Кратки теми по зоология


Категория на документа: Биология


Клас Aves - обща характеристика и класификация

Обща характеристика. Тялото е покрито с пера. Предните крайници са видоизменени в органи за летене (крила), а движението по сушата се извършва само със задните крайници. Формата на тялото на птиците е относително еднообразна - трупът е компактен, главата - малка, а шията - дълга. Крилата в спокойно състояние са сгънати и притиснати странично на тялото. При различните видове птици се наблюдават вариации в размерите и формата на клюна, главата, шията, крилата, опашката и краката, което до голяма степен е свързано с характера на движението и храненето.
Най-малки са размерите на колибрите. Тяхното тегло достига 1,6-2 g. Най- големи размери са имали някои измрели бягащи птици - динорниси или моа (до 300- 400 кг). От съвременните птици най-едри са щраусовите - африканските щрауси достигат до 80-100 кг. Най-едрите летящи птици (лебеди, дропли, пеликани) достигат на тегло 14-16 кг, а при някои албатроси размахът на крилата е 3-4 т.

Класификация. Класът на птиците се поделя на два подкласа:

ПОДКЛАС ARCHAEORNITHES (ГУЩЕРООПАШАТИ ПТИЦИ)
Представител на този подклас е Archaeopteryx lithographica, живял преди 145-150 милиона години. Притежава редица белези, общи с влечугите. Подобно на останалите птици тялото е покрито с пера, ключиците са се сраснали в обща вилообразна кост (furcula), костите на крайниците са пневматизирани (макар само частично). Опашните пера са разположени предимно странично на опашната ос (за разлика от тези на останалите птици). Предполага се, че този вид не е бил способен да извършва полет на голямо разстояние, а е прелитал от дърво на дърво; при пълзене по дърветата вероятно е използвал и предните крайници.

ПОДКЛАС NEORNITHES (ВЕТРИЛООПАШАТИ ПТИЦИ)
Към този подклас се отнасят съвременните и почти всички изкопаеми птици. Характеризират се с наличието на рогова обвивка на клюна. Последните им опашни прешлени са слети в една кост - pygostyl, в чиято област във вид на ветрило се залавят опашните пера.
Подкласът включва около 9600 вида, от които около 8700 вида са съвременни. Според различните класификационни системи ветрилоопашатите птици се поделят на 3-4 надразреда, 27-40 разреда и около 175-200 семейства.

Клас Aves - разред Podicipediformes (Гмурецоподобни), разред Pelicaniformes (Пеликаноподобни), разред Ciconiiformes (Щъркелоподобни) - характеристика и по - важни представители
Разред Podicipediformes (Гмурецоподобни) са водни птици с дължина 25-60 см, приспособени към плуване и гмуркане.
Оперението им е плътно. Краката са разположени в задния край на тялото. Всеки пръст е с отделна плавателна ципа. Хранят се главно с водни безгръбначни и дребна риба. Гнездят в тръстиките или на плаващи гнезда. През зимата се срещат и в открити водоеми, а също и по морските крайбрежия. Съвременни са 1 семейство, 5 рода и 20 вида. Разпространени са на всички континенти, като не се срещат в полярните области и високите планини. В България живеят 2 рода и 5 вида. Относително почести са големият гмурец (Podiceps cristatus) и малкият гмурец (Tachybaptus ruficollis). Други видове, гнездящи у нас, са средният (червеновратият) гмурец (Podiceps grisegenay и черновратият гмурец (Podiceps nigricollis).
Разред Pelecaniformes (Пеликаноподобни) включва птици, чиято характерна особеност е наличието на обща плавателна ципа, свързваща четирите пръста на краката. При повечето долната челюст е снабдена с повече или по-малко развита кожна торба. При много видове клюнът завършва с извит надолу шип. Те са предимно рибоядни. Съвременни са 6 семейства, 9 рода и около 60 вида. В България живеят 3 семейства, 4 рода и 6 вида.
Семейство Pelecanidae (Пеликанови) са със силно развита кожна торба на долната челюст. У нас живеят 2 вида. Розовият пеликан (Pelecamis onocrotalus) се среща предимно по време на миграции; най-близката гнездова колония е в делтата на Дунав. Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispiis) се размножава в резервата "Сребърна", където е една от малкото в Европа гнездови колонии на вида.
Семейство Phalacrocoracidae (Корморанови) в България е представено с 3 вида (всичките включени в "Червената книга"). Относително по-чест по различни водоеми във вътрешността на страната и по Черноморието е обикновеният корморан (Phalacrocorax carbo).
Разред Ciconiiformes (Щьркелоподобни) са приспособени за живот и улавяне на храна най-вече в плитките части на сладководните водоеми. Краката са много дълги, главно за сметка на силното удължаване на пищяла. Шията е дълга, изградена от голям брой прешлени. Клюнът обикновено е дълъг. Съвременни са 6 семейства, 47 рода и около 120 вида. Разпространени са във влажните зони на целия свят, като не се срещат в полярните области. В България се срещат 4 семейства, 11 рода и 14 вида.
Семейство Ardeidae (Чаплови) са предимно рибоядни. Гнездят на колонии. В България се срещат 9 вида. Относително по-честа е сивата чапла (Ardea cinerea), а в някои райони на страната също и нощната чапла (Nycticorax nycticorax), малкият воден бик (Ixobrychus minutus) и малката бяла чапла (Egretta garzetta). Застрашените от изчезване у нас видове са голям воден бик (Botaurus stellaris), червена чапла (Ardea purpurea) и голяма бяла чапла (Egretta alba).
Семейство Ciconiidae (Щъркелови) е застъпено в България с 2 вида. Белият щъркел (Ciconia ciconia) е разпространен относително по-широко. Гнезди често в населените места. Храни се предимно със земноводни, влечуги, гризачи и безгръбначни. Черният щъркел (Ciconia nigra) е много пo-рядък. Гнезди в отдалечени от човешката дейност места, най-често по дървета с височина 6-10 м или върху скални откоси. Предимно рибояден.

Клас Aves - разред Falconiformes (Соколоподобни), разред Galliformes (Кокошоподобни), разред Gruiformes (Жеравоподобни) - характеристика и по - важни представители
Разред Falconiformes (Соколоподобни) са с извит като кука клюн с остри режещи краища. Краката са мощни, най-често с извити остри нокти, пригодени за залавяне на гръбначни животни. Крилете са или тесни и удължени - приспособени за бърз полет, или са широки - пригодени за продължително планиране при търсене на храна. Съвременни са 5 семейства, 79 рода и около 290 вида. Разпространени са в целия свят (с изключение на Антарктика). Във фауната на България са представени с 3 семейства, 16 рода и 37 вида.
Семейство Accipitridae (Ястребови) се характеризира с клюн без зъбовиден израстък (за разлика от соколовите птици). Крилата са мощни, най-често широки, приспособени към продължителен полет, а също и за бързо маневриране при летене. У нас се срещат 27 вида.
Фауната на България включва 4 вида лешояди. Единият от тях - брадатият лешояд (Gypaetus barbatus), в миналото се е срещал в планинските райони, но сега се счита за изчезнал от страната. Относително по-широко разпространение има малкият (египетският) лешояд (Neophron percnopterus). Белоглавият лешояд (Gyps Julvus), черният лешояд (Aegypius monachus) са с ограничено разпространение в Източните Родопи. Основният фактор, оказал силно отрицателно влияние за намаляването на числеността на лешоядите у нас, е широко практикуваното през шейсетте и седемдесетте години поставяне на отровни примамки за борба с хищните бозайници.
Блатарите (род Circus) са представени в България с 4 вида. Относително по-чест е тръстиковият блатар (Circus aeruginosus), който се среща във влажните зони по Дунав и Черноморието.
Ястребите (род Accipiter) са застъпени у нас с 3 вида. Сравнително по-чести са големият ястреб (Accipiter gentilis) и малкият ястреб (Accipiter nisus).
От мишеловите (род Buteo), представени в България също с 3 вида, по-разпространен е обикновеният мишелов (Buteo buteo).
Всичките 9 вида орли от българската фауна (родове Aquila, Hieraaetus, Circaetus и Haliaeetus) са включени в Червената книга на България. Скалният орел (Aquila crysaetos) има гнездова численост около 100-200 двойки (предимно в планинските райони).
Семейство Falconidae (Соколови) се характеризират с клюн, снабден с насочен надолу зъбовиден израстък, разположен непосредствено преди върха на горната му част. Крилата са удължени, тънки и заострени. У нас живеят 9 вида. Относително по-разпространен вид е обикновената ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus).

Разред Galliformes (Кокошоподобни) имат къс и мощен клюн, пригоден предимно за растителна храна. Краката са къси, силни, приспособени за разравяне на почвата и листната постилка при търсене на храна. Крилете са къси, позволяващи стремително излитане и бързо прелитане на къси разстояния. Съвременни са 4 семейства, около 75 рода и 250 вида. Разпространени са повсеместно (с изключение на Антарктика). В България се срещат 1 семейство, 6 рода и 7 вида. Освен тях, няколко вида се отглеждат като домашни или декоративни птици.
Семейство Phasianidae (Фазанови) включва всички кокошоподобни птици, които се срещат у нас. Ловни обекти са пъдпъдъкът (Cotumix cotumix), яребицата (Perdix perdix), тракийският кеклик (Alectoris chukar) и планинският кеклик (Alectoris graeca). Числеността на последния вид напоследък е силно намаляла. Застрашени птици са лещарката (Tetrastes bonasia), глухарът (Tetrao urogallus) и местният подвид на колхидския фазан (Phasianus colchicus colchicus). Четири азиатски подвида на колхидския фазан са внесени в България като ловни птици и разселени изкуствено в цялата страна; те, хибридите между тях, както и между тях и местните птици, са известни под общото име "ловен фазан", който почти изцяло е изместил от естествените му местообитания застрашения местен подвид.
В миналото се считаше, че домашната кокошка (Gallus galliis domestica) произлиза от дивата кокошка (Gallus gallus), която днес е разпространена естествено в джунглите на Индия и Югоизточна Азия и е била одомашнена още в древността. Напоследък има данни, че е възможно одомашняването на кокошките да е станало независимо на няколко места, включително и в Югоизточна Европа. Домашната пуйка почти не се различава от своя родоначалник - дивата пуйка (Meleagris gallopavo), която се среща в горите на Северна Америка и е пренесена в Европа едва след откриването на Америка. В някои райони на страната се отглежда за месо и токачката (Numida meleagris); естественото разпространение на подсемейството на токачките е в Африка (на юг от Сахара).

Разред Gruiformes (Жеравоподобни). Единството на този разред се определя от наличието на общи анатомични белези (предимно на с келета). По външни белези включените в него птици се различават твърде много помежду си. Съвременни са 12 семейства, 47 рода и около 190 вида. Разпространени са по целия свят (с изключение на полярните области). В България живеят представители на 3 семейства, 9 рода и 12 вида.
Семейство Gruidae (Жеравови) се характеризират с удължени шия и крака. Пръстите са 4, като задният е разположен по-високо от предните три. Населяват влажни зони с богата растителност и открити степни пространства. В България сивият жерав (Grus grus) и моминият жерав (Anthropoides virgo) се срещат по време на прелета (рядко и през зимата). В миналото и двата вида са се размножавали у нас.
Семейство Rallidae (Дърдавцови) са блатни птици, приспособени за живот в гъста водна растителност. Някои плуват добре. У нас се срещат 6 рода и 8 вида. Относително широко разпространени и с висока численост у нас са лиската (белочела водна кокошка) (Fulica atra) и зеленоножката (зеленонога водна кокошка) (Gallinula chloropus).
Семейство Otididae (Дроплови) имат крака с 3 пръста. Населявят открити тревни пространства (степи и пустеещи земи). В България до осемдесетте години е гнездяла дроплата (Otis tarda). Сега се среща само при зимуване.

Клас Reptilia (влечуги) - обща характеристика и класификация на съвременните влечуги
Обща характеристика.влечугите са първите гръбначни животни, приспособили се изцяло за живот на сушата. Вторично част от тях се върнали към водната среда.Характеризират се с вътрешно оплождане и сравнително едри яйца; последните са богати на жълтък и са покрити с пергаментноподобна обвивка.Развитието е без ларвен стадии, извършва се във въздушна среда и се характеризира с образуване на зародишни обвивки. Външните слоеве на епидерми са вроговяват. Кожата е суха, почти без жлези, с рогови люспи или костни щитчета. Крайниците са пригодени за ходене с интеркарпални и интертарзални стави. Предният пояс е свързан с гръбнак чрез гръдния кош, а задния пояс- чрез напречните израстаци на два кръстн прешлена. Дишат с бял дроб.Поемат въздуха чрез промяна на обема на гръдния кош . За пръв път при тях се образуват трахея и бронхи. Сърцето е триделно. Камерата е най- често с непълна преграда. Вместо общ ствол на аортата влечугите имат три отделни кръвоносни съда (две дъги на аортата и белодробна артерия). Бъбреците са метанефрични (тазови). В сравнение със земноводните мозъкът е по-добре развит, особено полукълбата на предния мозък и малкия мозък. Осевият скелет се състои от 5 дяла. Имат и втори шиен прешлен (епистрофей), осигоряващ страничното движение на главата. Черепът е с един кондилус. Телесната температура се повлиява в голяма степен от температурата на средата (пойкилотермни животни).
Класификация. Съвременната фауна на влечугите включва около 6300 вида.

Подклас ANAPSIDA (АНАПСИДИ)
Разред Chelonia (Костенурки) имат костна броня, покриваща тялото. Тя се състои от два щита - гръбен (карапакс), и коремен (пластрон), които са свързани с костна или сухожилна връзка. Карапаксът е изграден от костни пластини с кожен произход, а пластронът - от костни пластини, хомоложни на ключицата и коремните ребра. Шийният и опашният отдел на тялото са подвижни, останалите са сраснали с карапакса. Челюстите са без зъби, с остри режещи рогови краища. Белият дроб е устроен сложно. Главният мозък в сравнение с гръбначния е с неголеми размери. Зрението и обонянието са добре развити, а слухът - по-слабо. Разпространени са в тропичните и топлите части на умерените зони. Обитават сухоземни биотопи (включително пустините), топлите райони на Световния океан и сладките водоеми. Разредът обединява около 200 вида от 12 семейства.
От семейство Testudinidae (Сухоземни костенурки) в България се срещат два вида: шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) (с рогов шип на опашката) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) (с две рогови брадавици на бедрата). Обитават предимно южните райони на страната. За Галапагоските острови е типична слонската костенурка (Testudo elephantopus) с дължина до 150 cm и маса до 400 kg.
От семейство Emydidae (Пресноводни костенурки) у нас има два вида: обикновената блатна костенурка (Ernys orbicularis) и каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica). Блатната костенурка се среща в цялата страна, предимно в обрасли водоеми със застояли води. Каспийската блатна костенурка се среща в южните райони в изолирани находища.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кратки теми по зоология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.