БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ
Радиобиологията е наука, която изучава закономерностите на биологичното действие на йонизиращите лъчения.
1. Особености на биологичното действие на йонизиращите лъчения:
• Липса на субективни усещания по време на облъчването- човек е ли-
шен от специализирани рецептори за йонизиращите лъчения и не усеща тяхното въздействие.
• Наличие на латентен период след облъчването- това е времето от поглъщането на енергията на лъчението в организма до появата на здравните последици.
Продължителността на латентният период е различна е различна - минути, часове, години, десетилетия в зависимост от вида на ефекта и облъчването.
•Пострадиационно възстановяване - обикновено е непълно и с остатъчни увреждания от радиационна фиброза.
• Фазовост- цикличност в протичането на лъчевите увреждания.
•"Радиобиологичен парадокс"- неговата същност е в голямото несъответствие между количеството предадена енергия от йонизиращото лъчение и крайния биологичен ефект/ доза от 10 Gу е летална за всички млекопитаещи, но представена като топлинна енергия тя се равнява на чаша изпит горещ чай/.
Данни за въздействието на йонизиращите лъчения върху човека са получени от:
• Пациенти подложени на облъчване по медицински показания
• Лица работещи с източници на йонизиращи лъчения
• Пострадали от аварии и инциденти с йонизиращи лъчения
• Претърпели атомните бомбардировки в Япония
Исторически преглед
Генетични ефекти на йонизиращите лъчения
Ранните проучвания върху генетичните ефекти от йонизиращата радиация водят до създаване на научни принципи, които са валидни и днес. От тях се оформя и развива линейният безпрагов модел доза-ефект, който е основа на настоящите норми за радиационна защита.
Радиационно индуцирана канцерогенеза
Най-значим радиационен ефект от въздействието на ниски дози е лъчево индуцираната канцерогенеза. Седмици след откриването на рентгеновите лъчи от W. Rоntgen в 1895 год. в медицинската литература се появяват доклади за радиационни изгаряния - тежки кожни увреждания на ръцете на радиолози практикуващи с рентгенови уредби без необходимата защита. Впоследствие е установено, че същият ефект имат и гама-лъчите.
В 1898 г., две години след като открива естествената радиоактивност, А.Весguегеl получава тежко ИЗгаряне с улцерации на гръдния кош от ампула с радий, който носел в джоба на жилетката си.
В последващите години са публикувани редица други странични ефекти от източници на йонизиращи лъчения, включително и първият случай на радиационно индуциран рак. Започва експериментално индуциране на рак при облъчване на опитни животни. Днес е известно, че радиационно зависимите видове злокачествени заболявания са главно: рак на белия дроб, рак на щитовидната жлеза, левкемия и рак на гърдата, но в ранните години на изследване на радиационната канцерогенеза са описани следните видове:
Рак на кожата
Седем години след откриването на рентгеновите лъчи са докладвани първите случаи на радиационно индуциран кожен рак при рентгенолози, които слагат ръцете си в първичния сноп лъчи. Рак на кожата е наблюдаван и при работещи с радий и е считан за професионално заболяване в някои страни.
Рак на белия дроб
Рака на белия дроб при подземните миньори изложени на въздействие на радон и неговите дъщерни продукти е едно от най-старите известни професионални заболявания.
Рак на костите
Инкорпорираният в организма радий е причина за сарком на костите, анемия сред млади момичета работещи с радиеви бои през 1924 г. По това време йонизиращата радиация е вече доказан канцероген.
Рак на щитовидната жлеза
Инкорпорираният радиоактивен йод идуцира рак на щитовидната жлеза при жителите на островите Маршал, подложени на облъчване от радиоактивното отлагане при термоядрените експлозии в 1954 г.
Левкемия
Редактор: Снежина Стоянова
