Франц Боас като създател на академичната антропология и на антропологичната лингвистика


Категория на документа: Биология


РЕФЕРАТ
ПО
Факутативна дисциплина
Антропологичен поглед към езика

На тема:
Франц Боас като създател на академичната антропология и на антропологичната лингвистика

Изготвил:
Специалност:
Фак.№

Франц Боас е американски антрополог,лингвист,етнолог и естествоизпитател.Роден е в Германия през 1858 год.Получава образованието си в Хайделберг,Кил и Бон в областта на точните науки:физика,математика,география.С името на Боас са свързани редица изследвания на материалната и духовна култура, както и на фолклора и езика на американските индианци.Защитава докторант(1881). Преподавател в Берлинския (1886) ,а по-късно професор в Колумбийския университет където се пенсионира след 37 год.Умира от инфаркт,докато произнася реч против нацистите.През 1884 г. извършва етнографска експедиция за изследване на канадските ескимоси и съставя първата сравнително точна и достоверна карта на остров Бафинова земя. Доказва, че остров Байлот не е полуостров и подробно изследва вътрешните части на п-ов Къмбърлънд.
Наричат го "баща " на академичната антропология.Той е сред основателите на Американската Антропологическа асоциация и неин президент през 1907-1908 год,бил е също президент и на Академията на науките в НЮ Йорк през 1910год.Той е основател и редактор на списанието по антропологична лингвистика.
Етнографските му изследвания включват 12 експедиции с обща продължителност 29 месеца.Те дават материал за 24 книги или 10 000 страници.
Сред учениците му са : Едуард Сапир,Луис Крьобер,Рут Бенедикт.
През целия си живот Боас е отстоявал активна гражданска позиция на антирасист.
В фокуса на теоретичните разработки на Боас са понятията култура,раса,език.Той отстоява тезата,че индивидът може да бъде разбран само като член на групата,а обществото - чрез взаимоотношенията на съставящите го индивиди.
В работата си Раса,език и култура Боас излага тезата за относителната автономност и вариативност на физическите,менталните и социалните функции.Няма вътрешна връзка между култура и раса.Боас настоява всяка човешка раса да се характеризира като комбинация от физически черти,език и култура.От него започва класическото разделение на антропологията на четири дяла :
1.Физична
2.Културна
3.Етнографска
4.Лингвистична
С името на Боас се свързва началото на визуалната антропология.През 30-те год той за първи път използва камера и звукозаписно устройство за документиране на специфичните за всяка отделна култура "моторни навици"-танци,игри и др.
Фазите формулирани от Монтескьо и детайлизирани от Морган : дивачество,варварство и цивилизация.Боас не се противопоставя на идеята като цяло,а на ортогенетичната й трактовка.Боас не приема идеята за развитието на културата в посока от просто към сложно.
Боас прави аналогични наблюдения по отношение на изкуството ,социалните отношения и религията.Ежедневието на хора от примитивни общности е подчинено на строги регламенти с ритуален или религиозен характер,които нямат аналог днес.Според Боас ритуалните задължения са силно редуцирани в цивилизования свят.Затова развитието не може да се разглежда като следващо единен механизъм навсякъде,а да се подходи исторически и всеки отделен културен феномен да се разглежда в неговия реален контекст.Сходните явления не винаги имат еднакъв смисъл и не са породени от едни и същи причини.Общото в развитието не винаги е доказателство за единството на човешката психика,а може да се дължи на обмен и миграция.Корените на сходните явления могат да се дължат и на културна дифузия.
Антропологичната практика на Франц Боас включва измервания на физически данни на хора от различни раси,етнографски колекции на инструменти и произведения на изкуството,както и лингвистичен материал.
Боас започва да се занимава с лингвистика още като музеен работник в Берлин.Разбирането му за езика е повлияно от психологизма на Щайнтал - интерпретатор на Хумболтовото учение. Етнолингвистика традиция на Боас е свързана с концепцията за лингвистичната относителност - идеята, че "мироглед" зависи не само и не толкова върху заобикалящата действителност, но за класификацията на мрежата, че определен език с неговата граматика и лексика налага високоговорителя.Боас настоява че разликите в картината на света, отразени в езика, не могат да свидетелстват в по-голяма или по-малка сложност на неговите говорители.Боас и неговите ученици се основават на идеята за биологично равенство, т.е. относно признаването на общата биологична основа на езика и когнитивните способности на човека.
Времето и мястото,в което живее Боас,поставят неотложната задача да опише и съхрани разнообразието на човешките езици и култури на индианските племена в Америка.Хората физически измират или се отдалечават от традициите си,като намират място в новия свят.Изчезват стотици езици,митологични системи.
През 1911год Боас поставя началото на издаването на серия сборници,съдържащи речник,граматика и културологични текстове на американски индиански езици.
Основно изискване и методологическо правило на работата му,както и на първото поколение антропологични лингвисти,е културите и езиците да се представят в техните собствени термини,а не да им се налага понятийният апарат на изседователя.В въведението си Боас прави преглед на различни граматически срадства и категории,присъстващи в различни езици.Още в ранните си работи върху цвета на водата Боас споделя своите трудности за разграничаване на някои нюанси на цветовете - синкаво бяло и жълтеникаво бяло.Интерпретира трудностите като базирани на моделите на перцепция,които човек приема в рамките на родната си култура,изразени в езика.Освен физични характеристики като цвета на водата,хората възприемат различно и говорните звукове.Боас публикува наблюденията си в есето За вариращите звуци,с което се свързва началото на релативизма.
В теоретичните си разработки Боас отстоява релативистичното си разбиране и критикува схващането за интелектуалната изостаналост на хората от безписмените култури.В разбирането на Боас те имат различен начин на мислене,отразен в специфична класификация.Това от което пряко зависи животът на групата,се диференцира от различни гледни точки.
Освен на лексикално ниво,различия съществуват в информацията,предавана в граматическите структури .В всяко изказване на европейските езици задължително се предава информация за времето на извършване на действието.В някои индиански езици по-съществено се оказва пространственото разположение на говорещия спрямо предмета на говорене ,което не се предава в европейските езици.Боас обръща внимание и на още едно съществено различие в организирането на знанието:в нашия живот то е в значителна степен инстуционализирано в сферата на науката.В безписмените култури на съществува аналогична институция,а знанието е неотделимо от ежедневните действия,върванията-от социалния живот.
Чрез Боас в САЩ дисциплината става известна ката културна антропология,тъй като е водещо разбирането,че културата е много по-общо понятие отколкото общество.Така културата става традиционно американска тема за разлика от изследването на обществото,превърнало се в традиционно британска тема в антропологията.Разбирането е,че културата се състои от всичко,което е създал човешкият ум,включително и обществото-материални(поле,рало) и социални(брак,дом,държава) условия и символни значения(език,ритуал,вярване).Ето защо Боас пледира за включването на четири полета в рамките на антропологията-лингвистика,физическа антропология,археология и културна антропология.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Франц Боас като създател на академичната антропология и на антропологичната лингвистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.