност и прецизност.

"Трудът на българина е въпрос на неговото съществуване. Той е заложен "в семейната, родовата, историческата и нравствената му памет,изобщо трудът като процес и трудолюбието като национална черта в характера на българина носи белезите и съдържанието на историческото и социално минало" (15, с. 330).

Трудолюбието и другите качества на характера са органическа част от националното съзнание и самосъзнание на българина.

Участието на българите в трудовия процес се характеризира с много по-голяма интензивност и желание, когато работят на своето, а не на чуждото.

Трудолюбието на българина се обуславя от мотивацията за участие в различни форми на труда. Когато влага своите сипи той иска да знае в името на какви цели се труди, какво и колко ще получи.

За задоволяване на материалните си потребности българите работят до изтощение, тази потребност е създала сентенцията "Хляб като има, всичко има". Върху двете оси - хлябът и здравето посочва Ив. Хаджийски протича битието на българина. Към тези две оси От. Минкова и Т Трифонов прибавят и труда. По този начин ясно се очертава неотменимата за поколенията в миналото триада " здраве - труд - хляб". Но не бива да се мисли, че българинът се ограничавал в този труд и е гледал на него като на крайна цел на своето битие. За него той е бил основа за задоволяване и на своите духовни потребности. Българинът се е стремял към имането не като самоцел, но защото имането за него е сила, вяра, опора...

Един от корените на трудолюбието у българина е потребността от имане, зад която се крие гордост, самочувствие, сигурност (15, с. 333-334).

Българинът е влагал своите умствени способности в процеса на труда, търсел е начина за постигане на по-голяма продукция, усещал е естетиката на труда, осъзнавал е че трудът е основният фактор за нравственото изявяване на личността.

Възрастните учат младите не само на трудови умения и сръчности, но и на нравствени добродетели. Следователно във вековната история на българската нация участието на различните поколения в трудовия процес се е съчетавало и със задоволяване на идейните и духовни потребности.

В нашето съвремие участието в различните форми на умствения и физическия труд има нови измерения, особено в условията на пазарната икономика. Но той има и известна прилика. Тя се изразява в стремежа на младите хора да получат по-високо образование и квалификация, да реализират по-пълноценно своите способности, да получават по-високи възнаграждения, да живеят по-добре. Както в миналото, така и сега трудът си остава основен фактор за изява на способностите и личностните качества на личността.

Трудолюбието като комплексно качество и черта на характера в многообразните му проявления и измерения в най-голяма степен характеризира духовния и нравствен облик на личността. През многовековната история на нашия народ трудът, просветата, и знанията са били крепители на българския дух, на самосъзнанието на българите за принадлежността към българската нация.

Цели и задачи на трудовото възпитание

Основната цел на трудовото възпитание е да се формира у децата и юношите положително отношение, потребност и готовност съзнателно да участват в различните форми на общественополезен и производителен труд. Пълноценното участие на младото поколение в трудовия процес изисква то да усвоява система от знания и умения за съвременната техника и технология.

Участието на учениците в интелектуален и физически труд следва да осигурява самоизява и реализация на творческия им потенциал.

Да се реализират възможностите, които дава участието на подрастващите в труда за умственото, нравственото, естетическото, физическото и здравното им възпитание и развитие. Да се формира у младите хора комплексните качества трудолюбие и конкурентоспособнос.
Посочената цел може да бъде реализира чрез решаването на следните основни задачи на трудовото възпитание:

а) формиране у подрастващите на потребност и стремеж да се трудят за благото на обществото, добросъвестно да изпълняват възложените им отговорности;

б) формиране у учениците на убеждения, че участието в труда е задължение на всеки член на обществото, че пълноценното включване в трудовата дейност е основа на човешкото съществуване и главна сфера за изпълнение на обществения дълг;

в) усвояване на висока култура и добра организация на трудовата дейност, стремеж качествено да се изпълняват всички задачи в сферата на умствения и физическия труд;

г) развитие у подрастващите на способности и умения да планират, самоконтролират и анализират качеството на своята трудова и производствена дейност;

д) формиране у децата и юношите на творческо отношение към труда, което намира израз в рационализиране на трудовата дейности най-целесъобразно уплътняване на работното време;

е) развитие на познавателните интереси, технологичното мислене, способностите, дарованията и техническите сръчности на отделните ученици;

ж) в процеса на участието на подрастващите в различни форми на общественополезен и производителен труд у тях да се формират качеството трудолюбие и други морално-волеви черти на характера;

з) в процеса на участието на учениците в трудовия процес да се осъществява и тяхното професионално ориентиране.

В условията на пазарна икономика е необходимо възпитаване у подрастващите на конкурентноспособност. Конкурентноспособната личност се отличава със следните свойства и особености:

• Високо равнище на работоспособност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система на учебното съдържание по биология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.