Хранене на растенията с фосфор – усвояване, съдържание, функции, признаци на недостиг и излишък


Категория на документа: Биология




Тема: Хранене на растенията с фосфор - усвояване, съдържание, функции, признаци на недостиг и излишък.

Единствен източник на фосфор за растенията е почвата и е един от относително най-редките елементи в земната повърхност. Попълване на запасите му в почвата става с промишлени фосфорни и органични торове.
Усвояване
От соли на ортофосфорната киселина, ограничено от соли на метафосфорна, пирофосфорна, полифосфорна киселина и от органични фосфорни съединения.
Основно се усвоява като Н2РО4- и НРО42-. При слабо кисела реакция, подходяща за отглеждане на повечето култури най-разпространен и усвоим е Н2РО4- и и в по-малка степен НРО42-.
РО43- няма практическо значение, образува се при силно алкални условия при които няма развитие на растения.
Микоризни гъби спомагат адсорбирането на фосфатни йони и ги транспортират към корените.
В растенията Р запазва окислената си форма и се транспортира от корена към надземните органи главно в йонна форма.
Реутилизира се.
Съдържание:
Общо съдържание: 0,2 - 0,5 % Р2О5.
Участва в нуклеинови киселини (ДНК и РНК), фитин (калциево-магнезиева сол на фитиновата киселина), лецитин, захарофосфати, фосфатиди.
Среща се като неорганични фосфати (Н2РО4- и НРО42-) свързани с калиеви, натриеви, калциеви и магнезиеви катиони. Те преобладават във вегетативните органи над органичните фосфати, докато в семената са 4 - 5 % от общия фосфор.
Най-големи консуматори на фосфор са люцерна, домати, главесто зеле.
Фосфорът се усвоява по-интензивно в началните фази на вегетацията с най-висок темп през периода на максимален растеж.
Фосфорни торове да се внасят преди сеитбата (разсаждането) на културите поради слабата подвижност на Р в почвата.
Във фаза узряване фосфорът се придвижва от вегетативните към репродуктивните органи (класове, плодове), следователно голяма част от изнесения фосфор не се връща в почвата.
Културите с къс вегетационен период и слабо развита коренова система да се торят с предимство в практиката.
Функции:
- регулира енергийния потенциал в растенията (съхранява, пренася и освобождава енергия в клетките посредством АТР и АDP).
- участва в деление на клетките, фотосинтеза, дишане, биосинтез на въглехидрати, белтъци, мазнини и други органични съединения, в ензими.
в пренасяне на биологична информация и предаване на наследствените белези (нуклеинови киселини и нуклеопротеиди).
- захарофосфатите във фотосинтезата, дишането и взаимното превръщане на въглехидрати са метаболитния движещ механизъм на клетките.
- фосфолипидите регулират пропускливостта на клетъчните мембрани и метаболизма на клетката.
- фосфорът стимулира растежа на кореновата система в дълбочина, което се отразява благоприятно върху сухоустойчивостта на растенията.
- ускорява развитието на културите.
- съкращава стерилния период т.е. младенческата възраст при овощните култури.
- ускорява зреенето на семената и плодовете.
- спомага за образуване на по-стегната структура на растителния организъм, намалява хидрофилността на листата (обратно на азота), с което спомага за увеличаване на устойчивостта на растенията към болести и неприятели.
- увеличава студоустойчивостта на растенията, което се дължи на повишено съдържание на разтворими въглехидрати в клетъчния сок и понижаване на точката на замръзване на растенията.
- коригира неблагоприятните последици от прекомерното азотно торене като предпазва житните култури (пшеница и ечемик) от полягане, подобрява съотношението между зърното и сламата, предотвратява натрупването на небелтъчни азотни съединения в кореноплодите на захарното цвекло и семената на пивоварния ечемик.
- оказва благоприятно влияние върху качеството на продукцията като повишава захарното съдържание на плодовете и зеленчуците, съдържанието на скорбяла в картофите и на мазнини в слънчогледа, здравината , дължината и тънкостта на влакното при памука, лена и конопа, ароматичността на тютюна и други.
Недостиг:
При умерен недостиг листата постепенно стават тъмнозелени. Намалява се продуктивността, забавя се цъфтежът и узряването на плодовете и семената.
При по-силен недостиг по периферията на листата се появява ивица с червено-виолетово оцветяване, която се разпростира от върха към основата на листната петура. Постепенно тя обхващат целия лист, който се завива, а засегнатите тъкани отмират. Растенията придобиват бронзов и пурпурен оттенък, поради относително повишено съдържание на захари, стимулиращи образуването на антоциан.
Недостигът на неорганични фосфати предизвиква нарушаване на азотната обмяна и намаляване поглъщането на амониевите йони от корените на растенията.
Характерни признаци на недостиг на фосфор по надземните органи трудно се наблюдават в съвременното земеделие.
При пшеница, ечемик, царевица признаци могат да се наблюдават при много силен недостиг и съдържание на подвижни фосфати в почвата под 3 mg/100 g почва.
Излишък:
При обилно фосфорно торене се предизвиква луксозно хранене на растенията и натрупване на фосфор главно във вегетативните органи. Това може да доведе до по-високо съдържание на фосфор в сламата на житните, отколкото в зърното, което се явява защитна реакция на растението към прекомерно високо съдържание на Р и предпазва семената от съществени нарушения. Когато притокът на фосфор от външната среда се преустанови фосфатите се реутилизират.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранене на растенията с фосфор – усвояване, съдържание, функции, признаци на недостиг и излишък 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.