всичко за пчелите


Категория на документа: Биология


Пчеларството е важен и доходен отрасъл на селското стопанство. Това се дължи както на извънредно ценните продукти, които се получават при отглеждането на пчелите—мед, восък, пчелна отрова, пчелен клей и пчелно млечице, — така и на изключително полезната им роля за повишаване на добивите от близо 50 вида селскостопански растения чрез опрашването им.
Медът е един от най-ценните хранителни и диетични продукти. Той се отличава с незаменими вкусови качества, а освен това притежава и значителни лечебни свойства. Благодарение на съдържащите се в него лесноусвоими захари, ферменти, витамини и други ценни съставни части медът влияе особено благотворно на човешкия организъм и по-специално при децата, болните и отслабналите организми. Медът се усвоява напълно от организма. Той съдействува за увеличаване на червените кръвни телца, повишава съпротивителната сила, подобрява общото състояние на човешкия организъм и му придава сила и издръжливост. Поради това той е особено полезен за лицата, заети в производства, където се изисква по-тежък физически труд. Като вкусов продукт, медът има значение на възбудител при усвояването на други храни, а в много случаи се използува като естествено лечебно средство против заболявания на дихателните органи и стомаха, при сърдечна слабост, лекуване на рани и др.
Вторият по значение продукт е восъкът. Съвременното пчеларство е немислимо без използуването на пчелен восък под формата на восъчни основни пити. Освен това восъкът намира приложение в повече от 40 отрасъла на промишлеността, в медицината, козметиката и пр. Значението му за живота на човека расте непрекъснато.
Не е малко значението и на другите пчелни продукти — пчелната отрова, пчелният клей и пчелното млечице, — които намират приложение в медицината и промишленото производство.
Ползата, която принася медоносната пчела, е била позната много отдавна. Ето защо и пчеларството е било практикувано от човека. от най-древни времена. От рисунки по стените на дворци и храмове в древния Египет е известно например, че пчелата е отглеждана от човека още преди 5000—6000 години. Намерени са рисунки, които показват, че по това време пчелите са отглеждани в кошери от глина, които се различават малко от тези, които и сега се използуват в Египет. Намерени са също рисунки, от които се вижда, че още по онова време пчеларите са усмирявали пчелите, като ги подпушвали с примитивни пушалки. Има и рисунки, които показват изваждането на меда чрез пресуване на питите, и др. При разкопки на развалините от затрупаните от Везувий градове Херкулан и Помпей са намерени бронзови кошери, наподобяващи гърнета, с две дръжки и с 6 реда отвори по тях за излетяване на пчелите. В Индия отглеждането на пчелите било познато още преди 4000 години.
Преди около 2000 години пчеларството е съществувало и в територия, на СССР. Известно е, че племето на Урарту (прадеди на днешните арменци) се е занимавало с пчеларство; пчелите били отглеждани в кошери, изплетени от пръти и измаза ни с глина, които наподобявали днешните тръвни кошери. В най-ранните периоди на пчеларството в Русия медът бил добиван главно от пчелните семейства, заселили се в хралупите на дърветата. Благодарение на благоприятните природни, условия пчеларството, макар и примитивно, било твърде силно разпространено и твърде доходно през XVI и началото на XVII в.
По-късно, с изменението на икономическите условия, развитието на. захарната промишленост и ограниченията в ползуването на горите условията за пчеларство се влошили. Съществуващото до този период „бортническо” пчеларство и отглеждането на пчелите в примитивни пчелни жилища, наречени „колоди" и „дуплянки”, е трябвало да бъде заменено от нова, по-съвършена пчеларска техника, за да се повиши продуктивността на пчелите. Изключителни заслуги затова има украинският пчелар Петър Иванович Прокопович, който през 1814 г. изобретил първия рамков кошер, а през 1828 г. открил и първото пчеларско училище, в което се обучавали много ученици, които разпространили и кошера на Прокопович в различните краища на Русия и в други страни. Значението на откритието на Прокопович е огромно, тъй като рамковият кошер, както и изобретените по-късно восъчни основни пити и центрофугата за изваждане на меда са основата на съвременното рационално пчеларство.
Нашият народ също се е занимавал с пчеларство отдавна, но нямаме точни данни за далечното минало. За това може да се съди от писмените документи на летописеца Йоан Екзарх, в които се съобщава че още в IX в. пчеларството у нас е било значително развито и че по това време ние сме изнасяли мед и восък и на чуждите пазари. По-късно, през време на турското робство, с мед и восък нашият народ е плащал най-разнообразни задължения, глоби и данъци на турската държава Обаче нашето пчеларство е запазило дори досега характера си на любителско занимание на сравнително ограничен кръг от хора без тясна връзка със селското стопанство, което зависи в много голяма степен от често изменящите се природни условия. Ето защо въпреки благоприятните условия за развитието на пчеларството у нас средният годишен добив от пчелно семейство е около 5-6 кг мед и 300 г восък — съвсем недостатъчно за задоволяване нарастващите нужди на нашия народ и. народното стопанство. За да бъде в състояние да отговори на нуждите на развиващото се на социалистически основи селско стопанство и за да се внедрят науката и прогресивните методи.на производството, важна задача е нашето пчеларство да промени своя облик и от дреоно, любителско занимание да се превърне в доходен промишлен клон на-селското стопанство.

БИОЛОГИЯ НА ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО ПОЯВА И ЕВОЛЮЦИЯ НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА
Трудно може да се определи кога точно се е появила медоносната пчела. Според П. В. Трубецкой и други автори пчелите са се появили още през третичната ера. В пластове от третичната ера в Екс, Прованс (Франция), е била намерена така наречената френска изкопаема пчела. По описанието на Ф. Рили тази най-древна пчела от преди милиони години е много сходна със съвременната пчела и е съществувала твърде дълго време преди появата на човека. В 1952 г. в Чиапас, Южно Мексико, на границата с Гватемала, също били намерени пчели, включени в наслаги от янтар, за които се предполага, че датират от преди 30 млн. години. Намерените пчели са имали на задните си крака, както и съвременната пчела, „кошнички” за натрупване на цветния прашец.
Естествено е да се приеме, че появата на пчелите е свързана с
появата на цветните растения и приспособяването на същите към посещаване от насекомите. Предполага се, че цветните растения са се по явили преди 140 млн. години и че тогава е възникнала и симбиозата между тях и насекомите поради взаимна изгода. Твърде възможно е първичната пчела да е използувала най-напред цветните растения за събиране на прашец. С течение на хилядолетия обаче са се развили растения, които с появата на обагрени венечни листенца, отделянето на ароматни вещества и нектар са станали по-привлекателни за насекомите и с това пренасянето на цветния прашец от цвят на цвят е станало по-
сигурно, отколкото чрез отвяване от вятъра или пренасяне с водата.
Така растенията с по-силно проявени свойства са имали предимство - оплождането при тях не е било вече предоставено на случайността и те са изтласкали част от дотогавашната растителност, т. е. видовете, които не притежавали тези свойства.
ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА В СИСТЕМАТИКАТА
Медоносната пчела принадлежи към разреда на ципестокрилите насекоми (Hymenoptera), семейството на пчелите (Apidae) и рода на жилещите медоносни пчели (Apis).
Семейството на пчелите (Apidae) обединява както единично живеещи пчели, които биологически се характеризират с това, че още преди снасянето на яйцата си предварително и наведнъж запасявате необходимата храна поколението си, така и задружно живеещи пчели, към които се числят и медоносните пчели от рода Apis, които се грижат за отглеждането на личинките и редовно ги снабдяват с храна до момента, в който те завършат напълно развитието си.
От задружно живеещите ципестокрили насекоми най-близки до нашата медоносна пчела в много отношения са земните пчели (род. Bombus) и пчелите без жило (род Melipona и род Trigona). Известно биологично сходство с медоносната пчела имат и осите (сем. Vespide). Всички те ще бъдат разгледани накратко главно за да се изтъкне онази степен на организация, до която е достигнала медоносната пчела в еволюционното си развитие в сравнение с близките й ципестокрили насекоми.
Медоносни пчели без жило
Медоносните пчели без жило систематически принадлежат към родовете Melipona и Trigona и са разпространени в Африка и Южна Америка в областите с тропичен климат. От тях по-добре проучени и познати са видовете от рода Melipona.
Пчелите мелипони са високо специализирани насекоми, но в много отношения те са по-първични и по-примитивни от обикновената медоносна пчела. Както показва самото име, те нямат жило, живеят задружно в общи гнезда, които изграждат от восък с примес на смоли, пръст и др. Повечето видове устройват гнездата си в хралупите на дърветата, в дупки по земята, в напуснати термитни гнезда и други защитени места, но някои видове строят гнездата си между клоните на дърветата. Гнездото на мелипоните е разделено на две части: отделение за отглеждане на пчелите, което е съставено от няколко хоризонтално разположени пити с едностранно изградени шестоъгълни килийки с отворите нагоре, и друга част, образувана от неправилно разположени кръгли или цилиндрични вместилища с форма на гьрненца, някои от които са големи колкото кокошо яйце, също изградени от восък. В тази част се складират медът и прашецът. Двете части на гнездото са изолирани една от друга с тънка обвивка от восък, примесен с други материали. Килийките за отглеждане на пчелите не са постоянни и след излюпването на едно поколение пчели в тях те биват разрушавани и след това наново изграждани. Част от вместилищата за складиране на меда и прашеца също биват разрушавани и вместо старите се изграждат нови и специални по-големи килийки за отглеждане на майките. Обвивката на общото гнездо е изцяло от глина, тор и др. Гнездата в хралупите на дърветата са изолирани от останалата част от хралупата отгоре и отдолу с хоризонтални стени от глина. Восъкът, от който мелипоните изграждат питите, се образува от восъчните им жлези, които са разположени по гръбната страна между коремните сегменти. Мъжките индивиди също произвеждат восък.
Твърде характерно за пчелите мелипони е това, че те не хранят личинките си през време на растежа им, както обикновената медоносна пчела. След като постави в килийките мед и прашец, майката снася в тях по едно яйце, след което килийките биват запечатвани от пчелите; хранене с “млечице” следователно тук липсва.
Макар и без жило, пчелите мелипони защищават яростно гнездото си, като излитат от него едновременно в голям брой и прогонват враговете си. Някои видове от тях хапят здраво с челюстите си и същевременно в раната се излива отровен секрет, който причинява болезнени възпаления.
Земни пчели
В сравнение с пчелите без жило земните пчели (род Bombus) морфологически стоят по-близо до медоносната пчела, но по биологичните си особености те са далеч по-несъвършени от нея. Тяхното гнездо е много по-примитивно устроено, а запасите, които събират, са толкова малко, че с тях семейството като цяло не е в състояние да преживее през зимния период.
При земните пчели остават да презимуват в различни защитени места (ходовете на мишки и лалугери, под камъните, между мъховете и опадалите листа и пр.) в неподвижно състояние само оплодените през есента майки. През пролетта на следната година те сами си изграждат кръгли килийки, които изпълват с мед и прашец, и в тях снасят по няколко яйца. Майките първоначално се грижат и за отглеждане на потомството. Първите излюпени от тези яйца женски индивиди са дребни по размер. Това са така наречените “по-мощни майки". През пролетта те поемат всички функции в семейството, с изключение снася нето на яйцата, което остава единствената задача на презимувалата майка. Помощните майки най-напред разширяват гнездото, което представлява купчина от неправилно разположени килийки с яйцевидна форма, изградени от восък, примесен в значителна степен с прашец. За складиране на запаси от мед и прашец земните пчели изграждат килийки от восък, но за същата цел използуват и обвивките на какавидите след излюпването на пчелите. Освен изграждането на гнездото помощните майки извършват всички останали работи подобно на пчелите-работнички при обикновената медоносна пчела.
С увеличаване броя на пчелите в семейството постъпва и повече храна в гнездото, а помощните майки придобиват способността да снасят яйца, от които се развиват търтеи. През есента с настъпване на ниските температури измират всички членове на семейството,с изключение на излюпените и оплодени през същия сезон млади майки. След оплождането младите майки се разпръсват поединично в споменатите защитени места. По този начин семейството на земните пчели живее само един сезон и се възобновява на следната година от презимувалите оплодени майки. Така протича развитието на семейството, но само в районите с умерен климат. В областите с тропичен климат семействата на земните пчели са трайни и в тях едновременно живеят по няколко майки. От време на време някои от тези майки с част от пчелите се роят и така се увеличава броят на семействата.
Оси
Осите принадлежат към сем. Vespidae.Те са разпространени твърде широко и с особено голям брой видове са застъпени в областите с горещ климат. Известен брой видове населяват и областите с умерен климат и от тях у нас най-чести са обикновената оса (Vespa vulgaris), германската оса (Vespa germanica F.), горската оса (Vespa silvestris Scop.) и др.
Подобно на земните пчели разпространените у нас видове оси не могат да устоят на неблагоприятните условия на зимата и семействата им престават да съществуват при понижаване на температурата. От семейството остава да презимува само една оплодена майка в удобни зимни убежища — под старата и напукана кора на дърветата, в мъха и др.
През пролетта презимувалата майка си избира подходящо място и започва да изгражда ново гнездо, в което сама отглежда първите женски форми — работнички със закърнели размножителни органи. След това в семейството се отглеждат мъжки индивиди и способни за оплождане женски индивиди.
За да изградят гнездото си, осите приготвят от сдъвкани дървесинни частици подобна на хартия маса. Тяхното гнездо е изградено от хоризонтални пити, съставени от един ред килийки с шестоъгълна форма и отвори, насочени надолу. С разрастването на колонията гнездото се разширява с още няколко хоризонтални и успоредни помежду им пити, съединени с отвесни стълбчета. Броят на питите в едно гнездо може да достигне до 14 при видовете Vespa vulgaris и Vespa germanica. Гнездото отвън е обвито с обвивка, подобна на хартия, която го предпазва от външните неблагоприятни условия подобно на медоносната пчела. В гнездото осите са в състояние да регулират температурата.
Освен на открито (по клоните на дърветата, под стрехите, в таваните и пр.) осите често изграждат гнездата си и в почвата. В този случай между почвата и външните обвивки на гнездото се оставя празно пространство за предпазване от навлажняване. При снасянето им яйцата биват залепвани от майката за дъното на килийките, а ларвите в тях се закрепват със специални органи за хващане.
Осите се хранят със сладки вещества — нектар, сокове на узрели плодове, грозде и др., но не ги складират в гнездото си. За храна на личинките те ловят насекоми и др. След като ги умъртвят, те ги сдъвкват, навлажняват ги обилно със слюнка и така подготвени ги дават на личинките.
По подобен начин устройват гнездата си и се хранят и стършелите (Vespa crabro L). При видовете оси от рода Polistes гнездото няма защитна обвивка.
При разпространените в тропиците видове оси развитието протича също както при земните пчели, които населяват тези области.

Жилещи медоносни пчели
Към рода Apis по Buttel - Reepen (1906) спадат само следните 4 вида медоносни пчели:
1. Голяма индийска пчела (Apis dorsata Fabr.).
2. Малка индийска пчела (Apis florea Fabr.).
3. Средна индийска пчела (Apis indica Fabr.).
4. Обикновена медоносна пчела (Apis mellifera L.).
Тези четири вида медоносни пчели се различават помежду си, както по морфологичните си белези, така и по биологичните си особености, така че тяхното систематическо разграничаване в отделни видове не подлежи на съмнение. Някои автори допускат, че мадагаскарската и капската пчела, приемани досега от повечето автори за раси на обикновената медоносна пчела, може да бъдат отделени, особено капската пчела, като самостоятелни видове. Тъй като в биологично отношение тези пчели не са проучени подробно, обособяването им като отделни видове засега не може да се приеме за доказано (Hüsing, 1952).
Голяма индийска пчела (Apis dorsata Fabr..). Подобно на обикновената медоносна пчела тя също живее в семейства. Разпространена е в области с тропичен и полутропичен климат - Индия, Индокитай, островите Суматра, Ява, Целебес, Борнео, Филипинските острови и др. Тя е най-голямата от жилещите медоносни пчели и работничките-пчели на същата по размер са колкото майките на обикновената медоносна пчела. Семейството на голямата индийска пчела изгражда само една пита с около 70 000 килийки, с дължина до 2 м, на открито, прикрепена за клоните на дърветата, понякога на височина до 30 - 40 м. Дебелината на питата в мястото, където се отглеждат личинките, е 34 мм, а в мястото с меда - до 130 мм.
Голямата индийска пчела се среща само в диво състояние и опитите да се отглежда от човека са останали безрезултатни. При влошаване на условията и при невъзможност да съберат запасна храна семействата напускат гнездата си и се преселват в други райони с по-благоприятни условия. В о. Суматра й други райони, където се среща тази пчела, добивът на мед и восък от гнездата й съставлява доходно занятие за местното население.
Малка индийска пчела (Apis florea Fabr.). Разпространена е в същите райони, в които се среща и голямата индийска пчела. Тя е най-малката от медоносните пчели по размер е близо два пъти по-малка от обикновената домашна пчела. Строи гнездата си също на открито. Всяко гнездо е съставено от една пита (26 см дълга и 20 см широка), която се прикрепва към клоните на дърветата или към скалите. Майката, пчелите-работнички и търтеите са различно големи и във връзка с това килийките - майчини, работнически и търтееви, в които те се отглеждат - биват с различни размери. В една пита има около 140 медови, 4000 пчелни, 300 търтееви и няколко майчини килийки. Малката индийска пчела се среща само в диво състояние и не се поддава на отглеждане от човека. Натрупва малки запаси мед, поради което и стопанското й значение е малко.
Средна индийска пчела (Apis indica Fabr.). Морфологически и биологически този вид медоносна пчела стои най-близо до обикновената медоносна пчела. В сравнение с останалите индийски пчели тя има много по-широко разпространение и се среща в Индия, Индокитай, остров Цейлон, Филипинските острови, островите на Малайския архипелаг, Манджурия, Корея, Китай, Япония и в СССР в Далечния Изток (в Приморския и Хабаровския край). Гнездата си прави в хралупите на дърветата, в пещерите, в скалните пукнатини и в други подобни защитени места. По размер тя е по-дребна от обикновената медоносна пчела и работническите й килийки са с диаметър 4,6-4,9 мм. При пчелите-работнички първите коремни членчета отгоре са жълти, а търтеите са с черен цвят. Характерна биологична особеност на средната индийска пчела, с която тя се отличава рязко от нашата медоносна пчела, е това, че при внезапно загубване на майката семейството не е в състояние да си отгледа нови, така наречени “свищеви” или ”спасителни” майки. Тази пчела притежава в голяма степен склонността да напуска жилищата си, особено при настъпване на неблагоприятни условия, и поради това, макар да се поддава на отглеждане от човека, отглеждането й е много по-трудно в сравнение с обикновената медоносна пчела. Отглеждането на средната индийска пчела заедно с обикновената медоносна пчела на едно и също място (пчелин) е твърде трудно, тъй като, когато няма беритба, обикновената медоносна пчела напада и разрушава гнездата й, без да среща особена съпротива. От друга страна, средната индийска пчела има и редица ценни качества. Произвежданият от нея мед е много вкусен. Устойчива е на гнилеца и нозематозата, които са същински бич за обикновената домашна пчела, а също и на ниски температури. Лети бързо и в студено, дъждовно време, и в мъгла при температура 6°С, а облитанията рано напролет за почистване прави дори при температура, по-ниска от 0°С. От незапомнени времена тя е отглеждана от човека в района на естественото й разпространение — Индия, Китай и Япония — често в жилища, вкопани в земята. Понастоящем обаче в същите райони пчеларите предпочитат да отглеждат обикновената медоносна пчела. Поради трудностите, свързани с отглеждането й, тя изобщо не е могла да добие значение извън районите на естественото й разпространение.
Обикновена медоносна пчела Apis mellifica L.). В 1758 г. Линей е дал на този вид име Apis mellifera, което означава „медоносна", но три години по-късно той променил първоначално даденото й наименование с по-точното Apis mellifica, което означава приготвяща мед.
От четирите вида жилещи медоносни пчели обикновената медоносна пчела има понастоящем най-широко разпространение и най-голямо стопанско значение и на отглеждането й се основава промишленото пчеларство в целия свят.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
всичко за пчелите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.