Изразяване отношения на обусловеност (причинност в широкия смисъл) в българското сложно изречение


Категория на документа: Биология


Класификация на сложните изречения

Сложните изречения се класифицират въз основа на два свои признака:
* броят на простите изречения, от който се изграждат;
* и начина, по който се осъществява връзката между простите изречения;

Според броя на простите изречения, сложните биват двукомпонентни и многокомпонентни. Двукомпонентните сложните изречения се състоят от две прости изречения, а многокомпонентните - от три или повече прости изречения.

Най-съществените черти на сложните изречения обаче са съсредоточени в двукомпонентните сложни изречения, за това в синтетичните трудове по синтаксис на тяхната специфика се отделя значително повече внимание.

Връзката между простите изречения в рамките на сложното изречение може да се осъществи с помощта на съюзи или без помощта на съюзи. В зависимост от този им признак сложните изречения се разпределят в две групи: съюзни сложни изречения и безсъюзни сложни изречения

Съюзните сложни изречения биват два вида според средствата за връзка между съставящите ги прости изречения: сложни подчинени и сложни съставни. Връзката между простите изречения в сложните съчинени изречения се осъществява с помощта на съюзи, които могат да свързват еднородни части в простото изречение, а връзката между

простите изречения в сложните съставни изречения се осъществява с помощта на останалите съюзи (подчинителни съюзи).

Между простите изречения в сложните съчинени изречения съществуват отношения на синтактична равноправност, а между простите изречения в сложните съставни изречения - отношения на синтактична неравноправност, т.е. едни от простите изречения са независими в синтактично отношение, а други са зависими.

Граматически израз на тези отношения са съюзите, които свързват простите изречения. Съчинителните съюзи уреждат равноправни синтактични отношения между простите изречения, а подчинителните съюзи- неравноправни синтактични отношения, т.е. отношения между главни прости изречения и подчинени прости изречения. Съчинителните съюзи не спадат съм лексикално-граматическия състав на нито едно от простите изречения, а подчинителните съюзи винаги са част от лексикално-граматическия състав на подчиненото изречение, чийто синтактични отношения изразяват.

При сложните съставни изречения подчиненото изречение е зависимо от главното изречение и в смислово отношение. То в едни случаи бива пояснение на част от главното изречение или на цялото главно изречение, а в други случаи изпълнява синтактичната функция на част от главното изречение.

Главния признак, който трябва да се взима под внимание при разграничаването на главното от подчиненото изречение, е мястото на подчинителния съюз. Простото изречение, което съдържа в лексикално-граматическия си състав подчинителен съюз, е подчинено.
И обратно: простото изречение, което не съдържа в лексикално-граматическия си състав подчинителен съюз, е главно.

Безсъюзни сложни изречения. По традиция в българската синтактична литература безсъюзните сложни изречения се разпределят между сложните съчинителни и сложните съставни изречения - според смисловите отношения между простите изречения.

Ако тези отношения допускат появата на съчинителен съюз между простите изречения, сложното изречение се определя като съчинено.

А ако смисловите отношения допускат появата на подчинителен съюз между простите изречения, сложното изречение се определя като съставно.

За пръв път в българската синтактична литература К.Попов отделя безсъюзните сложни изречения от групата на сложните съчинени изречения и от групата на сложните съставни изречения и ги обособява в самостойна група. Той намира, че тези единици на свързаната реч "имат достатъчно диференциални и функционални признаци, за да се отделят" като самостоятелен тип изречения.

Разглеждането на безсъюзните сложни изречения ту като съчинени, ту като съставни в зависимост от възстановения съюз създава условия за допускане на субективизъм при квалификацията им. Нерядко едно и също безсъюзно сложно изречение може да се отнесе както към сложните съчинени изречения, така и към сложните съставни изречения.

Става ясно, че "разпределянето" на безсъюзните сложни изречения между групата на сложните съчинени и групата на сложните съставни изречения не се опира на здрава синтактична основа. Защото границата между безсъюзните сложни съчинени изречения и безсъюзните съставни изречения е твърде лабилна и непостоянна. Това обстоятелство се дължи на факта, че в тези полипредикативни синтактични единици липсват съюзи, които да означават ясно синтактичните отношения между простите изречения. Ето защото безсъюзните сложни изречения трябва да се разглеждат като самостойна група сложни изречения, чиято класификация и характеристика се опира не на синтактичните отношения между простите изречения, а на други техни признаци.

БИБЛИОГРАФИЯ:

[1]. Недев, Ив. Синтаксис на съвременния български език. С.,1992.[2]. Помагало по синтаксис на българския език.

Съст.: Ст. Брезински. С., 1988

??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изразяване отношения на обусловеност (причинност в широкия смисъл) в българското сложно изречение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.