Кръвообръщение


Категория на документа: Биология



Регулацията на сърдечната дейност се извършва по два механизма - интракардинален и екстракардинален.
1. Интракардинален механизъм - механизмите на регулация са разположени в сърцето, то нагажда своята дейност при изменящите се условия на кръвната циркулация.
2. Екстракардинален механизъм - механизмите са локализирани извън сърцето. Те биват нервни и хуморални механизми. Нервната регулация обуславя бързи, строго целенасочени ефекти чрез симпатикови и парасимпатикови нервни влакна. Хуморалната регулация обуславя по-бавни и дифузни въздействия чрез редица съдържащи се в кръвта вещества /адреналин, тироксин, някои йони/.

Кръвоносните съдове осигуряват на всеки орган кръвен поток, съобразно метаболитните му нужди и контролират процесите на обмяна между кръвта и тъканите.
* Артерии - имат плътни стени, богати на много еластични влакна, те са с високо налягане.
* Артериоли - имат голям брой гладкомускулни влакна, оказват съпротивление на протичащата кръв.
* Капиляри - изградени от един слой ендотелни клетки, главна роля е обмяната на течности, соли, хранителни вещества и др.
* Венули и вени - имат по-малко еластични влакна в стените, при повишаването на налягането се разширяват и поемат по-голямо количество кръв.

Кръвният ток е непрекъснат, това се дължи на еластичните свойства на аортата и големите артерии. При изхвърляне на кръв в аортата тя се разширява, част от кинетичната енергия се превръща в потенциална. В начална фаза на диастолата аортата се свива и се връща в начално състояние, енергията се превръща в кинетична, следва разширяване на съседния участък. По този начин кръвта циркулира непрекъснато.

Кръвното налягане се дължи на това, че сърцето е устроено като помпа, която създава налягане. Факторите оказващи влияние на кръвното налягане са:
* Работа на сърцето - колкото по-голям е ударният и минутният обем, толкова по-високо ще е кръвното налягане.
* Съпротивление в кръвоносната система - то зависи от дебелината на кръвоносния съд. Съпротивлението е резултат от триенето на кръвта в съдовата система и триенето между кръвните частички.
* Количество на кръвта - колкото по-голямо е количеството на кръвта, толкова по-високо е кръвното налягане.

Покзатели, характеризиращи движението на кръвта:
* Линейна скорост - определя разстоянието, което изминава кръвта за единица време.
* Обиколно време - времето, за което една частичка преминава по големия и малкия кръг на кръвообращение.

Артериално кръвообращение - свързано е с артериалното кръвно налягане, предтавлява натиска, който движещата се кръв упражнява върху стените на артериите. По време на систола на камерите налягането в артериите е най-високо - систолично, а по време на диастола е най-ниско - диастолично. Пулсовото налягане е разлика между систолично и диастолично налягане. Пулс - ритмично, еластично колебание на артериалните стени, по които се движи кръвта, което е синхронно със сърдечната дейност.

Капилярно кръвообращение - капилярите са най-малките кръвоносни съдове, образуващи гъсти мрежи в тъканите, които са съществена част от кръвообращението. Капилярите имат тънка стена и огромна повърхност, в тях кръвта се движи бавно. Артериолата се разклонява на капилярна мрежа, от която се формира венула. Кръвния ток в капилярите се регулира от прекапилярни сфинктери.

Освен чрез капилярите, връзката между артериална и венозна кръв се осъществява чрез артерио-венозни анастомози - широки съдове, през които кръвта се влива директно от артериален във венозен съд.

Венозно кръвообращение - основната физиологична роля на вените е връщането на кръвта обратно в сърцето. Те са кръвен резервоар, по-податливи са на натиск и механични въздействия. Кръвта във вените се движи благодарение на следните фактори. Първия е остатъчната енергия от сърдечната дейност - кръвното налягане във вените в близост до капилярите е много ниско, защото напускайки капилярите кръвта загубва голяма част от кинетичната си енергия. Вторият фактор е наличието на клапен апарат, който предотвратява връщането на кръвта в обратна посока. Съкращението на мускулите е фактор, който позволява на вените да изтласкват кръвта. Съкращението на диафрагмата е важно, защото притиска стените на долната куха вена, като по-този начин кръвта влиза в гръдния кош, а оттам в сърцето.

Кръвоносните съдове се регулират от вегетативни нервни влакна - симпатикови /свиват артериите на всички тъкани с изключение на коронарните, мозъчните и тези на работещите мускули/, парасимпатикови /разширяват съдовете на слюнчестите жлези, на външните полови органи и на меката мозъчна обвивка/. Диаметърът се повлиява и от някои хормони отделяни в тъканите или от жлезите.

Нервнорефлексна регулация на сърцето и кръвоносните съдове се осъществява чрез сърдечно-съдовия център, намиращ се в продълговатия мозък. В него се различават две зони депресорна - разширява съдовете и пресорна - свива кръвоносните съдове. Центърът се стимулира от някои групи рецептори или химическия състав на кръвта. Местата, в които са локализирани се наричат рефлексогенни зони. Нервнорефлексно повлияване може да се получи от дразненето на рецептори, разположени извън сърцето или кръвоносните съдове. ССЦ се намира под въздействие и на други части от главния мозък.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кръвообръщение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.