Методи на физическо развитие


Категория на документа: Биология


ИТМ между 20 и 25 се приема за нормален. От 26 до 30 е налице свръхтегло, а над З1 - затлъстяване. При ИТМ над 25 нивото на смъртността се увеличава доста стръмно.
Днес се смята, че след възрастта и холестеролът, телесната маса е най-важния фактор за възникването на сърдечно-съдови заболявания, които са основната причина за смърт. При един излишен кг, рискът се увеличава с 3,1 %, а животът се скъсява с 3 - 4 месеца.
С излишното тегло се свързват намалената работоспособност, лесната уморяемост, ниските функционални възможности, задъхването, затрудненото дишане по време на сън, сомнолентността през деня и много заболявания, като хипертония, диабет, подагра т.н.
Определянето на ИТМ на български ученици и студенти показва, че в големия си процент те са с ИТМ в идеалните норми /19 - 22/, като с ИТМ над 26 кг/м2 (наднормено тегло и затлъстяване) са само 4,3 % - доста под данните за страната.
Но това не е така, ако вземем под внимание намерения процент на мастната маса. Над 30 % мастна маса, т.е.затлъстяване, имат 16,2 %. Разликата в процентите от диагностиката на затлъстяването по двата метода (чрез ИТМ и чрез процента на мастната маса) показва, че несъответствието между оценките по двата метода е значително. Високият процент на мастна маса се наблюдава най-вече при момичетата-ученички, чийто ИТМ е в рамките на приетите норми. Това показва, че въпреки нормалното си тегло, тези момичета имат висок процент мазнини, за сметка на нисък процент активна телесна маса / кости, мускули и т.н./. Това сериозно несъответствие в оценките за структурата на тялото, показва, че ИТМ дава вярна оценка за хората с телесна маса около оптималната, но е недостатъчен за точната диагностика на затлъстяването, особено в граничните случаи. В тези случаи е необходимо определяне и на мастната маса.

Метод за определяне типа на тялото

За определяне типа на тялото - андроиден или гиноиден, използваме съотношението между обиколката на талията (Т) по пъпната хоризонтала и обиколката на ханша (Х) в трохантерната хоризонтала (Т/Х). Съотношението Т/Х у жените е по-малко от 0,8, а у мъжете от 1,0. Ако съотношението Т/Х е по-голямо от 0,8, говорим за андроиден (мъжки) тип. Когато това съотношение е по-малко от 0,8 налице е гиноиден (женски) тип. Определянето става лесно и бързо с таблица.
При наличие на затлъстяване също се определя неговия тип - андроиден или гиноиден - фиг.
Бал на обиколките около женския басейн
За да добием по-точна представа за една от най-характерните зони на женското тяло, т.н. "женски басейн" (бедрата, ханша и корема), измерваме обиколките на талията, ханша, хълбоците и бедрото (на границата между горната и средната трета). От сумата на 4-те обиколки, изчисляваме бал на обиколките, който дава реална представа за размерите на женския басейн.

Методи и апарати за определяне на мастната маса.
Мастната маса се определя чрез дебелината на кожните гънки или чрез метода на биоелектричния импеданс. Първият метод дава представа за процента на подкожните мазнини, а вторият за тоталната мастна маса в тялото.
Подкожната мастна тъкан се изследва чрез измерване дебелината на кожните гънки. Прави се със специални гънкомери (калипери) или специално приспособени обикновени технически шублери - калиперометрия. Важно е при измерването да се осъществява стандартен натиск (10 г на 1 мм2) върху захванатата между палеца и показалеца (2 - 5 см 2) вертикална кожна гънка. Точността на измерването е 0,5 мм.
Методът на биоелектричния импеданс е съвременен и изключително точен. Той се осъществява с апарати, които пропускат през тялото токове със специална характеристика. Те преминават през всички останали тъкани, но се задържат от мазнините, което се отчита от апарат. Апаратът Body Fat Monitor работи на принципа на биоелектрическия импеданс. Определянето на мастната маса в проценти и тегло е препоръчително за изясняване на състоянието, защото ни дава представа за количеството на мастните натрупвания.
Жизнена вместимост (витален капацитет)
Тя се измерва с помощта на воден или сух спирометър, както и с други апарати, изследващи функцията на външното дишане (спирограф, пулмотест и др.). Преди изследването спортистът прави няколко дълбоки вдишвания, почивка и след максимално поемане на въздух издишва пълно, но равномерно и спокойно през мундщука на спирометъра. Измерването се извършва 2-3 пъти, като за жизнена вместимост се отчита получената най-висока стойност. Точността на измерването е до 50 см3. Българите имат жизнена вместимост 4735 ± 1955 см3, а българките - 3170 ±714 см3.
Динамометърът се поставя удобно в ръката със скалата навън. Без да опира ръката в тялото или другаде, лицето рязко, бързо и максимално силно стиска динамометъра. Изследването се повтаря 2-3 пъти с паузи през 1 минута и се отчита получената най-висока стойност. Точността на измерването е 2 кг. Българите имат сила на дясната ръка 51,3 ± 11,0 кг, а на лявата - 47,3 ± 10,3 кг. Българките имат сила на ръцете съответно - 28,6 ± 7,7 кг и 26,0 ± 7,6 кг. Ергографът измерва едновременно силата и работата на ръката при сгъване и разгъване до настъпването на умора.

Станова сила (телесна сила или сила на трупа).
Измерва се със станов динамометър и дава представа за развитието на гръбначно-тазовата мускулатура и по-специално на мускулите разгъвачи на гърба. В разкрачен стоеж (стъпалата са раздалечени на ширината на раменете) спортистът застъпва специалната платформа на динамометъра. След това прикрепя веригата на динамометъра така, че ръчката за теглене да се намира на височината на коленете, а веригата да сочи центъра на тежестта на тялото. Самото измерване става, като спортистът тегли динамометъра със силата на гръбначно-тазовата мускулатура, без да сгъва горните и долните крайници в лакътните и коленните стави.
Измерване на гъвкавостта.
Тя зависи преди всичко от амплитудата на движение в различните стави. Като тест за гъвкавост в антропометрията най-често се използва дълбочината на наклона на трупа напред. Измерва се със специална поставка - гъвкавомер, прикрепен към подходящ стол или друга устойчива плоскост на 40 - 50 см от пода. При измерване на гъвкавостта не се допуска сгъване /флексия/ в коленните стави. При отчитането се изисква след няколко енергични максимални наклона на трупа напред да се извърши самото измерване, като крайното положение на наклона се фиксира за 2-3 секунди. Гъвкавостта се отчита в сантиметри - като положителна (+), когато резултатите се регистрират под нулевата (плантарната) плоскост и отрицателна (-), когато се регистрират над тази плоскост. Българите имат гъвкавост + 2,6 ± 7,6 см, а българките + 4,5 ±7,7 см. С напредване на възрастта гъвкавостта намалява прогресивно.
Гъвкавостта на гръбначния стълб може да се измерва и чрез наклона на трупа встрани - вляво и вдясно, което е важно за някои спортове.
Запознаването в по-големи детайли с гъвкавостта на спортиста става чрез измерване обема на движенията (по различните оси на движение) в различни стави - ъглометрия (гониометрия). Този показател дава възможност за по-подробна информация относно гъвкавостта. Широко се използва от кинезитерапевтите като диагностичен метод при различни заболявания. Съществуват различни уреди, но най-често изследването се извършва с помощта на универсален ъгломер. За по- точно измерването става при стандартна изходна позиция за дадена става. За такова се приема анатомичното положение на ставите, при което те имат 00 на движение. Неподвижното рамо на уреда се поставя към проксималния сегмент на ставата, който остава неподвижен при движение, а подвижното рамо се ориентира към подвижния дистален сегмент.

Изследване на ходилото за плоскостъпие.
Най-добре става чрез плантограма, направена със специален плантограф по метода на Чижин. Индексът на Чижин се изчислява като отношение на отсечките в сантиметри: ab/bc т.е. "тъмната" към "светлата" част.

При нормално ходило индексът е под 1(фиг.Б). При индекс от 1 до 2 сводът е спаднал, а при индекс над 2 има изразено плоскостъпие (фиг.В). Има данни, че 1-3 % от спортуващите имат плоскостъпие с индекс Чижин 0,92-0,81. В някои спортове плоскостъпието е по-често срещано: борба-7,7% с индекс на Чижин 1,04-1,09, вдигане на тежести-15,4% с индекс Чижин 1,13-1,15 и т.н.

Измерването на напречните размери на тялото става с тазомер, с пергел или с хоризонталната част на антропометьра. Ширината на рамото се определя между раменните точки. Напречният (фронтален) диаметър на гръдния кош се измерва между точките, намиращи се на пресичането на подмишничната линия и хоризонталата, прекарана през мястото на прикрепване на IV ребро към гръдната кост, т.е. през средно-гръдната точка. Някои автори предлагат да се определя още и максимален напречен размер на гръдния кош, т.е. разстоянието между най-отдалечените странични точки на гръдния кош, като се отбелязва на нивото на кое ребро се определя най-големия диаметър. Определянето на предно-задния (сагитален) диаметър на гръдния кош става в хоризонталната плоскост между средно-гръдната точка и костните израстъци на съответния гръден прешлен (с тазомер).

Гръдна обиколка.
При измерването на гръдната обиколка сантиметърът минава отзад под долния ъгъл на лопатките, а отпред - под гръдните зърна при мъжете (при жените - под гърдите). Гръдната обиколка се измерва последователно в три положения, без да се сваля сантиметровата лента: гръдна обиколка в пауза (в момента на дихателната пауза) и при максимално вдишване и максимално издишване. При измерването мускулатурата не трябва да бъде напрегната. Необходимо е да се следи при максималното вдишване обследвания да не повдига рамене, а при максималното издишване да не ги сваля и накланя напред. Разликата в обиколките на гръдния кош при вдишване и издишване характеризира движението на гръдния кош.
При измерване на гръдната обиколка при деца, се наблюдава стремеж към напрягане, изпъчване на гърдите и задържане в положение на дълбоко вдишване. В този случай, трябва да се отвлече вниманието на детето, като се разговаря с него или се накара да брои високо на глас. Средните стойности на гръдните обиколки за мъжете са съответно: 93,1 ± 6,7 см; 98,6 ± 6,8 см; 89,8 ± 6,2 см, а за жените - 82,5 ±7,9 см; 86,9 ± 7,8 см и 80,3 ± 7,8 см. От тези основни показатели може да се изчисли средната гръдна обиколка и т.н. дихателна разлика, която дава представа за екскурзиите (движенията) на гръдния кош. За българите тя е 8,8 ±3,1 см, а за жените - 6,9 ± 2,6 см.
Обикновено талията (най-малката коремна обиколка) се определя в най-тясното място - на 3 - 4 см над слабинната кост и малко над пъпа. По време на измерването трябва да се следи изследваният да не хлътва или изпъква напред корема си, особено характерно за децата.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи на физическо развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.