Хидробиоценози. Основни характеристики. Плеусталът като местообитание. Плеустон и неустон.


Категория на документа: Биология


4. Хидробиоценози.Основни характеристики .Плеусталът като местообитание .Плеустон и неустон.
Водното съобщество е съвкупността от популации ,взаимодействащи по между си,заобиколени от пространство ,с по-слаби взаимодействия с популации извън извън съобществото (напр.взаимодействие м/у планктон и бентос.)Има най-различни критерии за разграничаване на съобществата.Функционален критерии -разграничаване на съобществата според тяхната трофност. Напр.разглеждане на една популация и нейните взаимодействия със заобикалящите я продуценти ,редуценти и консументи,но при някои съобщества няма консументи има само продуценти и редуценти.както е при нектона .При някои съобщества се набл. адаптация на популацията ,теиз начини на адаптация дават възможност да се разграничат водните съобщества.Водните съобщества представляват съвк. От популации,свързани със взаимодействия,притежават сходни или еднакви начини на адаптация и населяват едно местообитание.
Плеусталът се обитава от плеустон и неустон.Пелагиалът от планктон и нектон,а бенталът от бентос.Някои автори свързват понятията плеустал и пелагиал в общото понятие пелагон.Съобществата се изучават и анализират с различни характеристики ,напр.Видова структура ,която дава представа за броя и и характера на популациите,които влизат в състава на съобществата ,както и подредеността и йерархията в съобществото,чрез количествени съотношение мевду отделните популации.Видовото богатство е динамична характеристика на съобщ.изменя се в зависимост от условията на средата,а такова условие е денонщна,сезонна,годишна динамика на факторите във времето.Някои популации извършват миграции в рамките на денонощието.Изменението на видовиа състав по място:напр.в една река в различните течение -горно долно и средно се сре6тат различни видове популации,Подредеността на съобщ. вкл. определена численост на популациите или отделните видове.така се отчита видовото разнообразие.Някои видове силно доминират над други и те определят структурата на съобществото.Друга характеристика е размерната характеристика-тя е формирана от размерите на представителите на отделните видове,колкото е по-голям размера на една популация толкова е по-голям жизнения потенциал на популацията,ниска интензивност на метаболизма и по-ниска репродуктивност и обратното.Друга характеристика е пространствената структура-свързана е с разпределението на отделните популации,взависимост от факторите на местообитанието(хидростат.налягане)Трофична структура на съобщ.-различни популации в зависимост от типа хранене-събиращи,филтриращи,смучещи и др.Когато се характеризира съставът на обществото,организацията и начина на живот,се използва понятието съобщество,ако се характеризират процесите свързани с преноса на енергия се използва понятието биоценоза.Има няколко концепции на съобшеството.Първта е концепция за суперорганизма,съобществата се възприемат като един суперорганизъм,който притежава качества и организация,които са характерни за всяка една от съставящиъе го популации.Еднос съобщ.реагира мнг различен начин от начина по който реагира една негова отделна популация самостоятелно.Целта е да е поддържа стабилността на това съобщество и да се извършват основните процеси.Така съобщ,успава да асимилира неблагоприятните въздействия,които биха били пагубни ако влияят само върху една отделна негова популация.Недостатъците на тази теория е ,че придобитите качества нямат собствен геном и не могат да се възпроизвеждат. Втората концепция е индивидуалистичната-според нея отделните популации в съобщ.не си взаимодействат и само условиата на средата определят какви и кои популации ще се открият в съотв. съобщ. Такова съобщество вкл. случайно попадналите популации и само успелите да преживеят става участници в рова съобщ.Третата концепция е хабитатна (дарвинастична) тя не възприема адаптацията на популацията в хода на еволюцията , а приема че популациите чрес своите взаимодействия създават условия за своето съществуване и в последствие и адаптация към тези условия.
Плеустала като местообитание. Формира се на повърхността на водоемите и е ограничено от еластична ципа на границата между атмосферата и хидросферата.Неговата площ е 361млн.кв.км. и е развна на площта на всички водоеми на земята.Неговите условия са мнг специфични ,поради което неговите съобщ.са мнг ограничени.Характерна особеност е това .че той е под непосредствено въздействие на атмосферните условиа ,вследствие на което мнг от популациите изптват неблагоприятните условиа.Плеусталът е изложен директно на слънчевата радиация ,което е неблагопроятно .Положителното действие на радиацията е ,че тя допринася за по-бързото разграждане на някои органични частици на повърхността .Основна характеристика на плеустала е наличието на еластична ципа дебела около 10⁻⁷ см .,но тя е достатъчна за развитието на две съобщества в нея .Те се различават само по това дали тази ципа определя живота на съобществото.Съобществото на повурхността населява плеустала ,но животът му не зависи от нея-пплеустон.А обществото ,което зависи от тази ципа се нарича неустон.Плеустонът-единствният начин хидробионтите да се задържат на повърхността е да с апо-леки от водата.За тях основният принцип на адаптация е олекотяването на тялото чрез наличие на органи ,изпълнени с въздух и метаболитни газове.такива са всички плеустонни популации.Фитоплеустонът изгражда адаптация чрез така нар. Аеренхим(водна леща,воден мъх,дяволски орех и др.) ,а при някои листните дръжки са превърнати във въздушни камери .В континенталните стоящи сладки водоеми няма условияя за развитие на фитоппланктон, той е характерен за големите водоеми с голяма площ.В халосферата има мнг малко фитоплеустон (напр.само видовете от род sargassum )Зооплеустона за разлика от фитоплеустона е масово развит в халосферата ,но в тропичните части,където има безветрие и кръгово течение на водните маси.Приспособленията на зооплеустона са адаптични органи включващи въздух.(Phisalia,Siphonopfora.)Те имат пневматофори(асиметрични) ,които се издават извън водната повърхност.Др.представители са морски актинии,заднохрили охлюви (имат газово черво) и преднохрили охлюви (притежават жлеза ,лоято отделя в-во коагулиращо във водата и образува придатък шамандур).Неустон- зависят от повърхностната ципа ,използвайки я като опора и се разполагат над нея в атмосферата и се наричат епинеустон ,или под нея ,потопени във водата и само прилепват към ципата-хипонеустон.Тези представители използват явлението хидрофобия,като притежават хидрофобни органи или само части от тях ,образуват хидрофобни пластинки ,които само разтягат ципата без да я разкъсват.Такива са например ходилни крака на епинеустонните представители.Представителите на епинеустона са първаци,бактерии,микроводорасли.Някои епинеустонни водорасли имат немокряеми пластинки (Chrisophytaceae-те имат немокряемо краче ,водомерки ,коленболи и др.)Тези представители се срещат в сладководните стагнантни водоеми ,където повърхн.ципа е най-здрава,но понякога и в слаботечащи води.В халосферата се срещат само два рода Halobates u Heterobates ,които обаче имат сладководен произход.Хипонеустонът обаче има комбинации от хидрофобни и хидрофилни части и така успява да се прикрепи за еластичната ципа.Пример е охлювът Lemnea stegnalis .Има три групи представители на хипонеустона.Първата група обитават долната част на повърхн.ципа (първации ,бактерии и др) ,втората група са вторично водни дишат атм. въздух и обитават плеусталът когато трябва да поемат атм.въздух за дихателните си тръбици и кислород(ларвите на комарите)Третата група временно обитават плеъстала само когато трябва да се хранят (планария и др)значение на съобщ. в плеустала служат като хранителен ресурс за обитатлите от др.съобщества,усвояват орг.съединения които се намират в плеустала и увеличават видовоо разнообразие в това местообитание.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хидробиоценози. Основни характеристики. Плеусталът като местообитание. Плеустон и неустон. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.