Физиологията като наука. Какво изучава? Спортна физиология


Категория на документа: Биология


Временни и трайни адаптационни промени във физиологичните функции в резултат на спортна тренировка

Приспособителните промени във физиологичните функции на организма настъпват по време на физическото натоварване и се наричат остри или временни и са свързани преди всичко с повишаване на енергийните нужди на организма в сравнение с тези в състояние на покой. А системното им предизвикване води до на трайни или хронични адаптационни промени, които отличават тренирания организъм от нетренирания в състояние на покой.

Системните физически натоварвания предизвикват трайни промени в морфологичните, биохимичните и физиологичните особености на мускула. Тези промени се обуславят от интензивността и продължителността на физическата работа, както и от характера на мускулната дейност - дали е динамичен или статичен. Една от най-съществените промени в мускула е свързана с мускулната хипертрофия. Тя се изразява в увеличаване на обема н амускулните влакна и в крайна сметка на цялата мускулна маса вследствие на отлагането в нея на повече съкратителни белтъци - актин и миозин. Тя е най-силно изразена при трениращи упражнения със силов характер (щангисти, борци, боксйори и др.), по-слабо - при упражняващи краткотраини динамични упражнения с анаеробен характер (спринтовите дисциплини от леката атлетика, плуването, колоезденето и др.), а най-слабо - при занимаващи се с продължителни динамични аеробни упражнения ( бягане с дълги дистанции и маратонните дисциплини).

Упражненията развиващи качеството бързина, каквито са спринтовите дисциплини, увеличават относителния дял на броя на белите мускулни влакна. По-голямото коли4ество на АТФ, гликоген и гликолитични ензими в тях, в сравнение с червените мускулни влакна, ги правят по-приспособими за работа предимно в анаеробна среда - т.е. условията, при които се осъществяват скоростните динамични упражнения.

По време на физическо натоварване кръвта участва в осигуряването на повишените нужди на активните тъкани от кислород и от енергитични източници. Освен ефекта на преразпределението на кръвта от вътрешните органи към работещите мускулисе наблюдава и увеличаване на количеството на циркулиращата кръв. Известно е, че благодарение на особеното устройство на кръвоносната система, далакът задържа, когато е в покой, около 15-16% от общият обем на кръвта в организма. Със започване на физическото натоварване складираната в далака резервна кръв се включва в общото кръвообръщение под действие на нервните и хуморалните влияния. По този начин се повишава предимно кислородната вместимост на кръвта, още повече, че кръвта в далака съдържа повече еритроцити и хемоглобин.

Физическите усилия водят до увеличаване както на общото количество, така и до промяната в съотношението на отделните видове левкоцити. Увеличаването на броя им се означава като работна левкоцитоза. Степента и е в пряка зависимост от интензивността и продълйителността на физическото натоварване. В края на мног продъжителни натоварвания левкоцитите могат да се увеличат до 30-40 хил. В 1 куб. мм кръв. Ясно изразени трайни тренировъчни промени в отделните съставки на кръвта не са доказани.

Установено е, че физическата работа оказва двояко влияние върху съсирваемостта на кръвта. Системното физическо натоварване предизвиква ускоряване на процеса на кръвосъсирване чрез увеличаване на количеството на фибриногена, тромбопластина и броя на тромбоцитите. Върху този процес влияе също повишената концентрация на адреналин и повишената телесна температура. До образуването на съсиреци вътре в самите кръвоносни съдове не се стига въпреки скъсеното време на съсирване.

Физическите натоварвания повлияват значимо дейността на сърдечно-съдовата система. Измененията на нейните функции при натоварване са по същество адаптационни реакции, чрез които организмът се приспособява към изискванията на мускулната работа (усилено кръвоснабдяване на работещите мускули, богат приток на кислород към тях, енергийни грдивни вещества, своевременно отстраняване на разпадните метаболитни продукти и др.). Временните промени засягат както работата на сърцето, така и тонуса на съдовата система. От по съществените промени е увеличаването на честотата на сърдечните съкращения. Това е на характерното изменение в дейността на сърдечно-съдовата система, което зависи в голяма степен от нарастването на тежестта на извуршваната работа и консумацията на кислород. Зависимостта на честотата на сърдечните съкращения от интензивността на физическото натоварване има линеен характер, докато натоварването достигне определено високо ниво. От този момент зависсимостта става нелинейна, като честотата продължава да нараства до достигане на индивидуални пределни величини, които се определят от нивото на работоспособност, здравословното състояние и възрастта.

По величината на пулса по време на физически натоварвания може да се съди сравнително обективно за степента на работнито напрежение на сърдечно-съдовата система респективно за тежестта на извършваната работа; при равни дръги условия ускоряването на пулса е показател за по-голям енергоразход.

Появата на хипотония у спортисти е резултат от понижаване на тонуса на съдовете, но при запазване и даже нарастване на съкратителната способност на техните степени (тоногенна вазодилатация); при това артериалните съдове се разщиряват и за сметка на увеличаване на тяхната разтегливост (еластичност). Хипотонията у спортисти може да бъде и болестно предизвикана и в такива случаи разширението на съдовете е резултат не само от понижаването на техния тонус, но и на отслабване на съкратителната им способност.

При системна физиологична хиперфункция на кръвообръщението сърцето постепенно, компенсаторно увеличава своите размери. Това означава както разширяване на сърдените кухини, респективно увеличаване на техния обем (дилатация на сърцето), така и увеличаване масата на сърдечния мускул наречено хипертрофия на сърцето. При физиологичния стадий на хипертрофията се наблюдава слабо увеличение на размерите на лявата камера като общата конфигурация на сърцето остава близка до тази на сърцето у неспортуващи хора. В преходния стадий на хипертрофията размерите на сърцето се увеличават чрез разширяване на лявата камера ; в по малка степен хипертрофира дясната. Патологичен стадий на хипертрофия настъпва в условията на продължителни тежки натоварвания, несъответстващи на функционалната подготовка на организма. При този стадий формата и масата на сърцето значително се променят в резултат на изразената дилатация и хипертрофия както на лявата така и на дясната сърдечна камера.

Едновременно с началото на физическото натоварване, започва и активиране на дихателните функции - дишането се учестява и задълбочава. Физиологичният смисъл на тази реакция е да се поддържа алкално-киселинното равновесие в кръвта, чрез запазване на състава на алвеоларния въздух. Честотата и дълбочината на дишането определят величината на белодробната вентилация. При физическо натоварване е необходимо последната да бъде висока, чрез което се постига високо парциално налягане на кислорода в алвеоларния въздух и възмойност кръвта да пренася по големи количества кислород до мускулатурата. Белодробната вентилация може да бъде увеличена по няколко начина: учестяване на дишането при непроменена или дори намалена дълбочина, увеличаване на дълбочината да дишането при малко увеличаване да честотата му, увеличаване на дълбочината и честотата на дишането. За организма съвсем не е безразлично по кой от трите начина ще бъде достигната висока белодробна вентилация. Ако спортистът диша по първия начин , като увеличи честотата на дишането до 80 пъти в минута, той неминуемо ще намали дихателния обем. Това означава че всеки път той ще издиша малко количество въздух и следователно в белите дробове освен остатъчния ще остане още голямо количество резервен въздух с понижено парциално налягане на кислород. Тук трябва да се има впредвид, че при всяко вдишване около 150мл остват неизползвани във въздухоносните пътища. При дишане по втория начин времето за дифузия на на газовете в белите дробове е достатъчно и парциалното налягане на кислорода в алвеоларния въздух при всяко ново вдишване се повишава. Но вдишване с дълбочина близка до жизнената вместимост, например 4л е твърде изморително за дихателната мускулатура и да се диша по този начин е възможно сравнително кратко време, а и освен това дихателната мускулатура също консумира кислород при съкращенията си. Първите два начина на дишане са неикономични при физически натоварвания, а регулаторните механизми установяват преди всичко икономични взаимоотношения между функциите на организма. Най-изгоден е третият начин на дишане, при който се установяват оптимални взаимоотношения между честотата и дълбочината на дишането. Най-подходящата честота е 30-40 вдишвания в минута, която позволява дълбочината му да нарастне значително - до 60-70% от жизнената вместимост. Когато кислородната консумацията се задържи на едно и също ниво без да задоволява кислородната необходимост е в мнимо устойчиво състояние. Мъртва точка е смущения в цялостната регулация на организма при циклични спортове. В първите минути на натоварването с висока интензивност и продължителност има силно учестяване на дишането и намалена дълбочина. Второ дишане момента когато кардио-респираторните и терморегулаторните функции се адаптират към изискванията на усилията. Настъпването на мъртва точка може да се продотврати ако се спазва принципа за постепенност и разгряването.

По време на продължителна физическа работа в работещите мускули се усилват процесите на разграждане на белтъците до аминокиселини, които в черния дроб се включват в синтеза на ензими. Заедно с това натрупването на безазотния остатък участва в образуването на глюкоза, която подпомага енергитичното обезпечаване на работещия организъм. След физическа работа се препоръчва увеличен прием на белтъци, който ще предизвика усиления им синтез, особено в мускулите.така се осъществява по-бързото им функционално възстановяване и появата на структурно изменения, които ще повишат работоспособността им.

По време на физическа работа, поради по-голямата и по бърза нужда от енергия, именно въглехидратите са тези, които се разграждат първии освобождават необходимата енергия. В начлото на работата настъпва известна хипогликемия, поради преминаване на глюкоза от кръвта в мускулната тъкън, която впоследствие, чрез усилена гликолиза, хипергликемия. Циклични високоинтензивни краткотраини натоварвания се характеризират с анаеробна гликолиза предимно на мускулния гликоген. Циклични упражнения с умерена аеробна мощност изискват големи количества енегргия, респективно въглехидрати. Отначалото се използва мускулният а впоследствие - чернодробният гликоген. В условията на смесен или аеробен режим на разграждане по-нататък като енергиен източник се използва кръвната глюкоза. При крайно изтощителни натоварвания, като маратон, кръвната глюкоза може да намалее значително и да настъпи хипогликемия, която по определено ниво води до тежки функционални нарушения и загуба на съзнание.

Поддържането на добра физическа форма е много важно, както при професионалните спортисти така и при хора спортуващи за драве или за да изглеждата добре. Необходимо е обаче да са налице основни физиологични познания за функциите на тялото и за това как то реагира на всякакви условия на околна среда, труд и физически упражнения. При липса на такива познания или на информация чрез консултация с доктор, физиолог, треньор или инструктор човек е способен да наруши здравословното състояние на тялото си по всемъзможни начини дори и трайно. Както както бе споменато в увода физиологията е експериментална наука и е изследвала физиологичните функции и начина на адаптация при живите организми в продължение на много години. За спортната физиология естествено резултатите от стресиране на организма са до голяма степен индивидуални поради различната приспособимост на всеки един организъм поради разлочна тренираност, генна заложеност и условия на развитие. За правилно развитие на физиологичните функции в собственото си тяло е най-правилно човек да изследва как собственото му тяло реагира на околната среда, спортната тренировка и физическият труд и да си подсигурява всичко необходимо, като количество и качество на натоварване, храна и не на последно място възстановяване. Ако се отнесем към тялото си както трябва и то ще направи същото за нас.

Източници: "Физиология на човека с физиология" на спорта 1ва и 3та част
Вельо Гаврийски, Доротея Стефанова, Елена Киселкова, Константин Бичев





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Физиологията като наука. Какво изучава? Спортна физиология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.