Конспект и теми по ботаника


Категория на документа: Биология


Взаимоотношенията межд гъбата и водораслото са взаимно изгодни. Гъбата доставя на водораслото вода и мин.соли и ги предпазва от изсъхване. Водораслото осигрява хранителни вещества за гъбте чрез фотосинтеза.
Ялото на някои лишеи е плоско, с различна форма. Някои са като пластинки и здраво се прикрепват към скали или към кората на дъвретата, други лишеи са с листовидна форма, при трети тялото е силно разклонено и прилича на храстче.
Лишеите образват лишейни киселини. Те се отлагат по повърхността на гъбните хофи във вид на зрънца или кристалчета. Тези киселини оцветяват лишеите в жълто, кафяво, зелено, червено или в дрг цвят.
Лишеите са най-бавно нарастващи организми. При неблагоприятни словия- липса на влага и хранителни вещества жизнените им процеси се забавят или спират. Но, намокрени от дъжда или от влагата във въздха, хифите на гъбата поглъщат бързо вода и жизнените процеси на лишеите се възобновяват
Лишеите се размножават предимно вегетативно – чрез накъсване на талса. При изсъхване през горещо лято, тялото им се начпва на отделни части. Лишеите образвати специални телца за размножаване, които са водораслови клетки, обвити с гъбни хифи. Когато тези телца попаднат при благоприятни словия, те разрастват в нов индивид. Половото размножаване дсе среща рядко. Спорите на гъбите при поникването си се свързват със съответните водорасли и се образва лишей.
В зависимост от словията, при които растат лишеите се делят на почвени и дървесни видове. По кората на дърветата – върби, тополи, сливи и др расте златистият лишей. Той има жълт цвят. Брадатият лишеий виси по клоните на иглолистните дървета – смърч, ела, бор. По скалите в планините, плътно прилепнал, расте географският лишей с жълтозелен цвят. По повърхността на почвата след тревите със сивоките планински плара расте лишей, който има кафяв цвят.
Лишеите, заедно с водораслите са първите заселници на голи скали. Появяват се на сшата след изригване на вълкан или при отдръпване наледник.

Мъхообразни растения

Мъховете са най-низшите кормсни растения те са широко разпространени. Известни са около 27 000 вида. Малка част от мъховете са се приспособили да живеят върх огрявани от слънцето скали. За намаляване изпарението на вода мъховете развиват различни приспособления – отделни расения се допират плътно едно до друго и образват туфи, така задържат големи количества вода в листата и стъблата си.
Мъховете се прикрепват към почвата с многоклетъчни нишки – ризоиди. Ризоидите изпълняват фнкциите на корен. Те прикрепват мъховете към почвата и приемат вода с разтворенире в нея мин.соли. голяма част от мъховете са сенколюбиви и фотосинтезират при по-малко светлина. Понякога един вдин има различни по форма листа. Листата с форма на каничка задържат вода и по този начин мъховете се предпазват от изсъхване.
Мъховете се размножават безполово и полоо. Безполовото размножаване се извършва чрез спори или вегетативно. Половото размножаване се извършва само ако има вода, дъжд или роса. При него по върховете на стъблата на едни растения се развиват многоклетъчни женски полови органи – архегонии. Те имат форма на бтилка и в разширената долна частсе намира яйцеклетката. По върховете на стъблата на дрги растения се образват многоклетъчни мъжки полови органи – антериди. Мъжките полови клетки са малки и се движат с две камшичета във водата и стигат до яйцеклетката. Оплождането става само ако има вода. Зигората се дели и обазва спорангий. В него се образват спори. От всяка спора израства разклонена нишка – протонма, а от нея се развива растение. Такасе радват бвзполово и полово поколенията, т.е има хетероморфна смяна на поколенията.
В зависимост от устройството си мъховете от Отдел Мъховидни се делят на клас Листнати мъхове и клас Чернодробни мъхове.
Листнати мъхове имат добре развити стъбло и листа – дребни, зелени и сложно строени.
1) зелени мъхове – имат стъбла и листа, но не образват корени. Стъблата и листата имат зачатъци на проводящи снопчета, но трахеи, трахеиди и решетести цеви няма. По средата на листата и стъблотоима сило дължени клетки. Листата и стъблата съдържат хлорофил. Половите органи се образват межд листата. Оплождането се извършва с помощта на водата.
2) Влакнестокачлест мъх – представител на листните мъхове. Листата са разположени нагъсто по стъблото. Те имат триъгълна форма със силно дължен връх
3) Торфени мъхове – живеят по влажните места, като в севетните райони на земята или на юг в планините образват обирни торфища.
Чернодробните мъхове приличат на зелени пластинки, прикрепени към почвата в ризоиди. Последовател на този клас е Кладенчевият мъх. Той е типично талусно растение. Живее по влажните места.
Мъховете играят важна роля за обмяната на водата биосферата. Скалните мъхове са първите почвообразватели. Торфените мъхове се използват за торене, за отглеждане на зеленчци и цветя и др.

Псилофитообразни и плаунообразни растения.

Характеро за представителите на псилофитообразните растения е, че тялото на спорофита е с ниска диференциация. Външно е диференцирано на подземни или пълзящи ризоиди и надземна част. Анатмичното тройство също е примитивно. Размножаването е чрез зооспори. Спогангиите са тносително едри с много спори.
Род Rhymia
Род Psilophyton
Плаунообразните растения са спорови кормсни, предимно тревисти многогодишни растения. Разнообразието от плаунови растения е най-голямо в тропичните и субтропичните гори. У нас са разпространени 8 вида, от които 4 са много редки и са включени в червената книга на България. Цикълът на развитие при плаунообразните растения е хетероморфна смяна на поколенията, в която преобладаващо е безполовото поколение, което е многогодишни, зелено и се изхранва самостойно. Половото поколение е краткотрайно, прикрепва се с ризоиди и се нарича протал.
Тялото на спорофита е тревисто или дървесно, като е диференцирано на подземна и надземна част. В повечето тревисти стъблото е диференцирано на пълзяща, изправена или стелеща се част. За дървесните видове стъблата се характезират предимно с ясно обособяване на неразклонена част – ствол. Анатомичната стурктура на стъблото на всички плаунообразни показва редица общи особености. Характерно за плаунообразните растения е, че имат листовидни образувания със специфично стройство. Те са клиновидни до линейни с различни размери. Размножаването е безполово. При едни от растенията спорите са само от 1 вид – прауни, а при други – спорите са 2 вида-дребни и едри – бронец. При покълването на спорите се образува пластинковидния протал, върх който се развиват мужките и женските полови органи. Преди повече от 300 млн.год. разнообразието от плаунообразни растения е било голямо. Имало е дървесни видове. Съвременните въдове са само тревисти.
Плаунът е плаунообразно многогодишно тревисто растение. Стъблата му са пълзящи и имат изправени разклонения. Листата са дребни, разположени спираловидно. Пълзящите стъбла образват адвентивни корени с коренови власинки. Листата най-често са два вида. Единият вид са зелени, богати на хлорофил, изпълняващи хр.функции. Дргият вид листа са жълти. Те играят роля при размножаването, защото запазват и носят спорангиите със спорите. Спорангиите са малки телца, разположени в пазвата на жълтите листа, изпълнени са със спори. Попаднали във почвата, спорите образват протали. Върх проталът се опбразуват половите органи. Оплождането става с помощта на водата и зародишът пониква. Планът нараства мн бавно – от образуването на спорите до поникване на растенията. Спорите намират приложение в металургията, пиротехниката, в медицината.
Род Lepidodendron

Хвощообразни и папратообразни растения

В миналото заедно с плауновите отдел хвощообразни са обвазували гори. Сега те са само тревисти многогодишни растения, представени от 32 вида. Хвощообразните са спорови кормусни растения, с доре развито стъбло и коренище и дребни листа. Прикрепени са с корени. Най-характерното за хвощовите е разчленяването на стъблото на възли и междувъзлия. Стъбата се образват от коренището. Стъблата са ръбести. Проводящата система е представена от колатерални проводящи снопчета. Листата са дребни, люспести, не фотосинтезират и са разположени с прешлен. Някои видове образват два вида стъбла – пролетно и лятно. Пролетното стъбло е кафяво и не фотосинтезира. На върха се образват много спорангии, събрани в кластче.лятното стъбло е разклонено, зелено и фотосинтезират.
Хвощовите са изоспорови растения. Спорите им имат хварчилки, със които се разпространяват. При промяна на влажността нишките се завиват или се развиват. Попаднали във почвата спорите образват еднополови протали-мъжки и женски. Оплождането става във водата. Самото растение е спорофит и е много по-добре развито от гаметофита.
Папратови растения има по цялото седмо кълбо. Известни са над 10 000 вида. Многообразието им е голямо в тропичните и субтропичните гори, където се срещат дървесни , многогодишни тревисти видове, лиани. В мерените зони растът само многогодишни тревисти видове.
Папратообразните са типични кормусни растения с корен, стъбло и листа, които са сложно утроени. Призимуващо е подземното стъбло – коренището. В надземната част са само листата. В повечето случеи листата са перестонаделени. Те нарастват с върха си чрез връхни образвателни клетки. Младите листа са завити спирално и постепенно се развиват. Всички папрати се размножават безполово – вегетативно или чрез спори и полови-с полови клетки. Вегетатичното размножаване се извършва най-често чрез накъсване на коренището на отделни части. През лятото по долната повърхност на листата се образуват кафяви точки. Това са грпа от спорангии, наречени сори. В спорангиите се образуват спорите. Когато спорите озреят, спорангиите се отварят и спорите се разнасят от вятъра на няколко см.от майчиното растение. Попаднали върх влажна почва, спорите прорастват и от тях се образва малка сърцевидна пластинка - протал. Проталът се закрепва към почвата с ризоиди. Той се развива по повърхността на почвата и съдържа хлорофил. По долната страна на протала се образват половите органи, които са многоклетъчни – женски и мъжки. Оплождането става във водна среда. След оплождането яйцеклетката се дели и образва растения с корен, стъбло и листа – безполово поколение. И тук, както и плауновите и хвощовите растения редването на безполово и полово поколени е ясно изразено. За разлика от мъховете, тк самото растение е спорофитът, който е силно развит, а половото поколение е слабо развито. Освен това спорофитът на папратообразните е приспособен към схоземна среда, а гаметофитът расте по влажни места. Оплождането обаче е свързано с водната среда.

СЕМЕННИ РАСТЕНИЯ
Семенните растения са най-многобройната група кормусни растения.
Най- важната особеност на семенните растения е способността им да образуват
семена. Основното предназначение на семената е да служат за размножаване и за
разпространение. В сравнение със спорите семената са по-висша форма на еволюцита. Те са приспособени към условията на сухоземен живот. Семената,благодарение на многослойната и обвивка и на запаснитехранителни в-ва , както и на способноста им да остават в състояние на покой, остават живи продължително време при неблагоприятни условия. Спорофитът е самото растение и е силно развит. Гаметофитът е редуциран и се развива върху майчиното растение. Оплождането се извършва от оплодителните клетки без участието на вода. Само при саговитерастения оплождането е свързано с водата (защото при тях се образува сперматозоиди).Всички семенни разтения са хетероспорови. Микроспорангиите са превърнати в прашници, а микроспорите се наричат полен, или тичинков прашец. Те са сложно устроени и се наричат семепъпки. Във всяка семепъпка след редукционно делене се образуват само 4 макроспори. От тях само една се развива , а останалите три дегенерират. Женският гаметофит се развива в семепъпка. След оплождането се развива зародиш, който заедно с хранителните вещества и обвивките на семепъпъката формира семето. Следователно семето се образува за сметка на майчинота растение.При по голямта част от растенията семената се намират в плодника образуван от макроспорофилите.Тези растения се наричат покрито семенни .При голосеменните семената се образуват върху макроспорофилите и са скрити.

Иглолистни голосеменни растения

Иглолистните голосеменни са типично схоземни растения. Представяни са от 600 вида, у нас само 15 вида- дървета, лиани и храсти. Те образват обширни гори по северното полукълбо. В минали геоложки периоди е имало много повече видове. Към иглолистните падат едни от най-високите и най-старите дървена. Освен високи стътблата на иглолистните са и моноподиално разклонени. Те имат вторично нарастване. Листата са игловидни, в едни случеи те са единични, в други те са по две листчета на скъсена клонка, а при някои по 5. Листата са покрити с восъчни вещества, а устицата са малко на брой, разположени по долната страна на листа в специални вдлъбнатинки. През зимата восъчните вещества по листата се величават. Така се избягва излишното изпарение на вода. Листата са многогодишни и не опадват едновременно. Всяка пролет се образуват нови листа, а част от старите упадват.ето защо растенията са вечно зелени, само при лиственицата и блатният кипарис листата падват през есента. Проводящите тъкани при голосемените са по-несъвършенни и скоростта на провеждане на веществата и водата е по-малка от тази на покритосемените. При почти всички видове иглолистни растения има смолисти канали.
Голосеменните са хетероспорови еднодомни растения. На едно растение се образуват микроспорите и макроспорите. Микроспорите са събвани заедно и образват мъжки шишарки. Те се намират в основата на младите клонки. Всяка шишарка представлява ос, по която са наредени множество микроспорофили. Микроспорите се образват след редукционно делене. Женските шишарки се образват по върховете на младите клонки. Те представляват ос, по която са наредени два вида люспи. Покривните люспи постепенно вдървеняват. В основата на семенните люспи се наммират по две семепъпки. На върха на семепъпката обвивката образва отвор, наречен микропил. Разнасяни от вятъра, микроспорите попадат в микропила и прорастват. Цветният прашец образва тръбица, по която спермиите достигат яйцеклетката и я оплождат. Зиготата след делене образува зародиш. Той с едносперма и обвивката на семепъпката формират семето. Опрашването, оплождането и образването на семена продължава 2 години. През това време шишарката нараства и се вдървенява. Развитието на голосеменните се отличава с редица особености:
1) микрогаметите достигат до яйцеклетката по прашникови тръбички;
2) опрашването се извършва без частие на вода и мъжките гамети, затова нямат камшичета
3) микроспорите и женският гаметофит се образуват и се хранят за сметка на спорофита.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конспект и теми по ботаника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.