Хидросфера-понятия и характеристики.разпределение на водните ресурси на планетата. халосфера и лимносфера. Зониране.


Категория на документа: Биология


3. Хидросфера: понятие и общи х-ки. Разпред на водата и водните ресурси. Кръговрат на водите. Хидросферата като екоситсема. Основни местообитания и съобщества. Халосфера и лимносфера- типове водоеми и зониране на пелагиала и бентала.
Хидросферата е водната обвивка на Земята разположена м/у атмосферата и литосферата (третата обвивка на Земята). Разпределена е на различни места- морета, реки, океани, езера, вечни снегове, ледници, подземни реки, пещерни езера. Намира се в тесен контакт с литосферата и атмосферата благодарение на кръговрата на водата. Баланса на хидросферата се опр количествено от 2 цикъла: Големия кръговр на водата, които се осъществява в халосферата. Чрез нагряването на слънчевите лъчи от повърхността на моретата и океаните в атмосферата се изпарява водата, която се връща обратно с валежи в/у океанската повърхност и Малкия кръговрат на водата които се осъщ в лимносферата. От сушата се изпаряват около 60хил км3, но в/у континента се връщат чрез валежи 95хил км3. Разликата се компенсира от приноса на големия кръговрат на водите. С други думи сушата получава от океана близо една трета от своя принос към планетарния кръговрат във формата на атмосферни валежи. Чрез повърхностния отток към моретата и океаните са изнесени огромни количества разтворени или суспендиращи в-ва, които са формирали специфичния минерален състав на морските води и дънните утайки.
Разпред на водата: водата покрива около 361 млн км2 (близо 71%) от земната повърхност. Водите в хидросферата се поделят според солеността на халосфера (океани, морета)и съд ад 97,61% от световните водни запаси, и на лимносфера (континентални води). Разпределението на световните водни запаси по Wetzel показва че малка част (3,6%) са сладки, пресни води, а от тях 2.08% във вечни ледове. Континенталните води покриват по малко от 2% от земната повърхност. Достъпните за човек водни ресурси (повърхностни и подземни води) са около 0,29% от световните запаси.

Хидросферата като еколог с-ма:
По отношение на хидробионтите, в зависимост от това каква част от индивидуалния им живот преминава в хидросферата се поделят на 2 групи: първично водни- техния жизнен цикъл протича изцяло във водна среда и вторично водни организми- имат воден начин на живот само в част от жизнения си цикъл (яйца, ларви,какавиди), а при др (напр насекоми, влечуги, бозайници като моржове, китове) целият жизнен цикъл протича във водна среда, но всички те са атмосферно дишащи животни. Като си взаимодействат с водната среда и пом/у си формират специф еколог групировка-хидробиоценоза, от тази гледна точка хидросферата се разглежда като хидроекосистема с многообразие на жизнени форми. Според Е. Зюс, биосферата представлява съвкупност от всички живи организми обитаващи др-те природни обвивки на Земята. Биосферата заема част от литосферата и изцяло обема на хидросферата. По късно В. Вернадски разширява представите за биосфера, като вкл не само живите организми, но и продуктите от тяхната жизнена дейност. Според него хидросферата може да се разгл като биокосно вещество- онази част от неживата природа (косно в-во), която е проникната от биосферата и се намира под постоянно въздействие на живите организми.
Местообитания и съобщества: Всеки водоем осигорява опр условия на съобществата. Граничната повърхност м/у атмосферата и хидросферата е плеустала, а съобществата плеустон- по леки от повърхността на водата и независими от повърхностната ципа, и неустона- зависещи от повърхностната ципа. Самата водна маса като местообитание е пелагиал- пелагични съобщества- планктон и нектон (активно плуващи). Границата м/у литосферата и хидросферата е бентала- съобщесва на дънните хидробионти-бентос. Хидробионтите и съобществата се намират в непрекъсната връзка и взаимодействие чрез обмяната на веществата във водната маса.
Халосфера- зониране на пелагиала и бентала:
Една от основните черти на халосферата е нейната непрекъснатост, която осигорява цялоста и. Тази водна маса е нар от Ю. Шокалски Световен океан, които се разделя от континентите на 4 отделни океана- Тих, Атлантически, Индииски и Северен ледовит океан. В периферните си области океаните се вдават в сушата и обр периферни или епиконтинентални морета. Връзка с океаните се осъществява чрез широки или тесни проливи (Черно, Червено, Средиземно море) или чрез островни вериги (Карибско, Охотско). Др морета се свързват широко с океана (Баренцово,Сев Бяло море и др).
Зониране на бентала: най външната част е шелф обикн на дълбочина до 200м, но има и изключения като Баренцово или Охотско море. Това е изкл богата и продуктивна зона. Над нивото на водата се разп сравнително тясна ивица на пясъчния или скалист бряг, които сеоблива периодично от вълните-супралиторал. Населява се някои амфиподи, мекотели, скални лишеи и др има също така и временни обитатели. Зоната на границата м/у макс прилив и макс отлив се нар литорал етаж на същинския бряг. Най х-но е периодичното заливане и осушаване на дъното, което води до рязка промяна в темпер и пр., към които са адаптирани неголям бр видове. При морета с неясно очертани приливно отливни явления, като Ч.море, Балтииско и др този етаж се обозначен като псевдолиторал. Зоната м/у литорала и долната граница на водораслите се нар сублиторал. Обуславя се с огромно видово разнообразие. Откирват се представиели на всички групи хидробионти. Континенталния склон или батиалната зона са на дълбочина до 1700м. Поради отсъствие на светлина няма фотосинтезиращи организми. Живот свят е сравнително беден. Същинското дъно или абисобенталната зона се намират огромни подводни планини, които могат да играят роля на бариера за прониквантео на хидробионтите в разл части на океанското дъно. Фауна е изкл оскъдна, ограничаващ фактор е бедноста на хранит в-ва. Осн източник са орг остатъци от мъртви организми на планктона и нектона. Дъното е покрито с финна органична тиня. Част от живот свят има реликтов произход. По разломните дъги в периферията се намират дълги и тесни океански падини- ултраабисална зона.
В хоризонтален план океана се дели на следните зони: неритична зона която обхв ивицата разпределена над шелфа до равнището на склона. Масово развитие на пелагични и бентосни хидробионти. Отличава се със съществена динамика на вдоните маси. Океанска зона която обхв вътрешността на морето и океаните и е разп над континенталния склон и същинското морско дъно. Приливните отливи липсват или са мн слаби. Отличава се с относително постоянство на температурите. Осн съобщества са пелагичните и плеустон. Тази зона е бедна на организмов свят и се нар често "морска пустиня"
Във вертикално отношение пелагиала на халосферата се поделя на няколко зони: 1.Епипелагиал повърхн (еуфотична зона) пелагична зона до 200м, добре проницаема за светлина. Свързва нерестичната зона и континенталния шелф на дъното. Епипелагиала е изкл динамична зона. Тук се установяват максимални амплитуди в периодичните и непериодични колебания на осн средообразуващи фактори (темпер, свтел и пр.) поради това видовото разнообразие е голямо. Характерно е развитието на микроводораслите и трофично свързаните с него зоопланктон и нектон. 2.Мезопелагиал дълбочина 500-1000 (дисфотична зона) в нея прониква ограничено колич светлина. Обилието на планктона е значително по малко, но създава условия за изхрнване на мн нектонни хидробионти. Мезопелагиала се разполага в/у прехода м/у континенталния шелф и склона. 3.Дълбоководна зона поделя се на батипелагиал и абисопелагиал. Условията за живот са статични. Характеризира се с пълна липса на светлина, поради което зоната се опр като афотична. 4. Ултраабисопелагиал или още хадал. Въпреки високото хидростатично налягане тук се регистрират някои нектони и мн мали колич зоопланктон.
Лимносфера-зониране на бентала и пелагиала: към лимносферата спадат езерата, които са стагнали водоеми. Х-но е липсата на насочено постъпателно движение на водните маси. Водата не протича, а се задържа. Естествените стагнални водоеми са езера и блата, а изкуствените са язовири, водохранилища, рибовъдни стопанства. Като всички те са постоянни водоеми. Временни(телми) са например локвите. Зониране на бентала: крайбрежната част се нар литорал, тя е плитка. Сублиторал (езерен склон) краят му се намира където свършва Висшата водна растителност и, където свършва светлината. Повечето езера имат само тези 2 зони. Профундал е същинското дъно-в него не са налични продуценти. В хоризонтална посока пелагиала се дели на крайбрежна зона и пелагична. Според температурния фактор езерото се разд на епилимнион, металимнион и хиполимнион.
Реките са течащи водоеми, в които има насочено поступателно дв-е на водни маси, породено от гравитац сили. Формират се лотични екосистеми. Осн водоем е реката, но също и ручеи, бързеи. Изкуств течащи водоеми са каналите. Дъното в крайбр част на водоемите е нарича рипал, след което речен склон- субрипал, най дълбоката част на речното корито е медиала. Поради постоянното дв-е на водните маси пелагиала не може да се зонира в ширина и дълбочина, тъй като условията са изравнение. Речното течение се дели на горно, средно и долно. Подземните местооб- стигал са мн разнообр. Формирани са в дълбочина на пясъчните плажове м/у песъчинките или скалните частици. Обединени са с понятието интерстициал. Местообитанията под речното дъно се нар хипореал. Към стигала спадат езерата и реките в пещерите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хидросфера-понятия и характеристики.разпределение на водните ресурси на планетата. халосфера и лимносфера. Зониране. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.