Двигателни функции


Категория на документа: Биология


Двигателни функции тяхната регулация

Двигателните функции - независимо дали са рефлексни или са волеви действия, се осъществяват от обща, обширна невронна мрежа, включваща структури на ЦНС и на ПНС, означавани с термина двигателна система
От функционална гледна точка, двигателната система се раздля на три подсистеми - пирамидна, екстрапирамидна (извън пирамидата), коoрдинационна. Всяка от тях обезпечава различни аспекти на двигателния акт.
Пирамидна система - двигателната система обезпечава движенията от гледна точка на тяхното планиране, извършване, реализация, съществяване и контрол. Всички структури се обединяват в т.нар корово-мускулен път. Той се състои от два неврона: централен и периферен. Централният двигателен неврон започва от големите пирамидни клетки на Бец, изграждащи първичните и до голяма степен вторичните двигателни полета( това е пирамидния път) аксоните на тези клетки(Бец) се групират в два снопа, слизайки надолу. Коровоспинален -
Коровонуклеален-
По-голямата част от влъкната на коровоспиналния път се кръстосват на границата между продълговатия и гръбначния мозък. Кръстосаните влъкна минават в страничните снопове на бялото вещество на гръбначния мозък. (латерален пирамиден път), а не кръстосаните вървят в предните снопове (пряк пирамиден път).
Коровоспиналния път завършва върху алфа-мотоневроните, разположени в предните рога на сивото вещество на гръбначния мозък.
Коровонуклеалния път завършва върху невроните, разположени в двигателните ядра на черепно мозъчните нерви (ЧМН).
Периферният двигателен неврон започва от моторните ядра на ЧМН и от алфа-мотоневроните в Гръбначния мозък. Техните аксони в същност образуват периферните нерви (ЧМН И ГМН), който завършват в синапси в/у скелетната мускулатура.
Увреждането на корово-мускулния път води до частична или пълна загуба на възможността за извършване на активни движения. Пълната загуба на активни движения се нарича парализа, а частичната пареза. В зависимост от разпространението си те биват монопареза (моно парализаране - само на 1 крайник), хемипареза(хемиплегия- лява или дясна на двата крайника ) параплегия (горна и долна, на двата крака или двете ръце) квадрипарза- (4 крайника)
Поражението на централния двиг.неврон води до централна парализа/пареза, а на периферния двиг.неврон води до периферна парализа/пареза

Изследване на пирамидния път - изследват се обема, силата и скоростта на активните движения за всяка мускулна група. Целта е откриване на парези и парализи. Обема на движението се определя, като се отбелязва големината на ъгъла, в който движението е възможно. Силата се изследва, като болния се кара активно да се съпротивлява на усилията ни (екзаминатор-изпитващ, проверяващ) да променим положението на крайника в пространството (статична сила) или обратно - активно изменя положението на тялото или част от тялото си срещу съпротивлението на екзаминатора (динамична сила). Скоростта се оптределя, като се отбелязва бързината, с която се осъществяват активните движения (зависи от темперамента).

Проби за остановяване на латентни парези - (спящи) основната проба е пробата на Баре. Пациента е легнал по корем със свити към бедра подбедрици под тъп ъгъл. В тази поза след известно време (10 15 сек) в увредената става настъпва умора и едната подбедрица пада (увредения крак). Пробата на Мангазини - болният лежи по гръб със затворени очи, краката са повдигната във въздуха и отново подбедрицата прави тъп ъгъл. Ръцете, също под тъп ъгъл, се поставят с дланите нагоре, след няколко секунди овредените крак или ръка почват да падат и като падайки ръката се обръща надоло (дланта).

Болестни разстройства, при увреда на централния и съответно периферния двигателен неврон - клинично описание.

Централна (спастична) пареза/парализа - оснновни симптоми възниква при пареза на ЦДН и се характеризира със следните симптоми:
1) Парализата е обширна- обхваща цял крайник или половината тяло

2) Мускулният тонус е спастично повишен - при опипване мускулите са плътни. Ръката заема характерна поза - свита в лакатя, пръстите и китката, приведена към тялото. А кракът, поради хипертонията (повишен мускълен тонус), изглежда по-дълъг и при движение прави кръгови движения все едно коси. Това е т.нар походка на Вернике- Ман

3) Хиперрефлексия на проприоцептивните рефлекси, като често се наблюдава клонус (потрепване на китката и стъпалото) (проприоцептивните усещания се засилват, защото се освобождават от подтискащото контролно действие на кората)
4) Хипорефлексия до арефлексия на кожните рефлекси -
5) Поява на патологични рефлекси от групаата на Бабински
6) Патологични синкинезии - основно в болния крайник се появяват имитиращи движенията на здравия крайник.
Липсва атрофия на мускулите и качествени промени на електро възбудимостта
Периферна (вяла) парализа/пареза - възниква при увреда на ЧМН или ГМН:
1) Парализата е ограничена и обхваща отделни мускулни групи
2) Хипо или арефлексия на проприо и екстероцептивните рефлекси
3) Хипотония до атония - намаляване или пълно изчезване на мускулния тонус
4) Мускулна атрофия - мускула се стопява, изчезва

Екстрапирамидна система - Участва в двигателната дейност, като обезпечава неволевите движения, организира мускулния тонус и положението на тялото в пространството.

Мускулен тонус -представлява постоянното напрежение, което съществува в мускулите извън активното движение и което създава готовност за действие. По същността си, тонуса е рефлексно съкръщение на скелетната мускулатура, като върху него оказват подтискащо или тонизиращо влияние следните системи: малък мозък, ретикуларната формация, подкоровите ядра (базални ганглии, част) и пирамидната система.

Мускулният тонус се изследва чрез опипване (палпация) на мускулатурата и чрез извършване на пасивни движения (субективно изследване). Обективните методи на изследване са миотонометър, електромиограф.

Нарушения на мускулния тонус - при патологични процеси, мускулният тонус може да е понижен (хипотония), да липсва(атония) и да е повишен(хипертония).

При хипотония мускулатурата е отпусната със неясни контури и мека консистенция. При извършване на пасивни движения се усеща много по-слаби съпротивления, ставите са халтави, движенията се извършват в по-голям обем от нормалното. Хипотония и атнония се установяват при увреждане на която и да е част от рефлексната дъга, при заболяване на подкоровите ядра и малкия мозък, при увреда на париаталната кора и при увреда на пирамидната система.
При хипертония, мускулите, когато се опипват са стегнати и плътни. При пасивни движения се установява по голямо съпротивлемие от нормалното. Мускулната хипертония бива два вида - спастична, ригидна.
Спастична - наблюдава се при увреда на пирамидния път (ЦДН). При извършване на пасивни свижения в началото на движението съпротивата е по-голяма, постепенно намалява и изведнъж се появява феномена на сгъващото се ножче.
Ригидна (мускулна ригидност) - възниква при увреда на част от подкоровите ядра и най-вече на черната субстанция. Тук при пасивни движения съпротивата е постоянна, като от време на време се усещат (не винаги) задръжки на движението, което създава впечатлението за движение на зъбчато колело. Феномена на зъбчатото колело.
Понякога, мускулният тонус е толкова силно повишен, че не е възможно каквото и да е сгъване или разгъване на крайника. Това състояние се нарича мускулна контрактура.
Хиперкинези- представляват неволеви свръх движения. Появяват се при увреда на структури на екстрапирамидната система. В зависимот от клиничните особености Разграничават се следните видове хиперкинези:

1) Хорея(хореични хиперкинези) - неволеви, бързи, неритмични, съкръщения на различни мускулни групи. Болните изкривяват физиономиите си, плезят се, задвижват крак, ръка,... Появяват се при засягане, увреда на част от базалните ганглии. Типични са за невролологичните заболяваноя хорея-минор, хорея на Хънктинтън.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Двигателни функции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.