Фуражо-производство


Категория на документа: Биология


1.Предмет, задачи и развитие на фуражното производство.
Растениевъдството в най- широк смисъл има за задача да задоволява потребностите на човека продукти от растителен произход и да осигурява растителни суровини за трансформиране на съответните продукти от различните видове категории селскостопански животни. Фуражното производство е специфичен клон на растениевъдството. Неговата основна задача е да осигурява животновъдството с фуражи от растителен произход, целево и като странична продукция от други главни производства в растениевъдството. Растителните суровини, които се приемат от животните, осигуряват получаването на даден вид продукция, влияят положително на здравето и възпроизводителните функции на животните, на качествата на произвежданата продукция и др., се наричат фуражи, а растенията- фуражни. Освен фуража, който се получава от специално отглежданите за тази цел растения, за храна на животните се използват и големи количества отпадъци или странични продукти от растителното производство, от някой отрасли на хранително- вкусовата промишленост и др. Това са сламата, царевичакът, какалашките, надземната част на някой клубеноплоди, някой плевели, зърнени отсевки, шротове, цвеклови резанки, меласа и др. Значението на фуражното производство се изразява преди всичко в това, че от 50 до 80 % от себестойността на животинската продукция се формира за сметка на фуражите. Като наука фуражното производство изучава биология, екология, производствена технология на профилираните като фуражни и използваните за фураж култури, тяхното качество, начините за прибирането и съхраняването им. Предмет на фур. Пр. са постиженията на научно- техническия прогрес и тяхното ускорено внедряване за увеличаване на добивите от единица площ, подобряването на качествените показателите на продукцията, стопанско- организационните мероприятия за ръководство на клона на съвременно научно равнище и постигане на икономически резултати. Фуражното производство като наука е свързано с други научни дисциплини- ботаника, почвознание, агрохимия, общо земеделие, технология на фуражите, хранене на селскостопанските животни и др.
2. Класификация и оценка на хранителните фуражи.
Растенията, които се изп за храна на селскост животни, са от разл ботанически семейства. Те се различават по концентрацията на хранителните вещества в единица фураж, по продължителността на отглеждане на едно и също място, по агротехниката при отглеждането им и тн. Въз основа на ботаническата принадлежност, биологичните особености и фуражните качества тези култури може да се разделят на следните 3 основни групи: - Водорасли, мъхове и лишеи; - Треви; - Храстовидни и дървенисти. В зависимост от обема им и концентрацията на хранит вещества в тях използваните за храна на селскостопанските животни култури и приготвяните от тях фуражи може да се обособят в следните групи: - Култури за производство на концентрирани фуражи (вс зърнени житни и бобови кутури).; - Култури за производство на обемисти фуражи. (вс. Едногодишни и многогодишни житни и бобови култури и техните смески.; - Груби фуражи(слама, плява, царевичак, какалашки и др. В зависимост от вегетациония период фур култури са едногодишни, двугодишни и многогодишни. Енергийната хранителност на фуражие се измерва в джаули. Оценяването на фуражните култури и на приготвяните от тях фуражи се извършва главно по два показателя- енергийна и протеинна хранителност.
3. Едногодишни житни фуражни растения- значение, обща характеристика и насоки на използване.
Едногодишните житни фур култури се отнасят към семейство Житни. От тях за нашата страна имат царевицата, ечемикът, овесът, ръжта, просото, тритикале и някой видове соргови, които се отглеждат за произв на зърното. Технологиите на отглеждане на зърнените житни култури със слята повърхност- ечемик, обес, тритикале и др, изискват сравнително по- малко човешки труд и в резултат на пълно механизиране на произв процеси производителността на труда, изразена в левове, кръмни единици или калории, е по- висока около 2 пъти в сравнение с окопните култури. Отделните житни култури имат и свои особености. Някой от тях поникват при сравнително ниски температури или ги понасят след поникването. Тези култури се засяват обикновено през есента и се задоволяват само с влагата, натрупана в почвата през есенно зимния период. Дават високи добиви при не поливни условия. Други от тях са топлолюбиви и типично пролетни култури с добра сухоустойчивост. Посочените особености при отделните гр зърнени житни култури е благоприятна предпоставка за създаване на относителна равномерност в разпределението на труда в стопанството през годината и по- пълно използване на растежните фактори през вегетационния период. Фази на развитие при Зърнените житни култури: - Покълване и поникване; - Трети лист; - Вретенене; - Изкласяване (изметляване); -Цъфтеж; -Наливане на зърното и озряване а)нарастване на зърното и изграждане на отделните му части ; б) млечна зрелост; в) восъчна зрелост; г) пълна зрелост.
4. Царевица- Значение, класификация, ботаническа характеристика, сортове.
Значение и разпространение: царев е мн стара култура. Във съвременната селскост и историческа литература на нея са посветени не малко страници. На съвременния етап нейното значение е още по- голямо и представлява солидна основа за разв на животновъдството, някой отрасли на хран промишленост и др. освен като храна на животните за производство на мляко, месо, яйца и др. от царев се приг хранит продукти, тъкани и др. За българия царевицата е сравнит нова култура. Днес от нея се произв около 800 продукта. Освен като фуражна к-ра царев има най- висока енергийна и хранителна стойност на зърното от вс зърнени житни фуражи- в 1 кг се съдържа 1,34 кръмни единици, или 14 455,5 килоджаула. Когато се отглеждат при благоприятни за нея условия, царевицата осигурява най- високи добиви от единица площ в сравнение с вс зърнени култури. В експериментални условия от нея са получени 2500 - 3000 кг. От дка сухо вещество, което не се наблюдава при др култури. Царевицата заема най- голям дял от площа на всички зърнени фуражни култури в света- около 34 % в света и осигурява около 50 % от произвежданото в света фуражно зърно.
Класификация: царевицата принадлежи към род Цеа Маус. Поради голямото разнообразие от форми е прието систематиката да става въз основа на строежа и формата на зърното. Видът цеа маус включва 11 подвида. От тях стопанско значение имат следните: - мека скорбелна; - конски зъб; - твърда царевица; - восъчна царевица; - захарна царевица; - пуклива царевица.
Ботаническа характеристика- Царевицата има силно развита, разклонена, брадеста коренова система без главен корен. Развива мощна коренова с-ма, която в зависимост от генотипа и условията за отглеждане се разпространява до 360 см в диаметър и до 160- 180 см на дълбочина. В по- късни фази на развитие се появяват въздушните или опорни корени.
Стебло- изпълнено е с паренхимна т-н и се състои от възли и междувъзлия. Височината му е 40-50см при някой джуджести форми и 6-8см при тропическите форми. За нашата геогравска ширина царевицата достига обикновено 2-2,5 м. но някой екзотични ф-ми достигат 5-6 м. на всяко междувъзлие има надлъжно разположена вдлъбнатина, в основата на която се образуват пазвените пъпки. В последствие от тях се образуват кочаните.
Лист: от вс възел излиза по 1 лист. Листата се разполагат последователно или срещуположно, като броят им е равен на бр на възлите.
Метлица- царевицата е еднодомно разделнополово растение. Мъжките цветове са събрани в съцветие метлица, която се намира на върха на стеблото.
Кочан- женските цветове се състоят от плодник и близалце (свила). Те са групирани в съцветие кочан. Нормално кочаните се развиват от по- високо разп пазвени пъпки на стеблото. Царевицата е кръстосано опрашващо се растение. Най - благоприятно е растежът на метлицата да започне 2-4 дни по- рано от цъфтежа на кочана и да продължи повече време, за да се оплодят и последните връхни части на кочана. След оплождането зърното започва бързо да се развива и в зависимост от генотипа за срок от 30 до 50,60 дни настъпва физиологичната зрелост на зърното. Това е моментът, когато влагата спада до 35-30 % по-ниско и може да започне прибиране на зърното.
5. Царевица- изискване към вегетационни ф-ри, технология за отглеждане, прибиране и оползотворяване.
Изисквания към вег. Ф-ри- Светлина: цар освоява голямо колич слънчева енергия, поради силно развитата и листна маса, която по площ превишава няколко пъти площа на посева. В раьоните на разпространение на царевицата продължителността на светлата част от деня е 14-19 часа. Топлина: за периода от поникване до изметляване като оптимална температ на въздуха се смята 18- 20 градуса за пер от изметляване до изсвиляване от 20-22 градуса и за периода на озряване 22-23 гр. Вода: царев поглъща мн вода от почвата и я използва икономично. Най- голямо намаление на добива на царевицата се набл при недостиг на влага през периода на изметляване и изсвиляване. Хранителни в-ва: хр. Режим на цар растения се балансиа и регул чрез внасяне на разл макро и микроелементи. Особености в агротехниката: царевицата има висока самопоносимост, когато се отглежда на богати или торени почви. Добри предшественици за нея са едногодишните бобови и житни к-ри със слята повърхност. Особено добър предшественик е люцерната. След люцерна царевицата може да се отглежда като краткотрайна монокултура в продълж на 3-4 год. На едно и също поле. Самата цревица е добър предшественик на зърнрните житни к-ри. Основната обработка вкл подмятане на стърнището с което се подрязват корените на мн.год. плевели и се улеснява борбата с-у болестите и неприятелите по к-рата. Дълбоката оран се изв. На 23-25 до 28-30 см през лятото или есента. След сеитб обработки се извършват през вегетацията за разрушаване на почвената кора, унищожаване на плевелите, внасяне на торове под формата на подхранване и др. Царевицата се засява, когато темп на почвата на дълбочина от 10 см достигне 10-12 фрадуса. При по- ниска темп семената остават продължит вр в почвата без да покълнат и поникнат, и обикновено се нападат от плесени и неприятели. Като правило в южна бг царевицата се засява в средата а в северна бг през втората половина на април. Опрималното м/у редово раздст е 70см. Оптималния бр растения на единица площ е един от главните ф-ри за висока продуктивност. Необходимо е да се създаде възможно най- плътен слой от листна маса, способна да погълне максимално количество слънчева светлина и д натрупа висок добив органична материя. Грижи през вегетацията. След засяването грижите за царевичните посеви се свеждат до валиране, поржане на посевните части от плевели, подхранване, борба с/у болести и неприятели, напояване и др. Валиране се изв непосредствено след сеитбата, за да се оплатни повърхностния почвен слой и да се ускори поникването, при условие че почвата не е мн влажна. Плевелите са главна опасност за успеха на царев производство. Борбата с/у плев растителност при цар се води по механичен начин, с химични препарати и комбинирано (и двете). Брануването на цар посеви е ефтино и ефикасно ср-во за борба с/у плевелите и евентуално за разрушаване на почвената кора. Изв се преди или след поникването напречно на редовете. След израстването на царев борбата с/у плевелите се води чр обработка с култиватори, които се изп едновременно и за внасяне на минерални торове, главно азотни. Прибиране: Прилагат се следните технологии за прибиране и оползотворяване на царевицата: - прибиране на кочани. Изп се комбайни, които отделят коч от стеблата едновременно с което отделят и обвивните листа.; - Прибиране с оронване на зърното на полето- относит дял на тази тех за приб непрекъснато нараства за сметка на първата, защото загубите при прибирането са по-малки.; - Целорастенийно прибиране- при царевица предназначена за хранене на преживни ж-ни.
6. Сорго
Сухоустойчивост, слаба взискателност към почвения тип, висока потенциална продуктивност, добри фуражни качества и универсално използване- за зърно, силаж, зелена храна, за технически цели и др. съдържа 12-13% суров протеин, 3,3 % сурови мазнини и др, а в 1 кг има 1,18- 1,20 кръмни единици и около 90 смилаем протеин. Голяма фуражна стойност има и зелената маса на соргото. При прибиране в млечно восъчна зрелост на зърното от сорго се получава качествен силаж. Благодарение на високото съдържание на захари (до 18 %) приготвения силаж обикновено е с високо качество и се приближава до това на царевицата. В 100 кг силаж от сорго се съдържат 20-23 кръмни единици. Благодарение на високо съдържание на захари соргото се използва ефективно и като компонент при силажирането на други трудно силажиращи се култури- царевичак, слънчогледови пити и др. Соргото се отнася към семейство Житни. Зърнестото сорго се отглежда главно за добиване на зърно. Стеблото има височина от 0,6 до 1,5 м, метлицата е компактна, плътна, рчдко рехава, с дължина 15-30 см. Соргото има мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и добре използва запасите от хранителни вещества и влага. Отнася се към топлолюбивите и сухоустойчиви култури. Соргото се отглежда предимно в райони с недостатачно овлажняване. Съществено влияние в/у продуктивността на соргото оказва торенето с микроелементи- молибден, цинк, манган, желязо, сяра и др. оптималната дълбочина на засяване е 4-5 см ако почвата е достатачно влажна. При липса и недостиг на влага се увеличава до 7-8 см. Оптимално междуредово разстояние е 70 см. 10-15 хиляди растения на дка. Соргото се прибира с обикновенни зърнокомбайни. Прибира се, когато влагата в зърното е под 20 %.
7. Суданка, Захарна метла, Просо.
Захарна метла- Отглежда се повече като източник на зелена маса за силажиране, характерно за нея е че стеблата и са богати със захари (10-20%). Ето защо гъстотата на посева е 7000-8000 растения на дка. За да се получи качествен силаж, захарната метла трябва да се засява гъсторедово (на 10-15 см). В сухите райони се засява с 2-3кг, а без напояване 1,5-2,0 кг семена на дка. Подходяща е и за паша на животните. , но съдържа гликозид дурин, който приет в големи количества, може да причини отравяне на животните. За да се получават повече под-расти за един вегетационен период, захарната метла трябва да се отглежда при поливни условия.
Суданка- Отглежда се за получаване на зелена маса, сено и за паша на селскостопанските животни. От дка се получават 4-5 тона зелена маса или 1200-1500 кг сено с високо качество. За покълване и поникване изисква по-висока температура от 10-12 гр. Не е много взискателна към водата. Макар и сухоустойчива, тя реагира положително като увеличава добивите и качеството на надземната си биомаса, когато и се осигурят 1-2 поливки през юли и август. Най силно влияние оказва торенето с азотни торове. Сеитба се извършва в началото на април когато темп на почвата на дълбочина 10 см се повиши до 10-12 градуса. Стедна дълбочина на засяване е 3-4 см. Задължително е след сеитба валирането с членес валяк.
Просо- едно от най- старите културни растения. Отглежда се преди всичко за зърно. 3,8%-мазнини, 2,4 % пепелни в-ва, 7% целулоза. То е ценен концентриран фураж за всички видове селскостопански животни и главно за птиците. При благоприятни условия и добри грижи дава високи добиви- 250-300 кг от дка. Топлолюбива култура. Пониква при минимална т-8-10 градуса. Кълновете му са мн чувствителни при понижаване на т, а при 2-3 градуса загиват. То е една от най- сухоустойчивите култури. Много устойчиви и на въздушна суша. Най- подходящите за просото са по- леки, добре аерирани и бързо затоплящи се почви. Реагира добре на торене с оборски тор. Най силно реагира на торене с фосфорни торове. Засява се при т на почвата на 10 см- 10-12 ⁰С и няма опасност от застудяване. Може да се засява обикновено или широкоредово (50см). В нашата страна се засява обикновено. Посевната му норма е 0,4-0,5 кг дка, а дълбочината на засяване на семената е 2-3см. Използва се хербицидът 2,4- Д в доза 80 г на дка. Към жътва трябва да се пристъпва, когато връхните зърна достигнат пълна зрелост.
8. Ечемик- значение, ботаническа характеристика, изисквания към вегетационните фактори, сортове.
Значение- Ценна уражна, техническа и продоволствена култура. Зърното му е отлична храна за всички видове и категории селскостопански животни. У нас се отглежда главно за фуражни цели и в по- малки количества за промишлена преработка. По смилаемост и обща енергийна хранителност сламата от ечемика превъзхожда сламите от ръж, пшеница и др. и отстъпва на овеса. Ботаническа характ: Кореновата сист. Е сходна с тази на пшеницата и др житни култури. Стеблото се съст от 5-6 подземни и 6-7 надземни междувъзлия. Листата са обособени в 3 категории- ембрионални, междинни и свързани с надземната чаАст на стеблото.. Сортове- За целите на фуражното производство интерес представляват многоредните ечемици. За пивоварни цели се използват двуредните. Най- широко разпространение у нас имат сортовете Мираж( четириреден зимен сорт) и Алфа (двуреден, едро и добре охранено зърно). Нови български сортове са получени в Института по ечемика в Карнобат: Хемус, Обзор, Краси 1, Краси 2, Карнобат, Юбилей 100, Диана и др.. изискв. Към вегетац.ф-ри- Започва да пониква при 0- 1⁰С. Най- бързо протича при 17-18⁰С, средно устойчив на ниски темп. За да поникнат семената на ечемика поглъщат от почвата вода равна на 50% от масата им. Най- подходящи за отглеждане са дълбоките почви с неутрална реакция.
9. Ечемик- технология на отглеждане, прибиране, използване.
Мн взискателен към предшествениците, най- добре след бобови- фасул, грах, фий и др. Подготовката на почвата се състои в разрохване на 5-10 см с дискови обработващи машини. Ечемикат реагира мн добре на торенето. Използват се минерални торове. Засяване в северна българия от края на септември до началото на октомври,за южна първата половина на октомври. Оптимална се смята гъстотата, когато на 1 кв м се осигурят около 500 кълняеми семена. Ечемикът за зърно се прибира във восачна зрелост, извършва се със зърнокомбайни. За сега се практикуват 3 технологии за прибиране: директно( еднофазно), разделно(двуфазно) и целорастениино. Прибирането на сламата, когато е предназначена за храна на животните, трябва да става веднага след жътва. Обикновено се прибира с преси за балиране със средна степен на налягане. Грижите за нея по-нататък се свеждат до своевременното ползване и съхраняване на сухо.
10. Овес
Ценен фураж за селскост животни, сламата му е с висока хранителна стойност. Зелената маса на овеса е сеното. Овесът е добра пасищна култура. Като културни се отглеждат видовете обикновен, голозърнест и средиземноморски овес. Овесът не е мн взискатемен към температурата. Семената му поникват при 1-2 ⁰С. Влаголюбиво растение, най- добри предшественици сза овеса са бобовите и окопните култури. Овесът реагира силно на торене с оборски и минерални торове. Използването на калиеви торове не е ефективно. Устъановено е че дълбочината на оранта влияе пряко в-у размера на добивите. Оптималния брой на кълняемите семена е 500- 700 на 1 кв.м. Овесът е най- ранната пролетна култура. Засява се обикновеноредово при оптимална дълбочина на заравяне 4-6 см. Главна грижа през вегетацията е борбата срещу плевели (с химични препарати). Овесът е чувствителен на хербицида 2,4 Д. Характерна биологична особеност на овеса е, че зърната в метлицата му не узряват равномерно. Най- подходящ за прибиране на овеса е разделният начин (двуфазната жътва). Добивите от овеса у нас сега са средно 117 кг от дка.
11. Ръж
Освен като продоволствена култура ръжта има голямо значение и като фуражно растение. Отглежда се за паша на животните, за зелена маса и силаж. Има добре развита коренова с-ма, която я прави по- устойчива на суша. Подходяща е за отглеждане в планински райони на страната на по- леки, песъчливи и по- сухи почви. Развива се най- добре след окопен предшественик- картофи, царевица и др. и бобови- грах, фасул и др. При отглеждане за зелена маса или паша се засяват 700-800 хиляди семена на дка или 20-22 кг на дка. При по- лоша подготовка и късна сеитба се посевната норма се увеличава. Семената се засяват на дълбочина 4-6 см. Основен елемент при торенето на фуражната ръж е азотът. Борбата срещу плевелите се води, като при пшеницата и ечемика. У нас отглеждат сортовете ръж Данае от ГДР и Данковске злоте от Полша. Ръжта се използва за приготвяне на силаж или за ранна паша на селскостопанските животни. Нейната особеност е, че след изкласяване бързо загрубява. Затова, когато е предназначена за силаж или за яслово изхранване на животните, трябва да се прибира в периода начало до пълно изкласяване. За паша най- подходяща е фазата на вретене.
12. Пшеница, Тритикале
Пшеница- Основна хлебна култура в света. Освен за хляб и хлебни продукти значит колич се използват и за храна на животните, като страничен продукт при производството на зърно се добива слама. Съотношението м/у зърно и слама е приблизително 1:1. Кореновата с-ма прониква на дълбочина 1,2 2,3 м и встрани максимално на 20-30 см. Стеблото е съставено от 3-7 подземни и толкова надземни междувъзлия. Броят на листата е равен на броя на междувъзлията. Съцветието е клас с дълж 4-13 см. Зърното може да бъде с бял, червен и жълт цвят. Покълването започва при 1-2⁰С. Опримална темп за поникване 12-13⁰С. За да покълне зърното на обикновената пшеница поема вода около 50% от масата си. От нашите почвени типове най-подходящи са черноземните и смолниците. Добри предшественици са фият и грахът, царевицата, слънчогледът. Неподходящи са пшеницата, ечемик, ръж, овес и др. За дружно поникване и оптимален растеж през вегетацията семената трябва да попадат на плътно легло на 6-8 см дълбочина. Високи добиви се получават само при торене с високи дози азот, фосфор и калий. Прибира се двуфазно или разделно, когато жътвата започне във восъчна зрелост, и еднофазно или директно в пълна зрелост.
Тритикале- е нова култура в световното фуражно производство. Получена е чрез обединяване на хромозомните комплекси на два ботанически рода- пшеница и ръж. Има висока устойчивост на болести и ниски температури. Освен за фуражно зърно се отглежда и за зелен фураж. Съдържанието на белтъчини в зърното на тритикале е средно 16,2%. Продуктивността на тритикале за зелен фураж се колебае от 3 до 5,5 т. от декар. Зелената му маса е подходяща за пряко използване, силажиране и сенажиране. По- високо е съдържанието на лизин в тревната маса. Понася добре ниските температури и сушата и за това е подходящо за отглеждане в планинските райони у нас. Прието е да се засяват 500-600 кълняеми семена на кв.м. в южна бг се сее през средата на октомври а в северна в началото на октомври. В нашата страна като страна като стандартен сорт се отглежда мексиканският сорт номер 7291. Продуктивни сортове са Вихрен, Братия и др.
13. Многогодишни житни, ливадни треви- значение, фуражна характеристика, продуктивност. Подразделение въз основа на различни категории.
Житните ливадни треви принадлежат към сем. Poaceae. В природата се срещат около 350 рода и повече от 3500 вида от това семейство. Житните треви осигуряват ценен фураж за селскостопанските животни. Химичният състав на сеното е различен при отделните видове и зависи от фазата на прибирането и от начина на отглеждането им. Зелената им маса се силажира лесно без консерванти. Развива се добре при торене с високи норми азот. Кореновата система е брадеста. Дълбочината на поникване на кор система зависи от вида, почвения тип, подготовката на почвата, напояването и торенето. Стъблото в повечето случаи е кухо. Чрез възли е разделено на междувъзлия. Листата са съставени от листна питура и листно влагалище. Ушичките са израстъци от двете страни на петурата при прехода и във влагалището. Съцветието на житните треви е клас, класовидна метлица (лъжлив клас), или метлица. Тичинките при житните ливадни треви са три, по изключение повече или по- малко. Плодникът се състои от един плодолист. Плодът е зърно, чийто плодна и семенна обвивка са срастнали. Житните лив треви имат 3 типа издънки- скъсени вегетативни, удължени вегетативни и генеративни. Колкото по благоприятни са водният и хранителният режим на почвата, толкова повече братя се образуват и обратно. Житните треви имат 2 периода на интензивно братене- пролетен и лятно есенен. Класификация: може да се класифицират въз основа на различни кртерии. Според това дали са въведени в култура или не може да се подразделят на културни и диворастящи. Към културните : ливадна власадка, лив тимотейка, пасищен, многооткосен и високият райграс, късокоренищната червена и тръстиковидната трева, горската, ливадната и блатната метлица, златистият овес, обикновенният сеноклас, ливадна лисича опашка, бяла полевица, безосилеста овсига и ширококласният житняк. Всички останали треви са втората гр диворастящи житни ливадни треви. Те се подразделят още въз основа на височината на стеблата, биват: високи (нас 70 см), средно високи (от 50-70см) и ниски (до 50 см). В зависимост от времето на настъпване на фазата цъфтеж може да се подразд на ранни, полуранни и късни. Според дълготрайността се делят на краткотрайни, средно дълготрайни и дълготрайни. Подразделят се още на зимно- пролетни и зимни. Според начина на използване: пасищни, сенокосни и за комбинирано използване. Според изискванията към вегетационния фактор вода житните треви се делят на относително сухоустойчиво и влаголюбиви, а към фактор светлина- на сенкоустойчиви и светлолюбиви. Според начина на образуване на издънките- коренищни и туфести. Според бързината на израстване след паша или окосяване - треви със слаба, със средна и с висока отавност.
14. Пасищен райграс
Спада към редкотуфестите треви, но се срещат и късокоренищни форми. Стеблата са ниски, листата тъмнозелени, влагалищата на приосновните листа са с червеникав оттенък. Листните питури са с добре изразено линейно жилкуване. Езичето е късо, ушичките са слабо развити. Съцветието е клас със 7 - 10 класчета. Класчетата са многоцветни. Семената са плевести, без осил, с трепепецовидно стълбче в основата. Пасищния райграс е една от най-ценните треви за пасищно използване. Надземната му биомаса се приема с апетит от вс животни. Пас райграс е трева със зимен тип на развитие. У нас издържа на едно място от 3 до 5 години. Има големи изисквания към влажността и недостатъчна устойчивост на ниски температури. Отглеждането му при неполивни условия не дава добри резултати. Той се развива най- добре на тежки глинести, богати с хранителни вещества почви. Освена за продуктивни пасища той се използва и за затревяване на паркове и градини. Той е една от най- старите треви отглеждани за семена (отпреди 300 години). При отглеждане за семена от него могат да се получат до 100 и повече кг от дка.
15. Многооткосен райграс.
Стъблата достигат височина 50-70 см. Листата му са широки и светлозелени. Езичето е късо, а ушичките са добре развити. Младите петури са завити спирално във влагалището. Съцветието е клас с 10-12 цветчета в класче. Зърната са плевести с осил и цилиндрично стълбче. Между многогодишните житни треви няма вид с по- активен растеж и развитие от многооткосния райграс. Основен вегетационен фактор е водата. Мн добре му влияят близките течащи подпочвени води. Многооткосният райграс е взискателен към почвата. Тя трябва да е пропусклива и с лек механичен състав. Осигурява високи добиви при благоприятно овлажняване и подхождаща температура. Многооткосният райграс е сенокосна трева. Не понася утъпкване и изпасване от животните. Той е двугодишна трева. При нашите условия най- добре е да се засява през септември- октомври. Има добре облистени стъбла и принадлежи към групата на тревите с най- високо качество. Съдържанието на трудносмилаеми и несмилаеми тъкани в листата му е ниско. Животните го приемат с голям апетит както в прясно, така и в сухо състояние. Многооткосният райграс се отглежда отдавна за получаване на семена. Семепроизводството му е лесно. От него се получават 90-100, а в отделни случаи и до 200 кг. Семена от декар. Средната маса на 1000 семена е 1,8- 2,0г.
16. Висок райграс
Една от най продуктивните многогод ливадни треви. Стеблото е високо 100- 180 см. Листните петури са светлозелени. Езичето е средно високо, бяло, назъбено, ушички липсват. Съцветието е разклонена метлица. Класчетата са двуцветни. Листата са плевести, с трихоми в основата. Високият райграс е трева със зимно- пролетен тип на развитиее. Годишният добив на сено е висок. При наши условия достига 700-800 кг. От дка. За получаване на качествено сено трябва да се окосява във фаза изметляване. Високият райграс е редкотуфеста трева. Не понася утъпкването. Има добре развита коренова система и е със задоволителна сухоустойчивост. Сравнително взискателен към температурата и запасеноста на почвата с калций. Развива се най добре на по- богати пропускливи и лесно затоплящи се почви. Не понася тежки, студени и слабо аерирани почви. В дивата флора на България високият райграс не се среща. Семената му са плевести.
17. Безосилеста овсига.
Висока типично коранищна трева. На различна дълбочина под почвената повърхност развива дълги коренища. Листата са широки, сиво-зелени. Влагалищата са затворени. Езичето е късо, ясно изразено. Ушички липсват. Съцветието е метлица. Класчетата са едри, многоцветни. Зърната са плевести, сплеснати, кафяво- виолетови, без осил или с късо зъбче. Безосилестата овсига има зимно- пролетен тип на развитие. Безосилестата овсига има добре развита коренова система и е сравнително устойчива на засушаване. Има големи изисквания към почвеното плодородие. Най- високи добиви се получават на богати с хранителни вещества, добре аерирани структорни почви, каквито у нас са черноземните. За да се получи доброкачествена тревна маса, безосилестата овсига трябва да се окосява в началото на изметляване. Главно предимство на тази трева е високата и продуктивност. При благоприятни условия в една метлица се развиват повече от 300 семена. Получават се 100 и повече семена на дка.
18. Ливадна власадка
Ливадната власатка е средно висока редкотуфеста трева. Младите петури са спирално завити във влагалището. Езичето е късо, назъбено. Ушичките са добре развити. Съцветието е метлица. Класчетата са многоцветни. Зърната са плевести, без осил, с цилиндрично стълбче и с куполче на върха. Пълно развитие достига едва на втората, дори на третата година от засяването. Когато се оглежда при подходящи условия, на едно място може да издържи 8-10 и повече години. През пролетта се пробужда сравнително рано. Ливадната власатка не е взискателна към условията на отглеждане. Развива се най- добре на умерено влажни и плодородни почви, но понася и по-силното овлажняване на почвата. Поради по- слабо развитата коренова система тя е по- взискателна към хранителния режим на почвата. Не е взискателна към Пх. Важна биологична особеност на ливадната власатка е подчертаната и стойчивост на ниски температури. Общо е мнението, че ря е една от най- ценните житни ливадни треви. Ливадната власатка има много голямо стопанско значение както за сенокосно, така и за пасищно използване.
19. Червена власатка.
Червена власатка принадлежи към групата на ниските до средно високите дълготрайни треви. Два вида късокоренищна и гъстотуфеста власатка. Като културна трева се отглежда късокоренищната форма. Приземните листа са четинести, стъблените- по-широки. Петурата е тясна, сиво- зелена. Влагалището е почти затворено, езичето- много късо, а ушички липсват. Съцветието е метлица с две разклонения в основата. Класчетата са многоцветни. След сеитба червената власатка се развива бавно. Зимен тип на развитието. На едно място издържа 10 и повче години. Черв власатка има голяма адаптивност към екологичната среда. Развива се добре на всякакви почвени типове и понася както засушливите условия, така и районите със средно овлажняване. Не е мн взискателна към хранителния режим на почвата. Много добре се развива и на торфени почви. Въпреки че е сравнително сухоустойчива, понася добре по- продължително заливане. Червената власатка принадлежи към групата на най студеноустойчивите треви. Също така развива много вегетативни издънки.
20. Тръстикова власатка ?
21. Ливадна метлица
Ливадната метлица е ниско късокоренищна трева. Проявява голяма дълготрайност. Образува много вегетативни издънки. Стъблата са слабо облистени. Листата са тесни, тъмнозелени. Езичето е късо, ушички липсват. Цъцветието е метлица. Класчетата са по 3-5 цетцета. Плевиците нямат осил. Зърната са дребни плевести. Първоначалното и развитие е съвсем бавно. Издържа на всякакви климатични несгоди и понася сравнително добре продължителното засушаване. Среща се обилно в местообитания с пх от 4-до8. Не понася почви с прекалено тежък механичен състав. Ливадната метлица е една от най- ценните пасищни треви. Поради добрата си облистеност и нежните стъбла тя е с високо качество. Това се потвръждавава от апетита, с който животните я приемат.
22. Ливадна тимотейка



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фуражо-производство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.