Микробиологична диагностика на грам-отрицателни неферментативни бактерии Pseudomonas


Категория на документа: Биология



Pseudomonas mallei
Това е причинителят на сапът - заболяване сред домашните животни ( предимно коне, мулета, магарета), от които се предава на човека. Среща се и в някои страни на Азия и Африка. Wilhelm Schütz и Friedrich Löffler за първи път изолират бактерията през 1882г. от заразен черен дроб и далак на кон.

Грам-отрицателна пръчковидна, неподвижна и неспорообразуваща бактерия с размери 1.5-3 μm дължина и 0.5-1μm диаметър. На микроскопски препарат се наблюдава поединично, на двойки или на групи. Облигатен аероб е. Култивира се в среди с 4-5% глицерин като образува плоски, полупрозрачни колонии, които се сливат в налеп със слузестта консистенция и кехлибареножълт цвят. В течни среди се получава потъмняване с последващо образуване на слизеста ципа. Представителят от р. Pseudomonas има слабо изразени карболитични свойства. Каталазо-положителен е, не редуцира нитрати. Слабо устойчив, при ниска температура запазва жизненоспособност няколко седмици. При продължително култивиране на глицеринов бульон се доказва чрез токсично вещество - малеин, даващо у болни от сап алергична реакция - малеинова проба.
Сапът е остро инфекциозно заболяване характеризиращо се с поява на многобройни флектени и абсцеси по кожата, носа и вътрешните органи; опасно заболяване с висока леталност. Заболяването се изразява в две форми: остра и хронична.
* Острата форма на сап се характеризира с остро начало. На мястото на навлизане на причинителя се оформя папулка, която след време се превърща в мехурче, изпълнено с гной, се превръща в цикатрикс. Ако първичната локализация е в носа, болестта протича като гноен ринит с гнойна ексудация от носа и множество язви по носната лигавица. Винаги са засегнати и регионалните лимфни възли. Налице са и диаричен синдром и кашлица.
* Хроничната форма има постепенно начало. Изявява се по-леко с мускулни и ставни болки и невисока температура. След време, постепенно по кожата и мускулите се появяват възли, които бързо нагнояват. Тази форма на сап продължава няколко месеца.
След инкобационния период, на входната врата (най-често кожата) се образува папула, после язва.
За лечение се използват сулфонамиди, пеницилин в комбинация със стрептомицин, цефалоспорини, тетрациклини, хлорамфеникол и др. Бактерията е чувствителна на множество дезинфектанти, включително бензалкониев хлорид, йод, живачен хлорид, калиев перманганат, 1% разтвор на натриев хипохлорит, етанол. Може да бъдат унищожени чрез нагряване или UV. Резистентен е на редица антибиотици, включително аминогликозиди, полимиксини и бета-лактами. В момента няма ваксина за хора или животни.
Смята се, че Р. mallei еволюира от Р. pseudomallei чрез селективно намаляване на генома му. Затова някои го причесляват като подвид на вида Р. рseudomallei. Учени доказват, че геномите на двата представителя са сходни, като ДНК на Р. Mallei е с 1,4 Мb по-малка от тази на Р. Pseudomallei.
Pseudomonas pseudomallei
Този представител от р. Pseudomonas причинява мелиодаза - инфекциозно заболяване с полиморфна клинична картина, много наподобяващо на сап. Подвижен е и притежава три или повече полярно разположени ресни. Пръчковидна бактерия с размери 2-5 μm дължина и 0.4-0.8 μm ширина. Често се наблюдава капсула. Факултатиевен аероб, неспорообразуващ сапрофит. Развива се в среди с единствен източник на азот - амониев сулфат, и на въглерод - глюкоза. Расте върху кръвен агар, MacConkey и т.н. В течни глицеронови среди образува плътна ципа, а на твърди среди - груби, грапави колонии. Силно вирулентните щамове са в R-форма. Има Н-антиген и О-антиген, който бива три типа: М, К и О ( родствен със сапния О-антиген). Втечнява бавно желатина, пептонизира млякото, но не го съсирва. Индол-отрицателен е, редуцира нитрати до нитрити. Бактериите произвеждат екзо-и ендо-токсини.
Източник на инфекцията са плъховете, като всички останали лабораторни животни са също чувствителни на него. Инкубационният период е 2-14 дни. Клиничното заболяване варира от доброкачествена белодробна инфекция ( наподобяваща туберкулозата) до тежка септицемия с кожни абсцеси. Понякога има летален край.
За диагностициране се използва реакция аглутинация тип Видал, непряка хемаглутинация и РСК. За лечение се използват: сулфанолиди и антибиотици (пеницилин в комбинация със стрептомицин; полусинтетични цефалоспорини, тетрациклини, хлорамфеникол и др.). Резистентността му към антимикробни вещества е отличителен белег, който спомага за диференцирането му от P. аeruginosa. По-голямата част са резистентни и към всички аминогликозиди.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Микробиологична диагностика на грам-отрицателни неферментативни бактерии Pseudomonas 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.