Гръбначни животни


Категория на документа: Биология



Общата повърхност на земното кълбо е около 510 млн. km2. От тях 361 млн. km2, т.е. 71% са покрити от водите на Световния океан. Освен това, около 2,5 млн. km2 или 0,5% от площта на земното кълбо се падат на вътрешните водоеми. Рибите са заселили почти всички водни басейни – от 6 000 m. над морското равнище, до 7 000 m. дълбочина. Естествено е, че условията за живот в различните води са различни и всеки вид чрез своите популации е осигурил своето съществуване при едни или други условия. Независимо от всичко, освен приспособленията, за които ще стане дума по-късно, рибите притежават две общи черти за живот във водата. Първо, те имат хриле, чрез които дишат, и второ, крайниците им са плавници, които подпомагат движението във водата.
Рибите, в екологично отношение се поделят обикновено на 4 групи – морски, сладководни, проходни и полупроходни.
1.Морски риби (пелагични и придънни). Целият им жизнен цикъл преминава в морето. Такива са селдите, скумриите, акулите, скатовете и др. Морските риби се поделят на о к е а н с к и, живеещи в повърхностния слой на откритите части на океана (много летящи риби, тунци и др.), н е р и т и ч е с к и, населяващи прибрежните морски води (повечето спарови, попчета, писиеви и др.) и дълбоководни или а б и с а л н и.
2.Сладководни риби (речни, блатни и езерни). Те живеят само в сладки води и като правило в солени води не се срещат. Такива са каракудата, щуката, линът, речната пъстърва, мряната и др. Сладководните риби се поделят на: р е о ф и л н и – приспособени към живот в течащи води (пъстървата, тлъстакът и др.), и л и м н о ф и л н и – приспособени към живот в стоящи води (каракуда, лин и др.). От своя страна както едните, така и другите се разделят на пелагични, придънни и дънни.
3. Проходни риби. За размножаване тези риби преминават от морето в реките или обратно. Такива са есетровите, змиорките, сьомгата, карагьозът и много други.
4. Полупроходни риби. Живеят в долните течения на реките или в полусолените части на морето в предречните устия, но за размножаване и зимуване се придвижват нагоре по течението, ако са речни, или навътре в морето, ако са морски. Такива са шаранът, сомът, щуката, различни видове попчета, писията, морският кефал, атерината и др.
Температура. Температурата на водата е от първостепенно значение за живота на рибите. Както и останалите пойкилотермни животни (с непостоянна телесна температура), активността на рибите се намира в тясна зависимост от температурата на обкръжаващата среда. При повечето риби температурата на тялото се различава от температурата на околната среда с 0,5 - 1,0С. Различните видове риби могат да живеят при най-различни температури. Най-високата температура (52С) понася рибката Ципринодон (Cyprinodon macularius), която се среща в термалните води на Калифорния. От друга страна каракудата и черната рибка (рибка от блатата на Чукотския п-в и Аляска) издържат даже и на минусови температури при условие, че телесните им течности не замръзват. Някои риби са приспособени към определени, обикновено тесни, температурни амплитуди (стенотермни), а други търпят промяна на температурата в широки граници (евритермни). Резките промени в температурата понякога водят до масова гибел на рибите.
Светлина. Светлината играе както пряка, така и косвена роля в живото на рибите. Чрез зрението те улавят храната си, ориентират се в рибните стада и спрямо околните предмети.
Малко риби са се приспособили към живот в пълна тъмнина в пещерите, в артезианските води и на големи дълбочини.
Развитието на орган на зрението при дълбоководните видове риби, живеещи в пълен мрак на дълбочина под 1500 m, е свързано с това, че много дълбоководни видове излъчват светлина. Светенето при дълбоководните животни е обичайно явление. Около 45% от рибите, живеещи под 300 m, притежават светещи органи.
Какво е биологичното значение на светещите органи още не е напълно изяснено, но е ясно, че при отделните видове то е различно. При едни служи като примамка, а при други - за ориентиране и за събиране на двата пола през размножителния период.
Звук. Друг интересен въпрос е как рибите чуват. Те възприемат както механични, така и инфразвукови колебания. Водният ток, механичните и ултразвуковите колебания с честота от 5 до 25 херца рибите възприемат с органите в страничната линия, а колебанията от 6 000 до 13 000 хил. херца – чрез долната част на слуховия лабиринт.
При възприемане на звука съществено значение и плавателният мехур, вероятно изпълняващ ролята на резонатор.
Рибите не само възприемат звука но и сами издават звуци. Органите за това са различни. При много видове като такъв орган служи плавателният мехур, снабден със специална мускулатура. Сомовете издават звуци чрез лъчите на гръдните плавници в комбинация с костите на раменния пояс. Други видове издават звуци с глътъчните и челюстните зъби.
Характерът на издаваните звуци е твърде различен. Той наподобява барабанене, хъркане, хриптене, вой и свирене. Поделя се обикновено на биологичен, имащ приспособително значение, и механичен, издаван при движение на рибите, хранене, ровене в грунта и др. Приспособителното значение на звуците е различно. Те се издават или по време на размножителния период, като служат за привличане на двата пола, или по време на хранене, или пък биват защитни.
Един и същ вид риба може да издава различна по сила звуци. Различни са и звуците, издавани от мъжките и женските индивиди. Различен характер имат и звуците, издавани от младите и възрастните индивиди.

Всичките тези особености и различната реакция на рибите към звука се използват успешно при улова на някои видове.
Електричен ток. Много видове риби имат електрични органи и могат да акумулират електричество. Произвежданите от тях електрични разряди биват два типа – силни, служещи за нападение или отбрана, и слаби, имащи сигнално значение.
По характера на реакцията на рибите към електричен ток се различават три фази:
І фаза. Попадайки в полето на действие на електричния ток рибата проявява безпокойство и ориентира тялото си успоредно на направлението на тока.
ІІ фаза. Рибата се обръща и плува към анода.
ІІІ фаза. Галванонаркоза и смърт. Това се дължи на образувалият се в кръвта на рибата под действието на електричния ток ацетилхолин, действащ като наркотик. В резултат на неговото действие дишането и сърдечната дейност на рибата се нарушават и настъпва смърт.
Движение. Водата е около 1000 пъти по-плътна от въздуха и при движението си рибите трябва да преодоляват нейното съпротивлението. Скоростта, с която те се движат, зависи от формата на тялото и устройството на плавниците им. По формата на тялото рибите се разделят на няколко типа: торпедовидни – най-добрите плувци, обитатели на свободните води (тунци, паламуд и др.); стреловидни – близки до торпедовидните, но тялото е по-източено и единичните плавници са изтеглени назад (зарган и др).; странично сплеснати – този тип силно варира; змиевидни – силно източено тяло, напречното сечение почти кръгло, обитатели на обраслите води (морски игли, змиорки и др.); кълбовидни – кълбовидно тяло със слабо развит опашен плавник (риба луна и др.); плоски – гръбокоремно сплеснато тяло (скатове, манта и др.). Всички тези типове са свързани помежду си с преходни форми.
Основна двигателна функция при движението на рибите изпълнява телесната и опашната мускулатура. Рибите се движат чрез вълнообразно извиване на тялото в посока отпред назад. Важно значение за придвижване на рибата напред има опашното стъбло (от аналната до опашната перка). С ударите вляво и вдясно се дава допълнителен тласък на тялото напред. Двойните плавници изпълняват ролята на кормило и стабилизатори, а единичните (гръбният и аналният) подпомагат вертикалните движения на рибата.
За намаляване на съпротивлението на водата голямо значение има освен формата на тялото има и слузта, която го покрива. Скоростта, с която рибите се движат, зависи от големината на рибата, дали рибата се движи поединично или в стадо (в стадо рибите се движат по-бавно), дали гони плячка или не и др.
Повечето риби се движат със скорост 2 - 6 km/h. Най-добрите плувци сред акулите (синята, тигровата и др.) плуват с 30-40 km/h. Пасажите от тунци се движат със скорост 20-25 km/h, като на моменти достигат до 90 км/час, а рибата меч при атака на плячката достига до 110-130 km/h. При много видове добри плувци температурата на тялото се повишава и може да превиши температурата на водата с 8 до 10 С.
Във връзка с плуването стои въпросът и за способността на рибите да се държат на повърхността на водата или да се спускат на дълбочина. На първо място това става чрез плавателния мехур, който води началото си от предния край на хранопровода. При някои риби (селдови, шаранови и др.) тази връзка се запазва чрез канал – ductus pneumaticus, а при други (бодлоперкови, трескови и др.) тя се прекъсва. При бързо спускане в дълбочина или при издигане от плавателния мехур се отделят за кратко време излишните газове. Това личи от пукащи се мехурчета на повърхността на водата.
При рибите се появява и Странична линия (Linea lateralis) която е характерна и за ларвите на земноводните и възрастните земноводни, които живеят във водата. Чрез нея те се ориентират за движението и вибрациите на водата около тях. Изглежда, визуалните усещания при тези животни остават на второ място. При рибите тя се намира от двете страни на тялото и преминава по цялата му дължина. Външно тя прилича на пунктирана линия, като отделните точки са отвори върху люспите, които водят в надлъжно разположен широк канал. В основата му се намират рецепторните органи. Това са т.нар. невромасти, които представляват струпване на чувствителни клетки, подобни на вкусовите папили. Всяка клетка притежава израстък – власинка. Власинките са покрити с желеподобна маса, секретирана от самите клетки. Тази маса, наречена купола (cupola), трепти от налягането на околната вода и предава информацията на разклонения на блуждаещия нерв.
Дишане. Водата непрекъснато навлиза през устата, облива хрилните пластинки и излиза през отворите на хрилните капачета или хрилните цепнатини при акуловите. Усвояването на кислорода става чрез осмоза и дифузия в хрилните пластинки, които са обилно наситени с кръвоносни капиляри. В същото време става и освобождаването на въглеродния диоксид. Някои риби, като херингата, скумрията и др., които имат голяма потребност от кислород, държат устата си непрекъснато отворена и така, при бързото плуване, водата минава като струя през хрилете.
Важно качество на водата като среда на живот са разтворените в нея различни газове и преди всичко на кислород. Поемането на кислород от рибите става както през хрилете, така и чрез кожата, плавателния мехур и червата. Освен кислорода съществено значение за рибите имат и други газове. СО2 в сравнително неголеми количества предизвиква гибелта на рибите. Количеството на СО2 във водата се намира в пряка зависимост от количеството на водородните йони. С увеличаване на киселинността на водата се намалява интензивността на газовата обмяна.Особено важно също така е и съдържанието във водата на някои отровни газове – сероводород, метан и др. Създадат ли се условия за образуването им, водата става негодна за живот.

По отношение потребностите от кислород рибите се поделят на две основни групи – оксифили и оксифоби. Оксифилите се нуждаят от голямо количество кислород. Типични примери от нашата ихтиофауна са балканската пъстърва, главочът и др., които живеят в студени води, богати с кислород. Оксифобните (шаран, каракуда, лин и др.) живеят при силно понижено съдържание на кислород. Високото съдържание на кислород за такива риби предизвиква "“кислородна наркоза".
Като допълнителни дихателни органи някои риби използват плавателния мехур, кожата и червото.
Водно-солева обмяна. Рибите са се приспособили да живеят във води с различна соленост. Повечето риби, както сладководни, така и морски, могат да понасят много малки отклонения от солевата концентрация на водата. Това са т.нар. стенохалинни риби (гр. stenos – тясно, и hals - сол). Съществува обаче и друга група риби (около 10% от всичките), които могат да сменят сладката със солена вода и обратно. Тези риби се наричат еврихалинни (гр. eurys – широко, и hals - сол). Извънредно важен момент, обуславящ възможността на рибите да се приспособяват към живот във вода с различна соленост, е пълното постоянство на вътрешната им среда. Това се постига с развитието на различни осморегулаторни приспособления, регулиращи осмотичното налягане в телесните течности.
Хранене. По- голямата част от живота си рибите прекарват в търсене на храна и хранене. По отношение на естеството на храната рибите се поделят на три основни групи: растителноядни, животноядни и всеядни. До голяма степен тази подялба е условна, тъй като през различните възрасти някои риби менят естеството на храната си или имат смесен режим на хранене. Растителноядните риби са сравнително малко и то сладководни видове. С висши растения се храни белият амур а с планктонни водорасли - белият толстолоб. Растителноядните риби имат значително по- дълго черво, отколкото хищните. При шарана например, който се приема като всеядна риба с преобладаване на растителната храна, то е 9 пъти по- дълго от дължината на тялото.
Най- голяма е групата на животноядните риби. От своя страна те може да се поделят на мирни и хищни. Мирни са зоопланктоноядните и бентосоядните. Хищните риби в повечето случаи гонят своята плячка. Това са риби на откритите води. Такива са акулите, леферът, паламудът и много други. Риби като щуката, сомът и др. дебнат своите жертви. Всички имат добре развити зъби, които служат за задържане на плячката. Рибата пила и рибата пилонос използват мечевидния си орган, с който убиват жертвите си.
Групата на всеядните риби обхваща не много видове. Такива риби използват както растителна, така и животинска храна
Според разнообразието на храната, която рибите приемат, те се делят на: еврифаги - поемащи разнообразна храна, стенофаги - поемащи ограничен асортимент храна и монофаги - поемащи еднообразна храна.
С разнообразието на поеманата храна е свързано и устройството на устата. Устройството и функцията на устния апарат силно варира и може да бъде обединен в няколко типа:
1. хватателна уста – голяма, с остри зъби по челюстите, а понякога и по небните кости (сом, щука, и др.);
2. уста като вендуз – челюсти няма (миксини, миноги);
3. всмукваща уста – във вид на тръбичка, без зъби (морски игли);
4. раздробяваща уста – с мощни зъби, служещи обикновено за раздробяване на черупките на различни безгръбначни – мекотели, бодлокожи и корали;
5. планктоноядна уста – обикновено голяма, с малки или без зъби (селди, някои шаранови и др.);
6. уста при някои растителноядни – разположена напречно отдолу, с остър долен край (скобар).
От естеството на храната зависи не само устройството на устата, но и нейното разположение. Устата може да бъде горна – лежи над оста на тялото, крайна – лежи по оста на тялото, и долна – разположена от долната страна на главата.
Окраска. При повечето видове окраската е криптична – прави рибата слабо забележима. Обикновено се приемат следните основни типове окраска, които са и приспособления към определени условия на местообитанието. Пелагична окраска – синкав или зеленикав гръб и сребристи страни и коремче. Свойствена е за рибите на откритите води. Растителна окраска – кафяво-зеленикав или жълтеникав гръб и обикновено с напречни ивици на страните. Тази окраска е характерна за рибите, живеещи сред растителност или коралови рифове. Дънна окраска – тъмен гръб и страни и светло коремче.
Известно е, че рибите могат да изменят окраската си в зависимост от цвета на грунта. Какъв е механизмът на това явление още не е известно, но е установено, че той е свързан с цветовото дразнене на очите.
Размножаване. Важен момент от развитието на рибите е тяхното размножаване. То е свързано с редица особености във връзка със средата, в която живеят. За разлика от сухоземните животни, повечето видове изхвърлят половите си продукти във водата, където става оплождането и развитието. При малко видове оплождането е вътрешно. В тези случаи се срещат два варианта: 1. вътрешно оплождане с външно развитие; и 2. вътрешно оплождане с вътрешно развитие. По-голяма част от рибите са разделнополови, но при някои морски костурови (сем.Serranidae) и морската каракуда (сем.Sparidae) се наблюдава хермафродитизъм. Половите продукти в двете жлези (мъжката и женската) узряват по различно време и по този начин се избягва самооплождането.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гръбначни животни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.