Гръбначни животни


Категория на документа: Биология


Към този подтип се отнасят високо организирани животни с череп и гръбначен стълб. Само в някои случаи хордата се запазва и във възрастно състояние на животните. Един от главните еволюционни фактори е начинът на хранене. При черепните храната се търси активно, което е довело до появата на двойни крайници и развитие на главен мозък. Революция в развитието на гръбначните е появата на челюсти.
Подтипът обединява представители на няколко класа (вж. Класификация на хордовите животни ). От практична гледна точка черепните може да се поделят на низши и висши. Към нисшите се отнасят риби, земноводни и влечуги, а към висшите – птици и бозайници. Тези две групи се различават по своя метаболизъм. По отношение на телесната температура първата група се отнася към т.нар. пойкилотермни, или екзотермни (у нас широко използван е терминът студенокръвни) животни, а втората група са хомиотермни, или ендотермни (топлокръвни, с постоянна телесна температура) животни.

Риби
ИХТИОЛОГИЯ – наука за рибите
Рибите са извънсистематична категоия, обединена от факта, че живеят единствено във водата.

Характеристика
Във връзка с водния начин на живот крайниците им представляват плавници. Те биват двойни и единични. Двойни са гръдните, а единични – опашният, аналният и гръбният. Движението се осъществява от вълнообразното извиване на тялото или на опашното стъбло (онази част от тялото, която се намира между аналния отвор и опашния плавник). Двойните плавници играят ролята на стабилизатори и насочващи движението, а единичните осигуряват стабилността на тялото във водата. Рибите имат един кръг на кръвообращение. Само при двойнодишащите се наблюдава обособяването на втори кръг. Тялото е защитено от костни люспи (само при някои е голо. В кожата се намират голям брой жлези, които отделят слуз. Тя прави тялото хлъзгаво и това улеснява движението. Освен това слузта го предпазва от външни паразити, преципитира мътната вода, като предпазва рибите от задушаване и пр.

Произход и развитие на по-важните групи риби
Болшинството съвременни автори приемат, че първите гръбначни животни са се появили най-напред в солени води. През камбрийския период (преди около 590 млн. г.), а вероятно и преди него, най-ранните рибоподобни гръбначни дали две еволюционни направления – Безчелюстните (Agnatha) и Челюстните (Gnathostomata) Към безчелюстните риби се отнасят днес Миксини (Mixini) и Миноги (Petromyzontes. Всички останали риби имат челюсти и са произлезли от една или повече ранни челюстни прародителски форми..

Надклас Челюстни – Gnathostomata
Клас 1. Хрущялни риби – Chondrichthyes

Характеристика

1. Тялото вретеновидно, с хетероцеркна опашка, двойни гръдни и анални перки, две гръбни перки; всичките с хрущялни лъчи.
2. Устата разположена коремно; с две обонятелни торбички, които не се отварят в устната кухина.
3. Кожата с плакоидни люспи.
4. Вътрешният скелет изцяло хрущялен; нотохордата запазена.
5. Червото с вътрешна спирална гънка; наличие на черен дроб, жлъчен мехур и панкреас.
6. Кръвоносната система с няколко двойки аортни дъги; гръбна и коремна аорта, капилярна и венозна система; двукамерно сърце.
7. Пет до седем двойки хрилни дъги, отварящи се самостоятелно навън; хрилно капаче не се развива.
8. Плавателен мехур отсъства.
9. Десет двойки краниални нерви.
10. Разделно полови; двойни полови жлези; яйце- и семепроводите се отварят в клоака; яйцеживораждащи или живораждащи; пряко развитие; вътрешно оплождане.
11. Мезонефросни бъбреци (вж. Отделителна система).

Произход и еволюция
Най-древните останки от хрущялните риби са намерени в морски отложения от късен силур и началото на девон (преди около 420 млн. г.). Тази група риби са били и са останали предимно морски, а някои съвременни видове живеят в прибрежните води на тропичниите области и навлизат в големите реки на Африка, Азия и Южна Америка на 200 - 300 km от устието. Един вид живее и се размножава в сладките води на езерото Никарагуа (Средна Америка). В началото на юра от тях произлезли скатовете. През дългото си съществуване акулите са запазили хищническия си начин на живот.

Клас 2. Костни риби – Osteichthyes

Характеристика

1.Скелетът повече или по-малко вкостен. Опашката най-често хомеоцеркна (вж. Поясчета и крайници при рибите – единични плавници).
2.Кожата покрита с три типа люспи: ганоидни, циклоидни или ктеноидни. Понякога тялото голо.
3.Наличие на гръдни и коремни двойни плавници с хрущялни или костни опорни лъчи.
4.Хрилните дъги покрити с общо хрилно капаче.
5.Плавателен мехур често присъства, свързан или несвързан чрез канал с хранопровода.
6.Черепната кутия добре развита, покрита с кости.
7.Сърцето представено от едно предсърдие, една камера; четири аортни дъги.
8.Оплождането при повечето външно. При вътрешното оплождане ролята на копулационен орган изпълнява изменена част на аналния плавник, а не на коремния плавник, както това е при акуловите.

Произход и еволюция
Съвременните костни риби наброяват над 25 000 вида. Обединени са в 35 разреда и 409 семейства. Повечето от по-големите систематични категории имат дълга история на развитие. Като се има предвид, че най-древните им представители са си приличали много, то става ясно и затруднението по определяне на техния точен път на еволюция и произход. Нека отбележим, че родствените връзки между изкопаемите и съвременните форми се основават на устройството на опашния плавник и особеностите в челюстите и глътъчния апарат. Някои автори считат, че на базата на нови изследвания, скоро ще настъпят съществени изменения в класификацията на костните риби. Независимо от всичко, ние ще се опитаме да изложим нещата така, както те се приемат от повечето автори в днешно време.
По отношение на произхода на костните риби би трябвало да се обърнем към една забележителна малка група, появила се през девон (преди около 410 млн. г.) – Acanthodii. Това са били дребни риби, появили се даже преди плакодермите. Останките им са представени в долнодевонски речни отложения, но отделни техни фрагменти са намирани даже в силурски утайки. Тялото им е било покрито с костни пластинки и люспи. Вкостени са били и много части от вътрешния скелет. Двойните плавници са имали опора от доста дебели шипове. Притежавали са и допълнителни, по-малки двойни плавници. Опашният плавник е бил близък до този на акуловите . Основавайки се на своеобразните двойни плавници при акантодиите, някои автори не приемат тази група като предтеча на истинските костни риби. Както се вижда, въпросът за произхода на Placodermi, Chondrichthyes и Osteichthyes остава открит. Независимо от всичко, трябва да приемем, че първите истински Osteichthyes са намерени в девонските утайки, като по този начин те са се появили по-рано и са по-стари от акуловите. Към средата на девон (преди около 390 млн. г.), а и през следващите периоди те са били господстваща група в сладките води. Изказва се предположението, че са имали бели дробове и благодарение на тях са могли да преживеят периодичните засушавания по време на девон. По-късно тези бели дробове се превърнали в плавателен мехур.
Независимо от оживените спорове, сега за сега, ще поделим костните риби на три подкласа (виж класификацията).
Условия за живот и биологични прояви на рибите



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гръбначни животни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.