Методи на физическо развитие


Категория на документа: Биология


Методи за изследване на физическото развитие. Соматоскопия, Антропометрия. Методи за оценка на физическото развитие.

Соматоскопия - (оглед на тялото).
Соматоскопските изследвания се провеждат при дневно осветление, температурата в помещението не по-ниска от 18 - 20 С.
В процеса на соматоскопията се оценяват стойката, формата на гръдния кош, корема, горните и долни крайници, степента и характера на натрупаните мазнини, особености в развитието на мускулатурата и костната система.
Методът соматоскопия позволява да се определи типа телосложение и конструкция на децата и подрастващите.
При оглед отпред се отчитат: положението на главата и шията, височината на раменете, формата на гръдния кош и корема, натрупването на подкожна тлъстина в областта на гърдите и корема, характерът на костно-стерналния ъгъл, ходът на ребрата, височината на хълбочно-гребенните точки, формата и симетрията на крайниците, плътността на допиране на долните крайници в областта на коленната и глезената става, постановката на стъпалото.
При оглед отстрани се обръща внимание на характера на оста на тялото (оста, съединяваща долночелюстната, раменната, тазобедрената и глезената става) и положението на осите на главата, трупа и долните крайници; положението на главата спрямо гръдната равнина; положението на раменете спрямо сагиталната равнина; кривините на гръбначния стълб в сагиталната равнина; профила на гръдния кош и корема; ъглите, образувани при пълно разгъване на крайниците в лакътните и коленните стави.
При оглед отзад се обръща внимание на еднаквостта във височината на раменете, височината и симетричността на лопатките, формата на гръдния кош, изкривяванията на гръбначния стълб във фронталната равнина, хода на ребрата, триъгълниците в областта на талията; формата на долните крайници и разположението на стъпалото.
Оценката на развитието на отделните описателни признаци се дава обикновено в три степени: лошо (слабо), средно, добро (силно).

Последователност за извършване на соматоскопията.
Добрият общ вид и телосложение се характеризират с живост на движенията, бодра походка, нормални правилни пропорции. При лош вид на телосложение то походката е отпусната, чертите на лицето са изострени, със сини кръгове под очите, погледът е вял и безжизнен, кожата и лигавиците са бледи, нарушени пропорции на тялото (подчертан астеничен хабитус или затлъстяване, гигантски или джуджешки ръст, акромегалия и др.).
Охраненост. Охранеността се определя от развитието на подкожната мастна тъкан. Заоблените форми на тялото, при които конфигурацията на костите и мускулите се губят и значителното натрупване на тлъстини на характерните места (корем, гърди, бедра и др.) говорят за наднормено тегло или затлъстяване. При силно намаляване или пълно изчезване на подкожната мастна тъкан, костите силно изпъкват под кожата, на лице е слаба охраненост или измършаване.
Кожата: при огледа се обръща внимание на цвета й (нормален - бледорозов, мургав, със слънчев загар; патологичен - силно блед, синкав /ливйден/, силно зачервен, жълтеникав, сивопръстен и др.), на тургора и еластичността й. Отделя се внимание на нейната влажност, степен и зони на потоотделяне, както и наличието на белези (албинизъм, екземи, разширени вени, обриви и др).
При спортистите, в зависимост от практикуваната спортна дисциплина, скелетът може да бъде нежен, грацилен (художествена гимнастика, маратон), средно развит (повечето от видовете спортове) или масивен (борба, вдигане на тежести - средните и тежките категории, лекоатлети хвърлячи и др.).
При огледа на скелета, особено внимание се обръща на гръдния кош. Формата на гръдния кош се определя от наклона и извивките на ребрата, положението на лопатките, гръдната кост, ключиците и гръбначния стълб. Най-често срещната форма на гръден кош при спортистите е коничен (нормостеничен). Гръдният кош представлява пресечен конус с основа, обърната нагоре. Напречният диаметър е по-голям от предно-задния (около 71% от напречния). Ребрата имат ход, леко наклонен напред. Предната стена и гръдната кост са равномерно слабо наклонени. Ъгълът, образуван между долните ребра и гръдната кост (костно-стерналният ъгъл) е тъп. При хипостеничния (цилиндричен) гръден кош, наблюдаван по-често у неспортуващи, предно-задният диаметър е около 75% от напречния. Ребрата са почти хоризонтални. Костно-стерналният ъгъл е прав. При здравите деца и подрастващите, гръдния кош има конична, цилиндрична или плоска форма. Съществуват също така и преходни варианти на формата на гръдния кош: цилиндрична, цилиндрично-плоска и др.
Асиметрията или деформацията на гръдния кош е свързана с прекарани по-рано заболявания и травми. Към подобни патологични изменения на гръдния кош се отнасят емфизематозен (хиперстеничен) гръден кош, "пилешки гърди", фуниеобразни гърди.
При заболявания могат да се образуват патологични форми на гръдния кош: паралитичен (тесен), емфизематозен (бъчвовиден), "кокоши гърди", "обущарски" гръден кош и др.
Формата на корема зависи от развитието на мускулите на коремната стена и подкожния мастен слой. В норма коремната стена е вдлъбната или незначително изпъкнала, добре се вижда мускулния релеф. Слабо развитите мускули на коремната стена водят до образуване на отпуснат корем.

При соматоскопския преглед е важно да се определи формата на гръбначния стълб и гърба.
Нормално гръбначният стълб в предно-задна (сагитална) плоскост има S-форма поради т.нар. физиологични кривини: изпъкване напред в шийната област (шийна лордоза), изпъкване назад в областта на гръдния кош (гръдна кифоза) поясна лордоза и на кръстната кост (кръстна кифоза). Нормално тези кривини не надвишават отклонение от 3 до 4 см от осевата линия на гръбначния стълб. Изкривяванията стрнично (във фронталната равнина) са патологично явление - сколиози. Те биват S-образна, десностранна и левостранна Голямото увеличаване или намаляване на изразността на гръбначните изкривявания в шийната, гръдната и поясна области, води до нарушения на стойката, като прегърбена, вдлъбната и плосък гръб. Освен нарушенията на стойката в сагиталната плоскост, често се явяват изкривявания на гръбначния стълб във фронталната плоскост (без морфологични изменения на прешлените), причинени от слабото развитие на отделни групи мускули.
В отделна група се отделя сколиозата, при която изкривяването на гръбначния стълб във фронталната плоскост се съпровожда от торсия на прешлените и морфологични изменения в тях. Сколиозата представлява сложно и тежко заболяване, свързано не само с изкривяване на гръбначния стълб и торсия на прешлените. Тя се съпровожда и със значителни морфо-функционални изменения на опорно-двигателния апарат, органите на гръдния кош, коремните и тазовите органи. В зависимост от направлението на дъгата на изкривяване на гръбначния стълб се различават леви и десни сколиози, а в зависимост от локализацията и тежестта на изкривяването - шийни, гръдни, поясни и тотални сколиози.

Методически правилно проведената соматоскопия позволява не само да се открие, но и да се определи степента на сколиозата.
При прегледа трябва да се вземат под внимание:
1) положението на главата и очертанията на шийно-раменните линии;
2) нивото на ъглите на лопатките;
3) симетричността на триъгълниците на талията;
4) положението на линията на костните израстъци;
5) наличието на ребрени издатини и мускулни възглавнички.

При оглед на скелета се определя и формата на долните крайници:
Взаиморазположението на остта на бедрото, коляното и стъпалото се разглежда във фронтална и сагитална плоскост. Счита се за нормално, когато оста на бедрото и коляното е на една права, малко наклонена към хоризонталата във фронталната плоскост.
Нормална е формата, при която долните крайници в областта на коленете и глезените стави се допират. В резултат на някои заболявания и при някои спортисти могат да се наблюдават Х-образна и О-образна форма на долните крайници. При Х-образна форма долните крайници се допират в коленете, а са разделени в областта на глезените стави с повече от 2 см. При О-образната форма, долните крайници се опират в стъпалата, а в областта на коленете са разделени повече от 2 см (тази форма се среща и при спортисти). Наблюдава се и преразгъване (хиперекстензия) в колянната става.

Стави. При огледа се наблюдава формата (релефа) и подвижността на отделните стави, като се регистрират визуално всички ограничения в подвижността, болезнеността при движение, както и наличието на оточност в ставите.

Оглед на първичните и вторичните полови белези.
Развитието на първичните и вторичните полови белези определя биологичната възраст на изследваните спортисти. Това помага да се изясни дали изследваните лица са акцелеранти (изпреварващи), ретарданти (изоставащи) или нормално развиващи се. Изследването на тези показатели е необходимо при деца, подрастващи, юноши, младежи и девойки до 20-22 годишна възраст. Оценката на развитието на отделните първични и вторични полови белези се извършва в 4 степени: 0,1,2,3.

Стойката, т.е. обикновената поза на стоящ човек, отразява особеностите на конфигурацията на тялото. Стойката се характеризира с положението на главата, на раменете, лопатките, крайниците, формата на тялото, изразност на гръбначни изкривявания, положението на линиите на костните израстъци. Изразността на гръбначните изкривявания, формиращи се при децата в процеса на растежа и развитието, при занятията с физически упражнения. Формирането на стойката и нейното изменение в индивидуално развитие започва в предучилищна възраст и завършва при завършване на растежа. Стойката при децата и подрастващите има редица специфични възрастови особености.
При децата в периода преди пубертета, особено изразена е поясната лордоза. Изменението на стойката при децата в процеса на растене и развитие е свързано с изместване на общия център на тежестта, при момичетата става на 11-та - 12-та година, а при момчетата -на 12-та - 13-та година. Стойката на децата и подрастващите е свързана и с влиянието на факторите на средата, като хигиенни условия на обучение в училище, спортна специализация (гимнастика, гребане и др.). При нормална стойка, осите на главата и тялото са разположени в една вертикала, която е перпендикулярна на площта на опората. Тазобедрените и колянни стави са разгънати, изразени са само шийните, гръдните й поясните физиологични кривини на гръбначния стълб, раменете са умерено разгънати и леко отпуснати, лопатките са симетрични и не се отделят, триъгълниците на талията са симетрични, линията на костните израстъци на гръбначния стълб заема средно положение, коремната стена е плоска или равномерно и умерено изпъкнала.
Стойката бива много добра, добра, средна и лоша. Профилът на човешкото тяло се мени съобразно охранването, силата на гръбната мускулатура, навиците и др.

Определянето на стойката е основен момент в соматоскопичния преглед, тъй-като тя представлява изработен в резултат на индивидуалното развитие и възпитание двигателен навик, който противодействайки на гравитационните сили, осигурява запазването на привично за човека телодържане. Тя представлява обичайното, непринудено положение на тялото по време на седене, ходене и стоене и е един от главните белези, по които се оценява физическото развитие.

Мастните натрупвания се характеризират с дебелината на подкожния мастен слой. Има индивидуални специфични особености в топогрфията на мазнината на тялото и крайниците независимо от степента на нейното общо развитие.
При оценка на развитието на мастната маса при децата трябва да се отчита не само пола, но и степента на изразеност на вторичните полови белези, т.е. биологичната възраст на младия спортист, а също вида спорт, с който се занимава. При лицата, занимаващи се със ски - спорт, конен спорт, лека атлетика (бягане на средни и дълги разстояния), съществува изразена отрицателна връзка между спортно-техническата и обща физическа подготовка, от една страна, и развитието на мастната маса - от друга.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи на физическо развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.