Действие на електричния ток върху човешкото тяло


Категория на документа: Биология


ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА С ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК

Знак за високо напрежение Знак за опасност

от електричен удар

Пораженията, както от тока на електрическата мрежа, така и от атмосферното електричество могат да се предотвратят. Заетите с работа с електричество е абсолютно необходимо да познават основните въпроси на електротехниката.

- Към източниците на електрически ток и електропроводни -
ците винаги трябва да се пристъпва със сухи ръце и с изолирани инструменти с каучукови или дървени дръжки, а краката да са обути в гумени обувки.

- При гръмотевична дейност не бива са се стои в полето или
в населеното място на открито, под самотни високи дървета, а също и с чадър.
- Трябва да се отстраняват от дрехите металните предмети.
- Да се избягва непосредствено докосване на пострадалия от
електричество, а това да става само чрез изолирани предмети или със сухи гумени ръкавици.

ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕ

Електролечението е раздел от физиотерапията, който изучава методите и средствата за използване на елек-тричеството посредством електромедицинска апаратура с лечебно - профилактична цел.

Къде се крие началото на използването на електри-чеството за лечебни цели, за съжаление все още не е известно. Едни свързват лечебното приложение на електричния ток с името на Джилберт, а други смятат, че Краценщайн за пръв път е лекувал парализиран с електрически ток.

Напредъкът в развитието на електротерапията е свързан с имената на Г. Дюшен, който внедри в медицинската прак-тика индуктивните токове. Откриването на колебателния контур и на високочестотните токове и тяхното използване за лечебни цели е неразривно свързано с имената на д'Арсонвал и други. Те в основни линии проучиха действието на токове с висока честота върху нервно - мускулния апарат. По - късно бяха открити и токовете от порядъка на ултрависока и свръхвисока честота, импулсните и интерферентните токове и ултразвукът. Дюбоа Раймонд, Пфлюгер, Веденски и др. поставиха основите на електродиагностиката във физиотерапевтичната практика.

Науката, която се занимава и изучава методите и средствата за използване на електричеството в медицината, се отделя в специален раздел, наречен електромедицина. Последната от своя страна се дели на няколко дяла: електролечение, електрофизиология, електродиагностика, електробиология и електропатология.

Електролечението изучава различните видове и форми на електрическия ток и тяхното приложение в профилактиката и лечебните практики. Електродиагностиката използва най-съвременни методи и фина апаратура за разграничаване нормалното от паталогичното състояние на мускулите, нервите, сърцето и други органи на човешкото тяло.

I Електрични характеристики на човешкото тяло
1. ЕКГ (ЕKG) - чрез електрокар-диограмата се измерва електрич-ната зависимост на сърцето. Пул-сирайки, сърцето има променлив електричен диполен момент. При ЕКГ напреженията се пораждат от диполни полета. Диполът се движи в сърцето и синхронизира дейността му.

Електрокардиограмата представлява крива линия, която отразява преминаването на възбудния процес, образуван в синусовия възел на проводящата система на сърцето, надолу през предсърдията и камерите. Този възбуден процес представлява слаб електрически ток - биоток, който при преминаването си през различните части на сърцето винаги има едно и също графично изображение.
2. ЕЕГ (EЕG) /електроенцефалограма/ - означава измерване на електрични потен-циали на повърхността на главата. Тези потенциали са свързани с активността на мозъка. Характерната форма на електро-енцефалографичния запис се използва за диагностициране и лечение на епилепсия. Мозъчни увреждания могат също да се диагностицират чрез ЕЕГ образ.
Нормалната ЕЕГ се състои от четири раз-лични образа. Алфа-вълните, които с честота от 8 до 13 Hz, са свързани вероятно със зрителното възприятие. Бета-вълните са с честота 14 - 50 Hz и са с по - голя-ма амплитуда. При възрастните тези вълни винаги съществуват. В ЕЕГ се откриват също делта-вълни (0,5 Hz до 4 Hz) и тета-вълни (5-7 Hz). Използването на компютрите в ЕЕГ анализа могат да допринесат за изучаването на връзките между тези вълни и активността на различни части на мозъка.
3. ЕМГ (EMG) /електромиография/ - прави се като контактен електрод се поставя последователно върху точките, по хода на нерва или върху изследвания мускул (по лицето, по краката, по гърба или ръцете).

Електромиографията изследва мускулната и двигателна актив-ност. При електромиограмата по-тенциалите са свързани с мускул-ната активност. Електродите се поставят върху кожата близо до изследвания мускул. Измерва се напрежението между електрода, поставен близо до мускула и неутралния електрод. Електромиограмите са полезни при диагностиката на мускулните заболявания, както и при заболявания на нервни клетки, контролиращи движенията на тялото.
4. Биоимпеданс - промените на съпротивлението на кожата също могат да се измерят с повърхностни електроди. В такъв случай се говори за изследване на биоимпеданса и обикновено се използват променливи токове. Особен интерес представля-ва реакцията на кожата на галванични токове. Счита се, че тази реакция се дължи на промяната на кожното съпротив-ление под действието на потните жлези. Емоционалните състояния предизвикват промяна в потоотделянето. Един опитен оператор може да използва този метод като детектор на лъжата.

II Електропроводимост на нервната тъкан

Съществуването на човека би било немислимо без непрекъснатото постъпване на външна информация (за проме-ните на средата) и вътрешна информация (за състоянието на организмовите структури). Разнообразната информация се "записва" чрез специфичен за живата система код - електричен сигнал, наречен нервен импулс. Електричният сигнал се разпространява в невронът - основна структурна и функционална единица на нервната система. Невронът се състои от тяло, ядро, сноп нервни влакна или аксони и дендрити. Отделните неврони в организма са свързани чрез специфични контакти - синапси.

Механизъм на възникване на нервния импулс

1. При отсъствие на дразнител концентрацията на К+ и Nа+ йони от двете страни на мембраната е различна - от вътрешната страна количеството на К+ е по-голямо, а от външната страна по-голямо е количеството на Nа+ (нервната клетка е поляризирана). В резултат на неравномерното разпределение на йоните от двете страни на мембраната се получава разлика в електричния заряд от порядъка на - 70 mV, което се означа-ва като потенциал на покой.

2. При наличие на дразнител Nа+ йони нав-лизат в клетката. Разлика-та в потенциала нараства - започва процес на депо-ляризация на мембраната. Потенциалът расте бързо и достига максималната си стойност + 30 mV, която се означава като потенциал на действие.

3. След това К+ йони излизат извън клетката, в резултат на което потенциалната разлика намалява - осъществява се реполяризация на мембраната. Следва възстановяване на нармалното съотношение на К+ и Nа+ йони от двете страни на мембраната (потенциал на покой).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Действие на електричния ток върху човешкото тяло 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.