Как казармата и затворът маргинализират?


Категория на документа: Биология


 Как казармата и затвора маргинализират

Казарма и затвор са две държавни институции имащи за цел да поправят или така да кажем да вкарат в някакъв ред или да създадът такъв ред в поведението на индивида.Казармената подготовка се състои в създаването на един нов човек,който,движейки се по линията между живота и смъртта,има да изпълнява изключителни задачи при изключителни условия,обикновено в пълна противоположност с установените черти на гражданския си характер и бит.Тук е мястото да се попитаме кои са съставките на човешката личност ? Коя е нейната същина ? Съвременото схващане е ,че под "наша личност" ние разбираме нашата душа,нашето съзнание,а в един разширен смисъл,доближавайки се до схващанията на тълпата,в нашето аз ние включваме : нашето тяло,нашето облекло,нашата близка веществена и обществена среда.Това е нашето съвремено схващане за аз-ът.Тази държавна военна институция обаче има една специална задача,а именно така да се пригодят начина на техническото обучение и жизнения режим в казармата,че да се получи една нова,подчиняваща се личност.Това предполага разлагане на досегашната до последните и съставки и намирането на нови начини за въздействие и прилагането им,така че да се получи съвсем нова личност.Тази нова личност притежава нова душевна и телесна организираност,ново самочувствие с ново отношение към себе си и другите,нови душевни и телесни навици.Като новият индивид,излизащ от военната институция е далеч от обществото,общестените навици,интереси и събития.Новородената личност е изстреляна далеч от централните социални слоеве,което значе е маргинализирана.

Да погледнем другата институция - затвора .Това е мястото,където отиват част от хората,нарушили закона,обществения ред.Това дали един престъпник ще постъпи в затвора зависи от съдия-изпълнителят,които взема решението до каква степен се е провинила дадената личност и наложителен ли е престоя и в поправителна институция като затвора.Това всъщност е и основната задача на затвора - да поправи мисленето,държанието и отношението на индивида към обществения ред следователно в бъдеще време да се предържа към него.Престоят на престъпника в затвора зависи от нарушението,което е направил.За по-големите нарушения следва по-дълъг престой така че индивида да има достатъчно време да обмисли постъпките си и да вземе решение за своето държание в бъдеще.Самият престой в затвора е вид маргинализиране.Престъпникът е отделен от общетството,буквално е изключен от него и поставен в затворена институция без достъп до обществото.Впрочем локацията на затворите почти във всички случаи е по крайнините на града или извън него.Да видим какво става след като престъпника излезне от затвора.Той отново се връща към обществото,но престоя му там го е променил.Досието на затворника също се е променило и в него пише имено за неговото криминално минало и престоя му в съответната институция.Оттук следва трудността на провинилия се да си намери легална работа,защото за голяма част от работните позиции се изисква свидетелство за съдимост.Няма реална гаранция,че лицето е размислило и е променило своето мислене и отношението към закона.Точно това взема под внимание работодателя.И така току що излезлият от затвора минава в по-крайните слоеве на социума.Той не е особено желан,защото представлява реален риск или заплаха.

Така виждаме как престоят във една от двете институции маргинализира личността и връщането и в обществото е трудно.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Как казармата и затворът маргинализират? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.