Биоценоза


Категория на документа: Биология


Същност на понятието биоценоза======
Същност на понятието биоценоза
Популациите са съставени от индивиди на един и същи биологичен вид, а биоценозите - от популации на различни видове.
Биоценозите са второто равнище в организацията на макросистемата. Те обединяват популациите на различни видове микроорганизми, растения и животни, обитаващи дадена територия, с относително еднородни условия. Биоценозите населяват определена територия, наречена биотоп). Тя се характеризира с определени почвени и климатични условия. Организимите в биоценозата се намират в непрекъснати връзки помежду си. Те са хранителни (трофични), топични (изменят средата), форични (разпространение на един вид от друг) и фабрични (използване продуктите на един вид от друг).
Видове биоценози
Биоценозата обединява растения, животни и микроорганизми. Растенията образуват фитоценозата .
Зооценозата обединява всички животни, обитаващи дадения биотоп. Те могат да се растителноядни или хищници, консумират готови, вече синтезирани от растенията органични вещества и затова се обозначават като консументи . Микроорганизмите формират микробоценозата
В зависимост на разнообразието на видовете във фито- зоо и микробоценозата биоценозите се подразделят на прости и сложни. Прости биоценози са тези, които са съставени от малко на брой видове. Такъв тип биоценози са сравнително редки и се срещат обикновено на места, където екологичните условия са неблагоприятни - ниски или много високи температури, малко количество валежи и др. Такива са биоценозите в тундрата, и пустините.Сложните биоценози са изградени от голям брой видове и се срещат на места с оптимални условия за съществуване. Това са стабилни съобщества, тъй като разнообразието от видове позволява една относителна устойчивост при влошаване на екологичните условия.
В зависимост от произхода им биоценозите се делят на естествени и изкуствени. Естествени са биоценозите формирали се исторически при еволюцията на организмовия свят. Изкуствени са създадените от човека биоценози. Това са селскостопанските площи, пасища, лесозащитни пояси.
Структура на биоценозата
Структурата на биоценозата се формира от разположението на организмите в пространството един спрямо друг и от връзките, съществуващи между тях. Тя бива морфологична и функционална.
Морфологичната структура отразява пространственото разпределение на организмите в биотопа. Тя бива вертикална и хоризонтална.
Вертикалната морфологична структура е разположението на растителните организми в биоценозата един спрямо друг. Те формират няколко растителни етажа, населявани от животни и микроорганизми.
Хоризонталната морфологична структура отразява наличните хранителни взаимоотношения между популациите в биоценозата. Най-малката структурна единица на хоризонталната структура се нарича консорция. Тя бива: индивидуална, популационна и синузиална. [2]
Преките хранителни взаимоотношения между индивидите в биоценозата формират нейната функционална структура. В една биоценоза това са основните взаимоотношения между организмите. При тях едни организми са храна за други. Те формират хранителни вериги в биоценозите, отразяващи пренасянето на вещества и енергия от продуцентите през различните консументи. [3]
В простите биоценози хранителните вериги са линейни и броят на участващите в тях организми е малък. В сложните биоценози различните хранителни вериги се "преплитат", тъй като даден вид от една верига може да служи за храна на видове и от други вериги. Образуват се ", тъй като даден вид от една верига може да служи за храна на видове и от други вериги. Образуват сехранителни мрежи. [4]

Типове екологични взаимоотношения в биоценозите
В природата живите организми не съществуват изолирани едни от други. Те са обкръжени от десетки представители на други видове и всички взаимодействат помежду си.
Биотичните фактори на средата са съвкупност от всички взаимодействия между организмите и тяхното влияние върху жизнените условия.

В природните съобщества индивидите на едни популации могат да се хранят с индивидите на други популации, да ги използват като среда за обитаване, едни видове може да изпитват влиянието от жизнената дейност на други. Това са все непосредствени взаимодействия: изходът им се решава при прекия контакт между индивидите. Различни организми могат да използват един и същ ресурс на средата, един вид може да е междинно звено в жизнения цикъл на развитие на даден паразит, живеещ за сметка на друг вид. Такива взаимоотношения, които се осъществяват чрез междинни звена, се наричат косвени.
Биотичните връзки между организмите може да се класифицират в 6 групи. [1]

Неутрализъм (00)
Това взаимоотношение са наблюдава, когато двете популации не си влияят взаимно.
Аменсализъм (- 0)
При тези взаимоотношения единият от два съвместно обитаващи вида изпитва отрицателното влияние на другия вид. За подтискащият вид взаимодействието не носи нито вреда, нито полза.
Коменсализъм (+0)
Това е форма на взаимоотношения между два вида, при която единият вид получава някакво преимущество, изгода, без да причинява на другия вреда или полза. Отношения от такъв тип са широко разпространени в природата.
Коменсализъм, изграден на базата на хранителни връзки се нарича сътрапезничество. Това е постоянно или временно съжителство, при което единият от партньорите се храни с остатъците от храна на другия, като той не търпи загуби или вреда. Друга проява на коменсализъм, в основата на която стоят пространствените връзки между организмите, еквартирантствотоСимбионтни взаимоотношения (++)
В природата се срещат и взаимоотношения, които за взаимно изгодни за видовете.
Симбионтни взаимоотношения (++) - при тях и двата вида изпитват полза от контакта си. При тези положителни и за двата вида взаимодействия задължително условие есъвместният живот, определена степен на съжителство между организмите.
Протокооперация (++) - това е най-опростеният вид симбионтни отношения. При тази форма съвместното съжителство е изгодно и за двата вида, но не е абсолютно необходимо за съществуването им, т.е. не е задължително условие за преживяване на популацията. При протокооперацията връзката между видовете е временна.
Мутуализъм (++) - това са симбионтни взаимоотношения, при които присъствието на всеки един от два, съжителстващи съвместно видове, е абсолютно необходимо за другия партньор. В такива взаимоотношения се намират някои растителни видове, които се опрашват само от тясно специализирани за това видове насекоми.
Симбиоза (++) - при тази форма на взаимоотношения на лице са неразривни, взаимноизгодни връзки между два вида, предполагащи задължително тясно съжителство на организмите, понякога дори с елемент на паразитизъм. Класически пример за симбиоза са лишеите, които са форма на взаимноизгодно съвместно съществуване на гъби и водорасли. Чрез фотосинтеза водораслите произвеждат органични вещества както за себе си, така и за гъбата, която не би могла да оцелее сама.
Конкуренция (--)Когато в екосистемата обитават съвместно два или повече вида със сходни екологични изисквания, между тях възникват отрицателни взаимоотношения.
Конкуренция (--) - този тип взаимоотношения се появява, когато две популации използват един и същ ресурс на средата и той е в недостатъчно количество. Тогава между популациите неизбежно възниква съперничество, при което всяка от тях изпитва неблагоприятно въздействие или потискане от страна на другата. Това се отразява на темпа им на нарастване и преживяване и може дори да доведе до намаляване на размерите и изчезване на една от тях, по-малко приспособената. [1]
Хищничество (- +)Това е такъв тип взаимодействие, при което представителите на единия вид използват за храна (унищожават) представителите на другия. Хищникът обикновено сам улавя и унищожава жертвата си, след което я изяжда частично или напълно. Затова хищниците имат характерно поведение, което включва различни ловни тактики. [1]
Паразитизъм (- +)Това е форма на взаимовръзка между видовете, при която организмите на единия вид (паразита, потребителя) живеят за сметка на хранителните вещества или на тъканите на другия вид (гостоприемник) в течение на определено време. Обикновено паразитите използват живите гостоприемници не само като източник на хранителни вещества, но и като постоянно или временно местообитание. В ролята на паразити в природата се срещат както растения, така и животни.

Екологична ниша се нарича съвкупността от факторите и ресурсите на средата на обитаване, които позволяват продължителното съществуване на вида в дадено местообитание при липса на конкуренция.Екологичната ниша включва всички екологични фактори в определено местообитание и ресурсите - храна, вода, светлина и др.
Екологичните ниши са фундаментални (потенциални) и реализирани. Фундаменталните отразяват възможностите на вида в техния пълен обем, а реализираните - по-тесен спектър от условия и ресурси, позволяващи да се поддържа жизнеспособността на вида даже при наличие на конкуренция и хищници.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биоценоза 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.