Движение на течности


Категория на документа: Биология


Движение на течности:
Ламинарно - всеки отделен слой от течността се движи успоредно на останалите, без да се смесва с тях ( молекулите не се смесват от слой в слой).
Турбулентно - молекулите от различните слоеве непрекъснато се смесват.

Характерът на движението на течността в една тръба се определя от вида и скоростта на течността, както и размерите на тръбата.
Математически това се изразява с формулата на Рейнолдс:
Re= ρνdɳ ; ρ,ν,ɳ - плътност, скорост, вискозитет на течността.
Re - число на Рейнолдс
d - диаметър на тръбата
Re≤1000 - ламинарно
1000≤Re≤2000 - преход от ламинарно към турбулентно
Re≥2000 - турбулентно

Стационарно движение на течността СДТ
- СДТ - големината и посоката на вектора на скоростта във всяка точка не се променят с времето.
- Токова линия - траекторията на всяка молекула при СДТ.
- Скорост на молекулата - допирателна към токовата линия във всяка нейна точка.
- Токова тръба - ако в течността ограничим определена площ- ако през всичките и точки минават токови линии - образуват токова тръба.

- Поток на течността - обемът на течността, която изтича през напречното сечение на една токова тръба, с определена дължина за единица време. Ф [ m3.s-1 ] .
Ф = ν.S ;
ν- скоростта на течността в определено сечение на токовата тръба
S - площ
Закона на Бернули
p+12ρν2+ρgh = const
p - статично налягане
12ρν2 - динамично налягане
ρgh - хидростатично налягане на течността

При стационарно движение на идеална течност пълното налягане, (което е сумата от статичното , динамичното и хидростатичното ) остава постоянно във всяко сечение на токовата тръба.
Движение на течности в тръби с еластични стени
Движението на течности под действие на променливо пълно налягане зависи от вида на стените на тръбите.
При тръби с нееластични стени потокът на течността е непостоянен и неговата големина следва изменението на налягането на течността.
Еластичните стени на тръбите изравняват потока на течността.
По време на сиситола, стените на кръвоносните съдове се разтягат и част от кинетичната енергия на кръвта се превръща в потенциална енергия на деформация.
По време на диастола, стените на съдовете се свиват, като предават на кръвта своята потенциална енергия деформация.
По този начин за един период от дейността на сърцето, става двойна трансформация на енергия : от кинетична в потенциална и отново в кинетична.
Скоростта на кръвта е най-голяма в аортата , постепенно намалява в артерии, артериоли, капиляри. При връщане на кръвта към сърцето , нейната скорост във вените постепенно нараства.

Пулсова вълна
Еластичната деформация на аортата се разпространява по артериите като пулсова вълна. Нейната честота е равна на сърдечната честота.
Скоростта на пулсовата вълна се определя от еластичността на кръвоносните съдове.
Кръвно налягане
Движението на кръвта в сърдечно съдовата система се дължи главно на дейността на сърцето. ССС е затворена и пълното налягане на кръвта е по-високо от атмосферното.
Кръвно налягане - разликата между налягането на кръвта в определен кръвоносен съд и атмосферното налягане.
Методи за измерване:
Пряко и косвено
- Пряко- използва се в хирургическата практика. Кръвоносният съд се срязва и в него се вкарва канюла с манометър.
- Налягането на кръвта в сърдечната кухина може да се измери директно, чрез катетър, въведен през някоя от големите вени
- Косвено:
Палпаторен метод на Рива-Рочи



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Движение на течности 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.