Конспект и теми по ботаника


Категория на документа: Биология


Между растителните и животинските организми има сходни белези - дразнимост, растеж и развитие, клетъчно утрийство. Различно е наличието при растенията на хлорофила, придаваш зеления цвят на растението. Благодарение на него и на светлината растенията могат да синтезират органични вещества като извършват процеса фотосинтеза.
Растенията биват автотрофни и хетеротрофни. Благодарение на фотосинтезата се поддържа едно постоянно количество кислород. Обратният процес на фотосинтезата е разпадането, обусловено от дишането на организмите.
Аксоми - това са някои растения, които имат огромна роля за живота на човека и неговата стопанска дейност: използват се за производство на лекарства, медикаменти и т.н. Дървесината се използва в строителството, в целулозната промишленост. Различните пластове в земята се използват за добив на нефт, въглища. Така се развива нефтопреработването на нефтохимията.
Освен зелени растения, има бактерии и гъби, които се използват в спиртовата промищленост. От бактериите се получават антибиотици.
Първите наченки на развитието на ботаниката като наука датира от 4 век. Тя се е развивала неравномерно, имало е моменти на застой на бурно развитие. Едва след Възраждането започва описване на растенията и тяхното знавение започват да се класифицират. Създават се различни класификации, които са изкуствени, бедни. Това води до общо групиране в няколко групи. Едва от първите естествени класификации е на Карл Линей, въвеждащ двойното наименование на растението. Той въвежда и родово име.
Други открития - клетката изучава строежа на растенията, вътрешното им устройство.
Ботаниката се подразделя на различни клонове : морфология, анатомия, систематика, ембриология, геоботаника, растителна география, палеоботаника.
Ботаниката е една от най-древните науки, защото растенията, както и животните, са съпътствали човека от началното му развитие.
Анатомията изучава закономерностите в растежа и развитието на микроскопични структори. Морфологията изучава външните макроскопски структори на растенията. Анатомията и морфологията са се обявили за самостоятелни науки.
Морфологията изучава вънчната форма на растителния организъм.
Систематиката - подрейдане по общо белези.
Растителната география - разпространението по земното кълбо.
При изследване на растението се използват 3 метода
1- Описателен - описват се различните структури - височина, дебелина, как е разклонено, в какъв вид е листа и т.н.
2- Сравнителен -сравняват се определени структури на едно растение или различни растения, при което се откриват различия и сходства.
3- Експериментален метод - проследява се влиянието на различните фактори - органогенеза на растенията.

Растителна клетка.

Растителната клетка е жива система, която стои в основата на живота. На клетъчно ниво се проявяват обмена на веществата, дразнимост, самовъзпроизвеждане, наследственост, изменчивост.
Първите рисунки на клетка са направени от Робин Хук през 1665г.
Той наблюдавал с микроскоп клетки в бъз, в коркова тъкан. Въз ознова на наблюденията Хук констатира, че в обектите наблюдава пространство, мехурчета от където идва името "целуло" (cellula). Той установява, че тези мехурчета са загърнати от обвивка и имат воднист строеж. В последствие Хук открива света на микроорганизмите, открива организмите с единични клетки.
Клетъчната теория на М. Шлайден (ботаник) и Г. Шван (зоолог):
1) Клетъчните организми са изградени от клетки
2) Развиват се чрез размножаване и диференциране на една единствена клетка
3) Клетките могат да възникват и да се развиват от по-прости живи частици.
Всички организми са изградени от клетки. Клетките имат различна форма, големина и функция. Формата на клетките зависи от функцията, която изпълняват. Големината на клетките е различна - от няколко мокрона до няколко сантиметра. В клетките се извършват всички жизнени процеси - фотосинтеза, дишане и др.
Съставни части - Растителната клетка се систои от 2 части: протопласт и клетъчна мембрана. Живота на клетката се обуславя от протопластите, от нейното вътрешно съдържание - протоплазмени елементи (цитоплазма, ядро) и непротоплазмени елементи (вакуола и клетъчен сок)
Рисунка на растителна клетка!!!
Клетъчната мембрана е своеобразен външен скелет на клетката. Съществуват 2 вида клетъчна организация: прокариотна (растителни органи, синьозелени водорасли,растения без ясно изразено ядро) и еукариотна (всички останали растения с ясно изразено ядро и ядрена мембрана)
Цитоплазмата е безцветно желатиново вещество, което изпълва младите клетки, а при старите образува тънък слой. Пречупва светлината. Състои се от вода, минерални соли и органични вещщества.
Основното свойство на протоплазмата - движението. То бива 3 вида: кръгово, строесто, фонтанно (Рисунки!!!)
В цитоплазмата има 5 основни химични съединения - белтъци, нуклеинови киселини, липиди, въгрехидрати и неогранични вещества. Неорганичните вещества са представени от Ca, Mg, Fe. Цитоплазмата съдържа още хормони, витамини, фитонцити, фитохормони.
Пластидите са съставна част на протопластта. Те биват хлоропласти, хромопласти и левкопласти. Хлоропластите са зелени пластиди. По форма са разнообразни. Хлоропластите отвънка са обвити с двойна мембрана. Хлоропластите могат да преминават в хромопласти. Това са жълти, оранжеви пигменти. Левкопластите са безцветни пластиди, отделя се скорбялата.
Митохондриите се срещат в клетките на всички растения. Те са дребни, с различни форми и сложен строеж. Обвити са с две елементарни мембрани. Отвътре са изпълнени с матрикс. Основната функция на митохондриите е окислителност, те превръщат енергията в АТФ (аденозентрифсифат)
Вакуолите са изпълнени с вътреклетъчен сок.
Често в цитоплазмата се срещат и кристали, които са твърди включения. Те са соли. Те могат да бъдат единични кристали, както и други. В цитоплазмата има още белтъци, мазнини, скорбяла, масла.
Състоят се 3 слоя: външният се нариза плазмалема (плътен слой без микрозоми), томопласт (зърнест, разпръснати микрозоми и се нарича мезоплазма) и вътрешен слой. За цитоплазмата е характерна нейната микроскопичност. Вътрешната система е сложна система от каналчета, мехурчета, които я изграждат. Ендоплазмената мрежа може да бъде зърнеста или незърнеста.
Рибозоми- извършват генетичен синтез, диктозоми и серозомите са липидни образувания.
Ядрото е открито през 1831г. от английският ботаник Робърт Браун, след това и в клетките на редица растения. Формата му може да бъде най-разнообразна, но най-често е сферична. Големината му е различна при различните видове, като в клетките може да има 1-2 и повече ядра. За многоядрените клетки са характерни тичинки. По хим. състав ядрото се различава от цитоплазмата по това, че съдържат ДНК, РНК, белтъци, липиди.
Ядрото се състои от ядрена обвивка, кариоплазма, 1 или повече ядърца. Ядрената обвивка е с пори за свързването на цитоплазмата с кариоплазмата. Кариоплазмата се състои от кариолимфа и хромозоми.. Хроматида се състои от 2 спираловидни нишки. Централната притежава центромер, играещ съществена роля при делението на клетките. При вторичното пристъпване се получава спътник или сателит.
(Рисунка!!!)

Стройство на протопластта – цитоплазма и ядро

Цитоплазмата е безцветно желатиново вещество, което изпълва младите клетки, а при старите образува тънък слой. Пречупва светлината. Състой се от вода, минерални соли и органични вещества. В цитоплазмата са разположени клетъчните органоиди. Протоплазмата има основно свойсвто – движение. То бива 3 вида: кръгово, струесто, фонтанно. (рисунка!!!)
В цитоплазмата има 5 основни хим. Съединения - белтъци, нулеинови киселини, липиди, въглехидрати и неорганични вещества (Ca, Mg, Fe). Цитоплазмата съдържа още хормони, витамини, фитонцити, фитохормони. В цитоплазмата има още белтъци, мазнини, скорбяла, масла.
Състоят се 3 слоя: външният се нариза плазмалема (плътен слой без микрозоми), томопласт (зърнест, разпръснати микрозоми и се нарича мезоплазма) и вътрешен слой. За цитоплазмата е характерна нейната микроскопичност. Вътрешната система е сложна система от каналчета, мехурчета, които я изграждат. Ендоплазмената мрежа може да бъде зърнеста или незърнеста.
Ядрото на клетката за първи път е описано от английския ботаник Робърт Браун през 1831г. Клетъчното ядро е най-голямата органела, която може да се наблудава със светлинен микроскоп след подходящо оцветяване. Ядрото има решаващо значение за живота на клетката, защото съдържа нейната генетична информация. Ако по микрохирургичен път ядрото бъде извадено, синтезът на белтъците спира и клетката умира. Ако на клетката и е отстранено ядрото, може да се присади ядро от друга клетка. Тази клетка продобива признаците на клетката дарител
В растителната клетка ядрото е разположено периферно. Обикновено формата му е овална.
Ядрото е органичено с ядрена обвивка, а вътрешността му е запълнена с ядрен сок. Ядрената обвивка е със сложна стр-ра, изградена от две биомембрани. Витрешната мемдрана е гладка, а външната – на места преминава в зърнеста ендоплазмена мрежа. Двете мембрани се намират на разстояние една от друга, но понякога се доближават и образуват голям брой кръгли пори. Порите имат сложна структура и чрезз тях се осъществява обмяна на вещества между ядрото и цитоплазмата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конспект и теми по ботаника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.