Основни структурни проблеми в здравеопазването в България


Категория на документа: Биология


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
ФАКУЛТЕТ "БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ"
КАТЕДРА "МЕНИДЖМЪНТ И БИЗНЕС РАЗВИТИЕ"

КУРСОВА РАБОТА

На тема: "Основни структурни проблеми в здравната система в България"
По дисциплината: Управление на публичния сектор

Изготвил:
Спец.

РУСЕ
СЪДЪРЖАНИЕ

I. Увод
II. Изложение
1. Описание и история на институцията
2. Определяне и идентификация на проблема
3. Съществуващо състояние
4. Възможности за решаване на проблема
III. Заключение
IV. Използвана литература

I. Увод

Здравето е сред основните блага, които дават смисъл на човешкия живот, както и сред основните човешки права. За индивидите и семейството като цяло, здравето осигурява възможността за персоналното развитие и икономическата сигурност в бъдеще. Здравето е важно за продуктивната работа, капацитет за обучение и образование и възможността да се израства интелектуално, емоционално и физически.

Здравеопазването в България страда от множество структурни проблеми. Обществото и различните синдикати, смятат че ако се опуснат повече пари за преструктуриране на болници и институцията, в която се решават много и различни по- признаци проблеми, а именно Министерството на здравеопазването, ще се намери решение на проблемите в здравеопазването. Изследванията показват, че връзката между разходите за здравеопазване и качеството на здравеопазването е доста несигурна, ако въобще съществува такава. В България такава връзка е още по- малко вероятно да съществува - заради корупцията, погрешни стимули и множество ограничения.

И все пак, за да може в България да има по- добро здравеопазване, трябва да се направят множество реформи в него, независимо от това колко трябва да се вложи. Могат да се засегнат много проблеми в структурите на институциите, които се грижат за поддръжката, управлението и функционирането на здравеопазването в България.

В настоящата курсова работа ще се разгледат основните структурни проблеми в здравеопазването в България и възможностите за тяхното преодоляване.

II. Изложение

1. Описание и история на институцията

Множество български лекари практикуват в страната или в чужбина преди Освобождението, но организирано здравеопазването в България се създава едва след него. Подхождане към организиране на основите на българско здравеопазване се забелязват малко преди самото Освобождение, през 1871 като задължение за създаване на болници е вписано в учредителния устав на Екзархийския съвет към Българската екзархия, както и като дейност на местните епархийски съвети. След Освободителната война в областите и окръзите са назначени лекари на заплата, с цел да се неутрализират последиците от войната и за превенция на епидемии, организират се хигиенни дейности по изчистване в градовете (градската и обща хигиена преди Освобождението е на много ниско ниво), а веднага след това са положени основите на създаването на медицински, болнични и аптечни устави, организиращи назначаването на лекари, аптекари и създаването на болници. През 1879 се одобряват първите нормативни и законодателни документи по въпросите на медицинско управление, съдържащи устав за лечебните заведения, правила за устройството на аптеките, санитарна организация и т.н., с тях се създават и новите национални здравни и медицински институти. Създаден е Висш медицински съвет. Приети са Граждански медицински закони, а медицинската администрация е част от Министерство на вътрешните работи. След 1883 въпросите на здравеопазването преминават изцяло под грижите на Вътрешния министър, а през 1888 е създадена Главна дирекция на народното здраве. Първото аптекарско дружество в България е основано през 1884г. в град Русе.

Първият здравноосигурителен закон в България ("Закон за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука") е приет през 1918, а през 1924 Народното събрание приема "Закон за обществените осигуровки" за задължително осигуряване на всички работници и служещи в държавни и частни предприятия и организации за рисковете злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост. Според този закон медицинската помощ се оказва чрез Фонд за обществени осигуровки, в който 2/3 от приходите се набират от работодателите и държавата, а 1/3 - от работещите, като от средствата на този фонд са се отпускали и заеми за строеж на здравни и социални заведения. Осигурените граждани са имали право на свободен избор на лекар.
През 1945 се приема "Закон за Фонда "Здравна застраховка на служителите, пенсионерите и членовете на семействата им", с който биват здравноосигурени повече граждани. Но след като през 1948-1949 се одържавяват частните болници, клиники, зъболекарски дружества и аптеки, през 1950 финансирането на здравеопазването се заменя с изцяло държавна здравна и здравноосигурителна система, която се финансира от общи данъчни приходи.

Днешната здравноосигурителна система има за начало Закона за здравното осигуряване приет през 1998, резултат от т.нар. здравна реформа. Като цяло се приема, че тази здравна реформа не е завършила. Основния фонд, чрез който се осъществява здравеопазването в България е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а частните фондове играят допълваща роля.

Главният нормативен документ, с който се урежда функционирането на националната здравноосигурителна система, е Законът за здравното осигуряване. Той дефинира, че "здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори."

2. Определяне и идентификация на проблема

Като основни структурни проблеми в здравната система, които са резултат от т. нар. "здравна реформа" са:
> Здравната каса е централизиран държавен, бюрократичен монопол;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни структурни проблеми в здравеопазването в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.