Клетъчен граничен комплекс


Категория на документа: Биология



При активния транспорт веществата се пренасят през мембраната срещу концентрационния или електохимичния градиент,също с участието на транспортни белтъци,при което се извършва разбота.
Процесът е свързан с разход на енергия,която се осигурява от разграждане на АТФ.Тези белтъци преносители функционират като молекулни,,помпи".
В някои случаи едновременно с преноса на едно основно вещество белтъкът -преносител пренася допълнително и друго вещество.Такъв тип съвместен транспорт се нарича котранспорт.Котранспортът на две вещества ,които се пренасят в една посока се нарича симпорт,а в обратна посока -антипорт.
Пренасяне на частици.Механизмът, по който се пренасят през плазмелата макромолекули големи частици съществено се различава от тарнспорта на малки молекули и йони.Пренасянето на такива частици през мембраната се означава като цитоза.Ако частицата се изнася от клетката,процесът се нарича екзоцитоза.Обратния процес на внасяне на частица в клетката се определя като ендоцитоза.При екозцитоза от клетката се изнася материал,като се транспортира до клетъчната граница,опакован в мембранна обвивка.Изнасянето на материала завършва със сливане на мембраната на мехурчето с плазмената мембрана,при което той се освобождава в извънклетъчното пространство.
При ендоцитоза от плазмелата се образуват мембранни мехурчета или вакуоли,които пренасят материал от външната среда в цитоплазмата.В зависимост от вида на поетия от клетката материал,се различават два типа ендоцитоза: пиноцитоза-при поемане на капчица разтвор на веществата,и фагоцитоза-при поемане на твърди неразтворими частици.При фагоцитоза в клетката се внасят едри частици-макромолекули,микроорганизми или отломки от клетки.
Рецепторна функция.Тази функция определя взаимоотношенията между клетката и външната среда.Всеки вид клетки съдържа по външната повърхност на плазмената мембрана специфична система от молекули-рецептори,чрез които се възприемат външни сигнали.Рецепторите представляват мембранни белтъци и елементи на гликокаликса-захари,гликопротеини.Клетките в многоклетъчните организми обменят информация помежду си чрез сигнални молекули-химични съединения.
Специализирани транспортни структури.Някои клетки са високо специализирани в осъществяването на функция,свързана с пренасянето на вещества през плазмената мембрана.Във връзка с тази функция,мембраната образува характерни нагъвания,увеличаващи многократно нейната площ,което силно повишава транспорта.
Микровили.Те се образуват на апикалната повърхност на клетката и представляват нагъвания на цитоплазмата,покрити с плазмена мембрана.Имат цилиндрична форма,характерни са за епителните клетки.Микроресничката съдържа опорна структура-снопче от 20-30 актинови микрофиламенти,които й позволяват да извършва известно движение,подпомагащо всмукването.
Базални гънки.Те се образуват на базалната повърхност на клетката и са присъщи на клетки,които пренасят активно вещества през базалната си повърхност.
Специализирани контактни структури.В многоклетъчните организми плазмената мембрана участва в образуването на контактни междуклетъчни структури.В многоклетъчните растения и животни обикновено клетките с еднаква структура и функции се обединяват в тъкани.За това е необходимо те да могат да се свързват помежду си,но и да обменят информация.Повечето животински клетки са заобиколени от извънклетъчен матрикс,съдържащ разнообразни белтъчни молекули и полизахариди.Междуклетъчните контакти са специализирани области от плазмената мембрана,съдържащ белтъци и гликолипиди.Според функционланото значение се разграничават три типа контактни структури: изолиращи контакти,които херматизират междуклетъчните пространства;контакти,които свързват механично съседни клетки или клетки с извънклетъчен матрикс;комуникативни контакти,през които могат да се предават химични или електрични сигнали.
Изолиращи контакти.Такива контакти не позволяват преминаването на вещества между съседните клетки.Към тях се отнася плътния контакт.Този тип свързване е характерен за епителните клетки,например,епителните клетки на тънкото черво.В тях плътните контакти са разположени апикално по страничните повърхности на клетката.Плътното свързване на двете клетки се осъществява от интегрални мембранни белтъци,които образуват мембраната ивица,опасваща клетката.
Механично свързващи контакти.Те свързват елемента на клетъчния скелет на съседни клетки или с извънклетъчния матрикс и така позволяват група клетки да функционира като едно цяло.Тези контакти се срещат в много тъкани,най-вече в подложените на механично натоварване.Към тях се отансят два вида контакти-адхезивни контакти и дезмозоми.Адхезивните контакти са места,в които се свързват актинови микрофиламенти на цитоскелета на съседни клетки.В дезмозомите се свързват микрофибрилите на цитоскелете на съседните клетки.Демозомите са от два типа: обикновена и полудезмозома.Обикновените дезмозоми осъществяват здраво механично свързване между клетките в определни участъци.В тези участъци под плазмената мемебрана се намират плътни стурктури .Полудезмозомите морфологично са подобни на дезмозомите,но се различават по химичен състав и функционлана роля.Те свързват базалната повърхност на епителните клетки с постилащата епителният плат базална ламина-структура на извънклетъчния матрикс.

Комуникативни контакти.Тези конаткти позволяват между съседните клетки да се предават малки молекули и йони.Цепковидни контакти се образуват от мембранни белтъци,които изграждат частици-конексони.Те са съставени от шест белтъчни субединици,образуващи цилиндрична структура с централен канал.В зоната на контактната мембрана на съседните келтки са доближени на разстояние между тях,за разлика от плътния контакт,остава малка цепнатина.През цепковидните контакти преминават нискомолекулни вещества-йони,малки органични молекули,витамининякои хормони.
Химичен синапс.Те се образуват между участъци на мембраната на две
Нервни,или на нервна и мускулна клетка.Те представляват
високоспециализирани контакти,които служат за еднопосочно предаване
нервни импулси.Мембраната на клетката,която предава импулса,
се означава като пресинаптична,а мембраната на тази,която го приема
-като постсинаптична.Пресинаптичния нервна клетка при промяна
на мембранния потенциал отделя чрез екзоцитоза в синапсаната
цепнатина сигнално вещество-невромедиатор.Той дифундира през
синапсаната цепнатина и се свързва със специфицните рецепторни белтъци
на мембраната на постсинаптичната клетка,което води до предаване на
нервен импулс.

3.Надмембранни образувания

Клетъчна обвивка на животински клетки(гликокаликс)
Гликокаликсът на животинскитенклетки е съставен от въглехидрати,
свързани в комплекса с мембранни липиди и белтъци,откъдето
произлиза названието му.В неговия състав могат да участват и
допълнително адсорбирани гликопротеини.Мембранните въглехидрати
са представени от сложно разклонени вериги на олигозахариди.
Те могат да поемат голямо количество вода,поради което гликокаликсът
е силно хидратиран и има консистенция на гел.Електромикроскопски
гликокаликсът се наблюдава като амфорна,пухкава обвивка на клетката.
Силно развит гликокаликс имат епителните клетки на тънкото черво.
При тях в зоната на гликокаликса се забавя скоростта на дифузия
на хранителните вещества.Адсорбираните в този слой храносмилателни
ензими катализират примембранно разграждане на макромолекули
от храната.Те разграждат биополимерите до мономери,които след това
се транспортират през плазмалемата и постъпват в клетката.

Клетъчна стена на растителните клетки.
Над плазмелемата на растителните келтки е разположена клетъчната
стена.Нейният химичен състав при различните видове растения
и в различните тъкани не е еднакъв и тя е изградена по общ принцип.
При висшите растения основен компонент на клетъчната стена са
полизахаридите.Те образуват опорна мрежа от целулозни нишки



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Клетъчен граничен комплекс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.