Морфология на цвета


Категория на документа: Биология


- полуцикличните цветове заемат междинно положение. При тях едни части са разположени ациклично, а други циклично. Според броя на кръговете, от които се състоят цикличните цветове биват моноциклични ,когато се състоят само от един кръг, дициклични от два, трициклични от три, тетрациклични от четири,пентациклични от пет, и полициклични от повече от пет кръга (1).

1.2. Съставни части на цвета - цветът представлява силно видоизменена клонка с ограничен растеж, която изпълнява функцията на размножаването. Той има ос, която е разширена в цветоложе, за което са захванати листенцата на околоцветника, тичинките и плодника.

Цветът на поголямата част от покритосеменните се състои от стерилна (безплодна) и фертилна (плодна) част. Към стерилната част се отнася околоцветникиът, а към ферилната - тичинките и плодникът. Цветоветвете обикновено се прикрепват към стъблото с цветна дръжка (pendunculus). Понякога цвтна дръжка няма и цветовете са приседнали. Цветна дръжка представлява удължено междувъзлие, което се намира между прицветника (листа в пазвата, на който се намира цветът ) и цветното легло (мястото, където са заловени цветните части). Цветната дръжка има редица морфологични особености, които се използуват в систематиката. Тя може да бъде къса или дълга, тънка или дебела,гладка или грапава, гола или овласинена, заоблеста или ребриста. Често пъти дължината на цветните дръжки в едно съцветие не е еднаква (2).
- Цветно легло (receptaculum) представлява силно скъсена връхна част на стъблото, със слабо изразени междувъзлия. Всички части на цвета са прикрепени във възлите на цветното легло. То може да бъде плоско изпъкнало, удължено или вдлъбнато. Понякога част от цветното легло разраства и образува така наречена "тор".
стерилната част на цвета. Той може да бъде сложен или прост.
сложният околоцвтник е различен на чашка и венче, а простият е изградена от повече или по малко еднакви листеца .
- Чашката (calyx) на сложния околоцветник е изградена от зелени листенца, наречени чашелистчетата(sepala). Броят чашелистчетата в една чаша може да бъде 2, 3, 4 или 5. Освен това чашелистчетата могат да бъдат свободни или повече или по малко сраснали. При срасналата чашка се различава тръбица долната част на чашката ,разширение-горната част на чашката, и отвор мястото, където отгъването преминава в тръбицата. При повечето растения чашелистчетата са наредени в един кръг ,но при някои чашката е съставена от два кръга чашелистчетата. За такова чашка се казва, че се състои от чашка и подчашие.
Чашката служи главно да предпазва до като още е пъпка. Ето защо след разварянето на цвета тя най -често опадва, но понякога остава и или увяхва, или разраства и образуван кожестаобвивка или мехурче около плода.
- Венчето (corolla) на сложния околоцветник е систавена от оцветни венчелистчетата. Броят на венчелистенцата на околоцвтника в различните цветове с различен от две до много. Венчелистчетата и листенцата на околоцветника също могат да бъдат сраснали или свободни. При сраснали венчелистчетата и околоцветни листенца също има тръбица , отгъване и отвор.
При несрасналите венчелистчетата и листенца на околоцветника се различава стеснена основа, наречена нокът и разширена горна част - пластинка. Венчето също има предпазна функция по отношение на останалите части на цвета, но аосвен това с различната си окраса и аромат то привлича насекомите , които извършват опрашването. В основата на венчето най-често се намират нектарниците, които отделят нектар, който също привлича насекомите. За разлика от чашката венчето опадва след прецъфтяването или пък разраснало и с променена консистенция да чувства в образуване на плода.
- Тичинки - това е специализираната част на цвета, в която се образуват микрос-
порите-прашец или полен на покритосеменните растения. Обикновенно в тичинките се развива един прашник с две оформени половини, които образуват две прашникови торбички. Във всяка от тях има обикновенно по две гнезда или общо четери. В тях се образува и зрее прашеца. След съзряването на полена прашниците се отварят и прашеца се изхвърля. Тичинките, които са загубили способност да образуват прашец, но са запазили някои морфологични черти на тичинките, се наричат стаминодии.
Тичинките се състоят от дръжчица (filamentum), прашник (anthera) и свръзка (conectivum). Броят им в цвета варира. Цветове, в които не се развиват тичинки,се наричат плодникови (женски), а тези,в които се развиват само тичинки,се наричат тичинкови или мъжки. Тичинките могат да бъдат свободни,сраснали с дръжчиците си,сраснали само с прашниците или сраснали на групи.Могат да бъдат с различно дълги дръжчици,разположени в един или няколко кръга,да срастват и с други части на цвета.
Тичинките в сем. Laminaceae (устноцветни) и Brassicaceae са напълно свободни, такива тичинки се наричат многобрадствени. При други цветове всички тичинки срастват (напр.слънчоглед) и се наричат еднобрадствени. В цветовете на много бобови всички тичинки срастват с изключение на една тичинка. Тогава се наричат двубрадствени. Най-разнообразно устройство може да има тичинковата дръжка.
Изградени са от дръжка и прашник. Прашникът най - често е съставен от две половини наречени прашникови торбички.Всяка прашникова торбичка обикновено има гнезда . В тях се образува цветният прашец - /полянът/.
- Плодник - разположен е в средата на цвета. Може да бъде прост -съставен от един плодолист или сложен - съставен от няколко полодолисти. Плодолистите са видоизменени листа, които изграждат плодника. Плодникът има три части: яйчник, стълбче и близалце.
Яйчникът се нарича долната част на плодника. Той е разширен и съдържа една или повече семепъпки . След оплождането от семепъпките се образуват семената,а завразът участва в образуването на плода.На завръза се различават коремен и гръбен шеф.Коремният шеф се получава от срастването на плодолистите, гръбният се получава от средната проводяща жилка на плодолиста. Средната част на плодника се нарича стълбче. То служи за издигане на третата част-близалцето на известна височина. Близалцето е разширената горна част на плодника. Върху него попада цветния прашец.
- Нектарници - представляват жлези, които произвеждат сладък сок наречен нектар. Характерни са за цветовете, които се опрашват от насекоми, птици или прилепи. Могат да бъдат разположени в различни части на цвета в основата на венчелистчетата основата на тичинките,основата,средата или върха на плодника. Чашката и венчето образуват околоцвтника на цвета. Това е външната част на цвета ,която има защитна роля и значение за привличане на опрашителите. Тичинките и плодника изграждат същинската част на цвета. Те изпълняват основната роля в половото размножаване при цветни растения.Цветът представлява силно видоизменена клонка с ограничен растеж, която изпълнява функцията на размножаването. Той има ос, която разширена в цветовете, за което са захванати листенцата на околоцветника, тичинките и плодника. Цветовете могат да бъдат няколко вида:
- двуполови - мъжки или женски, когато са развити и функционират и плодник и тичинки едновременно;
- eднополови - мъжки или женски, когато са развити и функционират само тичинки или само плодници;
- безплодни - когато тичинките и плодникът остават недоразвити или липсват;
В зависимост от това как са разположени цветовете върху растенията, растенията могат да бъдат:
- еднодомни - когато върху едно растение се развиват мъжките и женските цветове;
- двудомни - когато мъжките и женските цветове се развиват върху раз-
лични индивиди;
- смесени - когато върху едно растение се срещат женски,мъжки и двуполови цветове.
Цветовете могат да бъдат с дръжки или приседнали. Цветовете са връхни или излизат от пазвите на листата - пазвени. В такива цветове листът, прилежащ към цвета се означава като прицветник.
В тези цветове се обособява цветна дръжка. Цветовете, в които няма цветна дръжка, са седящи или приседнали. В много цветове върху цветната дръжка има един (5).
При образуване на съцветията в някои представители на сложноцветните растения (сем.Asteraceae) се формира общолегло на съцветието,а всеки отделен цвят има свое собствено легло.
В цветните части, разположени кръгово или във вид на силно сближени спирали външни чашелиячета образуват чашката, следващият кръг е на венчето, по-следващия кръг заемат тичинките, а най-вътрешният кръг е на плодника. Броят на кръговете в цвета може да бъде различен, да се редуцира до един или да се увеличава в зависимост от броя на цветните части.
При по-сложно устроените цветове, за повечето растения,цветните части са в 4-5 кръга и цветовете се наричат пентациклични и тетрациклични. По-рядко се срещат шесткръговите цветове (хексациклични) (1).

2. Съцветия - при някои растения цветовете са разположени по един на върха на една видоизменена клонка. При повечето растения обаче те са събрани по няколко до много заедно върху система от видоизменени клонки, наречена съцветия. Едно съцветие се състои от главна ос странични оси, които могат да бъдат разклонени или неразклонени възли, междувъзлие, прицветни. прицветничета и цветове. Понякога в съцветието има обикновени зелени листа. Съцветия във възлите, на които има обикновени фотосинтезиращи листа се наричат фрондозни, тези при които листата са зелени но са по малки от обикновените фрондулозни, а тези при които във възлите се намират силно видоизменени листа брактеозни.
Имат и съцветя, които във възлите си нямат нито листа, нито бракети. Те се наричат ебрактеозни. При някои съцветия главната оис нараства ограничено и завършва с цвят. Такива съцветия се наричат ограничени, определени или закрити. При други съцветия главната ос нараства неограничено. Те се наричат неограничено, неопределени или открити. Съцветие, при които гланата ос и страничните оси нарастват ограничено и завършват със цвят се наричат монотелични, а съцветия, при които главната и страничните оси неограничено-полителични.
Прости (гроздовидни ) съцветия. Състоят се от главна ос и цветове, приседнали или на дръжки. Според строежа на върха си те биват ограничени и неограничени, а в зависимост от дължината на междувъзлията на главната ос - с удължена и скъсена ос. Към простите съцветия с удължена ос се отнасят съцветията грозд, клас, реса и кочан, а към тези със скъсена ос-сенник и главичка. Основното изходно съцветие при простите съцветия е гроздът. От него произлизат всички останали прости съцветия (2).

2.1. Прости съцветия с удължена ос:
- грозд - просто съцветие, на което междувъзлията на оста са развити и цветовете са разположени на дръжки.
- клас -образува се от грозда, когато цветните дръжки се скъсяват силно и цветовете присядат върху оста на съцветието.
- реса -прилича на класа, но се отличава от него но това, че носи еднополови цветове и след цъфтежа им узряването на плодовете опадва заедно с оста на съцветието.
- кочан - разновидност на класа, която има силно на разраснала ос на съцветието.
Прости съцветие със скъсена ос:
- Сенник -при това съцветие главната ос е силно скрита и за нея са заловени с дръжките си отделните цветчета. Цветните дръжки се наричат лъчи на съцветието и са почти еднакво дълги. Например змийско мляко, ябълка и др.
- Главичка - при това съцветие цветчетата са разположени на върха на цветната ос и имат къси дръжчици.Цветната ос на върха е разшерена, например детелините. Представлява видоизменен сенник, на който цветните дръжки са дедуцирани, а скъсената ос на съцветиети е разраснала.
-.Кошничка - много разпространено съцветие,характерно за семейство Asteraceae. Тук се образува общо цветно легло, силно разширено, върху което плътно едно до друго са разположени отделните (3).

2.2. Сложни съцветия - състоят се от главна ос повече или по малки развита система от странични оси крайните разклонения, на които завършват с цветовете . Според характера на нарастването на галвна ос. Според начина на рзполагане на цветовете, типът на нарастването и разклоняване на главната и страничните оси.Типът на сложните съцветия се определя главно от устройството на страничните разклонения в съцветието, които са ботриодни (3).

2.3. Ботроидни съцветия:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Морфология на цвета 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.