Систематика и биология на чуждоземни семейства земноводни и влечуги, включени в Cites


Категория на документа: Биология


СИСТЕМАТИКА И БИОЛОГИЯ НА ЧУЖДОЗЕМНИ СЕМЕЙСТВА ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, ВКЛЮЧЕНИ В CITES

КЛАС ЗЕМНОВОДНИ (AMPHIBIA)
Сем. Ambistomatidae Амбистоми - около 35 вида на Централна и Южна Америка. Примитивни опашати земноводни с амфицьолни прешлени и големи регенеративни способности. Характерна особеност е способността да се размножават като ларви - неотения. Ларвите не метаморфозират, запазват външните си хриле, но достигнат размери на възрастни и развиват полови системи.
Сем. Dendrobatidae Дърволази - около 170 вида, дребни до 6 см, обитатели предимно на тропическите и субтропически гори в Централна и Южна Америка. Това са жабите с най-силна отрова от кожните жлези. Затова много видове са с ярка предупредителна украса. Оцветяването им ги прави желани за отглеждане в терариуми.

КЛАС ВЛЕЧУГИ (REPTILIA)
Сем. Chamaeleontidae Хамелеони- предимно в Стария свят като половината от 86 вида обитават Мадагаскар. Характеризират се със срещуположно разположените, сраснали 2 срещу 3 пръста на крайниците и изхвърлящия се език за улавяне на жертвата. Очите им се движат независимо и са защитени от коничния клепач на края с малък отвор за кръглата зеница. Забележителна е способността им бързо да променят оцветяването на кожата си. Повечето са яйцеснасящи, но има и яйцеживораждащи.
Сем. Agamidae Агами - характерно семейство за Стария свят - около 300 вида в Азия, Африка и Австралия. Гущери с дневна активност, специализирани както към наземен, така и към дървесен начин на живот и обитатели на скални местообитания. Отличават се от еквивалентното им семейство в Новия свят - Игуаните - по обикновено нееднообразните зъби по външния ръб на челюстите - има подобни на кучешки и кътници. Много са аналогичните групи в двете семейства. Тялото им е покрито с различни по форма и големина люспи, имат силна захапка, много добре развити крайници.
Сем. Iguanidae Игуани - семейство на Новия свят с около 40 вида. Обитават много голямо разнообразие от местообитания на сушата, а има и крайводни видове. Затова външно са твърде различни. Характерна особеност на семейството са добре развитите по-еднообразни зъби, прикрепени от вътрешната страна на челюстите. Растителноядните видове са с многовърхи зъби, а насекомоядните - обикновено конични, едновърхи зъби.
Сем. Varanidae Варани - семейство на Стария свят с около 30 вида. Тук са най-едрите гущери - комодския варан достига до 3 м. Всички са с добре развити крайници и пръсти със закривени нокти. Тялото е винаги покрито с кръгли или овални люспи, като всяка люспа е заобиколена с кръгове от много по-дребни, рогови зрънца. Зъбите им са леко извити назад, разположени по вътрешния ръб на челюстите. Езикът им е раздвоен и се прибира в специален калъф подобно на змиите. Опашката им обикновено е малко по-дълга от трупа.
Сем. Boidae Бои - Пантропично разпространение, около 80 вида с малък брой видове в умерените ширини. Тук са едни от най-дългите змии - анаконда и питон до 10 м. Отличават се от другите змии по рудимента от задно поясче и крайници и добре видимите странично на клоаката чифт фаланги с рогова обвивка. Очите са с вертикална зеница. Те са неотровни. Убиват жертвата си като се увиват около нея и я стягат с мощната си телесна мускулатура до задушаването й.
Сем. Elapidae Аспидови - Пантропично разпространение с около 325 вида (кобри, мамби, коралови змии. Всички са отровни, но отровните зъби са неподвижни, леко завити навътре. По повърхността им личи като шев ръба за формиране на надлъжния канал за инжектиране на отровата. Главата е покрита с едри люспи, подобно на тази при смоковете.
Сем. Crotalidae - Кротали - около 150 вида предимно в Новия свят, малобройно в Азия. Не се отличават от близките им сем. Отровници по устройството на отровния апарат - отровния зъб е закрепен за подвижната горночелюстна кост. Те обаче имат добре видими терморецептори - чифт ямки пред очите. С тях могат да открият почиващи топлокръвни жертви дори при пълен мрак. Американските видове са с характерната дранкулка на края на опашката от видоизменени люспи, откъдето са получили името гърмящи змии. Подобно на Отровниците са яйцеживородни.

СИСТЕМАТИКА И БИОЛОГИЯ НА РАЗРЕДИ ПТИЦИ

РАЗР. STRUTHIONIFORMES - ЩРАУСОПОДОБНИ, включва бягащите птици, които са с редуцирани в различна степен крила и загуба на способност да летят. Гръдната кост е без кил и са с редуцирана летателна мускулатура. Перата са без hamuli и покриват равномерно цялото тяло. Имат редукция на пръстите на краката (2 или 3). Нямат тръткова жлеза (gl. uropygii). Повечето са със седалищна симфиза. Мъжките са с копулационен орган. Малките са гнездобегълци.
Сем. Struthionidae е с един вид Struthio camelus африкански щраус, обитаващ савани, полу- и пустини в Централна и Южна Африка. Това е най-едрата днес живееща птица, висока до 2.75 м с тегло до 156 кг. Само при него пръстите на краката са редуцирани до два. Тича с 50 км/ч, а за кратко до 70 км/ч. Полов диморфизъм - по-едър мъжки с почти смолисто черно оперение, а женската е като негово по-дребно и по-сиво копие. Основно е растителнояден, но разнообразява храната си с безгръбначни и дребни гръбначни. Среща се моногамия и полигиния. Във втория случай само главната женска мъти и води малките с мъжкия. Яйцата, с тегло ~1500 g, са 5-11 бр. в мътило, инкубация ~ 45 дни. Намирани са гнезда с до 78 яйца, но само 20-25 бр. могат да инкубират. Ареалът му е силно редуциран през 18 в., но няма да изчезне, поради успешно развъждане във ферми на всички континенти.
Сем. Dromaiidae - 1 вид австралийско ему Dromaius novaehollandiae в открити местообитания на почти цяла Австралия. Основно е растителнояден, но разнообразява храната си с безгръбначни. Развива скорост до 48км/ч, а достигайки до водоем много добре плува. Полиандрен вид (многомъжество), като мъжкия мъти 5-7 яйца на една женска ~ 56 дни и отглежда сам малките.

PAЗРЕД SPHENISCIFORMES - 17 вида пингвини в едно семейство, разпространени в Южното полукълбо. Те са високи 40-115 см с тегло до 48 кг, къс врат и плоски крила, превърнати в плавници за подводен полет. Краката са къси, изместени назад с плавателна ципа между 3 пръста. Движат се изправени на сушата. Надорбиталните жлези са добре развити, за да отделят многото сол в храната. Тялото е изцяло покрито с пера, които са с hyporachis, заместващ липсващия слой от пух. При линеене старите пера се избутват от вече растящите нови, а не падат предварително. Въпреки това те спират да се хранят за 1/2 до 1 месец до пълно оформяне на оперението, като губят 40-50% от теглото си. Костите им са плътни и теглото им е малко под силата на водното изместване - по-икономично гмуркане. Всички са социални видове. Често колониите са от няколко хиляди птици, като добре познават партньора си (моногамни), малкото и мястото на гнездото. Едно (р.Aptenodytes) или 2 яйца се мътят в кожна торбичка, с която птиците покриват поставеното върху краката яйце. Малките се отглеждат от двата пола и се събират в детски градини. Без полов диморфизъм.

РАЗР. PELECANIFORMES ПЕЛИКАНОПОДОБНИ
Те са средно големи и едри птици в 6 сем. с 65 вида. Водни обитатели са по почти цялото земно кълбо без Антарктида. Общите им белези са: всички имат клюн със сложна рамфотека; в основата му са с по-голяма или по-малка кожна торба; животноядни, предимно ихтиофаги; имат добре развити подкожни въздушни мехури; оперението им е плътно, с добре развит пух по цялото тяло; краката са къси, помподактилни, единствено при тях с обща плавателна ципа за 4-те пръста; младите се отличават по оцветяване на оперението от ad., които имат по-ярко брачно оперение. Моногамни са и гнездят обикновено колониално. Малките са нидиколи (гнездожилци). Всички видове у нас са защитени от закона!

РАЗР. CICONIIFORMES ЩЪРКЕЛОПОДОБНИ
Те са водолюбиви видове, привързани към вътрешноконтиненталните водоеми, като повечето има дълги крака, шия и клюн - зоофаги, търсят храната газейки в плитчините. 113 вида на всички континенти без Антарктида, обединени в 5-6 семейства. Полово съзряват на 2-3 г., рядко са с полов диморфизъм, но често са с възрастов. Моногамни, рядко полигамни, като повечето гнездят колониално. Снасят 2-5 яйца, мътене ~20-26 дни. Малките са типични нидиколе при много с асинхронно излюпване. Всички видове у нас са защитени от закона!

РАЗР. ANSERIFORMES ГЪСКОПОДОБНИ
Около 150 вида, космополитно разпространени водолюбиви птици. Разредът включва твърде еднообразния подразред Anseres. Те са средно големи и големи птици. Външно видовете са много сходни, но всеки има своя предпочитана екологична ниша, оптимален биотоп, начин на хранене, размножаване и т.н., което позволява в един водоем да има голямо видово разнообразие. Клюнът им е приплеснат, езикът е мек. По ръба филтраторите има рогови ламели, рибоядните - режещи ръбове, растителноядните- рогови зъбчета. По-привързаните към водата са с изместени назад крака и трудно ходят по сушата. При гъски, ангъчи и др. краката са добре развити и те добре ходят по сушата. На крака са с обща плавателна ципа за 3-те пръста. Крилата са остри на доби летци за праволинеен полет. Имат надорбитална солна жлеза и добре развита тръткова жлеза. Мъжките са с пенис и копулациите може да са във водата. Вариациите в половия диморфизъм са големи. Яркото оцветяване на второстепенните махови пера, крилно огледало, е често с метални отблясъци и ~служи за ориентиране в ятото.
При мнозинството са добре развити слепите черва във връзка с това, че са фитофаги. Добре развита е трътковата жлеза, а пух покрива равномерно тялото. При повечето маховите пера падат едновременно. Моногами, но с много преходи. Малките са нидифуги (гнездобегълци), излюпват се покрити с пух. Ad. ги водят и топлят, а те се хранят сами. Разредът включва видове с висок природозащитен статус, но и много важни ловни обекти със стопанско значение.

РАЗР. FALCONIFORMES СОКОЛОПОДОБНИ
Те са 307 вида средно големи и едри птици, които не се срещат само на Антарктида. Клюнът е къс, но висок с режещи ръбове и зъбовидно извито накрая надклюние. В основата е с гола кожа- восковица, където се отварят ноздрите. Те са много добри летци, като едрите - предимно планери. Имат голяма пневматичност на скелета и мощна мускулатура на гърдите и за краката. Повечето са със средно дълги, анизодактилни крака с остри закривени нокти. Гушата е добре развита. Мнозинството са зоофаги и само Няколко вида поемат растителна храна. Женските са обикновено по-едри от мъжките. Моногамни, но има изключения. Малко са колониално гнездящи. Едрите снасят 1-2 яйца, а дребните- 4-7, които мътят само или преимуществено женските. Асинхронно се излюпват малки нидиколе или преходни. Всички видове у нас са защитени от закона и са с регулирана търговия по Cites!

РАЗР. GALLIFORMES КОКОШОПОДОБНИТЕ са от дребни до едри 281 вида с къса шия набито тяло и здрави добре развити крака за наземен и дървесен начин на живот. Клюнът е къс с режещи ръбове и остър, леко завит връх. Крилата са заоблени, полетът е шумен с бързи махове, като излитат вертикално. Задният пръст на анизодактилния крак е по-слабо развит и изместен по-високо. При много мъжките са по-едри, по-ярко оцветени, често с удължени опашни пера. Моногами и полигами с мътеща предимно женска. Малките са нидифуги. Мнозинството са растителноядни с добре обособена гуша. Мнозинството наши видове са ловни обекти, но разреда включва тропични видове с регулирана търговия по Cites!

РАЗР. GRUIFORMES ЖЕРАВОПОДОБНИ
Те са с голямо разнообразие в устройството, местообитанията и размножаването - 201 вида, обикновено в 11 семейства. Размерите им са от дребни ~30 г пъструшките до едри18 кг дроплата, високи до 1.76 м жерави. Местообитанията им са от полупустини до обширни влажни зони. Много са със смесено хранене. Нямат гуша, но са с добре развити слепи черва и мускулест стомах. У нас са защитени от закона, като само лиската е ловен обект!

РАЗР. CHARADRIIFORMES ДЪЖДОСВИРЦОПОДОБНИ
Те са с голямо разнообразие на 334 вида в16 сем. предимно водолюбиви птици, космополитно разпространен. Подразр.Charadrii е от дребни до средно големи птици, обитатели на крайбрежната ивица, малко видове са типични сухоземни птици. Голямо е разнообразието във формата и извивката на клюна. Половият диморфизъм в размера е най-вече при якани Jacanidae (по-едри женски, полиандрия) и бойници Philomachus pugnax (по-едри мъжки, промискуитет). Линеят 2 пъти годишно, с брачно и извънбрачно оперение. Голямо разнообразие в размножителните системи. Гнездото най-често е на земята с 3-4 защитно оцветени, крушовидни яйца. Juv. са нидифуги, често се оставят от ad. да доизрастнат сами, а те отлитат към местата за линеене и зимуване.
Подразр.Lari- включва морелетници, чайки, рибарки и водорези, птици на големите вътрешно континентални водоеми и океански крайбрежия. Имат силен, удължен, остър клюн, леко странично приплеснат. Всички с обща плавателна ципа за 3-те пръста. Крилата са остри, тесни, много са с динамично реене. Всички плуват, но малко се гмуркат. Моногамни, много колониални, 2-3 яйца и малки нидифуги, хранени от ad. Предимно зоофаги, но някои чайки са почти всеядни.
Разредът включва предимно защитени видове, като само горския бекас и средната бекасина са ловни обекти!

РАЗР.COLUMBIFORMES гълъбоподобните са 309 вида в 1 семейство, на всички континенти без полярните области. Те са дребни и средно големи птици с къс клюн с восковица. Крилата са остри, а летателната мускулатура е 31-44% от теглото им. Преобладават горските видове, плодо- и зърноядни. Те са с гуша. Пият вода без да повдигат глава за преглъщане. Подобно на чапли и папагали имат пудретки, а малко са с тръткова жлеза. Моногамни с доказани извънбрачни копулации, често колониално гнездящи. Гнездят при достатъчно храна независимо от сезона. При гривяк, скален гълъб е доказан независим растеж на гонадите от годишните сезони. Рехавите гнезда са с 2 обикновено бели, относително дребни яйца. Малките са полугнездобегълци: имат известна ембрионална терморегулация още 27-37ч. преди излюпване. Подклюнието на малките е по-широко, лодкообразно, за да се стича млякото, с което се хранят след излюпване. То се образува от стените на богато кръвоснабдената гуша на родителите (стимул е пролактин) и е с 11-13% белтък, 5-7% мазнини и неизвестен стимулатор на растежа. Малките бързо израстват и на 4-5 дни зърноядните получават и семена, а излитат на ~2 седмици преди да са с размерите на родителите. Повечето съзряват полово на следващата година, но врабчовата гургулица Columbina passerina - на 79 дни. През всички сезони гълъбовите са обикновено в ята. Те са важни ловни обекти и някои вече са изчезнали. Днес 58 вида са застрашени. Едновременно с това други видове са разширили ареала си, напр. познатата ни гугутка - до около 1900г. само на Балканите, през 1957-58г. достига северните части на Англия и Балтийските държави, а на изток до р. Волга. Предимно тропични и островни видове се регулират по Cites!

РАЗР. CUCULIFORMES КУКУВИЦОПОДОБНИ
Те са 159 вида космополитно разпространен без крайните студени зони. Преобладават типичните храстово-дървесни видове със зигодактилен крак. Сем. Cuculidae същински кукувици са предимно зоофаги, специализирани към космати гъсеници и други избягвани безгръбначни. Забележими различия има в гнезденето: 53 вида са гнездови паразити, 4 други са кооперативно гнездящи, а повечето са моногами. Всички са с juv. гнездожилци. Паразитните са с относително по-дребни яйца, по-голям брой за сезон, по-дебела черупка и съкратена ембриогенеза, но малките им остават два пъти по-дълго в гнездото от тези на непаразитните видове. Паразитните са промискуитетни. Двата вида у нас са защитени, а тропически ярко оцветени видове (сем. Musophagidae - 23 вида турака, ендемити за Етиопската област) са под регулация от Cites!




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Систематика и биология на чуждоземни семейства земноводни и влечуги, включени в Cites 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.