Фуражо-производство


Категория на документа: Биология


Изатисът е двугодишно растение от сем. Кръстоцветни. Като фуражна култура се изпитва в СССР още през периода 1931- 1935 година. Рано през пролетта се използва за паша на животните, а в края на май- юни от него се приготвя качествен силаж или тревно брашно. Не е подходящ за силажиране след прецъфтяване. Растението има силно развит вретеновиден корен, разклонено и слабо облистено стъбло, което достига височина 140- 160 см. Приосновните листа са едри, продълговати, стеснени към основата в дълга дръжка. Съцветието е метлица. Цветовете са жълти, с добро нектароотделяне, плодът при узряване добива виолетово- червен цвят. Семената са жълтеникави, дребни по 1 в плод. Видът е със зимен тип на развитие. Притежава висока сухоустойчивост и е невзискателен към почвеното плодородие. Той може да дава зелен фураж както рано през пролетта, така и късно на есен. Сеитбата се извършва рано на пролет и през есента. При засяване за фураж той се засява на междуредови разстояния 15- 30 см. Когато се отглежда за семепроизводство на разстояние 60- 70 см. Посевната норма е 1,5- 2,5 кг на декар. Прибирането на семената става разделно или с пряко комбайниране при потъмняване на плода. Съхраняването с плодовете осигурява продължителна кълняемост.
Пъстроцветна зайчина- зайчината е многогодишно растение от сем. Fibae. Притежава ценни биологични и стопански качества, висока продуктивност, отлична сухоустойчивост, високо протеиново съдържание, слабо се напада от болести и неприятели. Отличен източник за производство на восокобелтъчен сенаж или сено. В сравнение с люцерната тя има по- бавен темп на растеж и по- ниска продуктивност в годината на засяването и. Зайчината има силно разклонени, изправени или приповдигащи се, много добре облистени стъбла с височина от 45 до 130 см. Гладки или леко грапави, с надлъжни ръбове. Листата са сложни, текоперести. Съцветията са сенниковидни, бледорозови, на дълга дръжка. Бобът е дълъг 2-4 см, с много твърда обвивка, леко извит и съдържа до 8 семена. Зайчината цъфти в периода 12 май- 2 юни. Зайчината е подходяща за отглеждане в извънсеитбооборотни площи (клинови полета). Издържа на 1 място до 7 години. Сеитбата може да се извърши рано напролет или през лятото. За фураж на междуредово разстояние 15- 30 см. За семепроизводство междуредово разстояние 70 см.
45. Силфиум, щир.
Силфиум- е многогодишно фуражно растение от семейство сложноцветни. Стеблата са 6-8 стенни, достигат височина 2-3,5 . по хабитус прилича на слънчогледа. Съцветието е кошничка, плодът- двуктила семка. Има зимен тип на развтие. Има голяма студеноустойчивост. Семената му се засяват в 70 см междуредия на дълбочина 1,5 - 2 см в почвата. 1,6- 2,0 кг на декар. Прибирането на тревна биомаса за зелено изхранване е в по- ранна фаза- начало на бутонизация. При прибиране в бутонизация съдържанието на протеин в листата и стеблата е съответно 24 и 12 %, а в масов цъфтеж- 22 и 7%.
Щир- след поникване щирът проявява голяма сухоустойчивост и без напояване осигурява висок добив надземна биомаса. Той изисква почви с високо естествено плодородие. Важен фактор е добро овлажняване на почвената повърхност в зоната на засяване на семената. Сеитбата се извършва през втората половина до края на май при температура на почвата 17- 19 градуса. На декар се засяват 60 г семена на дълбочина 0,5 - 1,5 см в почвата. Щирът се отглежда в широки междуредия- 50- 70 см. Щирът е предназначен за получаване на зърно и зелеа маса за пряко изхранване и за приготвяне на силаж за селскостопанските животни.
46. Смески от едногодишни фуражни растения.
Смесените посеви са свързани с първите опити на човека за целенасочена стопанска дейност. Смесените посеви представляват стопански целенасочено, съвместно и едновременно отглеждане на растения от различни ботанически родове и видове на една и съща площ. Имат голямо значение за увеличаване на фуражните резерви. Те са по- високодобивни в сравнение със самостоятелно отглежданите култури. Освен това те обогатяват почвата с азот и други вещества. Следжътвено отглежданите култури и смески осигуряват допълнителни количества фураж, като използват топлина през юли, август и септември. Културите в смесени посеви си влияят взаимно, от което зависи величината на добива и качеството на произвеждания фураж. В зависимост от времето на засяване смеските от едногодишни фуражни култури се делят на зимни, ранни пролетни, късни пролетни и следжътвени (летни), а според компонентите, които участват в смеските- на житни, житно- бобови, бобови и разни. Изборът на житните бобови култури, подходящи за съвместно отглеждане при конкретните екологични условия, има решаващо значение за съвместно отглеждане при конкретните екологични условия, има решаващо значение за величината на добива и качеството на произвеждания фураж. У нас като следжътвена култура се отглежда царевица за силаж. Освен царевица исмеските и със соя като източник на фураж значение имат и смеските слънчоглед с грах, овес с грах и други култури, устойчиви на по- ниски температури.
48. естествени ливади и пасища- значение, състояние . ботанически състав.
Естествените ливади и пасища у нас заемат общо 17 150 хил. дкара. От тях 2 829 хил са ливади и 14 682 са масища и мери. Естествените ливади и пасища играят голяма роля за увеличаване на племенната стойност и млечната продуктивност на едрите преживни животни. За пеживните животни няма по природосъобразен начин на отглеждане от пасищния. Предимствата и възможностите, които предоставят естествените ливади и пасища като незаменими източници на фураж за селскостопанските животни са реални ако за тях се полагат необходимите грижи. У нас има много земи, които сега се използват за отглеждане на различни култури, но почвеното им плодородие е незначително. За да се изучават по лесно ливадните треви се подразделят на житни, бобови и разнотреви. Най- голямо значение имат житните треви. Най- широкоразпространени са: садина, бял бозалък, лъжлива овча власатка, картъл, обиновена полевица, броеничена метлица, ливадна метлица, лисича опашка, медовица, миризливка, обикновен сеноклас. С по- малко изобилие са : извитата пластица, алпийска метлица, бемерова тимотейка, ливадна тимотейа, пасищен райграс, ежова главица, бяла полевица, коренищен пирей, молиния. По- малко и по- рядко се срещат: житнякът, високият райграс, луковичният ечемик, безосилеста овсига, изправена овсигам, многооткосен райграс, блатна метлица, златист овес, тръстикова трева, бял шавар, тръстиковидна трева, биволско просо. 2. Видове от групата на бобовите треви. Най- разпростраени са алпийска детелина, планинска детелина, обикновен звездан, жълта люцерна, пясъчна еспарзета, червена детелина, бяла детелина, златиста детелина, хмелна люцерна, зайчина, грудково секирче, ливадно секирче, хибридна детелина, яходовидна детелина. Третата група- разнотревите- обединява видове от различни ботанически семейств. Най разпространени са в планинските и високопланинските ливади и пасища.
49. изисквания на ливадната растителност към условията на околната среда
В сравнение с полските култури ливадната растителност има по- големи изисквания към водата. За да се получи добив 400 кг сено от декар, ливадно пасищната растителност израсходва 240- 280 тона вода. Естествените пасища имат най- голяма преспектива в районите, където годишната сума на валежите е по- голяма от изпарението. Голямо значение има утринната роса. при пасищата кривата на бодопотреблението е по- равномерна. Общо взето ливадната растителност е взискателна към слънчевата радиация. Най- големи изисквания към светлината имат бобовите треви. Почвени фактори- растенията черпят от почвата необходимата за поддържане на жизнените си функциивода чрез кореновата система. Освен от количеството на валежите съдържанието на вода в почвата зависи и от механичния и състав и от нивото на подпочвените води. Най голямо значение за развитието на ливадните растителности има капилярната вода. Според изискванията към наличието на вода ливадните треви се делят на следните групи: ксерофити, мезофити, хигрофити. Освен водата за добро развитие на ливадната растителност голямо значение има и въздухът в почвата. За ценните ливадни треви той е основният източник на кислород. В пряка връзка с типа на почвата е и нейната реакция. Общо взето, ливадните треви понасят сравнително добре почвите с по- кисела реакция. На силно кисели почви се развива картълът. Изисквания към хранителните вещества. Азот- от всички този хранителен елемент има най- голямо значение за развитието на ливадната растителност. Азотът влияе и косвено върху развитието на ливадно- пасищната ценоза. Фосфор и калий- неблагоприятното влияние на азота може да се избегне при комбинираното му използване с фосфор и калий. Калций- ливадната растителност извлича големи количества калций от почвата. Калцият влияе положително върху развитието на грудковите бактерии по корените на бобовите. Микроелементи- на последък се отделя голямо значение на торенето с някой микроелементи. Най- добри резултати се получават при комбинираното използване на молибден с фосфор.
51. Класификация на ливадите и пасищата. Основни фитоценологични типове ливади.
Ливадата е участък от земната повърхност, покрит частично или изцяло от многогодишна тревна растителност, която се окосява и използва за храна на селскостопанските животни под формата на сено, сенаж, силаж или в зелено състояние. Пасището е участък от земната повърхност, покрит изцяло или частично от многогодишни треви, използван изключително за паша на селскостопанските животни. Като екологичната среда е благоприятна, ливадите може да се използват и за паша на животните, а пасищата да се окосяват за получаване на сено, силаж, сенаж. Според начина на възникване ливадите и пасищата се делят на естествени и изкуствени.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фуражо-производство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.